Матей Казийски: Умората натежа при отказа ми за националния отбор
В средата на предходната седмица най-успешният италиански волейболен тим в последните 20 години Тренто извади от приложимост своя номер 1. Допреди година с него играеше Матей Казийски. Той стана вторият българин, заслужил сходна чест. Преди това със същото бе почетен Христо Златанов, чийто номер 11 към този момент не се употребява в Пиаченца. Обичащите спорта знаят какво значи изваждането на фланелката. Митологизиране. Като това на Майкъл Джордан, Коби Брайънт, Шакил О " Нийл в НБА. А сходни случаи във волейбола са изключителна необичайност, което приказва задоволително за достижението на Казийски. На 39 години Матей продължава да бъде международна класа. Суперзвезда в Италия, която притегля погледите на всички. И против която противникът постоянно прави специфична тактика. Казийски и неговият Милано не съумяха да доближат финала за Купата на Италия през уикенда, откакто изгубиха от Перуджа с 2:3 гейма. Той отдели време за читателите на " Тема Спорт " макар натоварения уикенд в Болоня.
Матей, изпрати прочувствена седмица. Случи се нещо, което малко на брой български спортисти в чужбина могат да преживеят. Фланелката на Тренто с номер 1 бе извадена от приложимост в твоя чест.
- Наистина ужасно ме поласка жестът, който клубът направи. Бяха го обявили в края на шампионата през предходната година, само че в този момент го официализираха. И беше в действителност доста прочувствено. А реакцията на публиката също беше страхотна.
Как те накара да се почувстваш?
- Силно разчувствуван. Даже след мача (Милано загуби от Тренто с 0:3 за шампионата, б.а.) споделих, че се веселя, че треньорът не ме пусна в стартовата шестица. Просто щеше да ми е доста мъчно да заставам в игрището от страсти. После откакто се успокоих, съумях да вляза в игра.
Тихо празнуваш триумфите си. Защо?
- Зависи с какво го сравнявате.
С новия метод на празнуване.
- Не мисля. Винаги сме отбелязвали с тима триумфите. Може би не незабавно същата вечер, тъй като не е било допустимо, само че сме ги отбелязвали.
Имам поради, че новият метод е да го постнеш в шестте си профила в обществените мрежи.
- В този ред на мисли аз нямам профили в обществените мрежи. Не мога да го направя, даже да желая. А не желая и по тази причина нямам. Според мен тези празненства са за хората, които са били част от триумфа и най-близките ти хора.
Сигурно и на теб в последно време ти прави усещане, че в случай че нещо го няма в обществените медии, като че ли не се е случило. Такова е усещането.
- Все повече хора в последно време гледат света през очите на интернет. Това е реалност. Тенденцията е такава. Не мога да кажа, че е положително или неприятно. По този метод интернет промени света.
Как се чувстваш в Милано?
- Много добре. От града не съм съумял да видя доста. Иначе съм локализиран на доста комфортно място - и до залата, и до центъра. А и като вървя напред-назад до Тренто, тъй като постоянно при опция се прибирам там. С тима доста бързо се намерихме. Много свежи момчета, доста амбициозни. Работим добре и резултатите приказват сами за себе си - успяхме да победим някои от топотборите.
Какво се промени за теб от първото ти идване в Италия през 2007 година до през днешния ден - съвсем 17 години по-късно? Кое е първото, което ти идва мислено.
- Когато за пръв път пристигнах, бях един юноша, който в никакъв случай не беше стъпвал в Италия за повече от седмица. Сега си извозвам по-голямата част от годината тук. Семейството ми е тук. Самата битова смяна е голяма. Начинът, по който схващам Италия, е напълно друг. Не е нещо ново, а нещо напълно познато, нещо свое. От друга позиция самият шампионат беше нещо непознато, изненадващо, друго от това, с което се бях срещал до тогава. Сега към този момент, дръзвам да настоявам, го познавам доста добре. Въпреки че има промени, само че бидейки вътре, се усещаш като част от тях, тъй като си част от процеса.
Важно е пътуването, а не задачата, както гласи клишето.
