Ваня Григорова, кандидат за кмет на София от БСП и коалиция - Илиана Беновска „Беновска пита – Радио К2“, 16.10.2023 г.
Илиана Беновска: Радвам се, че сте тук на този форум и дано да помогнете на Ваня! Ще си позволя да ѝ кажа Ваня, защото според мен тя е толкова близко до хората, че това е нейния чар! Но да не ме обвинят, че правя пропаганда за БСП! Това е част от едно филмче, което ще направим, ще снимаме и други претенденти за кметския пост в София. Защо искам да стана кмет на София?
Ваня Григорова: Аз отговорих преди малко, когато говорих пред хората, които са уважили това събитие. Но основната причина е промяната на модела. Вие знаете, често говорим за корупция, но изтичането на средствата от София често се прави по напълно законен начин! През псевдоуправление, което често отдава публични дейности на концесия, на аутсорсинг. Тъй като за някои това не означава нищо, това означава, че управляващите, тези, които сме избрали да управляват столицата, общинските предприятия, публичните дейности, да поддържат уличната мрежа, осветлението, озеленяването, са решили, че те няма да го правят. Че ще го дадат на частни фирми, които всъщност да оперират тези дейности. Това е огромен проблем, защото означава, че парите на софиянци отиват за обогатяване на една шепа хора!
Илиана Беновска: Добре, хайде сега кратки пасове. Любимият въпрос на „Беновска пита“ е: Кой и на какво основание иска, но и може ли да управлява България, респективно, в случая, София? Искате, хубаво, но можете ли и защо?
Ваня Григорова: Защото през последните 8 години и половина по същество аз се занимавам с бюджети и то не столичния, а държавни бюджет. Вие знаете, че като синдикат, аз съм част от диалога, който се провежда в НСТС. Аз познавам много добре проблемите на администрацията и защо гражданите са недоволни. Защото аз познавам хората от администрацията лице в лице, включително по имена част от тях. С това не може да се похвали никой от другите опоненти!
Илиана Беновска: Чудесно! Коя е Ваня?
Ваня Григорова: Ваня е човек, който е роден в София! Който не иска да си тръгва от София и който иска детето му да се върне в София, след като получи качествено образование в чужбина. А, за да се случи това, София трябва да бъде привлекателна, трябва да бъде роден дом, а не бранд, както е за други опоненти!
Илиана Беновска: Ваня, всички се правим на много готини, на много можещи и знаещи, но какъв е недостатъкът на Ваня?
Ваня Григорова: Със сигурност мога да изброя хиляда неща!
Илиана Беновска: Един?
Ваня Григорова: Закъснява за срещи!
Илиана Беновска: Това не е фатално! Да опитаме да превърнем дефекта в ефект! Кои твои дефекти ще превърнеш в сила?
Ваня Григорова: Всъщност, този дефект, за който споменах, е защото се опитвам да покрия повече неща, които искам да свърша. Между другото, когато бях малка и си мислех какво искам да правя ...
Илиана Беновска: Ти и сега не си много голяма!
Ваня Григорова: Благодаря! Но, когато планирах каква исках да бъда, исках много неща. Между другото, аз съм работила много неща! Именно, затова се опитвам в последния момент да свърша нещо, да се обадя някъде, да напиша нещо, да почета нещо. Затова се получават тези закъснения! Силно се надявам, ако някога изчистя този дефект, да не е, защото не искам да правя нищо!
Илиана Беновска: Ето я, евентуално бъдещата кметица на София Ваня Григорова! Бяхме току-що на един форум. Сега тръгваме из София. Намираме се в градината на Народния театър, светая светих на културата в София. Тук е средището на майки с деца, на възрастни хора, които играят шах, тук е вълнението преди да влезеш в Народния театър, да се докоснеш до културата. Духът в България и София някъде се загуби. Озлобихме се, озверихме се, безкултурието взима връх. Това може би няма отношение към управлението на града, абстрактно, но е един от основните въпроси. Какво ще направите?
Ваня Григорова: Има отношение! Защото архитектурата, която виждаме, неподдържаните културно-исторически обекти също допринасят за това ние да загубим усещането за дух и култура. Когато исторически сгради биват палени от клошари, така че да освободят място за икономически интереси ...
