9 юли 1958 г. - Най-голямото цунами в историята ни удря Литуя
Въпреки че на 26 декември 2004 година земетресение в Суматра докара до може би най-опустошителното цунами записано в миналото, по размери то не е най–голямото.
Най-голямото цунами в историята е в Литуя, Аляска през 1958 година.
Земетресение с магнитуд 8,3 по скалата на Рихтер, откъсва 90 милиона тона скали и ледове от скалистата страна на залива. Масата се срутила едновременно и съвсем отвесно в залива.
Това образувало най-високата вълна в историята – 524 метра.
Вълната тръгнала към океана и помела всичко по пътя си. В залива имало три риболовен лодки, като вълната потапя едната и убива двама души на борда. Един от оживелите споделя, че от сриването на скалите, до идването на вълната са минали единствено 2 секунди, което би означавало, че тя се е движила с 1000км/ч. Въпреки, че хълмовете в залива са били опустошени, жертвите са доста малко.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1357 година — Императорът на Свещената Римска империя Карл IV слага главния камък на Карловия мост в Прага.
• 1810 година — Наполеон Бонапарт анексира Кралство Холандия, като част от Първата френска империя.
• 1816 година — Аржентина прогласява самостоятелност от Испания.
• 1831 година — Петър Берон пази докторска дисертация по медицина в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен.
• 1877 година — Проведен е първият тенис шампионат Уимбълдън, на който победител става англичанинът Спенсър Гор.
• 1900 година — Кралицата на Англия Виктория дава височайша благословия за републикански вид на ръководство в Австралия.
• 1902 година — Немски учени изолират барбитуратната киселина, основа на барбитуратите.
• 1922 година — Джони Вайсмюлер става първият човек, преплувал 100 м под една минута.
• 1943 година — Втората международна война: Започва Съюзническото нахлуване в Сицилия, при което Съюзниците правят десант на остров Сицилия, последван от шестседмична сухопътна война.
• 1950 година — Студена война: 11 световноизвестни учени одобряват манифеста Ръсел-Айнщайн, след който се основава интернационалната организация Пъгуошки конференции за просвета и международни проблеми.
• 1957 година — Открит е 102-ят детайл от таблицата на Менделеев, наименуван нобелий.
• 1961 година — Гърция става асоцииран член на Европейската икономическа общественост (ЕИО).
• 1971 година — След основаване на Държавния съвет на Народна република България и избор на Тодор Живков за негов ръководител, се сформира ново Правителство на България отпред със Станко Тодоров.
• 1991 година — Република Южна Африка е включена в Олимпийските игри след 30-годишна възбрана за присъединяване.
• 2002 година — В Южна Африка се основава Африканския съюз с първи ръководител Табо Мбеки.
• 2006 година — При злополука на аероплан Еърбъс А310, летящ по линията Москва — Иркутск, умират над 150 пасажери и членове на екипажа.
• 2006 година — Завършва Световното състезание по футбол 2006
• 2011 година — Официално е основана новата страна Южен Судан, която получава своята самостоятелност от Судан.
Родени
• 1249 година — Камеяма, император на Япония († 1305 г.)
• 1578 година — Фердинанд II, император на Свещена Римска империя († 1637 г.)
• 1764 година — Ан Радклиф, британска писателка († 1823 г.)
• 1766 година — Джейкъб Пъркинс, американски откривател († 1849 г.)
• 1834 година — Ян Неруда, чешки стихотворец († 1891 г.)
• 1848 година — Роберто I Бурбон-Пармски, херцог на Парма и Пиаченца († 1907 г.)
• 1850 година — Иван Вазов, български публицист († 1921 г.)
• 1858 година — Франц Боас, американски антрополог († 1942 г.)
• 1879 година — Фридрих Адлер, австрийски политик († 1960 г.)
• 1884 година — Михаил Бородин, съветски посланик († 1951 г.)
• 1889 година — Николай Асеев, съветски стихотворец († 1963 г.)
• 1894 година — Пьотър Капица, съветски физик, Нобелов лауреат през 1978 († 1984 г.)
• 1898 година — Петър Габровски, министър-председател на България († 1945 г.)
• 1911 година — Джон Уилър, американски физик-теоретик († 2008 г.)
• 1914 година — Вили Щоф, немски партиен и държавен деятел († 1999 г.)
• 1916 година — Едуард Хийт, министър-председател на Обединеното кралство († 2005 г.)
• 1926 година — Бен Рой Мотелсон, датски и американски физик, Нобелов лауреат
• 1929 година — Станка Пенчева, българска поетеса († 2014 г.)
• 1929 година — Хасан II, крал на Мароко († 1999 г.)
• 1932 година — Доналд Ръмсфелд, американски политик
• 1933 година — Елем Климов, съветски режисьор
• 1933 година — Оливър Сакс, британски невролог и публицист
• 1936 година — Ричард Уилсън, британски артист
• 1938 година — Брайън Денехи, американски артист
• 1946 година — Бон Скот, австралийски артист от шотландски генезис (AC/DC) († 1980 г.)
• 1947 година — Мич Мичъл, английски барабанист († 2008 г.)