- В нашия спорт и задачата е значима. Но е значимо и да осъзнаеш целия развой. Голяма част от удоволствието е по време на пътуването.
Като погледнеш обратно, харесва ли ти това, което виждаш от твоя път?
- Много, да. Не мога да кажа, че не се гордея с това, което съм направил през годините. Въпреки че не е било съвършено, постоянно е можело да се направи повече. Но съм доста удовлетворен от кариерата си досега. Отсега нататък ще се опитам да прибавя нещо.
Би ли трансформирал нещо от пътя си, в случай че имаше опция?
- Не.
Защо?
- Защото, каквито и отрицателни моменти да съм изживявал, те единствено вършат контрастност с позитивните и ги карат да изпъкнат от ден на ден.
И са те научили.
- Също, да. Имам много обеци на ухото от тежки мачове, тежки загуби.
В Тренто предходната година беше обкръжен от младоци, които преди 10 години си мечтаеха да се снимат с теб. Днес тези момчета са огромни имена. Какво е особеното в Милано?
- Ситуацията е много сходна. Като се замисля, Милано е още по-млад тим от миналогодишния на Тренто. От тази позиция отговорността, която чувствам, е още по-голяма. Защото това са млади момчета, които са доста амбициозни и имат потребност, в случай че не от друго, най-малко от персонален образец от някого, който е правил това доста години.
А търсят ли те за съвет?
- И да, и не. Като ми кажеш " търсят ли ", аз си представям деен развой. Някой идва при мен и ми споделя " Моля ти се, покажи ми ". Със сигурност, когато упражняваме и играем, виждат по какъв начин върша някои неща. Опитват се да откраднат нещо, пробват се да схванат за какво, по какъв начин.
От какво се опази в тези години, кое беше най-важното?
- От травми. От тежки травми сигурно. За това съм признателен на шанса, на ориста, по какъв начин са ми се подредили нещата да нямам тежка травма. Все отново дълги години играя на високо равнище и не са доста хората, които са се разминали с травми, интервенции, трайни болежки.
Това обаче е физическата страна на нещата. А другата?
- Много са. Имал съм доста шанс в живота и това ми е помогнало да стигна до мястото, където съм.
Кое е първото, за което се сещаш? Нещото, от което трябваше да се опазиш, с цел да стигнеш до тук.
- Хм (замисля се). Може би ще прозвучи нескромно, само че да не си вирна носа още от дребен и да не си допускам, че съм станал огромен състезател, единствено тъй като съм бил считан за звезда за времето си. И съм схванал, че тогава не е бил още моментът и съм можел да направя доста повече от това, което съм бил тогава. И когато приказвам за младини, имам поради младежкия народен тим и малко по-късно.
Какво ти оказа помощ тогава?
- От една страна, упоритостта. Още тогава желаех да направя повече. Не ми беше задоволително това, което бях постигнал към този момент. Въпреки че не е било необикновено, само че има хора, които се задоволяват с първата победа, с първия триумф. И след това си споделят " Оттук нататък каквото и да е ". Никога не съм имал подобен метод към нещата. Винаги съм желал повече, да стана по-добър, да извадя максимума от това, което мога да направя.
В един миг в действителност свикваш с тази настройка, нали по този начин?
- Не знам дали " свикваш " е вярната дума. По-скоро тя става част от теб. И по тази причина се споделя настройка. Ти по този начин си нагласен. Вече не е въпрос на табиет. Такава конфигурация ти остава някъде откъм гърба в главата.
Да, тъй като можеш да си кажеш " Вече доста ги знам нещата и няма за какво да се напрягам толкоз доста - на тренировката, на мача ".
- Така е. За страдание, образците в живота демонстрират, че кажеш ли си такова нещо, започваш да пропадаш доста бързо.
А в действителност е въпрос единствено на настройка ли?
- Не, има и доста работа зад тази настройка. Трябва да се отхвърлят часове труд - всяка седмица, всеки ден. Те са доста значими и с годините се натрупват.
Тази година правиш 40. Става ли по-трудно?