Гражданин: Мога ли да ви стисна ръката и да ви пожелая пълен успех! Ще бъдете поне на балотаж и това ще размести пластовете!
Ваня Григорова: Със сигурност това ще даде тласък на промените в цялата страна! Много благодаря за подкрепата! И се надявам да обяснявате на хората около вас кои са кандидати, кои са техните предимства, за да може хората да вземат решения за бъдещето си в следващите 4 години!
Гражданин: Вие наистина сте различна и това ще ви донесе успех!
Илиана Беновска: Аз се лашкам ту на ти, ту на вие, но го правя нарочно, за да покажа, че ти имаш близост до хората, това ти е силната карта!
Ваня Григорова: Така е. Послеснат ни среща, аз не спирам да правя срещи с хората, включително по улиците. Това е моето предимство, че аз мога да говоря с всеки, да го разбера. Защото аз живея техния живот, зная кои са проблемите, част от решенията знам, за другите разчитам на хората от моя екип, сред които има експерти от различни области.
Илиана Беновска: Мога ли да кажа нещо еретично, дори да не станеш кмет, ти ще станеш общински съветник и то водач на групата. Сега ми идва наум, може ли да направим една импровизирана приемна, ето тук?
Ваня Григорова: Мога разбира се!
Илиана Беновска: Казваме на хората – Ваня ви чака тук от 2 до 4.
Ваня Григорова: Точно така, беше ми изпратен един коментар, Вие сте най-близо до хората, но за да останете такава, трябва два пъти в седмицата да имате приемни. Трябва да кажем, че това не е възможно. Кметът трябва да си върши административната дейност. Той трябва да поддържа много добър диалог със собствената си администария, на национално ниво, с МС и НС. Защото столичният кмет не може да стои настрани от националните теми. Та в този смисъл няма как непрекъснато да правя приемни. Но категорично трябва да има такива. И освен приемни трябва да има и обиколки в най-проблемните места, за да ги видиш от първо лице, единствено число!
Илиана Беновска: Добре, аз съм първия в импровизираната ви приемна. Искам да ви питам какво ще направите за младите. Аз от години и ние като медия имаме такава идея. Знаете Виктор Орбан, който редностно се грижи за младите в Унгария. Всички, които са завършили поне средно образование, работят легално, им отпуска 800 евро за закупуване на автомобил, когато се оженят, отпуска им нисколихвени кредити, при раждане на второ, трето дете им опрощава целия кредит. Ще ми кажете, и Фандъкова ми го е казвала, че няма бюджет. От тези 2 милиарда, с които разполагате, знам, че е трудно да се прекрои бюджет, но не е невъзможно. Може ли София да даде пример на България?
Ваня Григорова: За съжаление се оказва, че София трябва да догони част от градовете в България. И тук не говоря за пари в брой, които трябва да се дадат на някого!
Илиана Беновска: Не, тук говорим за социално-битови и морални условия!
Ваня Григорова: Точно така! Това, което не прави Столична община, тя се е оттеглила от дейността на читалищата, които са традиционните средища на културата.
Илиана Беновска: Прекъсвам ви, за да отидем в читалище, трябва да имаме кого да заведем. Аз имам четири деца, вие само едно. Младите сега се страхуват да раждат. Образовани, но има несигурност в бъдещето.
Ваня Григорова: Точно така! Това си говорихме и на една дискусия преди десетина дни. Именно несигурността е тази, която спира младите да имат деца или да имат още едно дете. Аз също затова нямам второ дете. Защото, когато живееш под наем, когато заплатата ти е под средната дори, няма как да си помислиш да имаш още едно дете, защото дори на настоящето, вече родилото се, ти не можеш да му дадеш добри условия. Ще си позволя да дам личен пример. Моето дете учи в Торино в момента, архитектура, на 20 години е, момиче. Но там аз не плащам такса, защото таксата се определя от доходите на домакинството. Детето ми получава 7 000 евро годишна стипендия, детето ми ползва общежитие, в което е сама в стая с отделен санитарен възел. Има достъп до фитнес безплатно, има достъп до библиотека безплатно. На мен ми излиза по-евтино да учи там.
Илиана Беновска: Сега ще ме накараш да съжалявам, че моите ги задържах да учат в София!
