В света на епидемии и твърде много популярни вируси, трябва

В света на епидемии и прекалено много известни вируси, би трябвало да обърнем взор обратно към медицината и тези генерации, които се радваха на доста по-добро здраве. Тогава към момента думата „ ваксина “ не се свързваше с отрова и не се пръскаше от самолети, както настояват някои други издания. С появяването на модерните придвижвания и по този начин наречените антиваксъри, от ден на ден хора стават жертва на другите невидими паразити, които потеглят с внезапните промени на времето. Дебнещите болести и опцията от избухващи епидемии през 40-те и 50-те години на предишния век са били дежурна процедура. Тогава към момента никой не е отказвал опцията да се имунизира.

Зад основаването ѝ няма интрига, а единствено един човек с положителното предпочитание да помогне на повече хора. Д-р Морис Р. Хилеман стартира да мисли за противопоставяне на по-тежките заболявания измежду децата. Неговата щерка Джерил се разболява от заушка и единственият наличен лек в ранното утро е да заведе детето назад в леглото.
Точно това го стимулира да се облече и да отиде до лабораторията, да вземе оборудването и по-късно да набави толкоз нужните проби

С тях се връща още веднъж в лабораторията, с цел да ги замрази. Това е началото на едно дълго странствуване в търсенето на лекарство, което да предотвратява заболяване – ваксина. И да, Морис не може да се похвали с особена известност, въпреки и през днешния ден към 95% от американското общество да дължат живота си на него. Липсва публична статистика за пациентите по света, само че имунизацията срещу морбили, паротит и рубеола съумява да избави доста деца. Един век преди този момент изобретение, Карл Маркс би трябвало да преживее един от най-жестоките кошмари в своя живот – 4 от 7-те му деца умират в неприятни условия и без опция да получат лекарска помощ. Едно от тях е толкоз малко, че даже още не е кръстено, а единствено заровено.

Морис няма да спре своите проучвания единствено с една ваксина. Впрочем той ще посвети целия си живот на медицината и когато умира през 2005 година всички учени ще бъдат безапелационни, че точно той е избавил повече хора, в сравнение с всеки различен през XX век. През цялата си кариера Хилеман усъвършенства 25 ваксини, в това число 9 от 14-те наложителни за деца.

На изявлението за работа не се оправя задоволително ослепително и е помолен да търси друго предопределение. Осъзнава, че няма какво да прави в Монтана и отпътува в Чикаго, където получава докторска степен по микробиология. Някога попитали Морис защо съжалява най-вече и той отвърнал, че през целия си живот е бил безусловно копеле. Доказателството идва от кариерното му развиване в компанията Мерк. Изследователят прекарвал всичкото си време в лабораторията, само че доста постоянно сътрудниците му чували сериозна доза псувни. Компанията можела да елементарни това, изключително откакто този кадър съчетавал рядката заложба да основава съвършени ваксини, прилагайки съвършени знания в науката. Легендата зад стените на тази компания е, че в случай че някой желае плана му да продължи да получава финансиране, отива за помощ при Хилеман. Практическите му знания са решили доста проблеми.

Още повече, че този откривател трябвало да твори безусловно самичък, тъй като до този миг липсвали каквито ѝ да е формули за основаването на толкоз нужната фармацевтична предварителна защита. Създаването на ваксина е може би една от най-сложните задания в модерната медицина. Първият главен проблем е, че тя би трябвало да бъде създадена по този начин, че имунната система би трябвало да противодейства на заболяването, само че без да развива всички останали признаци. Взимането на проби също е предизвикателство: първо би трябвало да се изследва пациент, по-късно ученият би трябвало да бъде сигурен, че пробите няма да умрат по време на лабораторните проучвания и едвам по-късно стартира сериозната офанзива.

Обикновено се употребяват кафези на пилешки ембриони за заразяване с преносител. След като вирусът е нападнат с разнообразни медикаменти и най-после е задоволително слаб, с цел да може имунната система да го изследва и създаде, стартират и първите проби върху хора. През 1963 година американската администрация за храни и медикаменти патентова първата ваксина против дребна шарка. По-голямата част от работата е осъществена от доктор Джон Ф. Ендърс в Бостънската детска болница. Откритието на Ендърс несъмнено се счита и до през днешния ден като крачка в вярната посока, само че Хилеман я усъвършенства и стопира обривите. Освен това Хилеман и неговият сътрудник Джоузеф Стоукс трябвало да работят под непрекъснатото напрежение на обществото, тъй като в Съединени американски щати на година умират по 500 деца.