- От една страна - да, от друга - не. Става по-трудно, тъй като на 40 това, което ми коства да се възстановя или да се приготвя за един шампионат, е доста повече от това, което ми е коствало на 20 или 30. Самите натоварвания са повече. Шампионатите станаха доста по-сгъстени спрямо преди 15-ина години. Най-голямата разлика е времето за възобновяване. Сега би трябвало да внимавам, да си почивам повече, с цел да се възвръщам по-добре.
П ознавам те от 20 години и, почтено казано, не съм те виждал да пиеш алкохол или да си пушил.
- Не пуша, алкохол си разрешавам. Ако има мотив. Както споделих, чествал съм си успехите.
Но генерално, това нещо е изключено.
- С нищо не можеш да прекаляваш. На формален мотив може.
Това отново е образец, нали?
- Има хора, които биха осъдили и това. Но всеки самичък си взема решение за себе си. В живота всичко прекомерно е опасно така че би трябвало да се внимава.
Досега постоянно си бил в тимове, които са били измежду любимците за купата. В Милано ролята е друга. В тази връзка по-лесно ли е в позицията на не-фаворита?
- От една страна - да, от друга - не. По-лесно е, тъй като упованията не са толкоз огромни и когато изковеш някакъв триумф, насладата е доста по-голяма. Малко или доста си съумял да изненадаш всички и това мултиплицира чувството за триумф и реализиран резултат. От друга страна, не е елементарно, тъй като да не си в позицията на любимеца значи, че другите имат освен това от теб и би трябвало да се опиташ да ги пребориш с нещо.
Как си представяш живота след спорта?
- Продължавам още да не си го представям. Продължавам да си мисля, че ще играя доста дълго и да нямам концепция какво ще се случва по-късно. По този въпрос съм решил да ходя по пътя на състезателя, до момента в който мога и ще го мисля по-късно.
А след спорта в Италия ли си представяш живота?
- Зависи. Много зависи от това какви благоприятни условия имам за работа и дали имам такива. В Италия сигурно поради фамилията. България няма по какъв начин да я оставя. Това е родината ми и се връщам с най-голямо наслаждение всяко лято. Имам и работа за извършване там и ще остана обвързван. Колко и по какъв начин - ще се види, когато приключа със спорта.
Семейството ти може ли да си показа живот в България?
- Към момента не. Към момента сме позиционирани в Тренто. В бъдеще би трябвало да се видят опциите, които имам и по какъв път ще поема.
В един от последните ни диалози ми беше споделил, че сред функциите на треньор и състезателен шеф по-скоро си се представяш във втората. Остава ли тази настройка и в този момент?
- Ако става дума за треньор на високо равнище, да. През годините открих задоволство в това да се занимавам с деца. Това би било някакъв вид за мен.
Новият селекционер на България се споделя Джанлоренцо Бленджини. Какво може да даде на националния тим?
- Не съм работил с него, тъй че би ми било мъчно да давам някакво мнение. Със сигурност е човек с доста огромен опит. Човек, работил с един от най-хубавите тимове в света - италианския. И съгласно мен може да способства доста. За страдание, не мога да приказвам в конкретика, тъй като не познавам метода му на работа, не знам на какво държи. Но има какво да даде, тъй като е треньор на доста високо равнище.
Миналата година беше предстоящ да се завърнеш в националния тим. Кое натежа за решението ти?
- Умората. Всеки път, когато има подобен диалог, се подвига страшна шумотевица и се преекспонира това. Сякаш надали не аз съм на вратата и би трябвало единствено да я прекрача.
Хората по този начин си го показват апропо.
- Имаше диалози и е обикновено да има такива. Даже в един миг клонях повече към това да кажа " да ". За страдание, незабавно щом свърших шампионата в Италия, аз напълно съзнателно изчаквах, с цел да видя по какъв начин ще съм след края на шампионата, нямах капка сила да направя каквото и да било друго, с изключение на да се опитам да се възстановя за идващия сезон. Нямах опция да стартира да упражнявам още веднъж, а трябваше да пускам незабавно. Това натежа. Чисто физически към този момент не съм на годините, в които мога да направя цялостен сезон в Италия и по-късно незабавно да стартира подготовка с националния тим.
Да, а в последна сметка вид да отидеш, просто с цел да си в тима...
- Това не е вид.
