Нуриел Рубини: Да бъде част от еврозоната е правилният ход за България
Въпреки икономическите проблеми през последната година, неналичието на криза, забавянето на инфлацията и новините за нормализация на световните вериги за доставки се регистрират като позитивни сигнали от финансовите специалисти. Затова и от Лондонското сити и Уолстрийт се усеща оптимизъм, че рецесията няма да е толкоз дълбока, колкото се очакваше първоначално. Дали обаче този метод на мислене дава отговор на действителността? Не и съгласно проф. Нуриел Рубини, един от стоте най-изявени икономисти в света, който планува сполучливо както рецесията от 2008 година, по този начин и следствията от коронавирус пандемията и огромните стопански тласъци, които бяха раздадени като реакция от страна на държавните управления. Нуриел Рубини, който е работил в МВФ, Фед, Световната банка и други централни банки по целия свят, взе присъединяване в събитието InvestPRO Conf 2023, в границите на което се организираха 18 лекции и изявленията, свързани с най-горещите стопански тематики - инфлацията, предстоящата рецесия, еврото, лихвите по заемите, цените на силата, парцелите, златото, акциите, криптовалутите. Проф. Нуриел Рубини беше част от международно приетите анализатори по време на годишната конференция на програмата по вложения и персонални финанси InvestPRO, измежду които Алфонсо Пекатиело, управлявал $20млрд. в една от най-големите банки в Европа, английският икономист Чарлз Гудхарт, геополитическият анализатор Марко Папич и трейдърът деец Александър Елдер. Profit разгласява част от диалога с Нуриел Рубини, който бе извършен от Мирослав Запорожанов, съосновател на InvestPRO. М.З.: Отново ли всички са прекомерно оптимистично настроени за икономическото бъдеще и какви са рисковете пред световната стопанска система? Н.Р.: Твърде оптимистично съгласно мен. Първо, споделиха, че растежът на инфлацията ще бъде временен или краткотраен, а той се оказа по-упорит и дълготраен. После твърдяха, че растежът на инфлацията се дължи на разхлабена парична, фискална и кредитна политика. Вместо това се оказа, че роля играе и неприятният шанс в лицето на серия от шокове като въздействието на коронавирус върху производството на артикули, предлагането на работна ръка и световните вериги за доставки. След това въздействието на съветската инвазия в Украйна върху цените на суровините и до неотдавна - политиката за нулев коронавирус в Китай. И аз още веднъж мисля, че хората бъркат. В момента към този момент сме в стагфлация, криза и двуцифрена инфлация и даже Bank of England чака да има най-малко пет тримесечия на негативен стопански напредък. В еврозоната пък навлизаме в криза по икономическите индикатори. ЕЦБ също счита, че ще има най-малко няколко тримесечия на негативен стопански напредък, а това механически е криза. В Съединени американски щати в никакъв случай не сме имали миг, в който инфлацията да е над 5%. Днес е над 7%. Не е имало безработица под 5%, през днешния ден е 3,7%. В последна сметка, даже консенсусът твърди, че ще има " твърдо кацане ", само че че рецесията ще бъде къса и плитка - няколко тримесечия на негативен стопански напредък, малко нарастване на безработицата. Но аз не съм склонен с това по доста аргументи. Имаме инфлация по целия свят. Всички централни банки би трябвало да покачат лихвените проценти. И, не на последно място, съгласно мен този инфлационен развой ще бъде по-траен от предстоящото заради редица аргументи. В същото време в света има доста частни и обществени задължения, тъй че повишението на лихвите освен провокира стесняване на стопанската система, само че покачва разноските по всички тези задължения и предизвиква финансови усложнения. Именно по тази причина рецесията ще бъде по-дълбока. Очаквам стопански и финансов срив.
