Проф. Федя Николов: Дори лек COVID-19 може да засегне сърцет...
В Световния ден на сърцето насочваме взор към една по-различна, само че не по-малко сериозна пандемия – тази, породена от сърдечно-съдовите болести. За нея сигнализират лекарите кардиолози, които всекидневно се сблъскват с затруднения измежду пациентите.
По този мотив проф. Федя Николов от УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив цитира публична статистика, която сочи, че у нас 65% от пациентите умират от сърдечно-съдови проблеми. На този декор междинната стойност в международен мащаб е доста по-ниска - 30%. Най-често аргументите за съдбовен край се свързват с мозъчни инсулти или инфаркт на миокарда. За тези положения проф. Николов признава, че съставляват предизвикателство за експертите.
Според него повода за честотата на сърдечно-съдовите болести е необятното разпространяване на рискови фактори измежду популацията и изключително измежду българите. За рискови фактори той показва хипертонията, диабета, тютюнопушенето, както и нарушавания липиден профил на пациентите. Вероятността от развиване на проблеми със сърцето се усилва още от наднорменото тегло и нездравословното хранене.
Затова проф. Николов счита, че за възстановяване на публичното здраве и в частност за понижаване на сърдечно-съдовите прояви пред здравната ни система стоят две съществени задания. Първата от тях е обвързвана с потребността от предотвратяване и минимизиране на упоменатите рискови фактори. Според професора по кардиология това ще способства за забавянето на сърдечно-съдовата патология. Втората съществена задача пък изисква усилване на вниманието при към този момент появили се болести и създаване на бързи ограничения. Идеята е системата да разрешава осъществяването на моментална хоспитализация, която да подсигурява оптималната успеваемост на провежданото лекуване.
В подтекста на пандемията от COVID-19, сърдечно-съдовите болести са необикновен акцент, защото проф. Николов регистрира, че сърцето е не по-малко наранено от белия дроб в резултат на ковид. Въпреки че инфекцията най-често се изявява със признаци на дихателна непълнота и пневмония, сърдечно-съдовата система не остава пощадена, разяснява лекарят. Неговите наблюдения демонстрират, че COVID-19 се отличава с особена коварност, защото затрудненията се развиват в следствие. Според него това прави засягането на сърдечно-съдовата система по-трудно за диагностициране. Посочва още, че при такива провали би могло да се стигне и до случаи с съдбовен край.
Причината COVID-19 да визира сърцето е в способността на вируса да прониква в ангиотензин вид 2 рецепторите. Тъй като те са изключително съсредоточени в сърдечно-съдовата система, тя бива изумена от инфекцията в доста от случаите на прекарали болестта пациенти. В тази връзка след преболедуване от COVID-19 лекарите диагностицират затруднения като миокардити, тромбоемболични затруднения, белодробни емболии, коронарна болест и затруднения в миокарда. Освен това към този момент има доказателства, че след превозване на вируса е прекомерно допустимо артериалната хипертония да стане по-трудна за лекуване.
Проф. Николов показва, че появяването на проблеми със сърдечно-съдовата система в резултат на COVID-19 не зависи от тежестта на преболедуването. Цитира немско изследване, което стига до извода, че 60% от преболедувалите от инфекцията развиват засягане на сърдечно-съдовата система. Споделя, че диагностиката на затрудненията се оказва по-трудна, когато пациентът е минал леко през вируса. Затова се организират разнообразни проучвания, които за жалост в доста случаи са труднодостъпни за пациентите. Това изисква да се мисли повече в тази посока поради особеностите на коронавирус, счита още професорът. В тази връзка той и екипът му в УМБАЛ „ Св. Георги “ имат упоритост да изучат по-обстойно клиничните прояви след COVID-19 и по тази причина аплайват за осъществяване на собствен план.
