„Нова Македония“ оповести четири спорни законови точки от споразумението за името на страната
В публикация за електронното издание на скопския вестник „ Нова Македония “ професорът по право Димитър Апасиев извежда четири противоречиви законови точки, които съгласно него се съдържат в контракта за името, подписан от министрите на външните работи на Македония и Гърция - Никола Димитров и Никос Коцияс в село Нивици (Псарадес) в неделя.
Ето кои са те:
1. Първият противоречив миг във към този момент подписаното съглашение сред Македония и Гърция е, че македонският външен министър Никола Димитров, според член 119 от Конституцията на Република Македония, въобще няма мандат да постави подписа си, защото този контракт не е механически, всъщност е идентификационен. Преспанското съглашение навлиза във вътрешни въпроси в границите на конституционното право, което значи, че единственият, който има мандат да подписва сходни контракти е президентът на Република Македония.
Заговорниците в проекта да бъде заобиколен президента на страната в осъществяването на Преспанския контракт залагат на аргумента, че някогашният президент Киро Глигоров също не е подписал Временното съглашение с Гърция от 1995 година. Но би трябвало да подчертая, че Законът за подписване и ратификация на интернационалните контракти е признат през 1998 година (три години след Временното споразумение) и от този момент влиза в действие правилото президентът да подписва закон за ратификация. Това значи, че с отхвърли на Георги Иванов да подпише Закона за одобрение на контракта (както той към този момент разгласи, че ще направи), т.е. след суспензивното деяние (след първото гласоподаване в парламента) и след „ джобното несъгласие “ (след повторното одобряване в парламента), настава обстановка, както със Закона за използването на езиците: няма автограф - няма закон.
Без автограф от президента Законът за одобрение на Преспанския контракт, даже да бъде оповестен в „ Държавен вестник ", ще бъде анулирано от Конституционния съд. Първата причина за анулацията ще бъде техническа – точно заради неналичието на автограф от президента.
2. Всъщност Конституционният съд не е способен да преглежда интернационалните съглашения, само че е способен да преценя законосъобразността на Закона за одобрение. В тази връзка би трябвало да се знае, че Конституционният съд към този момент е направил казус, като отстрани интернационално двустранно съглашение. Това се случи през 2002 година, когато бе анулирано двустранно съглашение за газопровод, подписан през 1999 година от държавното управление на ВМРО-ДПМНЕ отпред с тогавашния министър председател Любчо Георгиевски.
3. В закона, с цел да се промени решение, същата процедура би трябвало да бъде осъществена сега на неговото приемане. По този метод законът се трансформира със закон, референдум с референдум. Така че референдумът би трябвало да бъде наложителен, а тук към този момент се появяват проблеми... След това, макар че гръцката страна, която съгласно Преспанския контракт се задължава да не организира референдум, опозицията въпреки всичко може да инициира провеждането на подобен. И въз основа на резултатите от този референдум, гръцкият Конституционен съд може да отхвърли съглашението.
4. Последната спънка е фактът, че мандатът на президента на Република Македония Георги Иванов продължава до май 2019 година (което значи, че до тогава няма да бъде подписан Законът за одобрение на Преспанския договор), а мандатът на гръцкия министър председател Ципрас, до септември 2019 година Всичко това демонстрира, че е невъзможна задача Преспанското съглашение да влезе в действие до края на годината.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: Фокус
Ето кои са те:
1. Първият противоречив миг във към този момент подписаното съглашение сред Македония и Гърция е, че македонският външен министър Никола Димитров, според член 119 от Конституцията на Република Македония, въобще няма мандат да постави подписа си, защото този контракт не е механически, всъщност е идентификационен. Преспанското съглашение навлиза във вътрешни въпроси в границите на конституционното право, което значи, че единственият, който има мандат да подписва сходни контракти е президентът на Република Македония.
Заговорниците в проекта да бъде заобиколен президента на страната в осъществяването на Преспанския контракт залагат на аргумента, че някогашният президент Киро Глигоров също не е подписал Временното съглашение с Гърция от 1995 година. Но би трябвало да подчертая, че Законът за подписване и ратификация на интернационалните контракти е признат през 1998 година (три години след Временното споразумение) и от този момент влиза в действие правилото президентът да подписва закон за ратификация. Това значи, че с отхвърли на Георги Иванов да подпише Закона за одобрение на контракта (както той към този момент разгласи, че ще направи), т.е. след суспензивното деяние (след първото гласоподаване в парламента) и след „ джобното несъгласие “ (след повторното одобряване в парламента), настава обстановка, както със Закона за използването на езиците: няма автограф - няма закон.
Без автограф от президента Законът за одобрение на Преспанския контракт, даже да бъде оповестен в „ Държавен вестник ", ще бъде анулирано от Конституционния съд. Първата причина за анулацията ще бъде техническа – точно заради неналичието на автограф от президента.
2. Всъщност Конституционният съд не е способен да преглежда интернационалните съглашения, само че е способен да преценя законосъобразността на Закона за одобрение. В тази връзка би трябвало да се знае, че Конституционният съд към този момент е направил казус, като отстрани интернационално двустранно съглашение. Това се случи през 2002 година, когато бе анулирано двустранно съглашение за газопровод, подписан през 1999 година от държавното управление на ВМРО-ДПМНЕ отпред с тогавашния министър председател Любчо Георгиевски.
3. В закона, с цел да се промени решение, същата процедура би трябвало да бъде осъществена сега на неговото приемане. По този метод законът се трансформира със закон, референдум с референдум. Така че референдумът би трябвало да бъде наложителен, а тук към този момент се появяват проблеми... След това, макар че гръцката страна, която съгласно Преспанския контракт се задължава да не организира референдум, опозицията въпреки всичко може да инициира провеждането на подобен. И въз основа на резултатите от този референдум, гръцкият Конституционен съд може да отхвърли съглашението.
4. Последната спънка е фактът, че мандатът на президента на Република Македония Георги Иванов продължава до май 2019 година (което значи, че до тогава няма да бъде подписан Законът за одобрение на Преспанския договор), а мандатът на гръцкия министър председател Ципрас, до септември 2019 година Всичко това демонстрира, че е невъзможна задача Преспанското съглашение да влезе в действие до края на годината.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: Фокус
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