Ваня Григорова: Не бива да съжаляваме, но трябва да се борим тези условия да ги получават тук. Не може за моето дете по-добре да се грижи италианската държава, отколкото българската!
Илиана Беновска: Отиваме в квартал „Надежда“, Ваня, разкажи защо отиваме там!
Ваня Григорова: Защото номерът, който ни се падна, е 86. И аз видях в това символиката, на автобус 86, тръгването от квартал „Малашевци“, преминаването през квартал „Надежда“, каквато трябва да събудим у софиянци и крайната точка – квартал „Свобода“. За да може софиянци да имат свободата да се самоуправляват. Вие знаете, че когато говорим за общински дейности, говорим за общини и самоуправление. За съжаление в София самоуправление няма. Има управление на парите.
Илиана Беновска: Нека да кажем, че до теб седи Калин, наш колега журналист. Калине, представи се, защото искам да те похваля!
Калин: Аз не съм важен в момента, няма с какво да се похваля!
Илиана Беновска: Нали си мъж на Ваня?
Калин: Да!
Илиана Беновска: Това си е за хвалба!
Калин: Да.
Илиана Беновска: Разкажи малко за себе си!
Калин: Ами общо взето цял живот съм журналист!
Илиана Беновска: Скромно каза той! Ти си политически журналист?
Калин: Бях! Сега съм в малко по-специфично мъжко издание за лов и риболов.
Илиана Беновска: Искам да те похваля за стартовия клип, който аз ще нарека „Не, не и да“.
КЛИП
Ваня Григорова: Кажете накратко!
Чиновник: Концесионерът на боклука предлага концесия и на Топлофикация. Разбрал се е с когото трябва, моли само да не пречим!
Ваня Григорова: А, не! Не!
Чиновник: Фирма Сглобкастрой, която ремонтира улицата преди четири години, иска пак да ремонтира. Управителят ще се отблагодари. Обеща да помага!
Ваня Григорова: Не!
Чиновник: За ония общински терен в квартала, дето хората го искаха за парк, има инвеститор. Да подготвям ли процедура?
Ваня Григорова: Колко пъти да казвам не? Не означава не!
Чиновник: Директорът на седма градска каза, че се е повредил ядрено-магнитния резонанс. Нищо не могат да направят. Трябва нов, но струва два милиона!
Ваня Григорова: Да! Това да!
Това е клипа на Ваня. Как ти дойде наум този сюжет.
Калин: Друг път никога не съм го правил, не съм се вживявал като режисьор. То разбира се не е съвсем случайно. Просто Ваня е човек, който може да казва не. много пъти съм я виждал в ситуация, когато трябва да изрази ясна и категорична позиция и тя казва изразително не!
Калин: Ще намерим изход от ситуацията? Имаме един приятел, който казва, че за един политик едно от най-важните качества е да може да казва не. защото знаем, че голяма част от нашите политици са йесмени, особено когато предложението или изкушението идва от определени посоки. Няма нужда да казваме от кои, всички ги знаем. Но не само да казва не, а и да казва и да, и да знае кога да казва не и кога да. Този сценарий много отива на Ваня и тя го изигра много добре. А отдавна съм забелязал, че тя има качества и на актриса. Даже много ми се искаше да се пробва в такава ситуация, за да се потвърди моята хипотеза, че театъра или киното са загубили от това, че тя не участва в тях. Не е толкова важен сценария, играта в клипа беше страхотна. Тя изненада всички. Имаше опасения, че това е хубав клип, но се иска актьорско майсторство!
Илиана Беновска: В момента минаваме покрай Столична община. Ванче, изкушаваш ли се от популизма? Погледни тази врата, ето тук ще влезеш, дали като кмет, дали като водач на групата. Изкушава ли те популизма?
Ваня Григорова: Ако под популизъм разбираме нереалистични обещания – не! Аз и като синдикалист винаги съм се опитвала да залагам цели, които са реалистични. Друг е въпросът, че в ролята ми на синдикалист трябваше да залагаме по-високи цели, за да постигнем нещо, което е приемливо и за двете страни. Но това не бих нарекла популизъм. Ако говорим за обещания, които са неизпълними, и сега в кампанията винаги заявявам на хората, които очакват да кажа, че буквално следващата година ще бъдат оправени тротоарите и ще има канализация навсякъде, че ние трябва да сме реалисти. Не трябва да даваме обещания на хората, които след това те да кажат – вие обещахте, но не го направихте. По-добре да го направим и след това да не се срамуваме от хората, които са ни дали доверие.
