Защо руската армия избяга от земите, които обеща никога да не напуска
Въоръжените сили на Украйна не престават контранастъплението си по едно и също време в няколко посоки. Най-успешно е то в региона на Харков, където украинските военни са освободили минимум 300 обитаеми места от началото на септември (към 13 септември, когато е оповестена публикацията в Meduza), сподели украинският заместник-министър на защитата Анна Маляр. За съветската войска, която не съумя да удържи окупираните територии, отстъплението e най-голямото проваляне в тази война, наред с неуспеха да превземе Киев. Meduza беседва с военни специалисти, с цел да разбере за какво руснаците не съумяха да защитят позиции, които съветските политици дадоха обещание в никакъв случай да не напущат.
Защо съветското разузнаване не разкри мястото на пробива и посоката на украинското нахлуване? Или командването не придаде огромно значение на това? В края на краищата даже съветски военни репортери неведнъж съобщаваха при започване на септември, че се готви нахлуване в региона на Балаклия. За проблем с командването ли става въпрос или силите на въоръжените сили на Руската федерация просто не бяха задоволителни, с цел да се пазят по едно и също време в няколко направления?
Павел Лузин, боен специалист: На първо място, тук става въпрос е липса на сили, колосален дефицит на военни фрагменти. Защото, когато се биете шест месеца с десетки хиляди загуби, тогава малко остава от сухопътните сили. Освен това има проблем с разузнаването. Радиоелектронното разузнаване е лимитирано. Авиоразузнаване се прави с дронове, само че те биват сваляни. И двата спътника за оптично разузнаване могат да картографират единствено полетни задачи [за изстрелване] на ракети. Освен това тези спътници минават през една и съща точка единствено един път на всеки 16 дни: няма опция за бързо приемане на данни.
А с цел да употребявате отворени данни за разузнаване (което също е възможно), имате потребност от хора с мозък и такава система, която разрешава тези данни да циркулират свободно във военната подчиненост. Минаха шест месеца и от армията (на съветските окупатори) не остана съвсем нищо.
Хенри Шлотман, анализатор, деец от американската войска: Чета съветски Телеграм канали - да вземем за пример " Рыбаря " и още няколко. И те в действителност знаеха къде украинците ще контраатакуват. Мисля, че съветският Генерален щаб също е знаел - само че евентуално са решили, че ще съумеят да се оправят с идното контранастъпление. Освен това съветската страна не разбра изцяло какъв брой запаси са натрупали украинците. В съветската OSINT (разузнаване с потреблението на открити източници) общественост бяха упоменати някои цифри, само че Генералният щаб или не повярва на тези цифри, или просто подцени украинците. Или смятаха, че главният удар въпреки всичко ще падне върху Херсон.
Аз самият използвах OSINT техники, когато служих в американската войска - и знам, че командването не постоянно приема тези данни съществено. Военните също имат свои лични, секрети способи за събиране на разследваща информация, които от време на време могат да опонират на OSINT информацията. Друга причина [за сполучливото контранастъпление на украинските войски] е, че съветските сили не съумяха да отговорят в точния момент на дейностите на Въоръжените сили на Украйна. В региона имаше задоволително съветски войски – изключително в региона на Изюм. Но вие също видяхте фотосите, които по-късно пристигнаха от изоставените съветски позиции? Колко военна техника беше останала там!
Защо Русия не съумя да концентрира дейно войски? Поради проблеми с поддръжката и ремонта на оборудването, с логистиката. Ако тези танкове, изоставени край Изюм, бяха навлезли в точния момент в зоната на нахлуване на въоръжените сили на Украйна, изходът от събитията можеше да бъде друг. Купянск можеше да остане под съветски надзор. Мисля, че съветските сили просто нямат задоволително аварийни елементи за танкове. От половин година са на фронта - допустимо е някои танкове да се разглобяват за аварийни елементи, с цел да се движат други. Офанзивата на Въоръжените сили на Украйна беше посрещната от елементи на Росгвардията и резервисти - несъмнено, с поддръжката на силите на Западния боен окръг, само че Росгвардията пое първата офанзива. Преди месец, апропо, този сектор от фронта беше по-добре предпазен (от окупаторите), само че силите на Източния боен окръг на РФ бяха трансферирани оттова на юг, в Херсон - и това се случи тъкмо след поредност от украински изказвания, че въоръжените сили на Украйна ще се концентрира върху Херсон.
