В ход е подготовката към нов, съдбоносен етап на войната в Украйна |
Валентин Бадрак е украински боен специалист. Директор e на Центъра за проучване на защитата и по въпросите на конверсията и на разоръжаването. Доктор на военните науки. Автор на многочислени изявления в областта на националната сигурност, журналист, експерт в областта на всеобщите връзки.
Интервюто е пред Uкrlife TV на 21 март.
Валентин Бадрак смята, че:
Сегашният миг в развиването на войната се характеризира със устрема на Руската федерация (РФ) интензивно да активизира всички налични запаси, да извърши прегрупиране и да подведе нови запаси.
Русия трансферира войски от Южна Осетия - от 102-ра база в Армения.
Продължава натискът против Беларус за директна интервенция. Става дума за армия от към 20 000 души, само че въпросът, с изключение на нужното политическо решение, е до каква степен тези сили са боеспособни. Преобладаващото болшинство от беларуското общество не поддържа войната.
Русия се стреми да получи запаси от така наречен партньори/съюзници: Башар Асад (предварителният „ анонс ” е за към 30 000 души). Има данни, че Кремъл е съумял да контракти и присъединяване на наемници от Либия
Част от силите на така наречен съветска „ Частна военна организация – ЧВК ” от Чад се към този момент се трансферират със самолети на Военно-транспортната авиация.
По качество на този контингент (лека пехота) без опит във воденето на типичен бойни дейности, без тежко въоръжение, включително високоточни оръжия, не е в положение да промени открилото се съответствие на силите.
Налице са данни, че Путин не се е отказал и приготвя провеждането на нова стратегическа настъпателна интервенция, само че която не е допустима единствено с ангажираните все още сили и средства.
Това се удостоверява от „ нелепите ” ултиматуми, които не престават да огласяват разнообразни съветски служители, включително на масата на водените предварителни договаряния за преустановяване на огъня, а и от самия Путин.
Тези неуместни заявки имат в действителност за цел да се печели време, належащо на съветската формация да се прегрупира, да се концентрира и „ преформатира ” за нови задания. Ключово е дали тя ще концентрира капацитет за нахлуване по всички до момента дейни посоки, по няколко от тях или единствено по едно.
Заради особеностите на своя психотип:
„ изразено деструктивна персона ”,
Путин търси решаването на всяка задача не посредством промени вътре в себе си, които да регистрират външната конюнктура. А посредством налагане с воля и мощ на своите цели и хрумвания, съгласно личните си визии. Ако смяната на обкръжаващия го свят не е допустима с подобен реален инструмент, какъвто, колкото и да е цинично, е стандартната форма на война, не е изключено да настъпи миг Путин да реши да употребява тактическо нуклеарно оръжие. Например при заплахата от намерено проваляне и некадърност да реализира стратегическите си цели. Алтернативно той може да нанесе „ високоточни ” удари за предизвикателство на техногенни произшествия в обекти от химическата индустрия или на атомната енергетика в Украйна.
На такива догатки навежда и потреблението на „ хипервръхзвукови ракети вид „ Кинжал ” по обекти в региона на Лвов. „ Кинжал “ е кардинално ново, само че все „ недоработено ” стратегическо средство от нуклеарната триада на Русия, употребявано с елементарен заряд в този съответен случай. Но в тази ситуация имаме проява на опциите за нанасяне на мощен удар по обект от сериозната инфраструктура, за което Путин е подготвен психически. От акваторията на Черно море.
Сценариите за близкото бъдеще могат да включват:
От осъзнаването, че на този стадий е по-ползотворно да се подписа някакво съглашение с Украйна за фиксиране на постигнатите до този миг резултати и съветската военна машина да се „ спре ”, до продължение на „ случката ” до този рубеж, до който биха му разрешили външните фактори.
Това не изключва и механизма на „ затегната война ”, който е към този момент неподходящ за Русия. Но и възможното лимитирано потребление на тактическо нуклеарно оръжие (с съществена цел повишение на нивото на блъфиране). Което към този момент заплашва екзистенциално освен Русия, само че и света.