Предвид известните данни до този миг обаче проф. Николов регистрира, че сърдечно болните прекарват коронавирус по-тежко от останалите инфектирани. Затова поучава всички свои пациенти да се имунизират като акцентира, че сърдечно-съдовите болести не са контраиндикация за слагане на имунизация.
По този мотив проф. Федя Николов от УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив цитира публична статистика, която сочи, че у нас 65% от пациентите умират от сърдечно-съдови проблеми. На този декор междинната стойност в международен мащаб е доста по-ниска - 30%. Най-често аргументите за съдбовен край се свързват с мозъчни инсулти или инфаркт на миокарда. За тези положения проф. Николов признава, че съставляват предизвикателство за експертите.
Според него повода за честотата на сърдечно-съдовите болести е необятното разпространяване на рискови фактори измежду популацията и изключително измежду българите. За рискови фактори той показва хипертонията, диабета, тютюнопушенето, както и нарушавания липиден профил на пациентите. Вероятността от развиване на проблеми със сърцето се усилва още от наднорменото тегло и нездравословното хранене.
Затова проф. Николов счита, че за възстановяване на публичното здраве и в частност за понижаване на сърдечно-съдовите прояви пред здравната ни система стоят две съществени задания. Първата от тях е обвързвана с потребността от предотвратяване и минимизиране на упоменатите рискови фактори. Според професора по кардиология това ще способства за забавянето на сърдечно-съдовата патология. Втората съществена задача пък изисква усилване на вниманието при към този момент появили се болести и създаване на бързи ограничения. Идеята е системата да разрешава осъществяването на моментална хоспитализация, която да подсигурява оптималната успеваемост на провежданото лекуване.
В подтекста на пандемията от COVID-19, сърдечно-съдовите болести са необикновен акцент, защото проф. Николов регистрира, че сърцето е не по-малко наранено от белия дроб в резултат на ковид. Въпреки че инфекцията най-често се изявява със признаци на дихателна непълнота и пневмония, сърдечно-съдовата система не остава пощадена, разяснява лекарят. Неговите наблюдения демонстрират, че COVID-19 се отличава с особена коварност, защото затрудненията се развиват в следствие. Според него това прави засягането на сърдечно-съдовата система по-трудно за диагностициране. Посочва още, че при такива провали би могло да се стигне и до случаи с съдбовен край.
Причината COVID-19 да визира сърцето е в способността на вируса да прониква в ангиотензин вид 2 рецепторите. Тъй като те са изключително съсредоточени в сърдечно-съдовата система, тя бива изумена от инфекцията в доста от случаите на прекарали болестта пациенти. В тази връзка след преболедуване от COVID-19 лекарите диагностицират затруднения като миокардити, тромбоемболични затруднения, белодробни емболии, коронарна болест и затруднения в миокарда. Освен това към този момент има доказателства, че след превозване на вируса е прекомерно допустимо артериалната хипертония да стане по-трудна за лекуване.
Проф. Николов показва, че появяването на проблеми със сърдечно-съдовата система в резултат на COVID-19 не зависи от тежестта на преболедуването. Цитира немско изследване, което стига до извода, че 60% от преболедувалите от инфекцията развиват засягане на сърдечно-съдовата система. Споделя, че диагностиката на затрудненията се оказва по-трудна, когато пациентът е минал леко през вируса. Затова се организират разнообразни проучвания, които за жалост в доста случаи са труднодостъпни за пациентите. Това изисква да се мисли повече в тази посока поради особеностите на коронавирус, счита още професорът. В тази връзка той и екипът му в УМБАЛ „ Св. Георги “ имат упоритост да изучат по-обстойно клиничните прояви след COVID-19 и по тази причина аплайват за осъществяване на собствен план.
Предвид известните данни до този миг обаче проф. Николов регистрира, че сърдечно болните прекарват коронавирус по-тежко от останалите инфектирани. Затова поучава всички свои пациенти да се имунизират като акцентира, че сърдечно-съдовите болести не са контраиндикация за слагане на имунизация.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