Мик Райън, боен анализатор, пенсиониран генерал-майор от австралийската войска: Със сигурност имаше признаци, че нещо се приготвя в района - и военни блогъри го оповестиха. Но обстановката може да не наподобява толкоз еднопосочна за съветското военно командване. Има доста образци в историята, когато военните " изненади " се случват единствено тъй като генералите подценяват предизвестията на хората на място. „ Холандската интервенция “ (авторът засяга интервенция „ Маркет Гардън “. Най-големият въздушен десант през ВСВ), разказана от журналиста Корнелиъс Райън в книгата „ Недостижимият мост “, е типичен образец за това. Не е ясно и дали Русия въобще е имала сили да отговори на тази опасност. На юг има насъбрани много формирования, само че Украйна е огромна страна и прехвърлянето от юг на изток ще отнеме време.
Руската войска има ли въобще запаси? Ако да, къде са? Възможно ли е съветското командване да приготвя свое лично нахлуване?
Хенри Шлотман : Трудно е да се каже. В съветските райони, несъмнено, се образуват „ доброволчески “ батальони, само че в елементарните сухопътни войски са останали малко запаси.
Мик Райън: Третият армейски корпус в действителност беше образуван и някои от неговите елементи даже можеха да бъдат изпратени на изток и североизток от Украйна.
Павел Лузин: Руската войска не е подготвяла лично нахлуване: до юли тя към този момент загуби способността си да нападна. Те съумяха да извършат обособени дейности от нападателен темперамент на обособени места, само че огромно нахлуване към този момент е невероятно. Няма запаси. Сега те [въоръжените сили на Руската федерация] въоръжават моряците: вземат ги от флота, обличат ги в камуфлаж, дават им картечници и моряците стават мотострелци и танкисти.
Военнослужещите от охранителните батальони също са въоръжени: имат добра физическа и тактическа подготовка, само че към момента са непригодни за настъпателни дейности. Те имат свои лични задания: защита и защита на доста характерни обекти, конвой на колони по време, контрадиверсионна битка. Но не в окопите и войната с постоянната войска.
Как оценявате практиката, когато напълно от " доброволци " се образуват запаси - нови отряди и даже формирования? Защо съветското командване не изпраща " доброволци " в съществуващите формирования?
Хенри Шлотман: Не съм сигурен, че знам отговора – самият аз съм любопитен. Американската войска има друг метод: да вземем за пример по време на войната във Виетнам или Втората международна война новобранците са изпращани в съществуващи елементи, където има ветерани, които могат да предадат опит на новодошлите. Може би частите, които към този момент са били изпратени в Украйна, са толкоз изтощени, че съветското командване просто е решило: „ Добре, дано образуваме нови “...
Мик Райън: Опитните офицери могат да образоват новобранци единствено когато не са на фронта.
Павел Лузин: Знаете ли какъв брой са тези „ доброволци “? Всъщност няма „ доброволчески запаси “ – това е реплика на администрация, по този начин районите дават отговор на политическия ред (на Москва). Вземат и закачат разгласи: „ Момчета, набираме! До 60 години, опитът не е значим! “ Половината от събраните 150 доброволци ще се върнат вкъщи или по лично предпочитание или заради „ обостряне на простатит “. А останалата половина ще почине. Офицерите не са подготвени да работят с тази „ обществената сган ”. Ясно е, че така и така съветската войска не е формирана от фенове на изкуството в Ермитажа, само че тези по този начин наречени „ доброволци “ са още по-лоши. Те са представители на общественото дъно, заради което ги събират в обособени отряди. Кой от опитните офицери би желал да ги командва?
Мобилизация в Русия по този начин и не беше оповестена. Това ли е главната причина за провалянето на съветската войска при Изюм?
Павел Лузин: Основната причина за настоящето проваляне е идиотизмът на съветските управляващи. Идиотизъм и психопатия. Защото си слагат цел, която никоя войска не може да извърши. В допълнение, самият авторитаризъм на съветските управляващи прави невероятно съществуването на офицери, които могат да употребяват мозъка си. А против тях се бие добре стимулирана и подготвена постоянна войска [на Украйна], която схваща за какво се бие [и за какво].
Но даже мобилизационна войска сама по себе си е невъзможна в Русия от няколко десетилетия. Нецелесъобразно е да се работи с резервисти. Съветските генерали към момента не разбираха, че армията би трябвало да стане професионална и договорна. Контрареформите на [бившия министър на защитата Анатолий] Сердюков, които бяха осъществени през 2009-2012 година, бяха заложени в края на перестройката. Сердюков демонтира институциите на мобилизационната войска: кадровите елементи бяха разформировани. Няма постоянни сборове на резервисти, т.е. след три-четири години човек, който е служил, губи уменията си. Механизмът за военна регистрация по местоживеене също не работи.