М.З.: Предвид мрачната икономическа картина в Европа, какво мислите за бъдещето на стопанската система на еврозоната и нейната световна позиция? Н.Р.: Пред европейската стопанска система и по-специално пред еврозоната има доста провокации - невисок евентуален напредък, високи коефициенти на дълга, търговски разтърсвания от възходящите цени на силата и суровините, ниски равнища на софтуерни нововъведения и напредък, застаряващо население, задлъжнялост, мудни стопански промени за увеличение на евентуалния растеж и така нататък Но еврозоната не е единствено стопански план. Тя е политически подобен. На Европа ѝ се постанова да е единна, а опасността от " съветската мечка " сътвори още повече единение в някои измерения като въпросите на сигурността в Европа, еврозоната и, несъмнено, в границите на НАТО. Естествено обаче не може да приемем бъдещето на Европа и еврозоната за даденост, защото имат доста евентуални слаби звена. Едно от тях продължава да бъде Италия, макар че към този момент новото държавно управление на Мелони не заема радикални позиции. Ако Италия обаче влезе в тежка криза тази година, тя може да упрекна Европейски Съюз за обстановката, което да докара до колизия сред Италия, от една страна, и Европа и еврозоната, от друга. След година този риск може да стане още по-съществен. В същото време, Германия е моторът на еврозоната, само че този стопански модел се основава на производството посредством конкурентноспособност с ниски разноски за сила и евтини енергоносители, идващи от Русия. Той към този момент не работи и Германия ще би трябвало да откри опция. Страната разполага с по-големи фискални запаси от множеството други страни в еврозоната, само че има и доста провокации. Най-големият риск пред Европа и еврозоната идва от Франция през 2027 година Има забележителен късмет тогава президент да стане Льо Пен. Тя е доста по-радикална към Европа от Мелони. Франция, която сега наподобява добре, може да се трансформира в слабото звено на Европа и еврозоната. А не би трябвало да се не помни, че точно съюзът сред Франция и Германия е в основата и на двете организации.
М.З.: Какви ограничения би трябвало да вземат европейските държавни управления, с цел да се оправят с актуалните стопански провокации и да насърчат растежа? Н.Р.: Има както макроикономически политики, по този начин и структурни такива. От макроикономическа страна, реакцията към шока от цените на силата до момента е неверна. Правилната би била да оставим горивата да доближат пазарните си цени, с цел да преминат хората от изкопаеми към възобновими, и по-късно да прехвърлим доходи към най-засегнатите обществени групи. Вместо това в цяла Европа политическият отговор беше един - понижаване на цените за силата за всички - небогати, богати, бизнес и така нататък Когато има фискален тласък, всъщност се основава в допълнение вкупом търсене в миг, в който то би трябвало да бъде понижено. Увеличаването на съвкупното търсене, на собствен ред, подхранва инфлацията и принуждава ЕЦБ да прибегне до още по-сериозно парично стягане. Тоест, макроикономическите фискални политики вървят в неверна посока. При структурните политики казусът е, че във всяка една народна власт, а даже и в властническите режими, е доста мъчно да се вършат структурни промени, защото разноските и жертвите са в кратковременен проект, а изгодите са средносрочни, когато същите политици към този момент не са на власт. Именно по тази причина икономическите промени непрекъснато се отсрочват и е мъчно да се създадат такива, намаляващи фискалните дефицити и задлъжнялостта, или увеличаващи растежа и продуктивността. По този метод се лимитира евентуалния растеж на стопанската система.
М.З.: Мислите ли, че Фед и ЕЦБ ще съумеят да поддържат лихвите високи толкоз дълго време, колкото е належащо, с цел да прекършат инфлацията? Н.Р.: Вярвам, че централните банки ще подвият опашка и ще бият отбой. Първата причина е, че рецесията няма да е къса и плитка, в случай че усилят лихвените проценти задоволително, с цел да върнат инфлацията до 2%. Сега приказват самоуверено, тъй като криза няма. Лесно им е да споделят, че ще се борят с инфлацията непременно. Но щом се появи тежка криза, мисля, че ще се получи политически напън да се опитат да възстановят растежа, да основават работни места и претовареност. И тук не става дума единствено за фискална доминация. Има по-широко разбиране за " дългов капан ". Съотношението на частния и обществения дълг като дял от Брутният вътрешен продукт в напредналите стопански системи се е нараснало четири пъти от 70-те години насам - 420%. Има толкоз доста " зомби " семейства, компании, банки и страни, че повишението на лихвените проценти ще аргументи освен фискална рецесия, само че и рецесия на обществения и частния дълг. Това е дълговият капан и пред тази тежка икономическа и финансова рецесия централните банки ще би трябвало да правят отстъпка.
