Европейският медалист Валентин Андреев: Хвърлям чук от 3-годишен
Валентин Андреев се потвърди като една от младите звезди на българската лека атлетика. Талантът от Балчик завоюва сребърен орден от европейското състезание за юноши до 18 година в Дьор (Унг). Той прати уреда на 81,41 м. Титлата завоюва Михаил Кохан (Укр) с 87,82 м.
16-годишният Андреев нямаше време за отмора. Националният рекордьор във всички възрасти при подрастващите незабавно отпътува за идващото тестване. Чукохвъргачът откри време, с цел да опише за страстите към европейското състезание особено за читателите на " България Днес ".
- Валентин, първи огромен трофей за вас. Очаквахте ли толкоз добър резултат?
- Състезанието беше едно от най-вълнуващите. Изключително съм благополучен от резултата и медала. Това беше и задачата. Винаги може да се желае повече. Трудно беше да се боря за златото. Шампионът Михаил Кохан е доста добър механически. Хубаво е да натрупвам опит против сходни съперници. Надявам се да бъдем на едно равнище за младежката олимпиадата в Буенос Айрес, с цел да се борим за златното отличие.
A post shared by Valentin Andreev (@andreev.ht) on Jul 7, 2018 at 1:00pm PDT
- Сега ви следва ново тестване. Световното състезание за младежи до 20 година Какви са упованията?
- Вече съм в Тампере, Финландия. Точно ходя на стадиона. Отново ще се срещнем с Михаил Кохан. Целта ми е да вляза на край. Ако се случи, ще пъдя по-добри достижения. Ще бъде мъчно, тъй като чукът е по-тежък. Съперниците са с по три години по-възрастни от мен. Няма по какъв начин да пъдя медали, както на европейското.
A post shared by Mykhaylo Kokhan (@misha_kohan_) on Jul 7, 2018 at 11:06pm PDT
- Каква е главната цел, която имате за 2018 година?
- Младежката олимпиада в Буенос Айрес. Надявам се там да съм във върхова форма. Вече се класирах за надпреварата. Само 10 индивида от Европа ще вземат участие. Шампионатът в Унгария беше подготовка, която прекосих. Желанието ми е да реализира още по-добър резултат.
- Започнали сте да упражнявате единствено на 3 години мятане на чук. Помните ли по какъв начин се случи?
- Доста постоянно моят татко и треньор Андриан ми е разказвал случката. Имало е и фотоси. Когато съм бил дребен, доста съм желал да виждам по какъв начин огромните хвърлят чук. Бил съм много своеволен. Татко не ме е вземал на стадиона, само че все пак съм ходел. Помня по какъв начин вземах огромните чукове по пет кг и ги дърпах. Тогава съм тежал и аз почти толкоз. Баща ми взел 10-литрова бутилка за вода. Сложил вътре няколко камъчета. Подал ми е дръжката и аз съм почнал да върша придвижвания, с цел да се развеселявам. Така почнало всичко.
- По през целия ден сте дружно с вашия татко и треньор. Не си ли омръзвате?
- Изкарваме по 3-4 часа дневно. През другото време или съм с моите другари, или вървя някъде. Не обичам да седнал съм у дома. Затова не се засичаме. Не сме си омръзнали и допускам, че няма да се случи. По-лесно е да се тренира с него. Разбираме се, тъй като мога да бъда прям.
@@@
- Какво още ви е належащо, с цел да подобрите вашите умения и резултати?
- Важното е да желая да упражнявам и да се състезавам. Точно сега то е голямо, тъй като сме в разгара на сезона. Нужно е да съм по-концентриран. Да не се тормозя и да набера опит.
- Има ли конкуренция в България във вашата дисциплинираност?
- Не сме толкоз доста, тъй като чукът е сложна дисциплинираност. Изисква много занимания. Но на надпревари е занимателно. Ходим от нашия тим дружно и се поддържаме. Точно тогава идват положителните резултати, тъй като е радостно.
- Чукът е считан за една от най-опасните дисциплини. Имали ли сте любопитни случки и произшествия?
- Случвало се е. В нашия тим всичко е почнало от един асфалт. Там се е въртяло и се е хвърляло на поляната. При предпочитание се намира метод. Когато татко ми се мести в Балчик, се е готвел на излива плоча с бетон. По този метод като спортист е тръгнал Здравко Димитров, който към този момент има лична група възпитаници в нашия клуб. Сега имаме най-хубавата база за мятане на чук в България. Дори всяка година вършим шампионат " Дионисополис ". Събират се съвсем всички хвъргачи от България. Това е едно от обичаните ми надпревари.
- Имате ли предпочитание да се развивате и в други хвърляния?
