Тенорът Георги Султанов: В България има огромна криза за музиканти
Въпреки пандемията оперният артист Георги Султанов не може да се оплаче от липса на задължения. През актуалната година той е имал над шестдесет участия. Работи с Опера Пловдив (където е щатен солист), Опера Варна, Плевенска Филхармония, Софийска Филхармония и други Репертоарът му тази година включва „ Вълшебната флейта “, „ Дон Жуан “, „ Мадам Бътерфлай “, „ Травиата “, „ Графиня Марица “, „ Евита “, също така ще има скоро и дебют в операта „ Дон Карлос “. Участва в осъществяването на ораториялни творби и редица концертни стратегии.
Тези дни той бе включен в комисията на СМД, която ще излъчи спечелилите в най-престижния наш музикален конкурс "Кристалната лира ", където ще вземат участие най-хубавите наши типичен обединения и актьори. Султанов приема това за огромна чест и отговорност.
Сега обаче, беседваме не за изкуство, а за политика.
- Г-н Султанов, бяхте номиниран за поста министър на културата в държавното управление на партията Има Такъв Народ. Защо, макар че сте изявен и работещ актьор, решихте да се включите в политиката?
- Преди две години хората към Слави Трифонов ми предложиха да направя Национална стратегия за развиването на културата. Работата по програмата лиши 24 месеца, като и в този момент продължава. Събра се превъзходен екип от специалисти. Много потвърдени сътрудници от всички краища на света и от другите сфери на културата ни съветваха. Мисля, че се получи добра стратегия.
- Разочарован ли сте, че не станахте министър?
- Не. Бих се разочаровал, в случай че бях станал и не успеех да се оправя. За нещо, което не се е случило, няма по какъв начин да бъда отчаян.
- Как би реагирал дядо ви, огромният артист Петър Слабаков, в случай че разбере, че сте се готвили да ставате министър?
- И татко ми, диригентът Николай Султанов, и дядо ми, са се занимавали с политика. Самият аз бях очевидец на техния път, по тази причина мисля, че биха ме подкрепили.
- Баща ви, маестро Султанов, е основател на камерния оркестър в родния ви Ямбол. Преди година и половина се развихри стихия към Камерен Оркестър „ Дианополис “. Заговори се за съкращения, даже закриване. Стана ли това?
- Не. Ямболският камерен ортекстър съществува от 1968 година. В продължение на повече от петдесет години, къде в по-трудно, къде в по-добро време, той продължава да съществува. Успя да се запази и този път. При това резервира своята целокупност, макар икономическите и политически боричкания. Това стана допустимо, тъй като имаше голяма социална поддръжка и му бе дадена опция да се развива по метод, който заслужава всеки един оркестър. Сега, благодарение на новия заместник-кмет по културата Енчо Кирязов, групировката е във напредък.
Оркестърът е канен на съвсем всички влиятелни фестивали у нас, а упоритостите са той още веднъж да се издигне и на интернационалната сцена. Радостното е, че това се случва. КО „ Дианополис “ към този момент има редица предложения за съществени фестивали на камерната и бароковата музика. Освен това той е хазаин и на фестивала „ Златната Диана “.
- Какво съставлява този фестивал?
- Той е един от най-старите в България. Създаден е също през 1968 година, а това лято означи един от най-силните си сезони. Сред участниците в него бяха диригентите Григор Паликаров, Найден Тодоров, Христо Йоцов. Солисти - Хилда Казасян, Теодоси Спасов, Габриела Георгиева, Мартин Цонев, Венцеслав Анастасов и доста други. Участваха и децата от фондацията на Георги Калайджиев. Прекрасни и талантиви. Г-н Калайджиев се е заел с възрожденската задача да ги учи да свирят на типичен принадлежности. Резултатът е, че дребните гении направиха няколко концерта, вкючително и в зала „ България “, свириха и със „ Софийски солисти “.
- Трудно ли е с публиката? Все отново има пандемия, ограничения...
- За четирите дни на „ Златната Диана “ през залите минаха над 2400 индивида. Това е доста положително достижение. Сборен състав показа операта „ Набуко “ по истинската партитура на Джузепе Верди. Диригент беше Найден Тодоров. Близо хиляда души го посетиха, в случай че не бяха ограниченията, те щяха да бъдат двойно повече.
- Председател сте на сдружението „ Артем “, заело се да търси млади гении...
- Всъщност това е единствено част от задачата. По-важното е да ги подготвим и приспособяваме за професионалата сцена. Това значи да ги свържем с мениджъри на културни институти и да им отворим пътя към специалността. Най-младите го готвим за банкет в профилирани образователни заведения. Големите за сцената.