М.З.: Като се има поради, че задачата на България е да се причисли към еврозоната и да одобри еврото след към година, къде виждате тази организация през идващите години и десетилетия. Какво би трябвало да имат поради европейските вложители, когато става въпрос за еврото? Н.Р.: Преди всичко, за една дребна и отворена стопанска система като българската да се интегрира в Европа и след това в еврозоната има смисъл. Стига да имате верните фискални и структурни политики, а към този момент от доста време валутният ръб обвързва страната ви с еврото. Така че, за вас този преход ще е по-лесен, в сравнение с за други страни, където обменният курс е по-гъвкав. Това закотвяне към Европа ще докара до повече непоклатимост във връзка с стопанската система, инфлацията и други области, по отношение на това да имате лична валута. Според мен дребна отворена стопанска система като вашата би трябвало да е част от по-голяма комерсиална, икономическа и финансова, даже валутна и парична група. Това е верният ход. Разбира се, има закани за еврозоната, само че, както показах, това е политически, а не стопански план. Страните, които са част от Централна и Източна Европа и се причислят към нея, имат по-силен капацитет за напредък от обичайните стопански системи в организацията. Хърватия неотдавна се причисли, България може да бъде идната, както и други след време. Да бъдат част от икономическа, комерсиална, парична валутна зона ще бъде положително за тези страни, без значение какво се случва с еврозоната. М.З.: Какво ще посъветвате тогава българските политици? Как да създадем българската стопанска система по-конкурентноспособна в света и еврозоната? Н.Р.: Индустриите на бъдещето са свързани с нововъведенията и технологиите. България може да предложи относително ниска цена, добра инфраструктура и продуктивност на труда, тъй че може да притегля произвеждане. В този ред на мисли, френдшорингът може да е от употребява както за България, по този начин и за Централна Европа. А подобен ще има доста. Политиките ви към директните непознати вложения би трябвало да бъдат отворени. Те бяха такива, само че би трябвало да станат още по-отворени. А да бъдете част от еврото и да го няма валутния риск от придвижването на вашата валута по отношение на него ще бъде от огромна изгода. Трябва да инвестирате и в своите хора, в образованието, уменията, човешкия капитал.
М.З.: Предвид мрачната икономическа картина в Европа, какво мислите за бъдещето на стопанската система на еврозоната и нейната световна позиция? Н.Р.: Пред европейската стопанска система и по-специално пред еврозоната има доста провокации - невисок евентуален напредък, високи коефициенти на дълга, търговски разтърсвания от възходящите цени на силата и суровините, ниски равнища на софтуерни нововъведения и напредък, застаряващо население, задлъжнялост, мудни стопански промени за увеличение на евентуалния растеж и така нататък Но еврозоната не е единствено стопански план. Тя е политически подобен. На Европа ѝ се постанова да е единна, а опасността от " съветската мечка " сътвори още повече единение в някои измерения като въпросите на сигурността в Европа, еврозоната и, несъмнено, в границите на НАТО. Естествено обаче не може да приемем бъдещето на Европа и еврозоната за даденост, защото имат доста евентуални слаби звена. Едно от тях продължава да бъде Италия, макар че към този момент новото държавно управление на Мелони не заема радикални позиции. Ако Италия обаче влезе в тежка криза тази година, тя може да упрекна Европейски Съюз за обстановката, което да докара до колизия сред Италия, от една страна, и Европа и еврозоната, от друга. След година този риск може да стане още по-съществен. В същото време, Германия е моторът на еврозоната, само че този стопански модел се основава на производството посредством конкурентноспособност с ниски разноски за сила и евтини енергоносители, идващи от Русия. Той към този момент не работи и Германия ще би трябвало да откри опция. Страната разполага с по-големи фискални запаси от множеството други страни в еврозоната, само че има и доста провокации. Най-големият риск пред Европа и еврозоната идва от Франция през 2027 година Има забележителен късмет тогава президент да стане Льо Пен. Тя е доста по-радикална към Европа от Мелони. Франция, която сега наподобява добре, може да се трансформира в слабото звено на Европа и еврозоната. А не би трябвало да се не помни, че точно съюзът сред Франция и Германия е в основата и на двете организации.