- Тласкам и гюле. Национален първенец съм за зимата и лятото. Освен това съм рекордьор на момчета до 16 година Имам и четвърто място на балканиадата в Турция. Искам да се съсредоточвам оптимално върху едната дисциплинираност, с цел да дам всичко за чука, тъй като от дребен бленувам за това.
“България Днес”
16-годишният Андреев нямаше време за отмора. Националният рекордьор във всички възрасти при подрастващите незабавно отпътува за идващото тестване. Чукохвъргачът откри време, с цел да опише за страстите към европейското състезание особено за читателите на " България Днес ".
- Валентин, първи огромен трофей за вас. Очаквахте ли толкоз добър резултат?
- Състезанието беше едно от най-вълнуващите. Изключително съм благополучен от резултата и медала. Това беше и задачата. Винаги може да се желае повече. Трудно беше да се боря за златото. Шампионът Михаил Кохан е доста добър механически. Хубаво е да натрупвам опит против сходни съперници. Надявам се да бъдем на едно равнище за младежката олимпиадата в Буенос Айрес, с цел да се борим за златното отличие.
A post shared by Valentin Andreev (@andreev.ht) on Jul 7, 2018 at 1:00pm PDT
- Сега ви следва ново тестване. Световното състезание за младежи до 20 година Какви са упованията?
- Вече съм в Тампере, Финландия. Точно ходя на стадиона. Отново ще се срещнем с Михаил Кохан. Целта ми е да вляза на край. Ако се случи, ще пъдя по-добри достижения. Ще бъде мъчно, тъй като чукът е по-тежък. Съперниците са с по три години по-възрастни от мен. Няма по какъв начин да пъдя медали, както на европейското.
A post shared by Mykhaylo Kokhan (@misha_kohan_) on Jul 7, 2018 at 11:06pm PDT
- Каква е главната цел, която имате за 2018 година?
- Младежката олимпиада в Буенос Айрес. Надявам се там да съм във върхова форма. Вече се класирах за надпреварата. Само 10 индивида от Европа ще вземат участие. Шампионатът в Унгария беше подготовка, която прекосих. Желанието ми е да реализира още по-добър резултат.
- Започнали сте да упражнявате единствено на 3 години мятане на чук. Помните ли по какъв начин се случи?
- Доста постоянно моят татко и треньор Андриан ми е разказвал случката. Имало е и фотоси. Когато съм бил дребен, доста съм желал да виждам по какъв начин огромните хвърлят чук. Бил съм много своеволен. Татко не ме е вземал на стадиона, само че все пак съм ходел. Помня по какъв начин вземах огромните чукове по пет кг и ги дърпах. Тогава съм тежал и аз почти толкоз. Баща ми взел 10-литрова бутилка за вода. Сложил вътре няколко камъчета. Подал ми е дръжката и аз съм почнал да върша придвижвания, с цел да се развеселявам. Така почнало всичко.
- По през целия ден сте дружно с вашия татко и треньор. Не си ли омръзвате?
- Изкарваме по 3-4 часа дневно. През другото време или съм с моите другари, или вървя някъде. Не обичам да седнал съм у дома. Затова не се засичаме. Не сме си омръзнали и допускам, че няма да се случи. По-лесно е да се тренира с него. Разбираме се, тъй като мога да бъда прям.
@@@ - Какво още ви е належащо, с цел да подобрите вашите умения и резултати?
- Важното е да желая да упражнявам и да се състезавам. Точно сега то е голямо, тъй като сме в разгара на сезона. Нужно е да съм по-концентриран. Да не се тормозя и да набера опит.
- Има ли конкуренция в България във вашата дисциплинираност?
- Не сме толкоз доста, тъй като чукът е сложна дисциплинираност. Изисква много занимания. Но на надпревари е занимателно. Ходим от нашия тим дружно и се поддържаме. Точно тогава идват положителните резултати, тъй като е радостно.
- Чукът е считан за една от най-опасните дисциплини. Имали ли сте любопитни случки и произшествия?
- Случвало се е. В нашия тим всичко е почнало от един асфалт. Там се е въртяло и се е хвърляло на поляната. При предпочитание се намира метод. Когато татко ми се мести в Балчик, се е готвел на излива плоча с бетон. По този метод като спортист е тръгнал Здравко Димитров, който към този момент има лична група възпитаници в нашия клуб. Сега имаме най-хубавата база за мятане на чук в България. Дори всяка година вършим шампионат " Дионисополис ". Събират се съвсем всички хвъргачи от България. Това е едно от обичаните ми надпревари.
- Имате ли предпочитание да се развивате и в други хвърляния?
- Тласкам и гюле. Национален първенец съм за зимата и лятото. Освен това съм рекордьор на момчета до 16 година Имам и четвърто място на балканиадата в Турция. Искам да се съсредоточвам оптимално върху едната дисциплинираност, с цел да дам всичко за чука, тъй като от дребен бленувам за това.
“България Днес”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