Илиана Беновска: Вървим по „Раковски“ към „Сливница“, харесва ли ти тази улица?
Ваня Григорова: Улица като улица, софийска улица. Слава Богу тук поне ги няма велоалеите, които са напълно кастрирани в другата част на „Раковски“, където очевидно не могат да се движат велосипедисти.
Илиана Беновска: Мен ме дразни как спират така на аварийки и се отнема едната лента!
Ваня Григорова: Така е, но от друга страна знакът го позволява, той забранява паркирането, но не и спирането.
Илиана Беновска: И какво ще направим с прословутото паркиране?
Ваня Григорова: Това е проблем, който не може да бъде решен, но може да бъде значително облекчен. Нужни са много мерки. На първо място градския транспорт трябва да стане значително по-удобен и достъпен и да изкушава гражданите да го ползват. За това трябват не малко финанси. За това трябва да се оптимизират маршрутите на автобуси, тролейбуси и трамваи. На второ място, за разлика от много от моите опоненти, аз не бих заложила на синя и зелена зона. Това не решава проблема, а го изтиква от центъра към по-крайните квартали. Това означава, че трябва да изградим буферни паркинги, в които да могат да оставят колите си хората, които идват извън София, за да работят в София.
Илиана Беновска: Намираме се на кръговото на Лъвов мост. Тук се оформят своеобразни гета, ти си жена, не съм дискриминационно настроена, но трябва да има хигиена на мигранти. По ъглите на „Мария Луиза“ са хотелите, които примамват момичета. Това го знаеш, Ваня, какво ще направиш по този въпрос?
Ваня Григорова: Обществената сигурност е един от ключовите проблеми също. Тук имаме проблем с липсата на обществени тоалетни, защото не само мигрантите трябва да ходят до тоалетна. Тук имаме проблем със сметоизвозването. Има проблем обаче и с липсата на контрол за прилагането на правилата. Трябва да кажем обаче и че има недокомплект в СДВР. Има изключително малко на брой хора в Общинска полиция. Не може да се прилага адекватен контрол, когато няма хора, които да го правят. Но в основата на всичко е възпитанието и образованието. По отношение на мигрантите това може да се случи през включването им в различни дейности, които да ги превърнат в пълноценна част от обществото, а не да са изхвърлени от него, поради което да търсят собствени начини да се интегрират, често престъпни.
Илиана Беновска: Да Ви попитам, то няма много връзка с темата, но за знамето на Украйна, което виси на Столична община. Деян Николов, кандидата на Възраждане, веднъж се опита да го махне, после техен човек още веднъж се опита. Николов каза, че ако стане кмет, ще го махне. Не всявам напрежение, но искам да питам – виси ли българското знаме на общината в Киев?
Ваня Григорова: Няма как да приема за нормално чуждо знаме на друга държава да бъде сложено на българска институция. Там трябва да стои българското знаме и максимум знамето на ЕС, защото ние сме част от този съюз. Знамето на Украйна има място на посолството на Украйна, но не сградата на Столична община. Така че да, ако аз стана кмет, това знаме ще бъде прибрано или сегашните управляващи, ако искат могат да го вземат и да го сложат на собствените си балкони, но не и на българска институция.
Илиана Беновска: Наближаваме вече Централна гара, друг доста невралгичен пункт. Какво ще се случва с централна гара, с автогарата, чувам че искат да я преформатират.
Ваня Григорова: Това трябва да се реши съвместно с БДЖ. Това, което се случва в момента, че автобусите дублират и това се случва от години, защото са приоритизирани, те дублират влаковете. Минават малко по-рано, за да оберат пътниците. Така БДЖ запада.
Илиана Беновска: Тоест подозираш, че има една икономическа завера?
Ваня Григорова: Аз не подозирам, аз знам, че има. Това, което предстои да се реши в БДЖ, дали пътнически превози да се дадат на частна фирма или БДЖ ще продължи да оперира тези дейности в полза на обществото!
Илиана Беновска: Сега вече сме на пътя на надеждата!
Ваня Григорова: На пътя на надеждата, че градският транспорт ще остане обществен, че БДЖ ще остане държавна и най-сетне ж.п. транспорта ще надвие интересите в автобусния транспорт.
Илиана Беновска: Да ти подскажа още нещо за ж.п. транспорта, големите камиони рушат пътищата, преди тези товари се возеха с влакови композиции. По линията на икономическата завера всички те слязоха от влаковете и се организираха големи транспортни превози, така ли е?
Ваня Григорова: Това е точно така и не сте съвсем права, че това не ми е тема. Напротив, като част от синдикат това винаги е било част от нашите разговори на национално ниво. Защото прехвърлянето на автобусния превоз върху ж.п. платформи е заложено като част от споразумението с ЕС. Бяха заделени немалко европейски средства, но въпреки това не се случва. Не се случва, защото в противен случай немалко частни фирми няма да има какво да правят! Освен това ж.п. транспорта трябва да бъде синхронизират с градския транспорт, за да може хората да предпочитат ж.п. транспорта, да не идват с колите си в столицата и да ползват градския транспорт. Което означава, че могат да се правят комбинирани карти от някои ключови точки и след като слезе пътника от влака да може с този билет да ползва градския транспорт.
Илиана Беновска: Помниш ли, че имаше идея София и Перник да се свържат с влак по-регулярно? Или да се свърже с метро?
Ваня Григорова: Не само, че помня, че имаше такива идеи, които бяха малко екзотични, но и когато бях на битака, и там ходих да се срещам с хората, срещнах се с един човек от Перник. Той каза, мястото, където живея, се казва Квартало, когато свържете Квартало със София, тогава ще гласувам за вас. Той не може да гласува за мен, защото гласува в Перник. Но това означава да направим една много сериозна инвестиция, която да е споделена между две общини. За съжаление държавата България не се държи като държава, а различните юрисдикции са толкова разделени и интересите са толкова специфични, че много трудно две общини могат да стиковат дори транспорта си.
Илиана Беновска: Станислав Владимиров вероятно ще спечели в Перник, да ме прощават останалите, който обаче се откъсна от БСП, дали няма да може да намерите двамата, като млади и дейни хора ...
Ваня Григорова: Аз познама Станислав от БСП, тъй като до 2013 г. аз бях член на БСП, нямам съмнение, че можем да постигнем разбирателство по отделни теми. Когато става дума за такава мащабна инвестиция, въпросът не е дали двама управленци, в случая кметове, поставят като свой приоритет. Тук става дума за това доколко е възможно по европейските фондове да се изгради такъв мащабен проект.
Илиана Беновска: Вече се намираме в Надежда. Това е един малък град. Този град развива ли се съставомерно, съгласно положението си. Има голям пътникопоток, смесване на населението, много арабски, китайски и други търговци. Има доста работни места в услугите. Каква е концепцията ти за такъв тип квартали, защото Люлин и Младост са нещо различно.
Ваня Григорова: Вчера бяхме в Надежда, в Северен парк. Хората са удовлетворени, че в централната му част инфраструктурата вече е добра.
Илиана Беновска: Тук вече минава 86.
Илиана Беновска: Ето я спирката. Ето къде е спрял този камион, а шофьорът изчезна. Продължаваме към автобуса на надеждата! Ето я спирката на надеждата!
Ваня Григорова: Знаеш ли, че точно линия 86 е концесионирана. Тя се изпълнява от частна фирма.
Илиана Беновска: Защо, това престъпно ли е?
Ваня Григорова: Не, не е престъпно, но това позволява част от средствата на столичани да се използват за печалби, а не за развитие на градския транспорт! Ето това спиране затруднява автобуса, това води да забавяне и ЦГМ не плаща на дружеството за курса, което отново е източване на парите на столичани.
Илиана Беновска: Тази възрастна жена как ще се качи? Ето го рейса на свободата, на надеждата 86! С българско знаме!
Ваня Григорова: С две български знамена!
Илиана Беновска: Номер 86! Номера на бюлетината на Ваня Григорова! Какво пише? Свобода!
