Не, Европа не е на ръба на пропаст
В страните от Европейския съюз излизат резултатите от евровота. Гласуването продължи три дни, а изборната интензивност надвиши 50%. В доста от страните водещи са десните партии. Как реагираха задграничните медии на предварителните резултати, ето:
Financial Times, Лондон, Англия
Десните и националистическите партии в Европа доста укрепиха позициите си в хода на състоялите се в уикенда избори за Европейски парламент. Но надали това може да бъде несъмнено като техен полет, какъвто някои от поддръжниците им обещаваха и от който съперниците им се притесняваха. Проевропейските партии устояха, този път влязоха и зелените, и либералите.
Тези избори дадоха още по-фрагментиран и накълцан парламент. За пръв път от 40 година насам лявоцентристите и дясноцентристите изгубиха болшинството си. Това неизбежно ще докара до събитието, когато по-малки партии ще получат по-голямо въздействие и следствията ще се видят в екологичната политика, либерализирането на търговията и софтуерното контролиране.
Но гражданска война тук няма да има. Линията на несъгласията по значимите въпроси – укрепването на еврозоната и огромния дял в разпределението на рисковете сред нейните членове минават през всяка от главните партии. А те надали ще трансформират своя курс. По множеството въпроси Народното събрание и по този начин работи посредством изменящите се обединения. Сега проевропейските партии се нагърбват с нова отговорност – те ще би трябвало да се провеждат и да работят в обща дисциплинираност. Ще могат ли те да се обединят под управлението на един човек, който ще бъде претендент за Еврокомисията – това ще бъде първото тестване за тях. И то може да се окаже прекомерно тежко за тях.
Corriere della Sera, Милано, Италия
Европа е раздробена: политическата система, която в продължение на последните 60-70 година диктуваше лични правила, е съществено разтърсена от състоялите се избори за Европарламент. Антиелитарните сили не пробиха, само че ускориха своите позиции и безусловно ще принудят Европейски Съюз да се вслушва в мнението им при избора на политиките, а в някои случаи те ще могат да задържат или да блокират значими решения.
И тук излиза огромният въпрос за всички близки години: ще може ли Европа, толкоз раздрана сред страните и политическите съюзи, да отговори на въпросите на своите жители и на провокациите на света? При това с отслабени водачи?
The New York Times, Ню Йорк, Съединени американски щати
Популисти и националисти, стремящи се да отслабят позициите на Европейския съюз, усилиха наличието си в Европарламента, само че надали е допустимо това, от което доста се бояха поддръжниците на главните партии, да се назова ураган… Затова високата изборна интензивност демонстрира, че като в никакъв случай проевропейски настроените гласоподаватели имаха по-силни тласъци да вземат участие във вота.
Като цяло резултатите от изборите демонстрират, че битката за бъдещето на блока – дали ще пораства или ще отслабва интеграцията на европейските страни – тя единствено ще се ускори. Разбира се, с получените повече гласове в Европарламента, популистите и националистите ще опитат да прокарат с напън личната си позиция по въпросите за надзор на имиграцията и бюджета. И те по-скоро ще вършат опити да срутен проектите на проевропейците, като упорстват за разширението на пълномощията на държавите-членки, а не на бюрокрацията, която те смятат за елитарна.
Най-значителните последици от тези избори ще се усещат точно там, където за това се борят водачите на крайно-десните и популистите – в техните страни, изключително във Франция и Италия, където те заплашват още повече да ерозират систематичните партии и целят разширение на своето въздействие. В продължение на месеци те приказваха за тези избори като за лакмус за личната им известност.
Die Welt, Берлин, Германия
Европа направи своя избор. Повече от половината жители, имащи право на присъединяване в гласуването, направиха това – най-хубавият индикатор за последните 20 години. И това не е изненада: на всички места диалогът беше единствено за „ съдбоносния избор “. А това показваше опасението от възобновление на национализма и популизма. Но въпросът не е единствено в този избор.
Европа се нуждае от нов компас. И тези европейски избори са добра опция Европейски Съюз да бъде върнат назад в верния курс в околните години. Идеи, планове, работни документи и по този начин са задоволителни, само че до момента те постоянно изчезваха в недрата на Брюксел. Те на първо място служеха за обезпечаване на претовареност на усърдните представители на 28 страни.
