Кой готви заговор срещу Ердоган или оставката му?
В Турция зрее остра конспирация. Говорейки на провинциалния конгрес на Истанбул на своята Партия на бъдещето, нейният ръководител и създател Ахмет Давутоглу разгласи, че желае да се кандидатира за президент на идващите избори.
„ Само Партията на бъдещето ще бъде на власт и единствено аз ще бъда водач в номинацията за президент “, сподели Давутоглу в речта си.
- " Не се колебая в никого. Не ме е боязън от никого. Ще отида с тези, които желаят да осъществят този блян и да продължат идеята на нацията, колкото и да са те. "
Да напомним, че преди основаването на Партията на бъдещето през 2019 година Давутоглу беше член на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР). Той е министър на външните работи сред 2009 година и 2014 година, а по-късно става министър-председател на Турция сред 2014 година и 2016 година През май 2016 година той беше уволнен.
В Турция към този момент се организираха президентски избори на 14 май 2023 година, които бяха извоювани от Реджеп Тайип Ердоган, а идващите избори са още доста надалеч.
Партията на бъдещето беше част от опозиционната коалиция Блок на шестте, наричана още Национална коалиция, която завоюва 10 места в Народното събрание след парламентарните избори през май 2023 година
Защо тогава Давутоглу стартира да приказва по този начин, като че ли в страната стартира нова акция за президентски избори и стартира да приканва опозиционните сили да се „ сплотят към него “ и да основат съществено опозиционно придвижване в страната?
Работата е там, че Давутоглу е тясно обвързван със Запада и може да получава съответните политически импулси оттова. Преди това той неведнъж е отправял „ другарски предизвестия “ към Ердоган и неговите поддръжници, само че на равнище тайни теории.
Той съобщи, че турският президент е под контрола на избрани сиви кардинали на „ дълбоката страна “ – дерин девлет и не е изцяло свободен в дейностите си, съкрушен с „ отговорности към незнайни авторитетни кръгове “. Давутоглу назовава „ дълбоката страна “ останките от силите, направили „ постмодерния прелом на 28 февруари 1997 година “.
Тогава военните не трябваше да употребяват мощ, задоволително беше няколко танка да се придвижат в някой от регионите на столицата Анкара. Освен това той съобщи, че Ердоган „ скоро ще бъде отхвърлен “. Следователно настоящето изказване на Давутоглу се възприема в този подтекст.
Но има и други свързани външни фактори. Синът на израелския министър председател Бенямин Нетаняху Яир, в отговор на апелите на Ердоган за основаване на палестинска страна, му подсети за „ Свободен Кюрдистан “.
Тук се появява допирната точка на Яир с Давутоглу, който, като идеолог на вероятното бъдеще на Турската република, твърди, че „ да считаме, че същата карта на Близкия изток ще съществува 100 години по-късно, значи да се откъснем от динамичността на историческите промени “, ясно акцентирайки вероятните промени в по този начин наречения кюрдски пояс в Северна Сирия и Ирак, както и в самата Турция.
Неслучайно той се застъпи за нормализиране на връзките и обновяване на договарянията с Кюрдската работническа партия (ПКК).
Именно това събитие подсказва, че зараждащата нова турска съпротива може да се готви да се бори с Ердоган най-вече на геополитическо равнище, като играе на кюрдската „ карта “ и сходна „ игра “ може да бъде подкрепена от Израел и Съединените щати.
Тази теза обаче изисква спомагателен разбор и доразвиване заради неналичието на спомагателна информация. Може би на този стадий се прави опит да се предизвикват процеси на геополитическа дестабилизация в Турция, обвързвайки ги в необятния подтекст на промяна на целия Близък изток.
Неслучайно през днешния ден някои специалисти стартират да съпоставят Турция с предкризисната Сирия. Следователно, в случай че е вярна поговорката, че няма пушек без огън, то изказването на Давутоглу за готовността му да се кандидатира за президент на идващите избори може да се смята за сигнален сигнал за Анкара.
