„В това време се изправи пред Ботев овчарят, от когото

„ В това време се изправи пред Ботев овчарят, от който бяха взети агнетата, подпрян на гегата си и с един зверски звук извика: „ Хайде платете ми шилетата, тъй като потерята наближава”. Ботев си повдигна главата и насълзен, с болежка на душата си каза; „ И аз съм дошел народ да освобождавам”. Обърна се към мене като касиер на четата и сподели: „ Обретенов, дай му 3 наполеона “.
~ Никола Обретенов

„ Понякога е по-сигурно да си в окови, в сравнение с свободен “.
~ Кафка

Няколко разтърсващи неща от предишното ни подсетиха за себе си в къс интервал от време. Един сериал на HBO ни подсети, че напълно неотдавна беше годишнината от злополуката в Чернобил, а по този мотив „ алените “ фанатици ни подсетиха за съществуването си; навършиха се и 30 години от клането на площад Тянанмън в Пекин; а в неделя бе 2 юни и името на Ботев още веднъж владя диалозите и въображението ни.

За всичко това – по-късно. Първо да забележим каква действителност владее сегашното и тогава, на неин декор, ще хвърлим едно око и на предишното.

***

Нещо, наречено ISLAM party, се пробва да пробута шариат в Белгия. И с цел да не си помислите, че ISLAM значи „ ислям “ (…), разяснявам, че това е акроним – Integrity, Solidarity, Liberty, Authenticity, Morality. Или: Интегритет, Солидарност, Свобода, Автентичност, Морал. Или също по този начин: Манджа с грозде… думички, подредени тъй че да образуват думичката „ ислям “, нищо повече.

За ISLAM party се знае, че желаят до 2030 година да заменят законите и порядките в Белгия с тези на шариата. Френският в. Le Figaro написа: „ Европейската столица [Брюксел] ще бъде мюсюлманска до 20 години “.

Разбира се, на всички (или най-малко на повечето) ни е ясно, че това няма да се случи. Никоя ислямска страна, партия, формирование, организация (легална или не), група, групичка, дюнерджийница, учебно заведение, школа, Ал-Кайда, ISIS или каквото и да е там… няма, няма и да има запас, мощ и благоприятни условия да завладее който и да било европейски град.

Но това са разпоредбите на играта – да се основава напрежение. Едни фанатици, подкокоросвани от едни интересчии, си мислят, че имат късмет и надават глас. Щеше да е смешно, в случай че не беше тъпо и в случай че не костваше спокойствието на милиони. И още по-лошото – не даваше гориво за машината на омразата на тези от другата страна – крайните националисти и псевдо патриоти. Които са си същите като ISLAM фанатиците, само че с друга багра.

Та, от ISLAM party се пънат да забранят порока (например хазарта, само че имат и други шантави идеи), да се позволи носенето на хиджаб в учебните заведения, както и на децата да се обезпечава халал храна, само че отиват и по-далеч, настоявайки да се вкара разделяне в градския превоз сред мъже и дами.

Пред Euronews Абделай Баккали Тахири, който е ръководител на партията, съобщи: „ Това е план, роден от желанието на дами, които са били унизени, които са били в действителност насилвани от нискообразовани хора, от перверзници, по този начин да се каже “.
Интересно е по какъв начин всички хитреци, които се пробват да прокарат тирания, първо стартират да изясняват по какъв начин го вършат в името на другите, в името на някаква „ отбрана “, „ полезност “, че е за положително. А балъци… балъци постоянно ще има.

Всички знаем, че в действителност сегрегацията цели да се подчертае отношението на избрани ислямисти към дамите. Да се сложат „ където им е мястото “. И това е единствено първа крачка.

Всички откриватели на ислямизма в Западния свят са безапелационни, че маргинализацията и неналичието на интеграция са водещи за радикализирането на мюсюлмани, които се причисляват към терористични групировки. Категорични са и че пандизите са центрове на ислямизация. Местата, където се събират млади и небогати (по подразбиране недоволни) хора, огромна част от които с престъпно минало, са все места на беднотията.

Те се влюбват в концепцията, че с принуждение ще поемат надзор, ще мачкат досегашния зложелател (белите, християните, богатите) за възмездие и най-сетне ще станат фактор – че ще са освен това от тотална загуба на О2 и витално пространство. А и доста значимото – че в процеса на тази „ битка “ те ВЕЧЕ са част от нещо, част от общественост, най-сетне не са безполезни отритнати.

Държавата, структурите и системата са се провалили – тези младежи нямат обучение, умения, самочувствие. Всичко това те заместват с ненавист и експанзия. Идеални пионки.