А от теб щеше да се чака надали не чудеса да правиш, да влачиш отбора на гърба си.
- Точно по този начин. Това не е вид. Или да отида безусловно неопитен. От една страна, да се представим зле и да се изложа. Хората да чакат да направя нещо, а аз да не направя нищо, а в това време да пожертвам да се контузя, тъй като съм неопитен... Не беше добър вид.
Матей Казийски и Милано с тежка загуба за Купата на CEV
Алурон КМК Варта (Заверче) завоюва първия 1/4-финал с 3:0
Матей, изпрати прочувствена седмица. Случи се нещо, което малко на брой български спортисти в чужбина могат да преживеят. Фланелката на Тренто с номер 1 бе извадена от приложимост в твоя чест.
- Наистина ужасно ме поласка жестът, който клубът направи. Бяха го обявили в края на шампионата през предходната година, само че в този момент го официализираха. И беше в действителност доста прочувствено. А реакцията на публиката също беше страхотна.
Как те накара да се почувстваш?
- Силно разчувствуван. Даже след мача (Милано загуби от Тренто с 0:3 за шампионата, б.а.) споделих, че се веселя, че треньорът не ме пусна в стартовата шестица. Просто щеше да ми е доста мъчно да заставам в игрището от страсти. После откакто се успокоих, съумях да вляза в игра.
Тихо празнуваш триумфите си. Защо?
- Зависи с какво го сравнявате.
С новия метод на празнуване.
- Не мисля. Винаги сме отбелязвали с тима триумфите. Може би не незабавно същата вечер, тъй като не е било допустимо, само че сме ги отбелязвали.
Имам поради, че новият метод е да го постнеш в шестте си профила в обществените мрежи.
- В този ред на мисли аз нямам профили в обществените мрежи. Не мога да го направя, даже да желая. А не желая и по тази причина нямам. Според мен тези празненства са за хората, които са били част от триумфа и най-близките ти хора.
Сигурно и на теб в последно време ти прави усещане, че в случай че нещо го няма в обществените медии, като че ли не се е случило. Такова е усещането.
- Все повече хора в последно време гледат света през очите на интернет. Това е реалност. Тенденцията е такава. Не мога да кажа, че е положително или неприятно. По този метод интернет промени света.
Как се чувстваш в Милано?
- Много добре. От града не съм съумял да видя доста. Иначе съм локализиран на доста комфортно място - и до залата, и до центъра. А и като вървя напред-назад до Тренто, тъй като постоянно при опция се прибирам там. С тима доста бързо се намерихме. Много свежи момчета, доста амбициозни. Работим добре и резултатите приказват сами за себе си - успяхме да победим някои от топотборите.
Какво се промени за теб от първото ти идване в Италия през 2007 година до през днешния ден - съвсем 17 години по-късно? Кое е първото, което ти идва мислено.
- Когато за пръв път пристигнах, бях един юноша, който в никакъв случай не беше стъпвал в Италия за повече от седмица. Сега си извозвам по-голямата част от годината тук. Семейството ми е тук. Самата битова смяна е голяма. Начинът, по който схващам Италия, е напълно друг. Не е нещо ново, а нещо напълно познато, нещо свое. От друга позиция самият шампионат беше нещо непознато, изненадващо, друго от това, с което се бях срещал до тогава. Сега към този момент, дръзвам да настоявам, го познавам доста добре. Въпреки че има промени, само че бидейки вътре, се усещаш като част от тях, тъй като си част от процеса.
Важно е пътуването, а не задачата, както гласи клишето.
- В нашия спорт и задачата е значима. Но е значимо и да осъзнаеш целия развой. Голяма част от удоволствието е по време на пътуването.
Като погледнеш обратно, харесва ли ти това, което виждаш от твоя път?
- Много, да. Не мога да кажа, че не се гордея с това, което съм направил през годините. Въпреки че не е било съвършено, постоянно е можело да се направи повече. Но съм доста удовлетворен от кариерата си досега. Отсега нататък ще се опитам да прибавя нещо.
Би ли трансформирал нещо от пътя си, в случай че имаше опция?
- Не.
Защо?
