Въпреки че нехоливудското кино рядко получава (извънфестивално) разпространение на голям

Въпреки че нехоливудското кино рядко получава (извънфестивално) разпространяване на огромен екран у нас и още по-рядко събира солидна аудитория, италианският публицист, сценарист и режисьор Паоло Дженовезе е добре прочут на българската публика. Неговият филм " Перфектни непознати " се снабди с паметен статут по целия свят и даже стана нещо като рекордьор, с двуцифрено число екранни и театрални римейкове - испански, френски, турски, гръцки, съветски, китайски, мексикански... Изглежда, че динамичността на връзките в двойка, техният разпад и дребни камъчета, които могат да извърнат колата, са тематики, еднообразно разбираеми и достъпни във всяка просвета. У нас даже по Българска национална телевизия бе показан и идващият филм на Дженовезе " Мястото ", а в това време на книжния пазар издателство " Колибри " предлага и литературните оригинали на неговите произведения.

Така се стига до " Супергерои " - едно от най-харесваните от публиката оферти в афиша на  " Синелибри ", което дни след края на фестивалната стратегия потегля и по кината. Филмът само привидно има допирни точки с американските блокбастъри за приказни персонажи със свръхсили. Закачката в заглавието са комиксите, които основната героиня Анна (очарователната Жасмин Тринка) рисува. В тях няма мъже в чорапогащи, които избавят света - нейните графични поредици описват сюжети, въодушевени от личния й неспокоен живот. Волната душа Анна е по отношение на Марко (Алесандро Борги) - физик, който се пробва да изясни всичко в света с формули и закони на термодинамиката. Десетгодишната им връзка минава през пристрастеност, подозрения, кавги, ревнивост, интимност, другарства, работа, секрети от предишното... " Налага се да си супергерой, с цел да постигнеш днес наглед елементарни неща като трайно обвързване, брак, дете " - това е посланието, с което всеки фен в осъзната възраст би могъл да се разпознава. Дженовезе кръстосва детайли от драма и комедия в своята съвременна история за любовта, която критици от разнообразни националности съпоставят с трилогията " Преди... " на Ричард Линклейтър и " Един мъж и една жена " на Клод Льолуш. Също като тях  " Супергерои " принадлежи на своята ера. Милениалите Анна и Марко населяват друг свят от този на екранните си прародители. Което не им пречи да се разнежват пред фрагменти от (вече стари) сантиментални филми като " Наистина обич ". 

Изграден в поредност от ретроспекции и скокове напред към сегашното, филмът изисква централизация от публиката - от време на време единствено дължината на брадата на основния воин подсказва в кой времеви откъслек се намираме. Този избор ослепително пази концепцията за връзката като непрекъснато придвижване, като танго за двама - две напред, едно обратно. " Супергерои " е благ, хубав и сърдечен филм, с отлични актьорски превъплъщения. В края си обаче той залита към предозиран мелодраматизъм и минава през поредност клишета, включително болест и гибел. Е, от време на време фенът (особено зрителката) има потребност от малко захаросана сантименталност. Ако тя е поднесена с елегантността, с която го прави Дженовезе, е добре пристигнала.