- Успяхте ли да помогнете на някои?
- За четири години 100% от нашите възпитаници влязоха в музикални учебни заведения или академии в страната и чужбина. Имаме 40% успеваемост при професионалното осъществяване.
- Живеем в мъчно време, изключително за театралните изкуства. Това не отблъсква ли младежите от специалностите свързани с тях?
- Наистина да готвиш един музикант в продължение на двадесет години, е с изключение на доста труд, и голямо влагане, непостижима инвестиция от страна на фамилията. При това тя е доста рискована, тъй като никой не може да подсигурява, че от този възпитаник ще стане добър музикант. Но даже и да стане, той ще получава не положително възнагражденше, ще работи при сложни условия и ще се сблъска с властническото отношение на мениджъри и ръководители.
Защото в изкуството място за народна власт няма. Натоварването е огромно, а възвръщаемостта - оскъдна. И това го споделяме на децата и родителите от рано, не ги лъжем. Връщам се към първия ви въпрос: Затова се взех решение да се захвана с политика. Да променим нещо, тъй като опция има.
- Вие работите със съдружие „ Артес “- Италия, което провежда конкурс за диригенти на името на маестро „ Артур Никиш “. Какъв е интереса към него?
- Това е интернационален конкурс. Ние станахме българските сътрудници на италианските уредници от „ Артес “. За това издание, което ще е през юни, в Плевен и в столицата, в границите на Софийските музикални седмици, се кандидатираха стотици млади диригенти от целия свят. Комисията утвърди единствено седемдесет. Конкуренцията е жестока.
- С кое един японец, да вземем за пример, е стимулиран да пристигна на конкурс чак в България? Какво ще му донесе това?
- В комисията има шефове на театри и мениджъри. Всеки от тях е поел ангажимент да даде сцената си за едно присъединяване на първите трима наградени. Така че един млад актьор през идващия сезон ще има най-малко 10 съществени изяви в целия свят. Това значи, че нашите награди са професионален контракт и креативна биография.
Освен това поканихме проф. Марио Диас от музикалната академия „ Моцартеум “ - Залцбург да направи майсторски клас със своите студенти по диригентство, като ще им предложим да стажуват в нашите културни институти. Така те ще натрупат опит в професионална среда, което доста мъчно може да им се случи в чужбина.
- И макар напъните ви, факт е, че в България има рецесия за музиканти..
- При това голяма. Ако не се вземат незабавни ограничения до 6-7 години, заради липса на квалифицирани музиканти, ще изчезнат цели групи принадлежности. Това е освен тъжно, само че и доста обезпокоително.
Интервю на Исак Гозес
Тези дни той бе включен в комисията на СМД, която ще излъчи спечелилите в най-престижния наш музикален конкурс "Кристалната лира ", където ще вземат участие най-хубавите наши типичен обединения и актьори. Султанов приема това за огромна чест и отговорност.
Сега обаче, беседваме не за изкуство, а за политика.
- Г-н Султанов, бяхте номиниран за поста министър на културата в държавното управление на партията Има Такъв Народ. Защо, макар че сте изявен и работещ актьор, решихте да се включите в политиката?
- Преди две години хората към Слави Трифонов ми предложиха да направя Национална стратегия за развиването на културата. Работата по програмата лиши 24 месеца, като и в този момент продължава. Събра се превъзходен екип от специалисти. Много потвърдени сътрудници от всички краища на света и от другите сфери на културата ни съветваха. Мисля, че се получи добра стратегия.
- Разочарован ли сте, че не станахте министър?
- Не. Бих се разочаровал, в случай че бях станал и не успеех да се оправя. За нещо, което не се е случило, няма по какъв начин да бъда отчаян.
- Как би реагирал дядо ви, огромният артист Петър Слабаков, в случай че разбере, че сте се готвили да ставате министър?
- И татко ми, диригентът Николай Султанов, и дядо ми, са се занимавали с политика. Самият аз бях очевидец на техния път, по тази причина мисля, че биха ме подкрепили.
- Баща ви, маестро Султанов, е основател на камерния оркестър в родния ви Ямбол. Преди година и половина се развихри стихия към Камерен Оркестър „ Дианополис “. Заговори се за съкращения, даже закриване. Стана ли това?
- Не. Ямболският камерен ортекстър съществува от 1968 година. В продължение на повече от петдесет години, къде в по-трудно, къде в по-добро време, той продължава да съществува. Успя да се запази и този път. При това резервира своята целокупност, макар икономическите и политически боричкания. Това стана допустимо, тъй като имаше голяма социална поддръжка и му бе дадена опция да се развива по метод, който заслужава всеки един оркестър. Сега, благодарение на новия заместник-кмет по културата Енчо Кирязов, групировката е във напредък.