• 1951 година — Крис Купър, американски артист
• 1952 година — Андрей Желязков, български футболист
• 1952 година — Димо Димчев, арумънски публицист
• 1954 година — Виктор Янукович, украински политик
• 1956 година — Том Ханкс, американски артист
• 1958 година — Кин Стоянов, български държавник
• 1964 година — Джанлука Виали, италиански футболист
• 1967 година — Йордан Лечков, български футболист
• 1968 година — Паоло Ди Канио, италиански футболист
• 1971 година — Марк Андрийсън, американски програмист и откривател
• 1975 година — Джесика Фолкър, шведска попизпълнителка
• 1976 година — Екатерина Гусева, съветска актриса
• 1978 година — Дмитрий Дюжев, съветски артист
• 1978 година — Линда Парк, американска актриса
• 1990 година — Рафаел да Силва, бразилски футболист
• 1990 година — Фабио Да Силва, бразилски футболист
Починали
• 1441 година — Ян ван Ейк, нидерландски живописец (ок. 1390)
• 1797 година — Едмънд Бърк, английски мъдрец и общественик (* 1729 г.)
• 1850 година — Закари Тейлър, 12-и президент на Съединени американски щати (* 1784 г.)
• 1856 година — Амадео Авогадро, италиански физик и химик (* 1776 г.)
• 1868 година — Коста Евтимов, български бунтовник (* 1834 г.)
• 1880 година — Пол Брока, френски доктор (* 1824 г.)
• 1902 година — Марк Антоколски, съветски ваятел (* 1843 г.)
• 1904 година — Славейко Арсов, български бунтовник (* 1878 г.)
• 1904 година — Стоян Донски, български бунтовник (* 1869 г.)
• 1913 година — Васил Чекаларов, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1934 година — Иван Хаджиниколов, български бунтовник (* 1861 г.)
• 1974 година — Яна Язова, българска писателка (* 1912 г.)
• 1976 година — Иван Пейчев, български драматург (* 1916 г.)
• 1977 година — Фани Попова-Мутафова, българска писателка (* 1902 г.)
• 1978 година — Веса Гачева, българска актриса (* 1913 г.)
• 1992 година — Васил Пеевски, български геодезист (* 1905 г.)
• 2002 година — Людия Иванов, български академик (* 1929 г.)
• 2004 година — Пол Хлебников, американски публицист (* 1963 г.)
• 2012 година — Боян Иванов, български естраден артист (* 1943 г.)
Празници
• Аржентина — Ден на независимостта (от Испания, 1816 г.)
• Мароко — Ден на крал Хасан II
• Палау — Ден на конституцията (1981 година, първата антиядрена конституция в света, народен празник
• Русия — Ден на рибаря
Най-голямото цунами в историята е в Литуя, Аляска през 1958 година.
Земетресение с магнитуд 8,3 по скалата на Рихтер, откъсва 90 милиона тона скали и ледове от скалистата страна на залива. Масата се срутила едновременно и съвсем отвесно в залива.
Това образувало най-високата вълна в историята – 524 метра.
Вълната тръгнала към океана и помела всичко по пътя си. В залива имало три риболовен лодки, като вълната потапя едната и убива двама души на борда. Един от оживелите споделя, че от сриването на скалите, до идването на вълната са минали единствено 2 секунди, което би означавало, че тя се е движила с 1000км/ч. Въпреки, че хълмовете в залива са били опустошени, жертвите са доста малко.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1357 година — Императорът на Свещената Римска империя Карл IV слага главния камък на Карловия мост в Прага.
• 1810 година — Наполеон Бонапарт анексира Кралство Холандия, като част от Първата френска империя.
• 1816 година — Аржентина прогласява самостоятелност от Испания.
• 1831 година — Петър Берон пази докторска дисертация по медицина в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен.
• 1877 година — Проведен е първият тенис шампионат Уимбълдън, на който победител става англичанинът Спенсър Гор.
• 1900 година — Кралицата на Англия Виктория дава височайша благословия за републикански вид на ръководство в Австралия.
• 1902 година — Немски учени изолират барбитуратната киселина, основа на барбитуратите.
• 1922 година — Джони Вайсмюлер става първият човек, преплувал 100 м под една минута.
• 1943 година — Втората международна война: Започва Съюзническото нахлуване в Сицилия, при което Съюзниците правят десант на остров Сицилия, последван от шестседмична сухопътна война.
• 1950 година — Студена война: 11 световноизвестни учени одобряват манифеста Ръсел-Айнщайн, след който се основава интернационалната организация Пъгуошки конференции за просвета и международни проблеми.
• 1957 година — Открит е 102-ят детайл от таблицата на Менделеев, наименуван нобелий.
• 1961 година — Гърция става асоцииран член на Европейската икономическа общественост (ЕИО).
• 1971 година — След основаване на Държавния съвет на Народна република България и избор на Тодор Живков за негов ръководител, се сформира ново Правителство на България отпред със Станко Тодоров.
• 1991 година — Република Южна Африка е включена в Олимпийските игри след 30-годишна възбрана за присъединяване.
• 2002 година — В Южна Африка се основава Африканския съюз с първи ръководител Табо Мбеки.
