Каква е историята на друидите и кои са били те всъщност?
Въпреки известността им в някои фентъзи игри или езически придвижвания от новата ера през днешния ден, има доста неща, които не знаем за друидите – антична обществена класа, постоянно свързвана с мистицизма и магията. Това е по този начин, тъй като разполагаме с малко модерни свидетелства за тях – което от своя страна е разрешило на последвалите ги генерации да си измислят и да прибавят нови детайлности за тези загадъчни хора.
Друидите са били жреческа обществена класа измежду античните келтски нации, които са живели в Ирландия, Британия и Галия (регион, обхващащ модерна Франция и огромна част от Западна Европа).
Въпреки че друидизмът евентуално е извънредно остарял, не знаем по кое време е почнал и даже произходът на думата „ друид “ е неразбираем. Първата ѝ приложимост се появява в латински и гръцки текстове, макар че има келтски корени: съществува едно известно разбиране, което произтича от ранни етимологии, че тя идва от doire – ирландско-келтска дума за дъб, дърво, което се е свързвало със знанието и мъдростта. По-късните етимологии обаче преглеждат смисъла на думата по-скоро като „ мощно виждащ “.
По-голямата част от информацията, с която разполагаме за друидите, идва от външни нации, най-много от римляните. Това е първият проблем пред разбирането на тяхната история – няма по какъв начин да знаем истинността на тези сведения.
Според Юлий Цезар, който нахлува в Галия през 50-те години прочие н. е., друидите „ се занимават със свещени неща, правят обществени и частни жертвоприношения и поясняват всички въпроси на религията “. Те са високо ценени измежду келтите, които се обръщат към тях за упътвания по всички юридически и духовни въпроси, както публични, по този начин и частни. От тях не се изисква да правят физически труд или да служат в армията и са освободени от заплащането на налози. Основната им роля, както допуска Цезар, е да служат като медиатори сред духовния свят и всекидневието, само че те дават отговор и за човешките жертвоприношения.
Този аспект от практиката на друидите, както допуска Цезар, е значима част от ролята им в общността. Той разказва по какъв начин тези, които са сметнати за почтени за церемониално ликвидиране, са поставяни в огромни плетени фигури на човек, в които са изгаряни като жертвоприношения. Описанието на друидите, направено от Цезар, е останало едно от най-важните сведения, свързани с тези жреци, само че значително е почерпено от клюки и се счита за анахронично, защото се опира на работата на по-ранни създатели, като Посидоний.
Други коментатори, като да вземем за пример гръцкият историк Диодор Сикул, също загатват за организирането на жертвоприношения от друидите, само че като метод за гадаене на бъдещето, а не за усмиряване на боговете. Той написа, че друидите „ приготвят човешка жертва, като забиват кинжал в гърдите ѝ. Наблюдавайки по какъв начин крайниците ѝ се свиват при забиването му и по какъв начин кръвта блика, те могат да разчетат бъдещето “.
Въпреки кървавите и възбуждащи въображението елементи на тези разкази, измежду историците има съществени подозрения по отношение на степента, в която човешкото жертвоприношение е било фактически практикувано измежду келтите.
На първо място, макар че жертвоприношенията сигурно са били част от техните религиозни практики, жертвите най-често са били животни, а не хора. Второ, концепцията, че тези мистериозни жреци са практикували такова дивашко действие, би могла да послужи и като потребна агитация за римляни, които се страхували от политическото им въздействие върху келтските общности. Наистина има някои археологически доказателства, че келтите от желязната ера може да са правили ритуални убийства, само че евентуално те са били по-рядко срещани, в сравнение с постоянно се счита, в случай че изобщо са се случвали.
Цезар вярвал, че Британия е център на друидизма и че хора от цяла Галия ще пътуват до такава степен, с цел да станат друиди, само че това не е несъмнено.
Днес хората постоянно свързват Стоунхендж с друидите – не е ясно обаче дали друидите са имали нещо общо с построяването на този античен монумент, защото той предхожда първото споменаване за тях в историческите сведения с към 2000 години. Освен това в актуалните писмени текстове няма никакви връзки, които да ги свързват с каменни кръгове или сходни монументи, и сигурно не със Стоунхендж. Вместо това се твърди, че техните ритуали на посвещение се организират в горички.
Подобно на римляните, друидите са били политеисти, почитайки мавзолей от богове и по-малки божествени същества. Въпреки това, тези, които възраждат придвижването през XIX в. и актуалните езичници/неодруиди го сливат с по-християнски хрумвания, което ги прави монотеисти, вярващи в една-единствена мощ над всички останали. Но сходни изказвания се основават на романтизирани хрумвания, които значително са откъснати от историческата реалност. Доказателствата, на които се базират тези поддръжници, са основани през XVIII и XIX в., а не през класическия интервал. Именно тези източници свързват и друидизма със Стоунхендж.
С разпространяването на християнството в Европа друидите последователно са изтласкани в неопределеност. Към VIII в. от н. е. броят им наподобява е намалял до нищожно наличие в Ирландия. С течение на вековете обликът на друида се трансформира от свещеническа фигура до някакъв тип вълшебник или врач в средновековния фолклор и литература.
Въпреки актуалните възраждания и фалшификати на въображаемите им практики, историческата действителност зад друидите остава незнайна и невъзможна за инспекция. Всъщност не знаем кои са били те и дали въобще е допустимо да се приказва за „ друиди “ като за групова група, а не като за общо разбиране, обхващащо всичко – от жреци до бардове, от философи до учители. Археологическите данни са също толкоз противоречиви, защото към момента не разполагаме с никакви артефакти, които да са недвусмислено свързани с техните мистериозни пътища.
За някои тези пропуски са плодородна почва за пояснение и адаптиране, само че за други те остават дразнещо увещание какъв брой малко знаем в реалност.