- Защото, каквито и отрицателни моменти да съм изживявал, те единствено вършат контрастност с позитивните и ги карат да изпъкнат от ден на ден.
И са те научили.
- Също, да. Имам много обеци на ухото от тежки мачове, тежки загуби.
В Тренто предходната година беше обкръжен от младоци, които преди 10 години си мечтаеха да се снимат с теб. Днес тези момчета са огромни имена. Какво е особеното в Милано?
- Ситуацията е много сходна. Като се замисля, Милано е още по-млад тим от миналогодишния на Тренто. От тази позиция отговорността, която чувствам, е още по-голяма. Защото това са млади момчета, които са доста амбициозни и имат потребност, в случай че не от друго, най-малко от персонален образец от някого, който е правил това доста години.
А търсят ли те за съвет?
- И да, и не. Като ми кажеш " търсят ли ", аз си представям деен развой. Някой идва при мен и ми споделя " Моля ти се, покажи ми ". Със сигурност, когато упражняваме и играем, виждат по какъв начин върша някои неща. Опитват се да откраднат нещо, пробват се да схванат за какво, по какъв начин.
От какво се опази в тези години, кое беше най-важното?
- От травми. От тежки травми сигурно. За това съм признателен на шанса, на ориста, по какъв начин са ми се подредили нещата да нямам тежка травма. Все отново дълги години играя на високо равнище и не са доста хората, които са се разминали с травми, интервенции, трайни болежки.
Това обаче е физическата страна на нещата. А другата?
- Много са. Имал съм доста шанс в живота и това ми е помогнало да стигна до мястото, където съм.
Кое е първото, за което се сещаш? Нещото, от което трябваше да се опазиш, с цел да стигнеш до тук.
- Хм (замисля се). Може би ще прозвучи нескромно, само че да не си вирна носа още от дребен и да не си допускам, че съм станал огромен състезател, единствено тъй като съм бил считан за звезда за времето си. И съм схванал, че тогава не е бил още моментът и съм можел да направя доста повече от това, което съм бил тогава. И когато приказвам за младини, имам поради младежкия народен тим и малко по-късно.
Какво ти оказа помощ тогава?
- От една страна, упоритостта. Още тогава желаех да направя повече. Не ми беше задоволително това, което бях постигнал към този момент. Въпреки че не е било необикновено, само че има хора, които се задоволяват с първата победа, с първия триумф. И след това си споделят " Оттук нататък каквото и да е ". Никога не съм имал подобен метод към нещата. Винаги съм желал повече, да стана по-добър, да извадя максимума от това, което мога да направя.
В един миг в действителност свикваш с тази настройка, нали по този начин?
- Не знам дали " свикваш " е вярната дума. По-скоро тя става част от теб. И по тази причина се споделя настройка. Ти по този начин си нагласен. Вече не е въпрос на табиет. Такава конфигурация ти остава някъде откъм гърба в главата.
Да, тъй като можеш да си кажеш " Вече доста ги знам нещата и няма за какво да се напрягам толкоз доста - на тренировката, на мача ".
- Така е. За страдание, образците в живота демонстрират, че кажеш ли си такова нещо, започваш да пропадаш доста бързо.
А в действителност е въпрос единствено на настройка ли?
- Не, има и доста работа зад тази настройка. Трябва да се отхвърлят часове труд - всяка седмица, всеки ден. Те са доста значими и с годините се натрупват.
Тази година правиш 40. Става ли по-трудно?
- От една страна - да, от друга - не. Става по-трудно, тъй като на 40 това, което ми коства да се възстановя или да се приготвя за един шампионат, е доста повече от това, което ми е коствало на 20 или 30. Самите натоварвания са повече. Шампионатите станаха доста по-сгъстени спрямо преди 15-ина години. Най-голямата разлика е времето за възобновяване. Сега би трябвало да внимавам, да си почивам повече, с цел да се възвръщам по-добре.
П ознавам те от 20 години и, почтено казано, не съм те виждал да пиеш алкохол или да си пушил.
- Не пуша, алкохол си разрешавам. Ако има мотив. Както споделих, чествал съм си успехите.
Но генерално, това нещо е изключено.