Евентуалното оповестяване на обща готовност в Русия ще бъде забелязано и вътре, и отвън Русия като самопризнание за „ неуспех ”. Затова в този момент се организират мероприятия по „ скрита ” готовност на обособени региони. Надежди се разпореждат и на плановия, през април, „ постоянен апел на срочнослужещи ”.
Украинската страна продължава да заобикаля „ челни, фронтални дейности ”, като дейно обезкървява настъпателния капацитет на съперника. Броят на ликвидираните генерали е към този момент 9, а това има значително мобилизиращо влияние върху украинската страна, само че също и деморализира съветската. На 20 март беше маркирана гибелта на заместник-командващия на Черноморския флот на Русия. Много нетипична гибел, без, да речем, да е потънал флагманския транспортен съд на този флот. Тоест, без морски пердах, а най-вероятно в резултат на погром от въздуха на съответния щаб, надълбоко в тила на съветската формация.
За въздействието на украинската опозиция в тактически проект е особено, че на 20 март беше погубен, помислете единствено – експерименталено-демонстрационен пример на танка „ Черния орел ” Т80 М2. Това е най-новата разработка, явно в предварителна фаза на идни войскови тествания. Не става дума за проваления план на танка „ Армата ”, който до момента съумя едвам да взе участие в няколко парада на Червения площад с демонстрационни мостри и даже не встъпи във етапа на войскови тествания.
Списъкът на плененото до момента най-съвременно съветско въоръжение и бойна техника включва: радиолокационна система за радиоелектронна битка СПР-2М " Ртуть-БМ ”; детайл на автоматизираната система за ръководство на войските в действен мащаб „ Съзвездие ”; най-последния комплекс за радиоелектронна битка „ БРИС ” 2.
Преди войната нашият Център за проучване на защитата и по въпросите на конверсията и на разоръжаването организира симулативни проучвания каква е устойчивостта на Русия за воденето на спор със затегнат темперамент, със сходни на сегашните условия. Резултатите тогава демонстрираха, че при равнене на капацитетите: на Русия за интензивно нахлуване, на Украйна – за сломяване на настъпателния порив, и при наклонност за опазване на това статукво от страна на „ външните ” фактори, Русия би могла да продължи войната още от 6 до 12 месеца.
Но сегашната конюнктура е доста по-динамична и спорна.
За смяна на динамичността в полза на бързото и сполучливо за Украйна и за света развиване са нужни стъпки и ограничения за „ световно ” влияние. Не просто такива тактически стъпки: въвеждане на SWIFT и против Беларус, разширение на военните доставки, наказания против банки и прочие А вероятни световни принадлежности: „ смяна на позицията на Китай; на Турция; всеобхватно нефто-газово ембарго. Едва тогава можем да чакаме, че Русия ще разполага не с месеци, а със седмици или даже единствено с дни за решение, което може да позволи войната без превръщането ù в хронична язва в сърцето на Европа или на „ нуклеарен апокалипсис ”.
Тази несигурност може да продължи две, три седмици. След това към този момент може да се очертае развръзка: или посредством поврат в хода на бойните дейности, или преход към затегната дълга война – война на безсилие за оцеляване, сред две системи: „ Или ще оцелеят Украйна и НАТО и Русия ще бъде разрушена, или НАТО ще бъде разрушено и повече подобен блок няма да съществува ”.
Съединени американски щати не желаят да бъдат въвлечени в ескалацията на спора. Но по едно и също време с това Съединени американски щати настояват, че „ към този момент е налице заплаха за самата Европа ”. Това се основава на обстоятелството, че, по този начин или другояче, НАТО към този момент е въвлечено в този спор. И би трябвало да се работи с изпреварване.
" Третата международна война " в сегашното ù хибридно измерение е към този момент факт.
Изострянето на връзките на Русия с Европа към този момент настъпи. Какви стъпки ще бъдат подхванати остава да се види, само че към този момент се смята за решено доставката на зенитно и противоракетния комплект „ Пейтриът ” на Словакия. С евентуално пребазиране на словашките С-300 в Украйна.