Оркестърът е канен на съвсем всички влиятелни фестивали у нас, а упоритостите са той още веднъж да се издигне и на интернационалната сцена. Радостното е, че това се случва. КО „ Дианополис “ към този момент има редица предложения за съществени фестивали на камерната и бароковата музика. Освен това той е хазаин и на фестивала „ Златната Диана “.
- Какво съставлява този фестивал?
- Той е един от най-старите в България. Създаден е също през 1968 година, а това лято означи един от най-силните си сезони. Сред участниците в него бяха диригентите Григор Паликаров, Найден Тодоров, Христо Йоцов. Солисти - Хилда Казасян, Теодоси Спасов, Габриела Георгиева, Мартин Цонев, Венцеслав Анастасов и доста други. Участваха и децата от фондацията на Георги Калайджиев. Прекрасни и талантиви. Г-н Калайджиев се е заел с възрожденската задача да ги учи да свирят на типичен принадлежности. Резултатът е, че дребните гении направиха няколко концерта, вкючително и в зала „ България “, свириха и със „ Софийски солисти “.
- Трудно ли е с публиката? Все отново има пандемия, ограничения...
- За четирите дни на „ Златната Диана “ през залите минаха над 2400 индивида. Това е доста положително достижение. Сборен състав показа операта „ Набуко “ по истинската партитура на Джузепе Верди. Диригент беше Найден Тодоров. Близо хиляда души го посетиха, в случай че не бяха ограниченията, те щяха да бъдат двойно повече.
- Председател сте на сдружението „ Артем “, заело се да търси млади гении...
- Всъщност това е единствено част от задачата. По-важното е да ги подготвим и приспособяваме за професионалата сцена. Това значи да ги свържем с мениджъри на културни институти и да им отворим пътя към специалността. Най-младите го готвим за банкет в профилирани образователни заведения. Големите за сцената.
- Успяхте ли да помогнете на някои?
- За четири години 100% от нашите възпитаници влязоха в музикални учебни заведения или академии в страната и чужбина. Имаме 40% успеваемост при професионалното осъществяване.
- Живеем в мъчно време, изключително за театралните изкуства. Това не отблъсква ли младежите от специалностите свързани с тях?
- Наистина да готвиш един музикант в продължение на двадесет години, е с изключение на доста труд, и голямо влагане, непостижима инвестиция от страна на фамилията. При това тя е доста рискована, тъй като никой не може да подсигурява, че от този възпитаник ще стане добър музикант. Но даже и да стане, той ще получава не положително възнагражденше, ще работи при сложни условия и ще се сблъска с властническото отношение на мениджъри и ръководители.
Защото в изкуството място за народна власт няма. Натоварването е огромно, а възвръщаемостта - оскъдна. И това го споделяме на децата и родителите от рано, не ги лъжем. Връщам се към първия ви въпрос: Затова се взех решение да се захвана с политика. Да променим нещо, тъй като опция има.
- Вие работите със съдружие „ Артес “- Италия, което провежда конкурс за диригенти на името на маестро „ Артур Никиш “. Какъв е интереса към него?
- Това е интернационален конкурс. Ние станахме българските сътрудници на италианските уредници от „ Артес “. За това издание, което ще е през юни, в Плевен и в столицата, в границите на Софийските музикални седмици, се кандидатираха стотици млади диригенти от целия свят. Комисията утвърди единствено седемдесет. Конкуренцията е жестока.
- С кое един японец, да вземем за пример, е стимулиран да пристигна на конкурс чак в България? Какво ще му донесе това?
- В комисията има шефове на театри и мениджъри. Всеки от тях е поел ангажимент да даде сцената си за едно присъединяване на първите трима наградени. Така че един млад актьор през идващия сезон ще има най-малко 10 съществени изяви в целия свят. Това значи, че нашите награди са професионален контракт и креативна биография.
Освен това поканихме проф. Марио Диас от музикалната академия „ Моцартеум “ - Залцбург да направи майсторски клас със своите студенти по диригентство, като ще им предложим да стажуват в нашите културни институти. Така те ще натрупат опит в професионална среда, което доста мъчно може да им се случи в чужбина.
- И макар напъните ви, факт е, че в България има рецесия за музиканти..
- При това голяма. Ако не се вземат незабавни ограничения до 6-7 години, заради липса на квалифицирани музиканти, ще изчезнат цели групи принадлежности. Това е освен тъжно, само че и доста обезпокоително.
Интервю на Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