Въпреки че още не е дошъл моментът да се правят

Въпреки че още не е пристигнал моментът да се вършат цялостни оценки за следствията от пандемията от новия ковид, към този момент е ясно, че рецесията изостри съществуващите в Европа и преди началото ѝ „ отрицателни трендове “. Това написа в собствен материал шефът на Лондонския изчерпателен център за европейски промени Чарлз Грант. Статията е оповестена в авторитетния The Guardian и представена от организация " Фокус ".
Според специалиста има шест такива трендове и всички те „ евентуално ще оказват помощ на идеята на популистите, които се опълчват на Европейския съюз “.
Първата сходна наклонност е потребността от „ деглобализация “, сподели Грант. На континента започнаха да приказват за отхвърлянето на глобализацията и завръщането на промишлеността вкъщи от чужбина доста преди да избухне пандемията и това беше подбудено от политически съображения - по-специално, протекционистката политика на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и вероятността за „ сложен “ Brexit, които заплашваха интернационалните индустриални и стопански вериги: разликата в заплатите сред разрастващите се и богатите страни понижава, а офшорния аутсорсинг става все по-малко печеливш в това отношение. Междувременно, провокираните от коронавирусната рецесия опасения на европейските страни във връзка обезпечеността с медикаменти и медицински средства, както и все по-подозрителното отношение на европейците към китайския бизнес, в допълнение ускоряват причините на последователите на европейската индустриална самостоятелност, предизвестява специалистът.
Втората наклонност е желанието на европейските страни да дефинират без значение политиката си, продължава създателят. Столиците на страните членки на Европейски Съюз получават по-голяма политическа тежест спрямо институциите на Европейския съюз, които от десетилетия отстъпват от ден на ден и повече пълномощия на националните държавни управления. В сложни времена основните страни от Европейски Съюз се пробват да заявят властта си по-силно - както се случи да вземем за пример преди 10 години по време на финансовата рецесия. Сега всичко се случи по същия метод и Европейската комисия с огромни компликации съумя да реализира разговор сред 27-те членове на блока и да координира ограниченията им за противопоставяне на пандемията, и то освен тъй като множеството основни сили във връзка с здравето, данъчната политика и границите остават на национално равнище, само че и тъй като доста хора в сложна обстановка слушат на първо място водачите на личната си страна, твърди анализаторът. 
Тренд номер три е придвижването към затваряне на границите, убеден е Грант. Според специалиста Европейски Съюз укрепва външните граници на Шенгенската зона от 2015 година насам, когато за първи път се следи внезапен скок в броя на „ хората, които се пробват да получат леговище в Европа “, а някои държавни управления на страните членки от този момент започнаха да управляват границите в зоната. Спешната обстановка в бранша на опазването на здравето единствено усили недоверието към чужденците и през март външните граници на Шенгенската зона бяха съвсем изцяло затворени за влизане. Освен това оттук насетне се появиха спомагателни спънки за придвижването на хората в зоната - даже когато държавните управления на страните от Европейски Съюз изцяло поемат контрола над обстановката, те явно ще се опасяват да отворят националните граници. В допълнение, пътуващите от райони, където заболяването към момента се разраства, е малко евентуално да бъдат посрещнати с отворени прегръдки и доста политици евентуално ще желаят да затруднят живота им като на незаконните мигранти, допуска анализаторът.
Грант смята, че четвъртата наклонност е недоволството от „ зелената “ политика. Авторът предвижда, че е допустимо пандемията да усили съпротивата против решения, ориентирани към облекчение на последствията от климатичната рецесия и запазване на околната среда. Европейските „ популисти “, в това число „ шведските демократи “, немската партия „ Алтернатива за Германия “, последователи на английския политик Найджъл Фарадж, както и френските „ жълти жилетки “, култивираха и експлоатираха враждебността към екологичните начинания на управляващите преди появяването на ковид - само че в този момент, когато стандарта на живот на доста от гласоподавателите спадна внезапно, е малко евентуално те да са подготвени да понесат спомагателни вреди върху приходите и заетостта, свързани със зелените ограничения. Европейските водачи не престават да упорстват, че проектите им за понижаване на излъчванията на парникови газове са „ неприкосновени “, само че защото рецесията се усеща, те ще усещат все по-голям напън от страна на обществото и бизнеса, които ще ги принудят да лимитират своите екологични упоритости. 
Последните две трендове са напрежението сред източната и западната част на Европейски Съюз и сред севера и юга, написа Грант. От няколко години Унгария, Полша, а от време на време даже и редица страни от Централна Европа по разнообразни мотиви влизат в спорове с останалата част от Европейския съюз: отхвърлят да одобряват незаконни мигранти, от време на време се опълчват на рестриктивните мерки на излъчванията на парникови газове заради зависимостта им от въглища, или даже подценяват условията Брюксел във връзка с независимостта на правосъдната система и плурализма на мненията в медиите - и коронавирусът единствено ще ускори този „ ерес “, защото страните от Централна Европа се притесняват, че ще би трябвало да преотстъпят част от бюджета на Европейски Съюз на южните страни. А унгарският водач Виктор Орбан се възползва от пандемията, с цел да разшири своите компетенции, което на запад се възприема надали не като „ тирания “, разяснява анализаторът. Междувременно упоменатите южни страни имат недоволства и против своите съседи, които бяха афектирани от севера още по време на рецесията в еврозоната преди 10 години, когато Германия, Холандия и редица други страни в блока не бързаха да им дават финансова подкрепа; Сега, когато Италия и Испания, откакто изгубиха повече хора от ковид и пострадаха най-вече стопански от него, към момента се сблъскват с нежеланието на северняците да им оказват помощ непосредствено - сега те могат да разчитат не на безплатни средства, а единствено на заеми, което единствено укрепва враждебността към Европейски Съюз измежду южняците, установи създателят.
„ Не би трябвало да приветстваме никоя от гореописаните трендове “, уверен е Грант. „ Ако Европа стартира да предизвиква прекомерно мощно икономическата автономия, това ще навреди на приходите, които се генерират от търговия из целия континент. Затварянето на границите вътре в Шенгенската зона или нейните външни граници след определяне на надзор над COVID-19 няма да разреши да се реализира нищо практично. И когато Европейски Съюз е изправен пред транснационални провокации като икономическа рецесия, пандемия или изменение на климата, той се нуждае от по-силни централни институции, а не противоположното “. Според създателя, водачите на Европейски Съюз не би трябвало да се отхвърлят от напъните за битка с изменението на климата даже в новите условия, а спорът сред изток и запад, колкото и плашещ да е той, не може да бъде позволен посредством „ покорно приемане на неуважението към върховенството на закона “ от страна на изтока; що се отнася до разделянето сред севера и юга, ЕЦБ евентуално към момента ще може да предприеме задоволителни ограничения, с цел да задържи Италия и други южни страни в еврозоната - обаче, при положение на безучастие, враждебното отношение на южняците към Европейски Съюз може да се популяризира в други страни и даже може да предизвика някоя от тях да изостави еврото или да излезе от блока.
Темата продължава и в нашия блог.