За да не остават никакви подозрения: без значение от всички рецесии, Европейски Съюз не е изправен на ръба на бездна. Той не е застрашен от съдбовен срив. Механизмите му са прекомерно добре смазани, та да се счупят. Но съществува рискът Европейски Съюз да продължи да дава все по-слаби резултати при растящите издръжки, да се усилва икономическата раздробеност сред изтока и запада, севера и юга, и да отслабва възприятието за общественост измежду европейците. Европейските избори могат да се окажат преломен миг: да се появи ново болшинство и на европейската сцена да излязат доста нови играчи. Този пресен вятър носи огромни благоприятни условия.
The Washington Post, Вашингтон, Съединени американски щати
Избирателите се трупаха на тълпи – най-високата интензивност за последните 25 години, с цел да изразят отрицателното си отношение към партиите, които в продължение на десетилетия постановяваха в Европа политиката си, основана на консенсуса.
Лидерите на крайно-десните сили доближиха най-хубавите си резултати на равнище цяла Европа, само че спрямо тези от 2014 година растежът им е нищожен. И това демонстрира, че без значение от годините на незадоволство, гласоподавателите още не са подготвени да се откажат от Европейски Съюз или пък да поддържат водачи, които желаят да го отслабят от вътрешната страна. Избирателите поддържаха зелените и други проевропейски леви, като им демонстрираха, че жителите, негласуващи за обичайните партии, желаят появяването на нови свежи хрумвания, а не пълномащабна политическа гражданска война.
The Jerusalem Post, Йерусалим, Израел
Какво ни споделят на нас тези избори? В доста страни крайно-десните получават от 10% до 30% от гласовете. Но такава е картината и при крайните леви. А делът на центристите се свива. И това е общата наклонност в Европа от момента на края на Студената война. Консенсусът се разклащаше в продължение на живота на двете последни генерации. И това не е изненада, като се вземе поради, че Европейски Съюз не дава работни места и сигурност на тези генерации, които те желаят.
Като стартираме със заканите за сигурността, поради които някои европейски градове наподобяват повече на въоръжен лагер и приключим с неспособността да реши казуса с миграцията, Европейски Съюз не даде отговори на тези въпроси. Неговите водачи, да вземем за пример Жан-Клод Юнкер, провокират ужас. Преди изборите той назова националистите „ простаци “.
След окончателното броене на гласовете в Народното събрание следва преговорен развой, до момента в който се сменят партиите и блоковете. Но политиката на Европа ще резервира своята разпокъсаност. Свиването на каузи на центристите няма да сплоти крайните сили. Просто ще се появят още повече партии. Пророците на популизма и национализма не завършиха завземането на Европа, което предсказваха в последните десетилетия.
Le Figaro, Париж, Франция
Еманюел Макрон може да благодари на Марин ле Пен, а Марин ле Пен – на Макрон. Те се възползваха един от различен, с цел да затвърдят своята позиция лице в лице. Мобилизацията на силите, която провокира президентът, изцяло оправда себе си. Страхът от успеха на националистите накара доста от умерените, консервативните или социалдемократичните гласоподаватели да създадат потребния избор в интерес на Натали Луазо.
Но построяването на акцията към личността на Еманюел Макрон подтикна към углавен избор против президента, който остава извънредно неизвестен за популацията. Така доста радикални гласоподаватели като консерваторите, а и революционерите, се сплотиха за другия „ потребен “ избор – в интерес на Жордан Барел.
Le Monde, Париж, Франция
Над 1 000 упълномощени публицисти, залата за съвещанията се трансформира в голям пресцентър, всичко бучеше, администрацията на Европарламента следеше хода на гласуването с обсег. А резултатите се оказаха над предстоящите – исторически.
Историческа беше интензивността в целия Евросъюз. Над половината жители с право на глас отидоха в изборните секции: 50,5% в 27 страни /с изключение на Великобритания/, по данните на Европарламента. Исторически стана и пробивът на популистките партии в целия Европейски Съюз. Както и отслабените позиции на двете политически обединения, които съвсем 40 година определяха политическия ландшафт в Европа – консерваторите от ЕНП и социалдемократите от ПЕС. И най-после – пробивът на зелените и либералите, единствените проевропейски и демократични обединения, които съумяха да се снабдят с действителен растеж на гласовете.
