В тази постановка всичко е по много. Много голяма сцена

В тази режисура всичко е по доста. Много огромна сцена – ефектно завършена от Милена Пантелеева по този начин, че повдигането на завесата провокира страховит резултат. Много артисти – безукорен кастинг на режисьора Иван Пантелеев, който е работил с тях толкоз дълго, че наподобява по този начин, като че ли всеки играе особено написана за него роля – Александра Василева,, Дарин Ангелов, Деян Ангелов,, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева,, Христо Петков, Юлиан Вергов. Много думи – към истинската пиеса на Максим Горки самият Иван Пантелеев е добавил собствен текст, а също и фрагменти от Хайнер Мюлер. Много музика – подбрана и изпълнена прелестно от Рашко Младенов. Много време – представлението е дълго съвсем три часа.

Много хубаво не е на хубаво, споделя умно националната сентенция, и в тази ситуация това е изцяло правилно. Струпването на едно място на толкоз доста герои, които приказват дълго, шумно и съвсем по едно и също време, прави пиесата сложна за разбиране и потушава всяка страст у фена още към средата. Самият Горки назовава „ Дачници “ не пиеса, а „ подиуми “ и развива облиците на героите си и споровете сред тях точно благодарение на ефектни монолози. Тук те са дописани, до момента в който станат двойно по-дълги, и въпреки че в доста случаи това прави актьорските осъществявания по-убедителни и ефектни, повтарянето на едно и също няколко пъти е изморително и ненужно.

Дачниците в интерпретацията на Иван Пантелеев са нещо като почиващи в санаториум или най-малко по този начин наподобява в първата част, когато героите са по бели хотелски халати. Всички те желаят да си починат, да преживеят нещо хубаво, без в действителност да са кой знае какъв брой изморени. Това прави упоритото им търсене на страсти и благополучие нещо като невроза, напълно по чеховски. Разбира се, не липсват и претекстовете за обществена отговорност и опити да се помогне на ощетените от ориста, без по опция да се нарушава общото чувство за успокоение и благоденствие.

Всеки от актьорите има своите пет минути популярност, напълно по Уорхол, и би трябвало да отбележа, че до един не пропущат шанса да покажат най-хубавото от себе си. Никой не е по-главен воин от другите, тъй че просто е незаслужено да не изброя всички, мощната актьорска игра е за мен най-голямото достолепие на спектакъла.

В дребното си изявленията към премиерата режисьорът Иван Пантелеев споделя, че е избрал тази пиеса, с цел да каже посредством нея нещата, които го вълнуват тук и в този момент. Очевидно той има доста какво да каже, освен това множеството си заслужава да се чуе, само че несъмнено не на веднъж.