Ваня Григорова: И минава през Надежда!
Илиана Беновска: Хайде, тръгваме към триъгълника на властта!
Илиана Беновска: Добре, хайде да отидем тогава към онези, които ще бъдат ваши партньори или опоненти, защото местната власт върви в сътрудничество с местната, с националната власт, с НС и МС. Хайде да отидем към триъгълника на властта!
Илиана Беновска: Намираме се в така наречения триъгълник на властта. седнали сме в подножието на новата сграда на НС, бившата сграда на партийния дом. На теб, като кмет, ще ти се налага да работиш с НС, с МС, с президентството. Това е ситито на властта. Как се чувстваш, уверена ли си?
Ваня Григорова: Аз работя тук от 8 години и половина. И досега ми се е налагало да влизам в МС, НС, включително и в президентство по различни теми, включително демографската криза. Като член на Икономическия и социален съвет писахме един анализ с мерки за преодоляване на демографската криза, който беше поръчан от президентството. Аз се чувствам нормално в такава среда, няма как да е другояче. Мен не ме стряскат официалните кабинети. Да не говорим, че за мен и преди това никога не са били авторитет хора, които просто са известни и ги дават по телевизора. За мен авторитет е човек, който наистина проявява човещина и той не е необходимо да е стъпвал нито в президентството, нито в МС. Може да почиства тревата между плочките на тротоара, но ако е човек, за мен е много по-голям авторитет от много, които се чувстват част от политическия елит.
Илиана Беновска: Тук на това Ларго си прекарвала много време по протести.
Ваня Григорова: Така е!
Илиана Беновска: Хрумва ми сега дали няма да ти се наложи да дойдеш като кмет или като председател на групата на БСП тук отново?
Ваня Григорова: Тъй като, когато се срещам с колеги, работещи в различни сектори – много ни обещават, но когато отидат там, забравят какво е било. Ще ни пречите ли тогава да протестираме срещу вас? Аз винаги им казвам, че ще работя с тях рамо до рамо за решаване на техните проблеми. Но ако нещо е извън компетенциите на Столична община или имам нужда от тяхната подкрепа, самата за ще ги призова да ме подкрепят!
Илиана Беновска: Като говорихме за външния прием и когато седнахме пред Народния театър, даже сега се учудвам, че никой не е дошъл да ни разкара от стълбичките. Макар че аз не виждам нищо незаконно и лошо. Това показва, че се чувстваме съпричастни към това НС, дали ще трябва да вземеш разрешение като общински съветник, за да си направиш приемна тук?
Ваня Григорова: Това е забавно. Разбира се, че трябва да се иска разрешение. То по-скоро е уведомителен режим. Но не мисля, че има проблем да застане който и да е тук. Помните, че имаше едни палатки на хора с увреждания, които повече от година стояха тук. Проблемът е, че ние живеем в псевдодемокрация. Те ти казват – можеш да говориш каквото си искаш, но ние имаме право да не те чуем! Време е да го променим!
Илиана Беновска: Така е и в любовта!
Ваня Григорова: В любовта може да е така, но това са наши представители и те са длъжни да ни чуват! И когато стана кмет или общински съветник, но аз мисля, че имам много добри шансове да стана кмет, аз ще се опитвам да се вслушвам в гласа на тези, които не са чути. Защото знаете бизнесът какво прави, той може да плаща на лобисти, той може да плаща на експерти, които да внушават от телевизора удобните за него решения. За съжаление човекът под колоните, който споменахме в началото на нашата среща, той няма лобист, той няма експерт, който да посочва неговите проблеми и да помогне да ги реши!
Илиана Беновска: Нека така да завършим! Защото това не е финала, това е временен финал. Има 13 дни до изборите.
Ваня Григорова: Да, и през това време се надявам да срещна повече хора, да стисна повече ръце и да изговорим техните проблеми. Защото в крайна сметка именно това би трябвало да прави общината – да се самоуправлява, а не някой невидимо да управлява отгоре!
Илиана Беновска: Ще проверяваме!
Ваня Григорова: Надявам се, защото човек има нужда от коректив!
Илиана Беновска: Така е, но и ще помагаме! Успех!
Ваня Григорова: Благодаря!