Това е механически аспект на въпроса, само че има и политически: като обявиш готовност, делегираш властта на генералите. А Кремъл не има вяра на генералите. Те, несъмнено, могат да се опитат да го кажат - само че това ще бъде последното нещо, което ще създадат. Ще настъпи цялостен колапс – и в стопанската система, и в обществото.
Има единствено два типа готовност: [първата] патриотична „ републиканска ” – като по време на Френската гражданска война, Гражданската война в Съединени американски щати или както в този момент в Украйна – когато отечеството е в заплаха и хората се доверяват на властта си. И [вторият] принудителен. Такъв е осъществен да вземем за пример от Владимир Ленин, Троцки, Сталин, Мао Дзъдун, Хо Ши Мин, Пол Пот.
Освен това единствено селяните могат да бъдат мобилизирани принудително: когато в селото дойдат комисар с револвер и двама бойци с пушки, те подреждат всички мъже от селото, и... нямаш избор. Така се образуват армиите със мощ. За насилствена готовност ви би трябвало село - а в този момент в Русия няма села. Как ще мобилизирате принудително в Екатеринбург, в Перм, в Новосибирск? Тичаш по улицата и събираш мъже?
Мик Райън: Сега украинците се борят за съществуването на страната си, а самите въоръжени сили на Украйна минаха през обилни промени от 2014 година (когато РФ анексира нелегално украинския полуостров Крим). Руските бойци, в противен случай, бяха изпратени на фронта без подобаваща подготовка, и даже мислеха, че отиват на учения.
Хенри Шлотман: Поради тази причина [разликата в числеността сред враждуващите войски] Русия може да загуби цялата война. Но последното проваляне се дължи по-скоро на последствията от неуспеха на военното разузнаване и логистиката. Не мисля, че украинските въоръжени сили имаха решаващо числено преимущество тук - просто съветските сили не бяха на вярното място, с цел да спрат украинците.
Защо съветската войска загуби самодейността, която имаше през лятото?
Павел Лузин: Руската войска нямаше късмет да завоюва тази война, както писаха пенсионираният военачалник [Леонид] Ивашов и пенсионираният полковник [Михаил] Ходаренок преди войната. Е, съветската войска дали е изгубила самодейността през юни, през юли - каква е разликата?
Хенри Шлотман: Проблеми с логистиката, несъмнено. Е, „ войната на безсилие “ взе своето: подразделенията на РФ не престават да губят хора и съоръжение и към този момент не могат да правят офанзиви.
Мик Райън: Първо, украинците взеха решение да не се бият по метода, по който руснаците ги принудиха - жестоките способи на " войната на безсилие ", с които Русия е привикнала през последните 100 години от своята военна история. Въоръжените сили на Украйна започнаха да нападат въоръжените сили на Руската федерация по отслабените сектори на фронта, започнаха да навлизат в тила, прерязаха каналите за доставка. Подкопаха морала на съветската войска. И в този момент тя като че ли няма действителен отговор на дейностите на Украйна.
Хенри Шлотман: Руската военна теория разчита се на артилерия и разузнаване, само че когато едно от тях спре да работи вярно (например, в случай че разузнаването не даде на артилерията навременни и точни данни за вражеските цели), всичко се скапва. И в този момент съветската артилерия, макар огневата си мощност, не нанася решителни вреди на украинците.
Мик Райън: Руснаците разчитаха на сюжета, съгласно който украинците трябваше да поздравят своите „ освободители “, а войната да свърши след няколко дни. Руските въоръжени сили се готвеха за триумфален поход към Киев, а не за дълга война, заради което влязоха в борбата с не напълно добре построена логистична поддръжка, не напълно готова артилерия и с неразгърнати изцяло средства за радиоелектронна битка.
Кои са главните недостатъци в организацията на съветската войска и нейните способи на водене на война?
Мик Райън: Руската войска разчита прекалено много на огневата мощност на своята артилерия – като че ли това е единственият метод да победи. А положителното командване нормално се пробва да отбрани живота на своите бойци.
Павел Лузин: Основната уязвимост е властническата страна и непазарната стопанска система. И лудостта на водачите, които си слагат канибалски цели.
