Валдо Лехари, вицепрезидент на ENPA: Българската журналистиката е на болнично легло
Валдо Лехари е потомствен немски вестникар и издател и вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) през последните 7 години. Преди това в интервала 2006-2010 година той управлява тази организация, в която взе участие и Съюзът на издателите в България. Членовете на съюза са издатели на медии като " Капитал ", " Дневник ", " Сега ", Клуб Z, Медияпул, Faktor.bg, L’Europeo и други.
Разговаряме с Валдо Лехари след срещата в София на 10 януари, отдадена на представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България и спор за положението на медиите в страната.
Г-н Лехари, в края на форума в София какви са усещанията ви от него и чутите много песимистични оценки за свободата на медиите в България?
- Срещата беше доста добър сигнал за пробуждане и апел за повече обществени полемики за свободата на медиите, за публицистите и издателите в България. Що се отнася до втората част от въпроса, бих споделил, че свободата на медиите във вашата страна лежи на легло в болничното заведение и са нужни подобаващи медикаменти и свежа кръв, с цел да излезе от там.
Съществува ли заплаха в Европа да се наложи мнение, че " на Балканите е по този начин ", че протичащото се в България е ненапълно възможно, тъй като е на " екзотичната " външна страна и в не изключително значима за съюза страна?
- На форума споделих, че обстановката в България не е неповторима и страната ви не трябва да бъде обсъждана изолирано. Проблеми с медиите, с корупцията, с ръководството има на всички места в Европейския съюз. И точно по тази причина акцентирах, че свободата на медиите, както и демокрацията, е развой. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, подобряваш го непрестанно.
Да, то се случва на друго равнище в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия Затова не мисля, че е заслужено да бъде упреквана само България.
Проблемът е, че след приемането на една страна в Европейски Съюз не съществува механизъм за насърчаване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права в нея. През последните 15-20 години се приказва извънредно за пари, а моята теза е, че в това време се сътвори ценностен вакуум, дефицит на политическа просвета, на демократично държание, морал, стандарти. И това в забележителна степен е по този начин, тъй като се приказва за пари, пари, пари.
Повярвайте, това не е проблем само в България. Просто в България са нужни корекции доста, доста бързо. Ще помогнем на българите, за задачата могат да се употребяват европейските институции в Брюксел и Страсбург, само че и вие би трябвало да свършите своята част от работата.
В Бялата книга на Съюза на издателите има оферти за предприемане на дейности, които евентуално ще бъдат подложени на критика като отиващи оттатък националния суверенитет. Някои несъмнено биха ги нападнали даже като " непатриотични ". Как оценявате сходно искане на помощ извън, без значение от коя страна в Европейски Съюз идва сходен апел?
- За мен този апел е като да позвъниш на телефон за незабавни случаи.
Не бива да използваме оценки като " извън " и " от вътрешната страна " или че е нещо непатриотично. Това просто няма връзка с действителността. Говорим за търсене на незабавна помощ.
Но също по този начин би трябвало реалистично да оценяваме кое по-точно може да помогне. Има доста неща, които Европейският съюз не може да стори, както и че някои дейности би трябвало да се правят и тук, паралелно. Без подозрение може да има помощ, да се прояви взаимност, да бъдат привлечени другари, с цел да работят дружно за идеята, в това число публицисти и издатели. Но главното е, че средата, в която се случва всичко това - в която на хората се дава вяра да не се предават, провокира се смяна - се основава тук, от вътрешната страна, в България.
Бяла книга за свободата на медиите в България
Как българската обстановка се подрежда измежду общите проблеми в посткомунистически страни?
- На първо място, да не забравяме, че тези страни трябваше преди близо 30 години да създадат нещо необикновено - да отскочат от 0% на 100%.
Ние, в Западна Европа, сме развивали медийната среда десетилетия наред - вестници, списания, публично радио, частните радиостанции и малките екрани, след това Гугъл, обществените мрежи и Фейсбук. А вие трябваше да започнете без икономическа инфраструктура за финансирането на сходни медии. Дори супермаркетите в Източна Европа в огромна степен са развити не от локални бизнесмени, а от навлизането на непознати вериги. И това, надлежно, се отразява и на построяването на рекламен пазар, да вземем за пример. Така ненадейно малките екрани станаха преобладаваща медиа без задоволително постоянен медиен пиедестал отвън тях.