По време на идното посещаване на Байдън в Европа той ще постави старания да консолидира поддръжката на европейските водачи за Украйна и по повод наложените на Русия наказания. Сред водачите няма еднопосочно схващане на ситуацията. Полша е безусловно предана на „ антипутинското дело ”, а една Франция, както се откри от пленената съветска бронетехника, в годините, предшестващи настоящия спор, е доставяла сериозни съставни елементи и цели системи, и е способствала Русия да овладее и създаде лимитирано количество „ термовизионни, лазерни системи за ръководство на оръжията ” за модернизацията на съветските танкове.
Затова мобилизацията на Европа е основна задача на Байдън.
Що се отнася до срещата на НАТО на най-високо ниво, ще бъдат признати значими решения, само че никой не знае и не може да знае какви. Сигурно обаче НАТО няма да се концентрира върху тези 25 дни, откогато стартира войната, а би трябвало да види ролята си от позиция на това по какъв начин войната ще приключи и по какъв начин да бъде организиран следвоенният ред в Европа. В това число да даде и отговор на витално значимия въпрос за НАТО: „ Ще го има ли, или ще „ почине ”.
Трябва да е ясно, че специфичните служби на Съединени американски щати през днешния ден търсят директни контакти с представители на аналогични структури в Русия. Не инцидентно изтече информация, че сегашният ръководител на Федералната работа за сигурност Борнтиков може да бъде правоприемник на Путин. Аз персонално нямам доверие изключително в това. Това може да бъде единствено лице, което е доста по-близко до Путин и с доста по-солидни позиции. Като да вземем за пример секретарят на Националния съвет за сигурност на Русия Николай Патрушев или предшественикът му на този пост при започване на века, само че съхранил въздействие като персонално лоялен на Путин и занаятчия на кабинетните комбинации и хватки – Сергей Иванов.
Сергей Иванов има това предимство, в допълнение, че, за разлика от Путин, който е неосъществен „ шпионин ” на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Германска демократична република, Иванов преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е военачалник със забележителен чуждестранен стаж и резултати в системата на Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (страховитото външно разузнаване на СССР).
Интервюто е пред Uкrlife TV на 21 март.
Валентин Бадрак смята, че:
Сегашният миг в развиването на войната се характеризира със устрема на Руската федерация (РФ) интензивно да активизира всички налични запаси, да извърши прегрупиране и да подведе нови запаси.
Русия трансферира войски от Южна Осетия - от 102-ра база в Армения.
Продължава натискът против Беларус за директна интервенция. Става дума за армия от към 20 000 души, само че въпросът, с изключение на нужното политическо решение, е до каква степен тези сили са боеспособни. Преобладаващото болшинство от беларуското общество не поддържа войната.
Русия се стреми да получи запаси от така наречен партньори/съюзници: Башар Асад (предварителният „ анонс ” е за към 30 000 души). Има данни, че Кремъл е съумял да контракти и присъединяване на наемници от Либия
Част от силите на така наречен съветска „ Частна военна организация – ЧВК ” от Чад се към този момент се трансферират със самолети на Военно-транспортната авиация.
По качество на този контингент (лека пехота) без опит във воденето на типичен бойни дейности, без тежко въоръжение, включително високоточни оръжия, не е в положение да промени открилото се съответствие на силите.
Налице са данни, че Путин не се е отказал и приготвя провеждането на нова стратегическа настъпателна интервенция, само че която не е допустима единствено с ангажираните все още сили и средства.
Това се удостоверява от „ нелепите ” ултиматуми, които не престават да огласяват разнообразни съветски служители, включително на масата на водените предварителни договаряния за преустановяване на огъня, а и от самия Путин.
Тези неуместни заявки имат в действителност за цел да се печели време, належащо на съветската формация да се прегрупира, да се концентрира и „ преформатира ” за нови задания. Ключово е дали тя ще концентрира капацитет за нахлуване по всички до момента дейни посоки, по няколко от тях или единствено по едно.
