Най-важният мач за Валентин Братоев
Валентин Братоев е един от изявените ни волейболисти в последните години. Познат е с сложния си темперамент и бурния си манталитет на терена, където постоянно си сътрудничи със своя брат близнак – Георги. Двамата могат да са тестване за всеки треньор!
Валентин е от тези спортисти, които или са харесвани, или осъждани за държанието си - приблизително състояние рядко има. На волейболния терен, той е въплъщение на жаргонния израз " перде ". В живота, волейболистът има и друго лице. Далеч по-различно. Особено, когато не е квалифициран за противника.
" Някои доктори споделят, че COVID-19 се отразява на нервната система. Аз не съумях да се оправя душевен. Ставах все по-зле и по-зле. Тогава ми мина през главата – ти ставаш по-зле в този момент, поставят ти антибиотици, не се подобряваш – ще се подобриш ли? "
Волейболистът е един от многото минали през ковид. От самото начало гледа съществено на обстановката по света. Въпреки това има вяра, че даже да се срещне със болестта, ще я победи бързо, тъй като е млад и е състезател.
И по този начин до ноември, когато след позитивен тест и седем дни без признаци, се оказва, че има бронхопневмония и е признат в бургаска болница.
" За първи път се сблъсквам с болест. Никога не съм влизал в болница, с изключение на за спортни интервенции, само че там знаеш всичко. Трябват ти шест месеца възобновяване, до момента в който с COVID-19 – не знаеш. В началото имах напълно лек зной и на моменти температура 37,5, което не беше извънредно притеснително. Нивото на кислорода в кръвта беше приемливо - 96. В идващите четири дни обаче нещата ескалираха бързо.”, спомня си волейболистът.
Ц-реактивният протеин, който е маркер на инфектиране в организма, при Валентин доближава 120 при референтна стойност до 6. Волейболистът има и друго повишено вещество в организма – феритин. Белтъкът, който отразява запасите на организма от желязо, при него е 4200 при естествена стойност от 400, което дава отговор за тежестта на протичане на вируса.
" Нямам спомен да съм плакал, може би на някой доста печален миг, другояче в живота доста рядко ми се случва. В момента, в който ми споделиха, че ме изписват, се разплаках и се почувствах добре. Сметнах, че с отиването у дома нещата ще станат доста по-леки със семейство, дечица. Истината е, че не беше тъкмо по този начин. Имах доста противен зной. За първи път го изпитвам и при мен беше извънредно стряскащо. Казаха ми, че това нещо ще продължи един месец обаче аз не знам за какво не можех да го схвана. Все смятах, че след 2-3 дни у дома – нещата ще се подобрят. Истината е, че нещата се усъвършенстват извънредно постепенно, би трябвало самообладание...”, споделя Валентин
Неизвестността от развиването на вируса, постоянно води до психоатаки, съчетани с моменти на тревога, до момента в който Братоев е в болница.
" Има постковид синдром, който може да продължи от 3 до 6 месеца. Тези признаци, които си имал по време на COVID-19, може да продължиш да ги усещаш. По средата на престоя ми в болничното заведение, се свързахме с център към Военно-медицинска академия, в който 4-5 души психолози дават отговор на хора след ковид и по време на ковид и ми помогнаха. Сега отивам на психотерапевт, който ми оказва помощ. Аз считам, че нуждая се от човек, който да ми помогне, да ми покаже правия път – какъв е методът да разсъждаваш, когато си се срещнал една огромна компликация, да те упътят, да не се загубиш.”
Валентин прекарва 33 дни под карантина. Най-ценната поддръжка предстоящо идва от брачната половинка и фамилията му. Днес има вяра, че това, което е претърпял, му е помогнало да се преоткрие още веднъж.
„ Нещата не се случват с тракване с пръсти, само че имам упоритостта да го направя. Да стартира да пребивавам един по-смислен живот от това, което съм правил. Сега акцентирам на децата, чета им приказки, извозвам повече време с тях. Това нещо го бях изгубил, тъй като истината е, че един професионален състезател прави първа подготовка, прави втора подготовка, натоварването не е малко и аз… бях малко позабравил да пребивавам със фамилията си по този начин, както би трябвало.”
Сега гледа волейбола в профил. На този стадий не мисли за завръщането си на терена. Извършва доста леки физически натоварвания и натъртва повече на спокойната разходка. Възстановяването му ще отнеме най-малко 2 месеца. Според доктор Александър Маджуров, който е следял положението на Братоев, при избързване може да има заплаха от затруднения.
" Мускулът изисква доста О2, което на първите стадии след възобновяване от това заболяване, белият дроб не може да обезпечи. Това рефлекторно натоварва сърдечно-съдовата система и там се крият доста опасности. ", споделя доктор Маджуров
След всичко претърпяно, Валентин гледа по различен метод и на медиците. С признателност и удивление се отнася към всички тези, които не могат да са си у дома като него, а са на първа линия – без боязън в очите. Сега желае да стане част от техния тим, с цел да помогне на тези, на които им следва да минат по неговия път.
" На мен ми се искаше да отида доброволец, санитар – чистиш и даваш храна за няколко дни. Жена ми също искаше, с цел да може да види тъкмо и ясно, тъй като тя не е виждала. Виждаш хора на апаратно дишане, виждаш хора с кислородните маски... Бих го направил, с цел да оказа помощ на хора, които са в моето състояние. Дори да отидеш и да му занесеш яденето и да му кажеш – не се предавай, аз съм минал през това "
А в случай че коронавирусът беше противник във волейбола?
" Там ще е слаб противник. Във волейбола аз съм по-силен ", усмихва се през днешния ден той.
А в живота?