Каквото и да се приказва, Турция е „ опорна страна “, която има политически, стопански, военни и други активи и всяка забележителна смяна във вътрешните съюзи или партньорства може да има съществени последствия за сигурността на салдото на силите в Близкия изток и обстановка в международната политика.
Превод: СМ
„ Само Партията на бъдещето ще бъде на власт и единствено аз ще бъда водач в номинацията за президент “, сподели Давутоглу в речта си.
- " Не се колебая в никого. Не ме е боязън от никого. Ще отида с тези, които желаят да осъществят този блян и да продължат идеята на нацията, колкото и да са те. "
Да напомним, че преди основаването на Партията на бъдещето през 2019 година Давутоглу беше член на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР). Той е министър на външните работи сред 2009 година и 2014 година, а по-късно става министър-председател на Турция сред 2014 година и 2016 година През май 2016 година той беше уволнен.
В Турция към този момент се организираха президентски избори на 14 май 2023 година, които бяха извоювани от Реджеп Тайип Ердоган, а идващите избори са още доста надалеч.
Партията на бъдещето беше част от опозиционната коалиция Блок на шестте, наричана още Национална коалиция, която завоюва 10 места в Народното събрание след парламентарните избори през май 2023 година
Защо тогава Давутоглу стартира да приказва по този начин, като че ли в страната стартира нова акция за президентски избори и стартира да приканва опозиционните сили да се „ сплотят към него “ и да основат съществено опозиционно придвижване в страната?
Работата е там, че Давутоглу е тясно обвързван със Запада и може да получава съответните политически импулси оттова. Преди това той неведнъж е отправял „ другарски предизвестия “ към Ердоган и неговите поддръжници, само че на равнище тайни теории.
Той съобщи, че турският президент е под контрола на избрани сиви кардинали на „ дълбоката страна “ – дерин девлет и не е изцяло свободен в дейностите си, съкрушен с „ отговорности към незнайни авторитетни кръгове “. Давутоглу назовава „ дълбоката страна “ останките от силите, направили „ постмодерния прелом на 28 февруари 1997 година “.
Тогава военните не трябваше да употребяват мощ, задоволително беше няколко танка да се придвижат в някой от регионите на столицата Анкара. Освен това той съобщи, че Ердоган „ скоро ще бъде отхвърлен “. Следователно настоящето изказване на Давутоглу се възприема в този подтекст.
Но има и други свързани външни фактори. Синът на израелския министър председател Бенямин Нетаняху Яир, в отговор на апелите на Ердоган за основаване на палестинска страна, му подсети за „ Свободен Кюрдистан “.
Тук се появява допирната точка на Яир с Давутоглу, който, като идеолог на вероятното бъдеще на Турската република, твърди, че „ да считаме, че същата карта на Близкия изток ще съществува 100 години по-късно, значи да се откъснем от динамичността на историческите промени “, ясно акцентирайки вероятните промени в по този начин наречения кюрдски пояс в Северна Сирия и Ирак, както и в самата Турция.
Неслучайно той се застъпи за нормализиране на връзките и обновяване на договарянията с Кюрдската работническа партия (ПКК).
Именно това събитие подсказва, че зараждащата нова турска съпротива може да се готви да се бори с Ердоган най-вече на геополитическо равнище, като играе на кюрдската „ карта “ и сходна „ игра “ може да бъде подкрепена от Израел и Съединените щати.
Тази теза обаче изисква спомагателен разбор и доразвиване заради неналичието на спомагателна информация. Може би на този стадий се прави опит да се предизвикват процеси на геополитическа дестабилизация в Турция, обвързвайки ги в необятния подтекст на промяна на целия Близък изток.
Неслучайно през днешния ден някои специалисти стартират да съпоставят Турция с предкризисната Сирия. Следователно, в случай че е вярна поговорката, че няма пушек без огън, то изказването на Давутоглу за готовността му да се кандидатира за президент на идващите избори може да се смята за сигнален сигнал за Анкара.
Каквото и да се приказва, Турция е „ опорна страна “, която има политически, стопански, военни и други активи и всяка забележителна смяна във вътрешните съюзи или партньорства може да има съществени последствия за сигурността на салдото на силите в Близкия изток и обстановка в международната политика.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