Заради особеностите на своя психотип:
„ изразено деструктивна персона ”,
Путин търси решаването на всяка задача не посредством промени вътре в себе си, които да регистрират външната конюнктура. А посредством налагане с воля и мощ на своите цели и хрумвания, съгласно личните си визии. Ако смяната на обкръжаващия го свят не е допустима с подобен реален инструмент, какъвто, колкото и да е цинично, е стандартната форма на война, не е изключено да настъпи миг Путин да реши да употребява тактическо нуклеарно оръжие. Например при заплахата от намерено проваляне и некадърност да реализира стратегическите си цели. Алтернативно той може да нанесе „ високоточни ” удари за предизвикателство на техногенни произшествия в обекти от химическата индустрия или на атомната енергетика в Украйна.
На такива догатки навежда и потреблението на „ хипервръхзвукови ракети вид „ Кинжал ” по обекти в региона на Лвов. „ Кинжал “ е кардинално ново, само че все „ недоработено ” стратегическо средство от нуклеарната триада на Русия, употребявано с елементарен заряд в този съответен случай. Но в тази ситуация имаме проява на опциите за нанасяне на мощен удар по обект от сериозната инфраструктура, за което Путин е подготвен психически. От акваторията на Черно море.
Сценариите за близкото бъдеще могат да включват:
От осъзнаването, че на този стадий е по-ползотворно да се подписа някакво съглашение с Украйна за фиксиране на постигнатите до този миг резултати и съветската военна машина да се „ спре ”, до продължение на „ случката ” до този рубеж, до който биха му разрешили външните фактори.
Това не изключва и механизма на „ затегната война ”, който е към този момент неподходящ за Русия. Но и възможното лимитирано потребление на тактическо нуклеарно оръжие (с съществена цел повишение на нивото на блъфиране). Което към този момент заплашва екзистенциално освен Русия, само че и света.
Евентуалното оповестяване на обща готовност в Русия ще бъде забелязано и вътре, и отвън Русия като самопризнание за „ неуспех ”. Затова в този момент се организират мероприятия по „ скрита ” готовност на обособени региони. Надежди се разпореждат и на плановия, през април, „ постоянен апел на срочнослужещи ”.
Украинската страна продължава да заобикаля „ челни, фронтални дейности ”, като дейно обезкървява настъпателния капацитет на съперника. Броят на ликвидираните генерали е към този момент 9, а това има значително мобилизиращо влияние върху украинската страна, само че също и деморализира съветската. На 20 март беше маркирана гибелта на заместник-командващия на Черноморския флот на Русия. Много нетипична гибел, без, да речем, да е потънал флагманския транспортен съд на този флот. Тоест, без морски пердах, а най-вероятно в резултат на погром от въздуха на съответния щаб, надълбоко в тила на съветската формация.
За въздействието на украинската опозиция в тактически проект е особено, че на 20 март беше погубен, помислете единствено – експерименталено-демонстрационен пример на танка „ Черния орел ” Т80 М2. Това е най-новата разработка, явно в предварителна фаза на идни войскови тествания. Не става дума за проваления план на танка „ Армата ”, който до момента съумя едвам да взе участие в няколко парада на Червения площад с демонстрационни мостри и даже не встъпи във етапа на войскови тествания.
Списъкът на плененото до момента най-съвременно съветско въоръжение и бойна техника включва: радиолокационна система за радиоелектронна битка СПР-2М " Ртуть-БМ ”; детайл на автоматизираната система за ръководство на войските в действен мащаб „ Съзвездие ”; най-последния комплекс за радиоелектронна битка „ БРИС ” 2.
Преди войната нашият Център за проучване на защитата и по въпросите на конверсията и на разоръжаването организира симулативни проучвания каква е устойчивостта на Русия за воденето на спор със затегнат темперамент, със сходни на сегашните условия. Резултатите тогава демонстрираха, че при равнене на капацитетите: на Русия за интензивно нахлуване, на Украйна – за сломяване на настъпателния порив, и при наклонност за опазване на това статукво от страна на „ външните ” фактори, Русия би могла да продължи войната още от 6 до 12 месеца.
