Сектата на Кастратите, която опита да се приближи до Бог по много радикален начин
В своята благочестива религия почитателите на сектата Скопци в царска Русия могат да бъдат съпоставени с православните християни. И двете имат вяра в светци и грешници, в парадайса и пъкъла, и че Исус Христос умира на кръста, с цел да даде на света избавление.
Това е методът, по който Исус опрощава света, съгласно създателя на скопците Кондрати Селиванов. Неговата пристрастеност е толкоз ярка, че скоро сектата му натрупва хиляди членове – до 1 милион съгласно някои източници. Те принуждават деца и пандизчии да се причислят към тях, с цел да могат техните редици да доближат магическото число от 144 000 – в този миг Исус Христос ще се върне.
В ритуална гала, която назовават „ запечатването “, мъжетеи дамите отстраняват елементи от половите си органи, с цел да докажат вярата си в Бог и да живеят в същинско подражателство на Христос на кръста. Мъжете, които избират „ дребното запечатване “, отстраняват скротумите и тестисите си, до момента в който тези, които избират „ огромното запечатване “ отстраняват всичко – в това число целия пениса. Често това се случва с едно бързо придвижване – както се споделя в едно здравно изследване, „ операторът взима частите, които би трябвало да се отстранят, с едната ръка, и ги отрязва с другата “. На дамите на собствен ред са им отрязвани гърдите и осакатявани гениталиите. Тези разчленения са наричани „ огнени кръщения “, може би тъй като постоянно се правят с нажежени желязни пръти.
Въпреки че в началото религиозната теория на скопците е отписана като безчовечие и безумство, способността на нейните създатели да притеглят нови членове и да ги убеждават да отстраняват гениталиите си е много мощна.
Самокастрацията не е нищо ново по това време – този развой е добре документиран в дългата, комплицирана история на християнството. Твърди се, че пасажът, който е родил придвижването скопците, идва от Евангелието от Матей, първата книга на Новия Завет и едно от трите синоптични евангелия на Библията.
Но скопците не са единствената религиозна фракция, която приема всяка дума от християнското евангелие. Повечето християнски православни секти възприемат аскетични правила като се отхвърлят да ядат месо, да пият, да псуват и да вършат секс, като например сектата на Клист.
Ритуал от сектата на Клист
За Григорий Распутин се корав, че е от сектата на Клист, която се отделя от Руската православна черква и която споделя някои религиозни правила със скопците. Известна като „ староверци “, тази фракция се появява през първата половина на 18 век, когато те се отделят от православната черква поради отхвърли си да одобряват промени. Възприемайки множеството аскетични практики от клистите, скопците ги доразвиват с кастрация – всичко това в един краен опит да се реализира по-високо равнище на непорочност и връзка с Бог.
Първите скопци датират от средата на 18 век в едва обитаем регион на Русия на стотици километри от Москва. Тримата първични членове на сектата имат вяра, че в случай че съумеят да избегнат прегрешението на похотта, ще живеят постоянно. Така те кастрират себе си и няколко десетки други.
През 1772 г. групата е прогонена в Сибир – само че те единствено се развива. Около 20 години по-късно Кондрати Селиванов се завръща като „ влиятелен мистик “, написа Russia Beyond, „ който притегля десетки хора към вярата си “. Неговото наличие в и към елементарните хора на Русия доближи митологично равнище и всякога, когато се връща от заточение, той събира от ден на ден почитатели, които също като него приемат изолацията.
През 1817 г. Селиванов е задържан и изпратен в манастир за луди. По това време той има задоволително лоялни почитатели, с цел да ггледа на себе си като на второто пришествие на Христос – което съгласно известията той прави чак до гибелта си през 1832 година
Но гибелта на водача не пречи на придвижването да продължи да се популяризира из Русия. Към втората половина на 19 век сектата се реалокира от периферията на обществото и се интегрира в всекидневието на съветския живот. В своята книга „ Идиот “ Фьодор Достоевски написа: „ скопетите, които държаха магазина, нормално бяха на горния етаж “.
Последователите на сектата на скопците избират да се назовават с прякори като Божиите агнета или Белите гълъби, само че в последна сметка одобряват настоящето ти описателно име.
Сред необразованите провинциални селяни и търговски къщи на Санкт Петербург, тази група е една от многото еретически разклонения в по-голямото християнско придвижване по време на Руската империя. Но способността й да сплотява изолираните маси кара сектата да оцелее дълго след гибелта на бащите-основатели.