След това има проблем с манталитета - прекосяването от тоталния надзор към свободата да приказваш съвсем всичко. Хората, отраснали в комунистическите общества, имат друго чувство за позволеност. В началото мнозина продължаваха да работят по логиката, че има ясно построена конструкция, подчиненост, която би трябвало да бъде питана " Може ли да кажа това? " Процесът на научаване на независимост на словото, какво може и какво не може да вършим, на процедура се провали, тъй като бе движен не от следване на полезности, а от това кой има повече пари.
Доста тъмен стартира да става нашият диалог. Оптимист ли сте за медиите в Европа?
- Винаги съм оптимист.
Защо?
- Защото всяка заран ставам и стартирам да се боря за сътрудниците си, за публицистите, за личното си издание и за изданията в Европа. Правя го от доста години и оставам оптимист, че политиците ще си свършат своята работа.
Водим борби с модела, налаган на медиите от компании като Гугъл, борим се против това всички пари за реклама да се стичат единствено в малките екрани, опитваме се да променим наложеният от хора като Силвио Берлускони формат " Да се забавляваме, няма потребност да четем ", подкрепяме със средства положителната публицистика и обучаването на положителни публицисти. Добре се развиват диалозите ни в Брюксел и се надяваме и България да подкрепи европейските издатели. Просто си вършим работата, вършим я добре и това ме прави оптимист.
Оптимист сте за специалността, само че не са ли нужни старания и за образоване на обществото за медиите и публицистите, най-малкото за това да умеят хората да разграничават обстоятелства от откровени неистини?
- Категорично е по този начин и това стартира още от фамилията, какво си споделят родителите в него, какво изясняват на децата си. Тук още веднъж ще кажа, че сме длъжни да бъдем оптимисти, тъй като Европа няма да оцелее като план на свободата в конкуренция с модели, задавани от Силициевата котловина или от страни като Китай или Сингапур.
Налага се да сме по-изобретателни, би трябвало да се реформира Европейския съюз, тъй че повече хора да бъдат " привлечени от Европа ". Това е и наша задача, тъй като ние сме мост сред хората и институциите. Ако той рухне, в случай че съумеят хора като Доналд Тръмп, които непрестанно нападат медиите, че са само цялостни с неистини и подправени вести, това ще унищожи демократичните полезности. А това е недопустимо.
Още за полемиката за медийната среда - четете тук.
Кратка история на медийната група на Делян Пеевски - тук.
Какво могат да създадат евроинституциите за медиите в България - тук.
Разговаряме с Валдо Лехари след срещата в София на 10 януари, отдадена на представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България и спор за положението на медиите в страната.
Г-н Лехари, в края на форума в София какви са усещанията ви от него и чутите много песимистични оценки за свободата на медиите в България?
- Срещата беше доста добър сигнал за пробуждане и апел за повече обществени полемики за свободата на медиите, за публицистите и издателите в България. Що се отнася до втората част от въпроса, бих споделил, че свободата на медиите във вашата страна лежи на легло в болничното заведение и са нужни подобаващи медикаменти и свежа кръв, с цел да излезе от там.
Съществува ли заплаха в Европа да се наложи мнение, че " на Балканите е по този начин ", че протичащото се в България е ненапълно възможно, тъй като е на " екзотичната " външна страна и в не изключително значима за съюза страна?
- На форума споделих, че обстановката в България не е неповторима и страната ви не трябва да бъде обсъждана изолирано. Проблеми с медиите, с корупцията, с ръководството има на всички места в Европейския съюз. И точно по тази причина акцентирах, че свободата на медиите, както и демокрацията, е развой. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, подобряваш го непрестанно.
Да, то се случва на друго равнище в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия Затова не мисля, че е заслужено да бъде упреквана само България.
Проблемът е, че след приемането на една страна в Европейски Съюз не съществува механизъм за насърчаване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права в нея. През последните 15-20 години се приказва извънредно за пари, а моята теза е, че в това време се сътвори ценностен вакуум, дефицит на политическа просвета, на демократично държание, морал, стандарти. И това в забележителна степен е по този начин, тъй като се приказва за пари, пари, пари.
Повярвайте, това не е проблем само в България. Просто в България са нужни корекции доста, доста бързо. Ще помогнем на българите, за задачата могат да се употребяват европейските институции в Брюксел и Страсбург, само че и вие би трябвало да свършите своята част от работата.
