Ваня Григорова Злоупотребите със социални помощи и фалшиви инвалидни пенсии

Ваня Григорова

Злоупотребите със обществени помощи и подправени инвалидни пенсии са към 1%, а в това време политическата изразителност ги хиперболизира, което води до срив в доверието в обществената система, отвод от заплащане на осигуровки, увеличение на сивата стопанска система и в последна сметка пострадали са обществено уязвимите. Това сочат резултатите от изследване на синдикалния специалист от “Подкрепа “ Ваня Григорова, осъществено с поддръжката на Колектив за публични интервенции и съдружие " Солидарна България ".

Проучването включва разбор на обществената система и непредставителна анкета измежду 200 души със приблизително и висше обучение по отношение на доверието към обществената и осигурителната система у нас.

“Доверието в обществената и осигурителната система на България е извънредно ниско. Над 86% от хората считат, че обществената система е несправедлива, тъй като разрешава злоупотреби, както и тъй като обществените помощи са ниски “, разяснява Григорова.

“От анкетата се вижда, че хората, на които е отказана обществена помощ, а тя е отказана поради стотинки над оптимално допустимия приход, най-често считат, че има злоупотреби в системата “, уточни тя.

Григорова съобщи, че политиците преувеличават броя на подправените инвалидни пенсии и ги употребяват като мотив за орязването им, цитирайки погрешни данни за над 1 млн. инвалди.

“По данни на Национален осигурителен институт 500 хиляди са хората, които получават инвалидни пенсии. Общият брой на хората с трайна инвалидизация у нас като дял от цялото население е 7.3 на 100 и е на половина по-нисък от международния дял на хората с увреждания “, съобщи Григорова. Според нея в България има причина тези хора да са доста повече, поради бедността и заболяванията, само че постоянно те не се освидетелстват в ТЕЛК, тъй като работодателите ги дискриминират и им отхвърлят работа.

Преобладаващият брой инвалидизации са при хора сред 55 и 69 години, а едвам на четвърто място са хората с увреждания до 44 години, само че в тази група са обхванати и всички жители до навършване на пълноправие, т.е възрастовата група е доста необятна, уточни Григорова. Тя означи, че 26 хиляди са децата с увреждания.

Ваня Григорова напомни, че тричленни лекарски комисии в Национален осигурителен институт преглеждат всички ТЕЛК решения с над 50 на 100 инвалидизация и при подозрения за нередности апелират решенията пред НЕЛК. По публични данни на Национален осигурителен институт за интервала 2010-2016 година са издадени общо 1 027 421 решения на ТЕЛК, от комисиите на Национален осигурителен институт са оспорени 19 179 решения. След обжалването, в 14 от решените случаи, пенсията е отнета, защото инвалидността е понижена под 50 на 100. В други 14 на 100 от случаите процентът на инвалидизация е понижен под 71 на 100, само че на 24 души е избран % увреждания над 90 на 100 с право на непозната помощ.

“Данните изрично сочат, че злоупотребите са доста малко, само че в това време никой не има вяра в ТЕЛК, поради политически внушения “, разяснява Григорова.

Според нея системата не е добра, само че не тъй като някой всеобщо злоупотребява, а тъй като обществените помощи са доста ниски, хората с увреждания получават доста ниски инвалидни пенсии, а в това време има блян и дребното пари да им бъдат отнети. По думите ѝ доверието ще се върне с дофинансиране на системата.

Ваня Григорова заяви, че преди две седмици националнопредставителните организации на хората с увреждания са поискали да се направи законодателна смяна, която да обезпечи спомагателен надзор при отпущането на инвалидни пенсии. По думите ѝ предлагането за смяна на КСО е било показано на " Обединени патриоти ", като е било подкрепено от Вътрешна македонска революционна организация, а НФСБ са дали негативно мнение. Идеята е, в случай че НЕЛК има подозрение за съответно решение, да има право да накара хората с увреждания да създадат второ проучване в лаборатории и при лекари, сключили контракти с Национален осигурителен институт.

Друг от изводите на изследването за цялата обществена система е, че делът на записаните злоупотреби със обществени помощи в България е незабележим. В взаимозависимост от типа на помощта и интервала, за който се отнася, се колебае сред 0.04 на 100 до 1.18 на 100, като горната граница е повишена. Авторите на изследването оспорват и тезата, че се злоупотребява с помощи, тъй като получателите им са най-вече роми. В проучването се напомня, че помощи за роми няма и общественото подкрепяне не събира данни за етноса. По данни на Национален статистически институт най-вече небогати има измежду ромите – 77.2 на 100, само че бедността не е единствено ромски проблем, както постоянно се твърди, разяснява Григорова. Процентите беднотия по етически групи значат, че 251 хиляди от жителите с ромски генезис са небогати, в същото време небогати са и 890 хиляди етнически българи.

Разходите за обществено подкрепяне всяка година понижават, макар че броят на хората, които живеят в тежки материални ограничения не понижава, стабилно сме на първите места в Европейски Съюз, сподели Григорова. Тя посочи, че разноските на Агенцията за обществено подкрепяне (АСП) са към 840 милиона лв., а парите, които са нужни единствено за асистентска помощ на майките на деца с увреждания при минимална работна заплата 510 лв. са колкото целия бюджет на АСП. Това не значи, че тези майки не би трябвало да се борят, а демонстрира, че разноските за обществени грижи в България са най-ниски в целия Европейски Съюз, съобщи Григорова.