Хенри Шлотман: Липса на тактическа и оперативна еластичност. Руснаците не съумяха да отговорят в точния момент на дейностите на въоръжените сили на Украйна. Генералният щаб може и да е схванал какво се случва – само че надолу по командната верига, командирите на дивизии и бригади, информацията се предава прекомерно постепенно. В момента на бързото украинско нахлуване това се трансформира в проблем. И в случай че нищо не се промени, тогава руснаците просто постепенно ще изгубят тази война.
Защо съветското разузнаване не разкри мястото на пробива и посоката на украинското нахлуване? Или командването не придаде огромно значение на това? В края на краищата даже съветски военни репортери неведнъж съобщаваха при започване на септември, че се готви нахлуване в региона на Балаклия. За проблем с командването ли става въпрос или силите на въоръжените сили на Руската федерация просто не бяха задоволителни, с цел да се пазят по едно и също време в няколко направления?
Павел Лузин, боен специалист: На първо място, тук става въпрос е липса на сили, колосален дефицит на военни фрагменти. Защото, когато се биете шест месеца с десетки хиляди загуби, тогава малко остава от сухопътните сили. Освен това има проблем с разузнаването. Радиоелектронното разузнаване е лимитирано. Авиоразузнаване се прави с дронове, само че те биват сваляни. И двата спътника за оптично разузнаване могат да картографират единствено полетни задачи [за изстрелване] на ракети. Освен това тези спътници минават през една и съща точка единствено един път на всеки 16 дни: няма опция за бързо приемане на данни.
А с цел да употребявате отворени данни за разузнаване (което също е възможно), имате потребност от хора с мозък и такава система, която разрешава тези данни да циркулират свободно във военната подчиненост. Минаха шест месеца и от армията (на съветските окупатори) не остана съвсем нищо.
Хенри Шлотман, анализатор, деец от американската войска: Чета съветски Телеграм канали - да вземем за пример " Рыбаря " и още няколко. И те в действителност знаеха къде украинците ще контраатакуват. Мисля, че съветският Генерален щаб също е знаел - само че евентуално са решили, че ще съумеят да се оправят с идното контранастъпление. Освен това съветската страна не разбра изцяло какъв брой запаси са натрупали украинците. В съветската OSINT (разузнаване с потреблението на открити източници) общественост бяха упоменати някои цифри, само че Генералният щаб или не повярва на тези цифри, или просто подцени украинците. Или смятаха, че главният удар въпреки всичко ще падне върху Херсон.
Аз самият използвах OSINT техники, когато служих в американската войска - и знам, че командването не постоянно приема тези данни съществено. Военните също имат свои лични, секрети способи за събиране на разследваща информация, които от време на време могат да опонират на OSINT информацията. Друга причина [за сполучливото контранастъпление на украинските войски] е, че съветските сили не съумяха да отговорят в точния момент на дейностите на Въоръжените сили на Украйна. В региона имаше задоволително съветски войски – изключително в региона на Изюм. Но вие също видяхте фотосите, които по-късно пристигнаха от изоставените съветски позиции? Колко военна техника беше останала там!
Защо Русия не съумя да концентрира дейно войски? Поради проблеми с поддръжката и ремонта на оборудването, с логистиката. Ако тези танкове, изоставени край Изюм, бяха навлезли в точния момент в зоната на нахлуване на въоръжените сили на Украйна, изходът от събитията можеше да бъде друг. Купянск можеше да остане под съветски надзор. Мисля, че съветските сили просто нямат задоволително аварийни елементи за танкове. От половин година са на фронта - допустимо е някои танкове да се разглобяват за аварийни елементи, с цел да се движат други. Офанзивата на Въоръжените сили на Украйна беше посрещната от елементи на Росгвардията и резервисти - несъмнено, с поддръжката на силите на Западния боен окръг, само че Росгвардията пое първата офанзива. Преди месец, апропо, този сектор от фронта беше по-добре предпазен (от окупаторите), само че силите на Източния боен окръг на РФ бяха трансферирани оттова на юг, в Херсон - и това се случи тъкмо след поредност от украински изказвания, че въоръжените сили на Украйна ще се концентрира върху Херсон.
Мик Райън, боен анализатор, пенсиониран генерал-майор от австралийската войска: Със сигурност имаше признаци, че нещо се приготвя в района - и военни блогъри го оповестиха. Но обстановката може да не наподобява толкоз еднопосочна за съветското военно командване. Има доста образци в историята, когато военните " изненади " се случват единствено тъй като генералите подценяват предизвестията на хората на място. „ Холандската интервенция “ (авторът засяга интервенция „ Маркет Гардън “. Най-големият въздушен десант през ВСВ), разказана от журналиста Корнелиъс Райън в книгата „ Недостижимият мост “, е типичен образец за това. Не е ясно и дали Русия въобще е имала сили да отговори на тази опасност. На юг има насъбрани много формирования, само че Украйна е огромна страна и прехвърлянето от юг на изток ще отнеме време.
Руската войска има ли въобще запаси? Ако да, къде са? Възможно ли е съветското командване да приготвя свое лично нахлуване?
Хенри Шлотман : Трудно е да се каже. В съветските райони, несъмнено, се образуват „ доброволчески “ батальони, само че в елементарните сухопътни войски са останали малко запаси.
Мик Райън: Третият армейски корпус в действителност беше образуван и някои от неговите елементи даже можеха да бъдат изпратени на изток и североизток от Украйна.
Павел Лузин: Руската войска не е подготвяла лично нахлуване: до юли тя към този момент загуби способността си да нападна. Те съумяха да извършат обособени дейности от нападателен темперамент на обособени места, само че огромно нахлуване към този момент е невероятно. Няма запаси. Сега те [въоръжените сили на Руската федерация] въоръжават моряците: вземат ги от флота, обличат ги в камуфлаж, дават им картечници и моряците стават мотострелци и танкисти.
Военнослужещите от охранителните батальони също са въоръжени: имат добра физическа и тактическа подготовка, само че към момента са непригодни за настъпателни дейности. Те имат свои лични задания: защита и защита на доста характерни обекти, конвой на колони по време, контрадиверсионна битка. Но не в окопите и войната с постоянната войска.
Как оценявате практиката, когато напълно от " доброволци " се образуват запаси - нови отряди и даже формирования? Защо съветското командване не изпраща " доброволци " в съществуващите формирования?
Хенри Шлотман: Не съм сигурен, че знам отговора – самият аз съм любопитен. Американската войска има друг метод: да вземем за пример по време на войната във Виетнам или Втората международна война новобранците са изпращани в съществуващи елементи, където има ветерани, които могат да предадат опит на новодошлите. Може би частите, които към този момент са били изпратени в Украйна, са толкоз изтощени, че съветското командване просто е решило: „ Добре, дано образуваме нови “...
Мик Райън: Опитните офицери могат да образоват новобранци единствено когато не са на фронта.
Павел Лузин: Знаете ли какъв брой са тези „ доброволци “? Всъщност няма „ доброволчески запаси “ – това е реплика на администрация, по този начин районите дават отговор на политическия ред (на Москва). Вземат и закачат разгласи: „ Момчета, набираме! До 60 години, опитът не е значим! “ Половината от събраните 150 доброволци ще се върнат вкъщи или по лично предпочитание или заради „ обостряне на простатит “. А останалата половина ще почине. Офицерите не са подготвени да работят с тази „ обществената сган ”. Ясно е, че така и така съветската войска не е формирана от фенове на изкуството в Ермитажа, само че тези по този начин наречени „ доброволци “ са още по-лоши. Те са представители на общественото дъно, заради което ги събират в обособени отряди. Кой от опитните офицери би желал да ги командва?
Мобилизация в Русия по този начин и не беше оповестена. Това ли е главната причина за провалянето на съветската войска при Изюм?
Павел Лузин: Основната причина за настоящето проваляне е идиотизмът на съветските управляващи. Идиотизъм и психопатия. Защото си слагат цел, която никоя войска не може да извърши. В допълнение, самият авторитаризъм на съветските управляващи прави невероятно съществуването на офицери, които могат да употребяват мозъка си. А против тях се бие добре стимулирана и подготвена постоянна войска [на Украйна], която схваща за какво се бие [и за какво].
Но даже мобилизационна войска сама по себе си е невъзможна в Русия от няколко десетилетия. Нецелесъобразно е да се работи с резервисти. Съветските генерали към момента не разбираха, че армията би трябвало да стане професионална и договорна. Контрареформите на [бившия министър на защитата Анатолий] Сердюков, които бяха осъществени през 2009-2012 година, бяха заложени в края на перестройката. Сердюков демонтира институциите на мобилизационната войска: кадровите елементи бяха разформировани. Няма постоянни сборове на резервисти, т.е. след три-четири години човек, който е служил, губи уменията си. Механизмът за военна регистрация по местоживеене също не работи.