Но сегашната конюнктура е доста по-динамична и спорна.
За смяна на динамичността в полза на бързото и сполучливо за Украйна и за света развиване са нужни стъпки и ограничения за „ световно ” влияние. Не просто такива тактически стъпки: въвеждане на SWIFT и против Беларус, разширение на военните доставки, наказания против банки и прочие А вероятни световни принадлежности: „ смяна на позицията на Китай; на Турция; всеобхватно нефто-газово ембарго. Едва тогава можем да чакаме, че Русия ще разполага не с месеци, а със седмици или даже единствено с дни за решение, което може да позволи войната без превръщането ù в хронична язва в сърцето на Европа или на „ нуклеарен апокалипсис ”.
Тази несигурност може да продължи две, три седмици. След това към този момент може да се очертае развръзка: или посредством поврат в хода на бойните дейности, или преход към затегната дълга война – война на безсилие за оцеляване, сред две системи: „ Или ще оцелеят Украйна и НАТО и Русия ще бъде разрушена, или НАТО ще бъде разрушено и повече подобен блок няма да съществува ”.
Съединени американски щати не желаят да бъдат въвлечени в ескалацията на спора. Но по едно и също време с това Съединени американски щати настояват, че „ към този момент е налице заплаха за самата Европа ”. Това се основава на обстоятелството, че, по този начин или другояче, НАТО към този момент е въвлечено в този спор. И би трябвало да се работи с изпреварване.
" Третата международна война " в сегашното ù хибридно измерение е към този момент факт.
Изострянето на връзките на Русия с Европа към този момент настъпи. Какви стъпки ще бъдат подхванати остава да се види, само че към този момент се смята за решено доставката на зенитно и противоракетния комплект „ Пейтриът ” на Словакия. С евентуално пребазиране на словашките С-300 в Украйна.
По време на идното посещаване на Байдън в Европа той ще постави старания да консолидира поддръжката на европейските водачи за Украйна и по повод наложените на Русия наказания. Сред водачите няма еднопосочно схващане на ситуацията. Полша е безусловно предана на „ антипутинското дело ”, а една Франция, както се откри от пленената съветска бронетехника, в годините, предшестващи настоящия спор, е доставяла сериозни съставни елементи и цели системи, и е способствала Русия да овладее и създаде лимитирано количество „ термовизионни, лазерни системи за ръководство на оръжията ” за модернизацията на съветските танкове.
Затова мобилизацията на Европа е основна задача на Байдън.
Що се отнася до срещата на НАТО на най-високо ниво, ще бъдат признати значими решения, само че никой не знае и не може да знае какви. Сигурно обаче НАТО няма да се концентрира върху тези 25 дни, откогато стартира войната, а би трябвало да види ролята си от позиция на това по какъв начин войната ще приключи и по какъв начин да бъде организиран следвоенният ред в Европа. В това число да даде и отговор на витално значимия въпрос за НАТО: „ Ще го има ли, или ще „ почине ”.
Трябва да е ясно, че специфичните служби на Съединени американски щати през днешния ден търсят директни контакти с представители на аналогични структури в Русия. Не инцидентно изтече информация, че сегашният ръководител на Федералната работа за сигурност Борнтиков може да бъде правоприемник на Путин. Аз персонално нямам доверие изключително в това. Това може да бъде единствено лице, което е доста по-близко до Путин и с доста по-солидни позиции. Като да вземем за пример секретарят на Националния съвет за сигурност на Русия Николай Патрушев или предшественикът му на този пост при започване на века, само че съхранил въздействие като персонално лоялен на Путин и занаятчия на кабинетните комбинации и хватки – Сергей Иванов.
Сергей Иванов има това предимство, в допълнение, че, за разлика от Путин, който е неосъществен „ шпионин ” на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Германска демократична република, Иванов преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е военачалник със забележителен чуждестранен стаж и резултати в системата на Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (страховитото външно разузнаване на СССР).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