Има два типа искащи сходни правила, шариати и не знам какво още да се вкарва. Едните са си чисто и просто предприемачи, които работят с мръсни средства и не им пука върху какъв брой натрупа ще газят. А другите… както споделих към този момент: балъци постоянно ще има.

Що за мозък ще реши, че желае да донесе със себе си това, от което е избягал? Все едно избягалите от комунизма преди десетилетия българи, руснаци, чехи, поляци… отишли един път в Америка, Англия, Германия, Италия… да стартират да работят за основаване на комунистически партии там за да донесат „ развиващия се социализъм “ на Съюз на съветските социалистически републики.

Ако някой желае шериат – апелирам, има места по света, на които, в друга степен, тези закони съществуват. Има ги. Функционират. Само че там хората не действат изключително добре. Щом се намираш в Европа, явно си избягал от нещо. От системата, която е градена върху законите, за които плачеш. Избягал си, с цел да търсиш нещо по-добро. Не ти ли хрумва, че законите, които искаш, системата и порядките са в основата на пропадането на това, от което си избягал? Не? Е, разбирам тогава за какво си таргет на вербовчиците на ISIS.

В същото време псевдо-патриоти и националисти желаят сходни ограничения, само че ги разказват по друг метод или най-малко с други думи и имена. Смъртно наказване, Крумови закони и така нататък – без да се осъзнават, че пеят в същия хор като ислямистите и имат същите претенции.

И тъкмо в този свръх сериозен миг ние имаме наглостта да проявим уязвимост и мързел, да не гласуваме, да не се интересуваме от политическия живот, да тънем в апатия… имаме наглостта да изпратим в Европейския парламент хора, които намерено декларират, че го ненавиждат и ще работят против концепцията Европейски Съюз, хора, които са такива „ специалисти “ и „ експерти “, че не знаят още с какво ще се занимават, един път отишли там – с просвета евентуално, а можело и със земеделие (???). Не знае с какво, значимото е да е там – при келепира. Но дава обещание да е постоянен и да не прави взаимни отстъпки. С кое и какво – още не е ясно.

Сега, когато имаме потребност от незабавни ограничения, ние го ударихме на популизъм и евтини номера и избираме законотворци, които да си поиграят в Екологичен потенциал. А той животът си се случва около нас. Не ни чака.

Учени, знаещи, можещи, специалисти, хора, които познават цикличността и природата на стихиите, събитията, настройките, хора, които имат знанието – те не са водачи. А за водачи избираме егоцентрични егоисти, комплексари, самодоволни кресльовци с фикс идея за великолепие, тарикати, които знаят какво желаете да чуете, тъй като предпочитате красивата неистина пред грозната истина, само че след това все стигате до: „ е, какво стана в този момент, това не го чаках! Защо все на мен/нас се случва! “

За политиците знаем, че са социопати и тъкмо това им дава чара и обаянието, което кара масата да ги избира за водачи.

(Но пък посрещането на Оранжевия в Британия и методът, по който хората там му демонстрираха, че диктаторче като него не е добре пристигнало, ми дава някаква вяра. Поне за света, за България – не толкоз.)

***

В началото на текста дадох обещание да се върна към упоменатите 3 исторически събития. Ето:

Сериалът на HBO „ Чернобил “ беше посрещнат от всевъзможни „ червени “ симпатизанти „ на нож “. Те съзряха опит на Запада да очерни социалистическия строи. Така – по табиет. Жалки и смешни червени човечета. Но в миналото те бяха основните „ казвачи “ – те колеха и бесеха. Е, и в този момент го вършат, само че по-малко. Имаме и нещо като независимост на места.

Между 3 и 5 юни 1989 година площад Тянанмън е сцена на комунистическия садизъм на Китай. Днес – тъкмо 30 години след всеобщото изтребване на стотици протестиращи, Джон Съдуорт от Би Би Си си направи опит и той накара мнозина да настръхнат от смут. Хората в Китай не разпознават емблематичната за XX в. фотография на индивида, който самичък се изправи против танковете на площада.

Нареченият от всички Tank Man. Останалият неизвестен воин, който най-вероятно е приключил живота си в някое мазе на садистичната комунистическа полиция. Китайците настояват, че тази фотография не им приказва нищо. Но доста от тях с държанието си издават, че ги е боязън да я разпознаят.

А на 2 юни запазихме минута безмълвие в памет на Ботев. Същият, който последните си мигове претърпял със свито от тъга сърце, тъй като видял по какъв начин хората по тези земи си желаят робството, независимост не щат. Пари – да, независимост – не. Келепир да има.

Един от последните слова на Ботев (към поп Ставри): „ Ех... отче. Онова, за което дойдохме, не излезе така, както мислихме! Напразно ще си пролеем кръвта. На тоя свят имало хора, които са гладни за пари. А има и такива, които доста дават обещание “.