Мистерията около картината „Плачещото момче“
В света постоянно има доста и разнообразни мистерии и загадки. Но тази история е забележителна, защото очевидците са стотици. Тя получава името „ Плачещото момче “, на една от картините на испанския художник Бруно Амадио (1911-1981 г.). Този почитан художник подписва своите произведения като Браголин, тъй че е по-известен с това име. По едно време той рисува серия картини, всяка от които изобразява плачещо дете. Твърди се, че това са лицата на деца от сиропиталище, което изгоряло по време на войната. А съгласно легендата „ Плачещото момче “ в действителност е синът на Браголин. Художникът преднамерено го разплаквал като го плашел с огън, с цел да го рисува. Тормозът траял с месеци и в един миг малчуганът не издържал и проклел татко си, пожелавайки му самичък да изгори. Няколко седмици по-късно момчето умряло от пневмония, а Браголин изгорен в дома си. Всички купувачи на „ Плачещото момче “ оставали без покрив над главите си, откакто домовете им мистериозно изгаряли. Оцелявала само картината.
Творбите на Браголин са харесвани от ценителите на живописта. 65 били картините, на които били направени доста репродукции, продадени по целия свят. Със извоюваните от тях пари художникът бил в положение да живее умерено във Венеция, а облиците на плачещи деца се оказали в домовете на хиляди хора. През лятото на 1985 година станал чудноват случай в Обединеното кралство. В графство Южен Йоркшир, в северната част на Англия, живели Рон и Мей Халлоуи. В началото на юни в къщата им избухнал пожар. Всичко изгоряло, даже покривът се сринал. Само стените останали. И на една от тях висяла изцяло непокътната и даже неизцапана със сажди, репродукция на „ Плачещото момче. “ Семейството я купило още през 1972 година, до момента в който било в Италия. Семейството не било доста смутено, защото имуществото било застраховано, само че фактът, че картината оживяла в пепелта, бил доста неочакван.
След известно време имало поредност от пожари в град Ротерем. Всички те били доста мощни и безмилостно унищожили жилищата на хората. Онова, което било общо сред тях е, че във всички домове оставала цяла картината, изобразяваща плачещо момче. Това било едно и също дете, а както към този момент споменахме, художникът нарисувал 65 плачещи момчета и девойки.
Тази странна причинност била видяна от пожарникарят Питър Хъл. Думите му били доказани от неговият сътрудник Алън Уилкинсън. Тяхното изказване провокирало интереса на журналистите от „ The Sun “ – таблоид с всекидневен тираж от 2 милиона и 800 хиляди екземпляра. Редакторът на вестника Калвин Макензи предусетил сензацията и решил да изследва по-задълбочено въпроса с репродукциите на „ Плачещото момче “. Според инструкциите му публицисти посетили няколко града в Северна Англия и разбрали, че такива пожари са следили през няколко месеца. Те провокирали сериозна угриженост у застрахователните компании, защото те трябвало да заплащат големи суми пари на потърпевшите. Във всяка пепел имало едно и също лице на плачещо момче. Репродукциите с други лица не представлявали опасност за хората и техните жилища. Оттук и заключението: жителите на Англия били изправени пред незабравим тайнствен феномен.
На 4 септември 1985 година излязъл следващия брой на „ The Sun “. На първата страница имало публикация, наречена „ Проклятието на плачещото момче “. В продължение на един ден тя била прочетена от повече от 7 милиона души. И на идващия ден поток от писма бил изпратен до редакцията, а телефоните непрестанно звънели. Хора от разнообразни елементи на Англия се опитвали да опишат историите си. Всички те в друго време си купили репродукция на „ Плачещото момче “ и след това потърпевши от пожар.
Жителката на Донкастър Сандра Краско споделила, че тя, нейният брат и майка потърпевши от огъня, откакто са получили копие от злополучната картина. В град Лийдс къща изгоряла изцяло, само че репродукцията на плачещото момче останала цяла и невредима. От другите градове и области били изпратени сходни известия. Огънят унищожавал всичко, а лицето на плачещото дете даже не било покрито със сажди.
Започнало всеобщото заличаване на всички репродукции на плачещото момче. Вярно е, че имало много хора, които са били скептични във връзка с цялата тази неуравновесеност. Те вярвали, че публикувайки протичащото се, вестникът е намерил нов метод да си увеличи тиража.
Тези, които изгорили репродукциите, били обхванати от суматоха. Появил се слух, че духът на плачещото момче ще стартира да си отмъщава. Една жена от Лийдс съобщила, че картината е отговорна за гибелта на брачна половинка й и двамата й синове. И възрастен човек от Лондон декларирал, че по виновност на репродукцията са убити синът и брачната половинка му.
През ноември 1985 година редакторът на „ The Sun “ решил да провежда всеобщо демонстративно изгаряне на останалите репродукции на плачещото момче. Журналистите решили да създадат това на плоския покрив на редакцията, само че пожарникарите изрично им забранили. Затова избрали пусто място отвън града. Там създали голям огън и изгорили всички останали копия.
Англия замръзнала в очакване на нещо неприятно. Но времето минавало седмица след седмица и нямало пожари. Плачещото момче умряло в огъня, спряло да тревожи хората и да трови живота им. С течение на времето неприятната история била забравена. Останали единствено изявленията във вестника, напомнящи за това загадъчно събитие.