• 2006 година — При злополука на аероплан Еърбъс А310, летящ по линията Москва — Иркутск, умират над 150 пасажери и членове на екипажа.
• 2006 година — Завършва Световното състезание по футбол 2006
• 2011 година — Официално е основана новата страна Южен Судан, която получава своята самостоятелност от Судан.
Родени
• 1249 година — Камеяма, император на Япония († 1305 г.)
• 1578 година — Фердинанд II, император на Свещена Римска империя († 1637 г.)
• 1764 година — Ан Радклиф, британска писателка († 1823 г.)
• 1766 година — Джейкъб Пъркинс, американски откривател († 1849 г.)
• 1834 година — Ян Неруда, чешки стихотворец († 1891 г.)
• 1848 година — Роберто I Бурбон-Пармски, херцог на Парма и Пиаченца († 1907 г.)
• 1850 година — Иван Вазов, български публицист († 1921 г.)
• 1858 година — Франц Боас, американски антрополог († 1942 г.)
• 1879 година — Фридрих Адлер, австрийски политик († 1960 г.)
• 1884 година — Михаил Бородин, съветски посланик († 1951 г.)
• 1889 година — Николай Асеев, съветски стихотворец († 1963 г.)
• 1894 година — Пьотър Капица, съветски физик, Нобелов лауреат през 1978 († 1984 г.)
• 1898 година — Петър Габровски, министър-председател на България († 1945 г.)
• 1911 година — Джон Уилър, американски физик-теоретик († 2008 г.)
• 1914 година — Вили Щоф, немски партиен и държавен деятел († 1999 г.)
• 1916 година — Едуард Хийт, министър-председател на Обединеното кралство († 2005 г.)
• 1926 година — Бен Рой Мотелсон, датски и американски физик, Нобелов лауреат
• 1929 година — Станка Пенчева, българска поетеса († 2014 г.)
• 1929 година — Хасан II, крал на Мароко († 1999 г.)
• 1932 година — Доналд Ръмсфелд, американски политик
• 1933 година — Елем Климов, съветски режисьор
• 1933 година — Оливър Сакс, британски невролог и публицист
• 1936 година — Ричард Уилсън, британски артист
• 1938 година — Брайън Денехи, американски артист
• 1946 година — Бон Скот, австралийски артист от шотландски генезис (AC/DC) († 1980 г.)
• 1947 година — Мич Мичъл, английски барабанист († 2008 г.)
• 1951 година — Крис Купър, американски артист
• 1952 година — Андрей Желязков, български футболист
• 1952 година — Димо Димчев, арумънски публицист
• 1954 година — Виктор Янукович, украински политик
• 1956 година — Том Ханкс, американски артист
• 1958 година — Кин Стоянов, български държавник
• 1964 година — Джанлука Виали, италиански футболист
• 1967 година — Йордан Лечков, български футболист
• 1968 година — Паоло Ди Канио, италиански футболист
• 1971 година — Марк Андрийсън, американски програмист и откривател
• 1975 година — Джесика Фолкър, шведска попизпълнителка
• 1976 година — Екатерина Гусева, съветска актриса
• 1978 година — Дмитрий Дюжев, съветски артист
• 1978 година — Линда Парк, американска актриса
• 1990 година — Рафаел да Силва, бразилски футболист
• 1990 година — Фабио Да Силва, бразилски футболист
Починали
• 1441 година — Ян ван Ейк, нидерландски живописец (ок. 1390)
• 1797 година — Едмънд Бърк, английски мъдрец и общественик (* 1729 г.)
• 1850 година — Закари Тейлър, 12-и президент на Съединени американски щати (* 1784 г.)
• 1856 година — Амадео Авогадро, италиански физик и химик (* 1776 г.)
• 1868 година — Коста Евтимов, български бунтовник (* 1834 г.)
• 1880 година — Пол Брока, френски доктор (* 1824 г.)
• 1902 година — Марк Антоколски, съветски ваятел (* 1843 г.)
• 1904 година — Славейко Арсов, български бунтовник (* 1878 г.)
• 1904 година — Стоян Донски, български бунтовник (* 1869 г.)
• 1913 година — Васил Чекаларов, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1934 година — Иван Хаджиниколов, български бунтовник (* 1861 г.)
• 1974 година — Яна Язова, българска писателка (* 1912 г.)
• 1976 година — Иван Пейчев, български драматург (* 1916 г.)
• 1977 година — Фани Попова-Мутафова, българска писателка (* 1902 г.)
• 1978 година — Веса Гачева, българска актриса (* 1913 г.)
• 1992 година — Васил Пеевски, български геодезист (* 1905 г.)
• 2002 година — Людия Иванов, български академик (* 1929 г.)
• 2004 година — Пол Хлебников, американски публицист (* 1963 г.)
• 2012 година — Боян Иванов, български естраден артист (* 1943 г.)
Празници
• Аржентина — Ден на независимостта (от Испания, 1816 г.)
• Мароко — Ден на крал Хасан II
• Палау — Ден на конституцията (1981 година, първата антиядрена конституция в света, народен празник
• Русия — Ден на рибаря
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