М.З.: Какви ограничения би трябвало да вземат европейските държавни управления, с цел да се оправят с актуалните стопански провокации и да насърчат растежа? Н.Р.: Има както макроикономически политики, по този начин и структурни такива. От макроикономическа страна, реакцията към шока от цените на силата до момента е неверна. Правилната би била да оставим горивата да доближат пазарните си цени, с цел да преминат хората от изкопаеми към възобновими, и по-късно да прехвърлим доходи към най-засегнатите обществени групи. Вместо това в цяла Европа политическият отговор беше един - понижаване на цените за силата за всички - небогати, богати, бизнес и така нататък Когато има фискален тласък, всъщност се основава в допълнение вкупом търсене в миг, в който то би трябвало да бъде понижено. Увеличаването на съвкупното търсене, на собствен ред, подхранва инфлацията и принуждава ЕЦБ да прибегне до още по-сериозно парично стягане. Тоест, макроикономическите фискални политики вървят в неверна посока. При структурните политики казусът е, че във всяка една народна власт, а даже и в властническите режими, е доста мъчно да се вършат структурни промени, защото разноските и жертвите са в кратковременен проект, а изгодите са средносрочни, когато същите политици към този момент не са на власт. Именно по тази причина икономическите промени непрекъснато се отсрочват и е мъчно да се създадат такива, намаляващи фискалните дефицити и задлъжнялостта, или увеличаващи растежа и продуктивността. По този метод се лимитира евентуалния растеж на стопанската система.
М.З.: Мислите ли, че Фед и ЕЦБ ще съумеят да поддържат лихвите високи толкоз дълго време, колкото е належащо, с цел да прекършат инфлацията? Н.Р.: Вярвам, че централните банки ще подвият опашка и ще бият отбой. Първата причина е, че рецесията няма да е къса и плитка, в случай че усилят лихвените проценти задоволително, с цел да върнат инфлацията до 2%. Сега приказват самоуверено, тъй като криза няма. Лесно им е да споделят, че ще се борят с инфлацията непременно. Но щом се появи тежка криза, мисля, че ще се получи политически напън да се опитат да възстановят растежа, да основават работни места и претовареност. И тук не става дума единствено за фискална доминация. Има по-широко разбиране за " дългов капан ". Съотношението на частния и обществения дълг като дял от Брутният вътрешен продукт в напредналите стопански системи се е нараснало четири пъти от 70-те години насам - 420%. Има толкоз доста " зомби " семейства, компании, банки и страни, че повишението на лихвените проценти ще аргументи освен фискална рецесия, само че и рецесия на обществения и частния дълг. Това е дълговият капан и пред тази тежка икономическа и финансова рецесия централните банки ще би трябвало да правят отстъпка.
М.З.: Като се има поради, че задачата на България е да се причисли към еврозоната и да одобри еврото след към година, къде виждате тази организация през идващите години и десетилетия. Какво би трябвало да имат поради европейските вложители, когато става въпрос за еврото? Н.Р.: Преди всичко, за една дребна и отворена стопанска система като българската да се интегрира в Европа и след това в еврозоната има смисъл. Стига да имате верните фискални и структурни политики, а към този момент от доста време валутният ръб обвързва страната ви с еврото. Така че, за вас този преход ще е по-лесен, в сравнение с за други страни, където обменният курс е по-гъвкав. Това закотвяне към Европа ще докара до повече непоклатимост във връзка с стопанската система, инфлацията и други области, по отношение на това да имате лична валута. Според мен дребна отворена стопанска система като вашата би трябвало да е част от по-голяма комерсиална, икономическа и финансова, даже валутна и парична група. Това е верният ход. Разбира се, има закани за еврозоната, само че, както показах, това е политически, а не стопански план. Страните, които са част от Централна и Източна Европа и се причислят към нея, имат по-силен капацитет за напредък от обичайните стопански системи в организацията. Хърватия неотдавна се причисли, България може да бъде идната, както и други след време. Да бъдат част от икономическа, комерсиална, парична валутна зона ще бъде положително за тези страни, без значение какво се случва с еврозоната. М.З.: Какво ще посъветвате тогава българските политици? Как да създадем българската стопанска система по-конкурентноспособна в света и еврозоната? Н.Р.: Индустриите на бъдещето са свързани с нововъведенията и технологиите. България може да предложи относително ниска цена, добра инфраструктура и продуктивност на труда, тъй че може да притегля произвеждане. В този ред на мисли, френдшорингът може да е от употребява както за България, по този начин и за Централна Европа. А подобен ще има доста. Политиките ви към директните непознати вложения би трябвало да бъдат отворени. Те бяха такива, само че би трябвало да станат още по-отворени. А да бъдете част от еврото и да го няма валутния риск от придвижването на вашата валута по отношение на него ще бъде от огромна изгода. Трябва да инвестирате и в своите хора, в образованието, уменията, човешкия капитал.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