Сега остава да се разбере ще могат ли всички тези националистически партии да работят дружно – не по силата на разпределението на гласовете, а като образуват необятна коалиция и даже да се обединят.
Financial Times, Лондон, Англия
Десните и националистическите партии в Европа доста укрепиха позициите си в хода на състоялите се в уикенда избори за Европейски парламент. Но надали това може да бъде несъмнено като техен полет, какъвто някои от поддръжниците им обещаваха и от който съперниците им се притесняваха. Проевропейските партии устояха, този път влязоха и зелените, и либералите.
Тези избори дадоха още по-фрагментиран и накълцан парламент. За пръв път от 40 година насам лявоцентристите и дясноцентристите изгубиха болшинството си. Това неизбежно ще докара до събитието, когато по-малки партии ще получат по-голямо въздействие и следствията ще се видят в екологичната политика, либерализирането на търговията и софтуерното контролиране.
Но гражданска война тук няма да има. Линията на несъгласията по значимите въпроси – укрепването на еврозоната и огромния дял в разпределението на рисковете сред нейните членове минават през всяка от главните партии. А те надали ще трансформират своя курс. По множеството въпроси Народното събрание и по този начин работи посредством изменящите се обединения. Сега проевропейските партии се нагърбват с нова отговорност – те ще би трябвало да се провеждат и да работят в обща дисциплинираност. Ще могат ли те да се обединят под управлението на един човек, който ще бъде претендент за Еврокомисията – това ще бъде първото тестване за тях. И то може да се окаже прекомерно тежко за тях.
Corriere della Sera, Милано, Италия
Европа е раздробена: политическата система, която в продължение на последните 60-70 година диктуваше лични правила, е съществено разтърсена от състоялите се избори за Европарламент. Антиелитарните сили не пробиха, само че ускориха своите позиции и безусловно ще принудят Европейски Съюз да се вслушва в мнението им при избора на политиките, а в някои случаи те ще могат да задържат или да блокират значими решения.
И тук излиза огромният въпрос за всички близки години: ще може ли Европа, толкоз раздрана сред страните и политическите съюзи, да отговори на въпросите на своите жители и на провокациите на света? При това с отслабени водачи?
The New York Times, Ню Йорк, Съединени американски щати
Популисти и националисти, стремящи се да отслабят позициите на Европейския съюз, усилиха наличието си в Европарламента, само че надали е допустимо това, от което доста се бояха поддръжниците на главните партии, да се назова ураган… Затова високата изборна интензивност демонстрира, че като в никакъв случай проевропейски настроените гласоподаватели имаха по-силни тласъци да вземат участие във вота.
Като цяло резултатите от изборите демонстрират, че битката за бъдещето на блока – дали ще пораства или ще отслабва интеграцията на европейските страни – тя единствено ще се ускори. Разбира се, с получените повече гласове в Европарламента, популистите и националистите ще опитат да прокарат с напън личната си позиция по въпросите за надзор на имиграцията и бюджета. И те по-скоро ще вършат опити да срутен проектите на проевропейците, като упорстват за разширението на пълномощията на държавите-членки, а не на бюрокрацията, която те смятат за елитарна.
Най-значителните последици от тези избори ще се усещат точно там, където за това се борят водачите на крайно-десните и популистите – в техните страни, изключително във Франция и Италия, където те заплашват още повече да ерозират систематичните партии и целят разширение на своето въздействие. В продължение на месеци те приказваха за тези избори като за лакмус за личната им известност.
Die Welt, Берлин, Германия
Европа направи своя избор. Повече от половината жители, имащи право на присъединяване в гласуването, направиха това – най-хубавият индикатор за последните 20 години. И това не е изненада: на всички места диалогът беше единствено за „ съдбоносния избор “. А това показваше опасението от възобновление на национализма и популизма. Но въпросът не е единствено в този избор.
Европа се нуждае от нов компас. И тези европейски избори са добра опция Европейски Съюз да бъде върнат назад в верния курс в околните години. Идеи, планове, работни документи и по този начин са задоволителни, само че до момента те постоянно изчезваха в недрата на Брюксел. Те на първо място служеха за обезпечаване на претовареност на усърдните представители на 28 страни.
