Спортни хроники: Дребничкият магьосник, който успя да покори дори Барселона, но бе засенчен от Лионел Меси
Въпреки че Жозе Моуриньо и неговият Порто справедливо получиха самопризнание за метода, по който направляваха финала на Шампионската лига през 2004-та, мачът бе приключил дълго преди гола на Карлос Алберто, с който „ драконите “ се отдръпнаха с задатък след първото полувреме.
Людовик Жули ловко дърпаше конците за Монако в предходните кръгове на шампионата, само че бе заставен да напусне терена контузен още в 20-ата минута след конфликт с вратаря на Порто Витор Баия.
Капитанът на „ монегаските “ бе вкарал 18 гола в сезона 2003/04, оформяйки най-хубавата си сметка за клуба, като пред него бе само Фернандо Мориентес, а с попаденията на двамата отборът на Дидие Дешан бе объркал не една и две сметки, с цел да стигне до финала в Гелзенкирхен.
Интересното е, че Жули в никакъв случай не е бил от тези нападателни видове потребители в предни позици и това изяснява някои по-нискорезултатни сезони в кариерата му. Както и илюстрира на каква забележителна акция се радваше тогава.
За страдание за Монако тези 20 минути на стадиона на Шалке бяха последните за Людовик за отбора от Княжеството, преди да замине за Барселона.
Един състезател, който постоянно се е откроявал със своята безкористност и неуместно усърдие, получи удар от ориста тъкмо в мача, в който всеотдайни мъже като него чакат цялостен живот. Може би това бе прищявката на футболните богове и метода да му покажат, че не влиза в калъпа на топ звездите, каквито сме привикнали да ги виждаме.
С по-състареното от фигурата си лице Людовик повече приличаше на служител, който излиза от бляскав 4×4 автомобил на плаж в Южна Франция, в сравнение с състезател. Но истината е, че беше футболен вълшебник.
Спомнете си оня гол, който вкара за Монако против Ланс през 2003 година и извънредно наподобяваше попадението на Юри Джоркаеф за Интер шест години по-рано. Подобни изригвания на Жули на терена посочваха, че е измежду тези малко на брой най-хубави измежду най-хубавите, за които творенето на хубост във футбола е по-лесно от това да си завържат обувките. А Людовик радваше с гения си, без да има искания, че е измежду най-хубавите. Без да търси внимание и самопризнание. Но светлината на прожекторите все го намираше и пристигна моментът, в който това му се хареса.
Както бе против Реал Мадрид през сезон 2003/04, когато чукна с пета кълбото след удар на Уго Ибара и не остави късмет на Икер Касияс. Съблече фланелката си и отпразнува гола бурно.
Нямаше по какъв начин светът да не приказва за него преди 15 години по време на подвига на Монако в Шампионската лига. Нямаше метод да не провокира интереса на някои от най-големите клубове на континента.
В последна сметка се озова в Барселона, само че по този начин и не съумя да надгради незабравимата си форма от пролетта на 2004 година в Монако.
Контузията, която го извади от борбата в Гелзенкирхен, му попречи да играе и на Евро 2004. Никой не може да го твърди с безспорна сигурност, само че със здрав Людовик Жули, Франция евентуално би избегнала провалянето от Гърция на четвъртфиналите.
След това съумя да впечатли в първия си сезон в Барса, само че неговото развиване в Ла Лига ненапълно беше възпрепятствано от появяването на един млад гений от Ла Масия. Името му е Лионел Меси.
Жули стартира като титуляр финала на Шампионската лига през 2006-а във втория си сезон на „ Камп Ноу “, само че по-късно записа единствено 15 срещи в стартовия състав през акция 2006/07 и през лятото реши да напусне.
Не че в Каталуня не съумя да остави отпечатъка си, само че от него се очакваше повече. Все отново в спомените остават голът му против Милан на „ Сан Сиро “ през 2006-а, който отхвърли „ росонерите “ от опцията да играят втори следващ край в Шампионската лига. Роналдиньо достави съвършена топка на Людовик, който с кинжален удар с левачката препарира Дида.
Ако конфликтът на Жули с Баия през 2004-та беше първият път, в който остана на ръка разстояние от славата, различен подобен миг пристигна две години по-късно.
Французинът си мислеше, че е дал преднина на Барса на финала на Шампионската лига против Арсенал, само че се обърна и видя, че съдията Тере Хауге е спрял играта, с цел да отсъди свободен удар за каталунците и да изгони вратаря Йенс Леман.
Ако Хауге бе махнал с ръка играта да продължи, евентуално щяхме да помним една европейска купа на Барса с основен воин Жули, а не Хенрик Ларсон, само че ориста още веднъж постави своя пръст.
Но не си мислете, че щом ние разсъждаваме по този начин, същите мисли завладяват и Людовик. Около него постоянно е витаело възприятието, че той няма потребност да бъде воин, а значимото е тимът да побеждава.
В края на краищата става дума за човек, който продължи да играе до 40-годишна възраст, даже когато това означаваше да се върне в Шаселе, където е израснал, с цел да носи екипа на скромния Монт д’Ор Азерг.
Не сте го чували ли? Простено ви е. Но е значимо да знаете, че играе домакинските си мачове на стадион с името „ Стад Людовик Жули “. За Малкия принц на футбола постоянно са били задоволителни и дребните жестове!