Това е механически аспект на въпроса, само че има и политически: като обявиш готовност, делегираш властта на генералите. А Кремъл не има вяра на генералите. Те, несъмнено, могат да се опитат да го кажат - само че това ще бъде последното нещо, което ще създадат. Ще настъпи цялостен колапс – и в стопанската система, и в обществото.
Има единствено два типа готовност: [първата] патриотична „ републиканска ” – като по време на Френската гражданска война, Гражданската война в Съединени американски щати или както в този момент в Украйна – когато отечеството е в заплаха и хората се доверяват на властта си. И [вторият] принудителен. Такъв е осъществен да вземем за пример от Владимир Ленин, Троцки, Сталин, Мао Дзъдун, Хо Ши Мин, Пол Пот.
Освен това единствено селяните могат да бъдат мобилизирани принудително: когато в селото дойдат комисар с револвер и двама бойци с пушки, те подреждат всички мъже от селото, и... нямаш избор. Така се образуват армиите със мощ. За насилствена готовност ви би трябвало село - а в този момент в Русия няма села. Как ще мобилизирате принудително в Екатеринбург, в Перм, в Новосибирск? Тичаш по улицата и събираш мъже?
Мик Райън: Сега украинците се борят за съществуването на страната си, а самите въоръжени сили на Украйна минаха през обилни промени от 2014 година (когато РФ анексира нелегално украинския полуостров Крим). Руските бойци, в противен случай, бяха изпратени на фронта без подобаваща подготовка, и даже мислеха, че отиват на учения.
Хенри Шлотман: Поради тази причина [разликата в числеността сред враждуващите войски] Русия може да загуби цялата война. Но последното проваляне се дължи по-скоро на последствията от неуспеха на военното разузнаване и логистиката. Не мисля, че украинските въоръжени сили имаха решаващо числено преимущество тук - просто съветските сили не бяха на вярното място, с цел да спрат украинците.
Защо съветската войска загуби самодейността, която имаше през лятото?
Павел Лузин: Руската войска нямаше късмет да завоюва тази война, както писаха пенсионираният военачалник [Леонид] Ивашов и пенсионираният полковник [Михаил] Ходаренок преди войната. Е, съветската войска дали е изгубила самодейността през юни, през юли - каква е разликата?
Хенри Шлотман: Проблеми с логистиката, несъмнено. Е, „ войната на безсилие “ взе своето: подразделенията на РФ не престават да губят хора и съоръжение и към този момент не могат да правят офанзиви.
Мик Райън: Първо, украинците взеха решение да не се бият по метода, по който руснаците ги принудиха - жестоките способи на " войната на безсилие ", с които Русия е привикнала през последните 100 години от своята военна история. Въоръжените сили на Украйна започнаха да нападат въоръжените сили на Руската федерация по отслабените сектори на фронта, започнаха да навлизат в тила, прерязаха каналите за доставка. Подкопаха морала на съветската войска. И в този момент тя като че ли няма действителен отговор на дейностите на Украйна.
Хенри Шлотман: Руската военна теория разчита се на артилерия и разузнаване, само че когато едно от тях спре да работи вярно (например, в случай че разузнаването не даде на артилерията навременни и точни данни за вражеските цели), всичко се скапва. И в този момент съветската артилерия, макар огневата си мощност, не нанася решителни вреди на украинците.
Мик Райън: Руснаците разчитаха на сюжета, съгласно който украинците трябваше да поздравят своите „ освободители “, а войната да свърши след няколко дни. Руските въоръжени сили се готвеха за триумфален поход към Киев, а не за дълга война, заради което влязоха в борбата с не напълно добре построена логистична поддръжка, не напълно готова артилерия и с неразгърнати изцяло средства за радиоелектронна битка.
Кои са главните недостатъци в организацията на съветската войска и нейните способи на водене на война?
Мик Райън: Руската войска разчита прекалено много на огневата мощност на своята артилерия – като че ли това е единственият метод да победи. А положителното командване нормално се пробва да отбрани живота на своите бойци.
Павел Лузин: Основната уязвимост е властническата страна и непазарната стопанска система. И лудостта на водачите, които си слагат канибалски цели.
Хенри Шлотман: Липса на тактическа и оперативна еластичност. Руснаците не съумяха да отговорят в точния момент на дейностите на въоръжените сили на Украйна. Генералният щаб може и да е схванал какво се случва – само че надолу по командната верига, командирите на дивизии и бригади, информацията се предава прекомерно постепенно. В момента на бързото украинско нахлуване това се трансформира в проблем. И в случай че нищо не се промени, тогава руснаците просто постепенно ще изгубят тази война.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