В идващите четири години ще има още повече усъвършенствания с помощта на Моретанния вариант, който се употребява и до през днешния ден. Когато през 1963 година епидемията от Рубеола стартира в Европа, оттатък океана Хилеман към този момент се занимава със основаването на ваксина. Когато вирусът доближава в Съединени американски щати, повече от 11 000 новородени умират. Рубеолата е вирус, който преимнава плацентата при бременните дами и предизвиква жестоки увреждания на плода. Други 20 000 новородени понасят тежките удари от болестта и се раждат със сърдечносъдови проблеми, глухата и перде на очите.

Докато епидемията завършва, Хилеман към този момент работи върху своя ваксина. Вместо да я довърши, приема предлагането на федералните регулатори да създаде тяхната. Много по-късно в архива ще напише, че въпросната ваксина е „ токсична, токсична, токсична “. През 1969 година съумява да я почисти задоволително от странични резултати, с цел да бъде пусната в послание и да предотврати повторна зараза. През 1971 година съумява да усъвършенства формулата и да понижи инжекциите от седем на две. Около 7 години по-късно ще повтори начинанието и ще открие още по-ефикасна ваксина от своята лична. Д-р Стенли Плоткин получава позвъняване от наложения гуру в тази сфера и признава, че е останал без думи. Макар и неговата ваксина да е задоволително добра, той избира да употребява по-добрата, зачерквайки своя личен труд. Егото не може да страда, когато геният се наложи.

Необходима е единствено една искра, с цел да се възпламени пъкъла. В края на своя живот, Химелман се надява, че е постигнал задоволително, с цел да получи Нобеловата премия по медицина. Призът не е бил толкоз скъп, избавените животи са по-голяма премия. През 1998 година в английският медицински вестник „ The Lancet “ излиза публикация, в която се твърди, че имунизацията срещу морбили, паротит и рубеола е виновна за раждането на толкоз доста деца с аутизъм.

Хора се редят на опашка за слагането на ваксина срещу дребна шарка!

Автор на това безумство е доктор Андрю Уейкфийлд, който за малко съумява да се трансформира в медийна звезда. Неговите изявленията водят и до други по впечатляващи достижения като отвод на родителите да слагат ваксини на своите деца. Иронията на ориста е, че имунизацията на Хилеман е толкоз сполучлива, че всеки е не запомнил какво тъкмо е зараза и по какъв начин се претърпява.

Редица самостоятелни проучвания по-късно ще се концентрират върху изказванието на Уейкфийлд. Мнозина ще показват, че в никакъв случай не е имало и няма по какъв начин да има връзка сред имунизацията на Химелман и аутизма. Работата на мнимия доктор е дискредитирана и той самият в никакъв случай повече не прави изказване. През 2010 година английските медицински управляващи публично лишават лиценза му и не разрешават повече да практикува медицина. Статията от 1998 година в The Lancet е свалена, само че вредата към този момент е сторена.

Снимка: By Walter Reed Army Medical Center – The photo is a cropped version of the original, which is Order Number B014616 in the National Library of Medicine. The date and author (below) are taken from the NLM’s MARC record. The photograph was published in 1958 by Walter Reed Army Medical Center. The photo has been cropped, healed to fix minor defects, and converted to JPEG (quality level 88), with the GIMP 2.6.6., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6758973

Необходим е единствено един простак, с цел да се преобърне света. Доказателствата идват прекомерно късно за доктор Химелман, който умира през 2005 година от рак. Твърде късно се случват и следствията, които потвърждават какъв брой безумно е изказванието. Все повече родители даже през днешния ден имат вяра, че имунизацията може да аргументи съществени вреди върху новородените и не престават да я заобикалят. Тяхното решение публично води до това, което всеки доктор е очаквал – морбили. Още по-тъжното е, че и до през днешния ден изникват случаи на морбили измежду неимунизираните.

През 2001 година се ражда и специфична акция за битка с изявлението Уейкфийлд и повече от милиард деца са имунизирани. Това на практика предотвратява гибелта на 9.6 милиона души при възможна зараза. Благодарение на изчистването на всички странични резултати и използването на доста по-достъпни субстанции, имунизацията се продава за 2 $. Според редица лекари, световното имунизира може да се счита за смъртна присъда на всяка зараза. Пробите, които Химелман взима от щерка си оказват помощ за изработването на лекарство, с което случаите на заушка стават по-малко от 1000.