За да не остават никакви подозрения: без значение от всички рецесии, Европейски Съюз не е изправен на ръба на бездна. Той не е застрашен от съдбовен срив. Механизмите му са прекомерно добре смазани, та да се счупят. Но съществува рискът Европейски Съюз да продължи да дава все по-слаби резултати при растящите издръжки, да се усилва икономическата раздробеност сред изтока и запада, севера и юга, и да отслабва възприятието за общественост измежду европейците. Европейските избори могат да се окажат преломен миг: да се появи ново болшинство и на европейската сцена да излязат доста нови играчи. Този пресен вятър носи огромни благоприятни условия.
The Washington Post, Вашингтон, Съединени американски щати
Избирателите се трупаха на тълпи – най-високата интензивност за последните 25 години, с цел да изразят отрицателното си отношение към партиите, които в продължение на десетилетия постановяваха в Европа политиката си, основана на консенсуса.
Лидерите на крайно-десните сили доближиха най-хубавите си резултати на равнище цяла Европа, само че спрямо тези от 2014 година растежът им е нищожен. И това демонстрира, че без значение от годините на незадоволство, гласоподавателите още не са подготвени да се откажат от Европейски Съюз или пък да поддържат водачи, които желаят да го отслабят от вътрешната страна. Избирателите поддържаха зелените и други проевропейски леви, като им демонстрираха, че жителите, негласуващи за обичайните партии, желаят появяването на нови свежи хрумвания, а не пълномащабна политическа гражданска война.
The Jerusalem Post, Йерусалим, Израел
Какво ни споделят на нас тези избори? В доста страни крайно-десните получават от 10% до 30% от гласовете. Но такава е картината и при крайните леви. А делът на центристите се свива. И това е общата наклонност в Европа от момента на края на Студената война. Консенсусът се разклащаше в продължение на живота на двете последни генерации. И това не е изненада, като се вземе поради, че Европейски Съюз не дава работни места и сигурност на тези генерации, които те желаят.
Като стартираме със заканите за сигурността, поради които някои европейски градове наподобяват повече на въоръжен лагер и приключим с неспособността да реши казуса с миграцията, Европейски Съюз не даде отговори на тези въпроси. Неговите водачи, да вземем за пример Жан-Клод Юнкер, провокират ужас. Преди изборите той назова националистите „ простаци “.
След окончателното броене на гласовете в Народното събрание следва преговорен развой, до момента в който се сменят партиите и блоковете. Но политиката на Европа ще резервира своята разпокъсаност. Свиването на каузи на центристите няма да сплоти крайните сили. Просто ще се появят още повече партии. Пророците на популизма и национализма не завършиха завземането на Европа, което предсказваха в последните десетилетия.
Le Figaro, Париж, Франция
Еманюел Макрон може да благодари на Марин ле Пен, а Марин ле Пен – на Макрон. Те се възползваха един от различен, с цел да затвърдят своята позиция лице в лице. Мобилизацията на силите, която провокира президентът, изцяло оправда себе си. Страхът от успеха на националистите накара доста от умерените, консервативните или социалдемократичните гласоподаватели да създадат потребния избор в интерес на Натали Луазо.
Но построяването на акцията към личността на Еманюел Макрон подтикна към углавен избор против президента, който остава извънредно неизвестен за популацията. Така доста радикални гласоподаватели като консерваторите, а и революционерите, се сплотиха за другия „ потребен “ избор – в интерес на Жордан Барел.
Le Monde, Париж, Франция
Над 1 000 упълномощени публицисти, залата за съвещанията се трансформира в голям пресцентър, всичко бучеше, администрацията на Европарламента следеше хода на гласуването с обсег. А резултатите се оказаха над предстоящите – исторически.
Историческа беше интензивността в целия Евросъюз. Над половината жители с право на глас отидоха в изборните секции: 50,5% в 27 страни /с изключение на Великобритания/, по данните на Европарламента. Исторически стана и пробивът на популистките партии в целия Европейски Съюз. Както и отслабените позиции на двете политически обединения, които съвсем 40 година определяха политическия ландшафт в Европа – консерваторите от ЕНП и социалдемократите от ПЕС. И най-после – пробивът на зелените и либералите, единствените проевропейски и демократични обединения, които съумяха да се снабдят с действителен растеж на гласовете.
Сега остава да се разбере ще могат ли всички тези националистически партии да работят дружно – не по силата на разпределението на гласовете, а като образуват необятна коалиция и даже да се обединят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