" COVID-19 беше по-силен до един миг. След това нещата се пречупиха и за момента остана зад мен. За в бъдеще се надявам да не го срещна повече. След като си победил един път, няма реванш за него... "
Валентин е от тези спортисти, които или са харесвани, или осъждани за държанието си - приблизително състояние рядко има. На волейболния терен, той е въплъщение на жаргонния израз " перде ". В живота, волейболистът има и друго лице. Далеч по-различно. Особено, когато не е квалифициран за противника.
" Някои доктори споделят, че COVID-19 се отразява на нервната система. Аз не съумях да се оправя душевен. Ставах все по-зле и по-зле. Тогава ми мина през главата – ти ставаш по-зле в този момент, поставят ти антибиотици, не се подобряваш – ще се подобриш ли? "
Волейболистът е един от многото минали през ковид. От самото начало гледа съществено на обстановката по света. Въпреки това има вяра, че даже да се срещне със болестта, ще я победи бързо, тъй като е млад и е състезател.
И по този начин до ноември, когато след позитивен тест и седем дни без признаци, се оказва, че има бронхопневмония и е признат в бургаска болница.
" За първи път се сблъсквам с болест. Никога не съм влизал в болница, с изключение на за спортни интервенции, само че там знаеш всичко. Трябват ти шест месеца възобновяване, до момента в който с COVID-19 – не знаеш. В началото имах напълно лек зной и на моменти температура 37,5, което не беше извънредно притеснително. Нивото на кислорода в кръвта беше приемливо - 96. В идващите четири дни обаче нещата ескалираха бързо.”, спомня си волейболистът.
Ц-реактивният протеин, който е маркер на инфектиране в организма, при Валентин доближава 120 при референтна стойност до 6. Волейболистът има и друго повишено вещество в организма – феритин. Белтъкът, който отразява запасите на организма от желязо, при него е 4200 при естествена стойност от 400, което дава отговор за тежестта на протичане на вируса.
" Нямам спомен да съм плакал, може би на някой доста печален миг, другояче в живота доста рядко ми се случва. В момента, в който ми споделиха, че ме изписват, се разплаках и се почувствах добре. Сметнах, че с отиването у дома нещата ще станат доста по-леки със семейство, дечица. Истината е, че не беше тъкмо по този начин. Имах доста противен зной. За първи път го изпитвам и при мен беше извънредно стряскащо. Казаха ми, че това нещо ще продължи един месец обаче аз не знам за какво не можех да го схвана. Все смятах, че след 2-3 дни у дома – нещата ще се подобрят. Истината е, че нещата се усъвършенстват извънредно постепенно, би трябвало самообладание...”, споделя Валентин
Неизвестността от развиването на вируса, постоянно води до психоатаки, съчетани с моменти на тревога, до момента в който Братоев е в болница.
" Има постковид синдром, който може да продължи от 3 до 6 месеца. Тези признаци, които си имал по време на COVID-19, може да продължиш да ги усещаш. По средата на престоя ми в болничното заведение, се свързахме с център към Военно-медицинска академия, в който 4-5 души психолози дават отговор на хора след ковид и по време на ковид и ми помогнаха. Сега отивам на психотерапевт, който ми оказва помощ. Аз считам, че нуждая се от човек, който да ми помогне, да ми покаже правия път – какъв е методът да разсъждаваш, когато си се срещнал една огромна компликация, да те упътят, да не се загубиш.”
Валентин прекарва 33 дни под карантина. Най-ценната поддръжка предстоящо идва от брачната половинка и фамилията му. Днес има вяра, че това, което е претърпял, му е помогнало да се преоткрие още веднъж.
„ Нещата не се случват с тракване с пръсти, само че имам упоритостта да го направя. Да стартира да пребивавам един по-смислен живот от това, което съм правил. Сега акцентирам на децата, чета им приказки, извозвам повече време с тях. Това нещо го бях изгубил, тъй като истината е, че един професионален състезател прави първа подготовка, прави втора подготовка, натоварването не е малко и аз… бях малко позабравил да пребивавам със фамилията си по този начин, както би трябвало.”
Сега гледа волейбола в профил. На този стадий не мисли за завръщането си на терена. Извършва доста леки физически натоварвания и натъртва повече на спокойната разходка. Възстановяването му ще отнеме най-малко 2 месеца. Според доктор Александър Маджуров, който е следял положението на Братоев, при избързване може да има заплаха от затруднения.
" Мускулът изисква доста О2, което на първите стадии след възобновяване от това заболяване, белият дроб не може да обезпечи. Това рефлекторно натоварва сърдечно-съдовата система и там се крият доста опасности. ", споделя доктор Маджуров
След всичко претърпяно, Валентин гледа по различен метод и на медиците. С признателност и удивление се отнася към всички тези, които не могат да са си у дома като него, а са на първа линия – без боязън в очите. Сега желае да стане част от техния тим, с цел да помогне на тези, на които им следва да минат по неговия път.
" На мен ми се искаше да отида доброволец, санитар – чистиш и даваш храна за няколко дни. Жена ми също искаше, с цел да може да види тъкмо и ясно, тъй като тя не е виждала. Виждаш хора на апаратно дишане, виждаш хора с кислородните маски... Бих го направил, с цел да оказа помощ на хора, които са в моето състояние. Дори да отидеш и да му занесеш яденето и да му кажеш – не се предавай, аз съм минал през това "
А в случай че коронавирусът беше противник във волейбола?
" Там ще е слаб противник. Във волейбола аз съм по-силен ", усмихва се през днешния ден той.
А в живота?
" COVID-19 беше по-силен до един миг. След това нещата се пречупиха и за момента остана зад мен. За в бъдеще се надявам да не го срещна повече. След като си победил един път, няма реванш за него... "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