В Бялата книга на Съюза на издателите има оферти за предприемане на дейности, които евентуално ще бъдат подложени на критика като отиващи оттатък националния суверенитет. Някои несъмнено биха ги нападнали даже като " непатриотични ". Как оценявате сходно искане на помощ извън, без значение от коя страна в Европейски Съюз идва сходен апел?
- За мен този апел е като да позвъниш на телефон за незабавни случаи.
Не бива да използваме оценки като " извън " и " от вътрешната страна " или че е нещо непатриотично. Това просто няма връзка с действителността. Говорим за търсене на незабавна помощ.
Но също по този начин би трябвало реалистично да оценяваме кое по-точно може да помогне. Има доста неща, които Европейският съюз не може да стори, както и че някои дейности би трябвало да се правят и тук, паралелно. Без подозрение може да има помощ, да се прояви взаимност, да бъдат привлечени другари, с цел да работят дружно за идеята, в това число публицисти и издатели. Но главното е, че средата, в която се случва всичко това - в която на хората се дава вяра да не се предават, провокира се смяна - се основава тук, от вътрешната страна, в България.
Бяла книга за свободата на медиите в България
Как българската обстановка се подрежда измежду общите проблеми в посткомунистически страни?
- На първо място, да не забравяме, че тези страни трябваше преди близо 30 години да създадат нещо необикновено - да отскочат от 0% на 100%.
Ние, в Западна Европа, сме развивали медийната среда десетилетия наред - вестници, списания, публично радио, частните радиостанции и малките екрани, след това Гугъл, обществените мрежи и Фейсбук. А вие трябваше да започнете без икономическа инфраструктура за финансирането на сходни медии. Дори супермаркетите в Източна Европа в огромна степен са развити не от локални бизнесмени, а от навлизането на непознати вериги. И това, надлежно, се отразява и на построяването на рекламен пазар, да вземем за пример. Така ненадейно малките екрани станаха преобладаваща медиа без задоволително постоянен медиен пиедестал отвън тях.
След това има проблем с манталитета - прекосяването от тоталния надзор към свободата да приказваш съвсем всичко. Хората, отраснали в комунистическите общества, имат друго чувство за позволеност. В началото мнозина продължаваха да работят по логиката, че има ясно построена конструкция, подчиненост, която би трябвало да бъде питана " Може ли да кажа това? " Процесът на научаване на независимост на словото, какво може и какво не може да вършим, на процедура се провали, тъй като бе движен не от следване на полезности, а от това кой има повече пари.
Доста тъмен стартира да става нашият диалог. Оптимист ли сте за медиите в Европа?
- Винаги съм оптимист.
Защо?
- Защото всяка заран ставам и стартирам да се боря за сътрудниците си, за публицистите, за личното си издание и за изданията в Европа. Правя го от доста години и оставам оптимист, че политиците ще си свършат своята работа.
Водим борби с модела, налаган на медиите от компании като Гугъл, борим се против това всички пари за реклама да се стичат единствено в малките екрани, опитваме се да променим наложеният от хора като Силвио Берлускони формат " Да се забавляваме, няма потребност да четем ", подкрепяме със средства положителната публицистика и обучаването на положителни публицисти. Добре се развиват диалозите ни в Брюксел и се надяваме и България да подкрепи европейските издатели. Просто си вършим работата, вършим я добре и това ме прави оптимист.
Оптимист сте за специалността, само че не са ли нужни старания и за образоване на обществото за медиите и публицистите, най-малкото за това да умеят хората да разграничават обстоятелства от откровени неистини?
- Категорично е по този начин и това стартира още от фамилията, какво си споделят родителите в него, какво изясняват на децата си. Тук още веднъж ще кажа, че сме длъжни да бъдем оптимисти, тъй като Европа няма да оцелее като план на свободата в конкуренция с модели, задавани от Силициевата котловина или от страни като Китай или Сингапур.
Налага се да сме по-изобретателни, би трябвало да се реформира Европейския съюз, тъй че повече хора да бъдат " привлечени от Европа ". Това е и наша задача, тъй като ние сме мост сред хората и институциите. Ако той рухне, в случай че съумеят хора като Доналд Тръмп, които непрестанно нападат медиите, че са само цялостни с неистини и подправени вести, това ще унищожи демократичните полезности. А това е недопустимо.
Още за полемиката за медийната среда - четете тук.
Кратка история на медийната група на Делян Пеевски - тук.
Какво могат да създадат евроинституциите за медиите в България - тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