- С нищо не можеш да прекаляваш. На формален мотив може.
Това отново е образец, нали?
- Има хора, които биха осъдили и това. Но всеки самичък си взема решение за себе си. В живота всичко прекомерно е опасно така че би трябвало да се внимава.
Досега постоянно си бил в тимове, които са били измежду любимците за купата. В Милано ролята е друга. В тази връзка по-лесно ли е в позицията на не-фаворита?
- От една страна - да, от друга - не. По-лесно е, тъй като упованията не са толкоз огромни и когато изковеш някакъв триумф, насладата е доста по-голяма. Малко или доста си съумял да изненадаш всички и това мултиплицира чувството за триумф и реализиран резултат. От друга страна, не е елементарно, тъй като да не си в позицията на любимеца значи, че другите имат освен това от теб и би трябвало да се опиташ да ги пребориш с нещо.
Как си представяш живота след спорта?
- Продължавам още да не си го представям. Продължавам да си мисля, че ще играя доста дълго и да нямам концепция какво ще се случва по-късно. По този въпрос съм решил да ходя по пътя на състезателя, до момента в който мога и ще го мисля по-късно.
А след спорта в Италия ли си представяш живота?
- Зависи. Много зависи от това какви благоприятни условия имам за работа и дали имам такива. В Италия сигурно поради фамилията. България няма по какъв начин да я оставя. Това е родината ми и се връщам с най-голямо наслаждение всяко лято. Имам и работа за извършване там и ще остана обвързван. Колко и по какъв начин - ще се види, когато приключа със спорта.
Семейството ти може ли да си показа живот в България?
- Към момента не. Към момента сме позиционирани в Тренто. В бъдеще би трябвало да се видят опциите, които имам и по какъв път ще поема.
В един от последните ни диалози ми беше споделил, че сред функциите на треньор и състезателен шеф по-скоро си се представяш във втората. Остава ли тази настройка и в този момент?
- Ако става дума за треньор на високо равнище, да. През годините открих задоволство в това да се занимавам с деца. Това би било някакъв вид за мен.
Новият селекционер на България се споделя Джанлоренцо Бленджини. Какво може да даде на националния тим?
- Не съм работил с него, тъй че би ми било мъчно да давам някакво мнение. Със сигурност е човек с доста огромен опит. Човек, работил с един от най-хубавите тимове в света - италианския. И съгласно мен може да способства доста. За страдание, не мога да приказвам в конкретика, тъй като не познавам метода му на работа, не знам на какво държи. Но има какво да даде, тъй като е треньор на доста високо равнище.
Миналата година беше предстоящ да се завърнеш в националния тим. Кое натежа за решението ти?
- Умората. Всеки път, когато има подобен диалог, се подвига страшна шумотевица и се преекспонира това. Сякаш надали не аз съм на вратата и би трябвало единствено да я прекрача.
Хората по този начин си го показват апропо.
- Имаше диалози и е обикновено да има такива. Даже в един миг клонях повече към това да кажа " да ". За страдание, незабавно щом свърших шампионата в Италия, аз напълно съзнателно изчаквах, с цел да видя по какъв начин ще съм след края на шампионата, нямах капка сила да направя каквото и да било друго, с изключение на да се опитам да се възстановя за идващия сезон. Нямах опция да стартира да упражнявам още веднъж, а трябваше да пускам незабавно. Това натежа. Чисто физически към този момент не съм на годините, в които мога да направя цялостен сезон в Италия и по-късно незабавно да стартира подготовка с националния тим.
Да, а в последна сметка вид да отидеш, просто с цел да си в тима...
- Това не е вид.
А от теб щеше да се чака надали не чудеса да правиш, да влачиш отбора на гърба си.
- Точно по този начин. Това не е вид. Или да отида безусловно неопитен. От една страна, да се представим зле и да се изложа. Хората да чакат да направя нещо, а аз да не направя нищо, а в това време да пожертвам да се контузя, тъй като съм неопитен... Не беше добър вид.
Матей Казийски и Милано с тежка загуба за Купата на CEV
Алурон КМК Варта (Заверче) завоюва първия 1/4-финал с 3:0
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