В царуването на император Декий (249–251 г.) било предприето гонение

...
В царуването на император Декий (249–251 г.) било предприето гонение
Коментари Харесай

Св. мъченик Кодрат Никомидийски

В царуването на император Декий (249–251 г.) било подхванато гонение срещу християнската религия. Много християни били доведени в гр. Никомидия и там били затворени в тюрма. Съдебните управляващи очаквали чиновника, който императорът трябвало да изпрати за съденето на християните. Страх обзел никомидийските християни. Едни бягали в планини и пустини, само че други със успокоение очаквали и мъчения, и гибел.
Между тия последните бил един млад християнин, на име Кодрат, човек от благороден жанр, богат и почитан от всички. Без да се бои от гибелта, Кодрат надълбоко скърбял за своите едноверци и по всевъзможен начин се стараел да им помогне. Той с пари си откупвал право на вход в тъмницата, помагал на пандизчиите, утешавал ги и ги увещавал твърдо да пазят своята религия и да не се боят от гибелта.
След известно време дошъл в града пратеният от императора основен арбитър Перений. Той заповядал да доведат при него пандизчиите. Довели ги в съдилището, където се събрали голям брой поданици от града; пристигнал и Кодрат. Като видял, че някои от християните са обзети от боязън, той почнал да се притеснява да не би те да се отрекат от вярата си и когато съдията споделил на пандизчиите: " Нека всеки от вас заяви своето име, звание и родно място ", – Кодрат незабавно застанал сред пандизчиите и гръмко отговарял за всички: " Нашето име е християни. Нашето звание и достойнство е да бъдем раби на Христа. Наше родно място е небето, където Господ ще всели уповаващите се на Него ".
Перений, изумен от неговата храброст, споделил на прислужниците си: " Хванете тоя умоповреден и го доведете покрай мене! "
Без да дочака да го заловен, Кодрат се промъкнал през тълпата и застанал пред съдията. Всички присъствуващи със боязън и състрадание гледали на него, тъй като всички обичали Кодрата. Като се прекръстил, той споделил на съдията:
- Аз самичък пристигнах, с цел да ти приказвам от името на всички мои братя. Прави по-скоро това, за което си пристигнал, и се убеди, че сме мъжествени Христови бойци!
- Кажи ми първо името си – споделил му Перений.
– Аз към този момент ти споделих, че ние сме християни; това е нашето име, и звание, и достолепие!
– Послушай ме, приятелю – споделил съдията – и принеси жертва на боговете!
В отговор на това Кодрат почнал да ругатни езическите богове и да слави същинския Бог. Тогава съдията заповядал да го бият и мъчат грубо.
Докато прислужниците изпълнявали заповяданото, съдията се обърнал към жителите на града и ги запитал за името на мъченика. Като разбрал, че Кодрат е един от най-знатните никомидийски жители, той се изплашил, заповядал незабавно да прекратят мъченията и да го доведат при него.
– Какво стори – споделил му той, – като скри от мене името си? Ти самичък нанесе срам на твоя прочут жанр. И по какъв начин си могъл ти да забравиш своето достойнство и своя благороден жанр и да приемеш презряната религия на християните?
– Предпочитам да бъда в дома на моя Бог, в сравнение с да пребивавам в жилищата на грешниците, дал отговор Кодрат с думите на Псалмопевеца (Пс. 83:11).
Перений още веднъж почнал с увещания и закани да го убеждава да се отхвърли от Христа. Кодрат оставал корав и неотстъпчив във вярата си. Тогава съдията го предал на нови мъчения. Дълго и грубо мъчили св. Кодрата. Той показал непобедима неотстъпчивост и на всички увещания на арбитър та дал отговор единствено с изповядване на вярата си в Иисуса Христа. Най-после, тъй като се свечерявало, отвели го дружно с другите пандизчии в тъмницата, като го оковали в тежки вериги.
На Перений било поръчано да обходи доста градове и области за съдене на християните. След няколко дни той се отправил в Никея и заповядал да отведат след него Кодрат и другарите му. Като стигнал в Никея, той насрочил в езическия храм тържествено жертвоприношение и заповядал да доведат там християните.
– Принеси жертва на боговете – споделил той на Кодрат.
– Аз съм раб на Христа – отгойорил мъченикът, – на Христа придавам в жертва себе си; а на твоите богове няма да принеса жертва.
– Ти не уважаваш царската воля – споделил съдията.
– Аз почитам царя – дал отговор Кодрат – и се апелирам за него да разбере той истината.
– Ако ти се молиш за него, то би трябвало да изпълниш и повелите му, тъй като и във вашия закон е казано: отдайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога (Мат.22:21).
– Ти си прав – дал отговор светият страдалец – и по тази причина аз се подчинявам на царя и му заплащам налог. Но аз съм задължен на първо място да послужвам на небесния Цар. Когато обаче Царят ми предлага или да принеса жертва на боговете, или да умра, то аз предпочитам последното и съм подготвен да умра за името на моя Бог.
– Мнозина християни се съгласиха да принесат жертви на боговете – споделил съдията. – Нима ти се смяташ по-добър от тях?
– Разбира се, аз ще бъда по-добър от ония, които отстъпиха от Бога, в случай че Му остана правилен – дал отговор Кодрат. – Но къде са ония, за които ти приказваш?
Довели в съдилището навалица отрекли се от вярата християни. Вероятно съдията се надявал, че те ще убедят Кодрата да откупи живота си и сигурността си с цената на вероотстъпничеството. Но се случило напълно друго.
– Нещастници! Какво сте създали? споделил им светият страдалец. – Нима вие не вярвате във възкресението на мъртвите и безконечния живот, та дадохте Царството небесно за кратковременния земен живот? Или забравихте думите на Спасителя: " Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият! А бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената! " (Мат. 10:28).
Християните паднали на колене, проливайки покайни сълзи: " Ние се уплашихме от страданията, рабе Христов – викали те – и нас ни терзае нашият грях; тъй като желаейки да не изгубим краткотрайния живот ние умряхме за безконечния живот. "
Кодрат, забравяйки личните си премеждия, се зарадвал като видял откровеното разкайване на отпадналите.
- Не се отчайвайте, братя – споделил им той. – Господ е милосърден, молете Му се с покайни сълзи, твърдо изповядвайте Неговото свято име, измийте с кръвта си вашите провинения и Той ще ви елементарни!
Всички почнали да се молят, като плачели с глас.
Съдията чул за случилото се и заповядал още повече да усилят мъченията на Кодрат. Изпълнен с духовна наслада и обич към ближните, светият страдалец бил безучастен към личните си премеждия. " Господи – молел се той, – вземи моята душа поради техните души и се смили над тях! " Вдъхновени от неговата молитва, отреклите се християни се изпълнили с ново старание. Всички те енергично се молили и във време на тяхната молитва последвала небесна личба. Те чули гласове на ангели, които се молели дружно с тях, и невероятна светлина ги озарила. Съдията заповядал да отведат всички в тъмницата, където затворили и мъченика.
На другия ден съдията ги повикал при себе си и им заповядал да извършат жертвоприношение на боговете. Но християните твърдо изповядали вярата си. Обещанията и заканите на съдията останали тоя път безсилни и всички вярващи той осъдил на гибел. Перений водил Кодрата със себе си по всички градове, които обхождал, като го предавал постоянно на жестоки изтезания. Но никакви премеждия не могли да победят вярата на светия страдалец, а в противен случай – неговата неотстъпчивост спечелвала нови чиновници на Иисуса Христа. В Кесария, където св. Кодрат бил малтретиран, пред целия народ, голям брой християни самоуверено оповестили вярата си в Христа и двама – Саторин и Руфин, умрели страдалчески за нея. Най-после св. Кодрат бил посечен с меч.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР