Предпоследната крачка - историята на Кирил Николов-Дизела
В спортния дневник на Кирил от тези години — съ щия, в който си е сложил за цел „ да бие Поля на тре нировка “, — с разкривения му юношески почерк е напи сано следното: „ Моят добър умен треньор ми е споделил нещо, което считам, че всеки играч би трябвало да знае: „ Побеждавай, с цел да те почитат “. И още: „ Просто желаех да бъда друг от другите с тяхното еднообраз само че всекидневие. Исках да се занимавам с нещо зна чимо в живота си, да не плавам по течението като останалите и го реализирах. Наистина си струваше трудът. “ Годината е 2001. Кирил няма по какъв начин да го знае, само че ис тинските му достижения едвам в този момент стартират.
В София Кирил стартира да тренира с Валентин Гърков, професор от НСА. Едно от първите неща, които прави новият му треньор, е да го научи да кара химикалки, с цел да може да практикува и ски тичане. През последваща та 2002 година Кирил печели безапелационно „ Купа България “, става държавен първенец за трети път и за първи път — балкански първенец. Това е и годината, в която за финален път може да взе участие на младежко международно състезание — в Аликанте, Испания.
След тежко тридневно пътешестване в преправен девет локален микробус, в който са се събрали 14 души дружно с багажа си, първото тичане на Кирил е подготовка за междинна отдалеченост. В старта вземат участие над 150 състеза тели, от които за финала се класират първите 60. Кирил се класира втори.
" Не можех да допускам какво се случ ва. Знаех, че съм добър, обаче не чак толкоз. Почти не бях спал. “ На самото съревнование на междинна дис танция позволява доста неточности („ може би от неспокойствие “) и остава надалеч обратно в класирането, само че на идващия ден в надпреварата на дълга отдалеченост доближава 24-о място — най-хубавото показване на българин до този миг в историята. За Кирил този миг е повратен. „ Видях, че пътят, който съм избрал, не е жертван. Има ше вяра и трябваше да продължа да се развъртвам. Все още не бях експерт, само че към този момент упражнявах про фесионално. " На идната 2003 година Кирил към този момент е в състава на мъжкия народен тим за международното състезание в Швейцария. Целта му е да усъвършенства най-хубавото съсловия ране на български играч при мъжете в историята — 17-о място. " Реакциите бяха от сорта на " Ти вманиачен ли си? " и " Това е невероятно ". На младежко международно бях ставал 24-и, а в този момент желаех да направя по-добро класиране при мъжете. Но аз смятах, че е допустимо, и продължавах да трени рам, без значение какво говореха другите.
Малко преди международното състезание взех решение да риску вам и на последния едномесечен лагер на високопланин ската база " Белмекен " да упражнявам по препоръките и проекта на Наталия Величкова. В този миг не осъзнавах, че това ще има голямо въздействие върху кариерата и живота ми.
Благодарение на Валентин Гърков бях стъпил на со лидна основа. Но Наталия е била играч ориентиро вач и е имала много съществени достижения. Освен с тео рията тя разполагаше и с опит от практиката. Разработи ми напълно нов подготвителен проект, съгласуван с моите благоприятни условия и цели. В последния месец преди шампио ната този проект ме докара до върхова форма и на самото състезание бях в чудесно положение.
В Швейцария нашият спорт е доста практикуван, ценн и почитан. В швейцарската просветителна сис тематика е третият час по физическо образование и всяко дете се занимава с насочване.
Първенството беше в действителност извънредно органи зирано. Спринтът завършваше в хокейната зала в Ра персвил на езерото Оберзее, близо до Цюрих. Фини шираш в залата, която е цялостна с хора. Не бях виждал толкоз фенове на съревнование по насочване. Бях в цялостен потрес. Сблъсквах се с радикално друг свят. “
В дистанцията спринт Кирил Николов приключва на до тогава немислимото 12-о място. „ Беше необикновено. Пред мен в класирането виждах някакви имена, за кои то единствено бях чувал. Първите двайсет души след мен също бяха от този сан. Някои от тях ми бяха идоли, а в този момент ги побеждавах. Но тъкмо тогава нямах време да одухотворявам какво бях направил, тъй като единствено ден по-късно беше дългата отдалеченост, която ми беше обичана. “
" Това беше най-дългата „ дълга отдалеченост “ в живота ми. Спомням си, че стартирах много страхливо и това ми стру ваше скъпо време при започване на маршрута. Но средата и края на надпреварата избягах безгрешно. Беше горещо, съвсем 40 градуса, тъй като поради телевизионното време се постановяваше да бягаме в най-голямата горещина денем, което направи надпреварата още по-трудно. Но идвайки от страна с горещо лято, несъмнено имах преимущество. Спомням си, че на финала бях пъклен изтощен, само че в никакъв случай няма да не помни момента, в който съотборниците ми и тогавашният ми треньор Пламен Недялков ми споделиха, че ще съм твърдо в първите 15. Тези класирания и до ден сегашен си остават едни от най-големите ми достижения, тъй като те бяха повече психическа борба: борбата, която ми потвърди, че мога. Оборих теорията на всеобщия български ориентировач, че такива класирания не са ре алност за човек, трениращ на Балканите.
Повече за книгата " Предпоследната крачка " вижте на: https://www.vakon.bg/predposlednata-krachka
В София Кирил стартира да тренира с Валентин Гърков, професор от НСА. Едно от първите неща, които прави новият му треньор, е да го научи да кара химикалки, с цел да може да практикува и ски тичане. През последваща та 2002 година Кирил печели безапелационно „ Купа България “, става държавен първенец за трети път и за първи път — балкански първенец. Това е и годината, в която за финален път може да взе участие на младежко международно състезание — в Аликанте, Испания.
След тежко тридневно пътешестване в преправен девет локален микробус, в който са се събрали 14 души дружно с багажа си, първото тичане на Кирил е подготовка за междинна отдалеченост. В старта вземат участие над 150 състеза тели, от които за финала се класират първите 60. Кирил се класира втори.
" Не можех да допускам какво се случ ва. Знаех, че съм добър, обаче не чак толкоз. Почти не бях спал. “ На самото съревнование на междинна дис танция позволява доста неточности („ може би от неспокойствие “) и остава надалеч обратно в класирането, само че на идващия ден в надпреварата на дълга отдалеченост доближава 24-о място — най-хубавото показване на българин до този миг в историята. За Кирил този миг е повратен. „ Видях, че пътят, който съм избрал, не е жертван. Има ше вяра и трябваше да продължа да се развъртвам. Все още не бях експерт, само че към този момент упражнявах про фесионално. " На идната 2003 година Кирил към този момент е в състава на мъжкия народен тим за международното състезание в Швейцария. Целта му е да усъвършенства най-хубавото съсловия ране на български играч при мъжете в историята — 17-о място. " Реакциите бяха от сорта на " Ти вманиачен ли си? " и " Това е невероятно ". На младежко международно бях ставал 24-и, а в този момент желаех да направя по-добро класиране при мъжете. Но аз смятах, че е допустимо, и продължавах да трени рам, без значение какво говореха другите.
Малко преди международното състезание взех решение да риску вам и на последния едномесечен лагер на високопланин ската база " Белмекен " да упражнявам по препоръките и проекта на Наталия Величкова. В този миг не осъзнавах, че това ще има голямо въздействие върху кариерата и живота ми.
Благодарение на Валентин Гърков бях стъпил на со лидна основа. Но Наталия е била играч ориентиро вач и е имала много съществени достижения. Освен с тео рията тя разполагаше и с опит от практиката. Разработи ми напълно нов подготвителен проект, съгласуван с моите благоприятни условия и цели. В последния месец преди шампио ната този проект ме докара до върхова форма и на самото състезание бях в чудесно положение.
В Швейцария нашият спорт е доста практикуван, ценн и почитан. В швейцарската просветителна сис тематика е третият час по физическо образование и всяко дете се занимава с насочване.
Първенството беше в действителност извънредно органи зирано. Спринтът завършваше в хокейната зала в Ра персвил на езерото Оберзее, близо до Цюрих. Фини шираш в залата, която е цялостна с хора. Не бях виждал толкоз фенове на съревнование по насочване. Бях в цялостен потрес. Сблъсквах се с радикално друг свят. “
В дистанцията спринт Кирил Николов приключва на до тогава немислимото 12-о място. „ Беше необикновено. Пред мен в класирането виждах някакви имена, за кои то единствено бях чувал. Първите двайсет души след мен също бяха от този сан. Някои от тях ми бяха идоли, а в този момент ги побеждавах. Но тъкмо тогава нямах време да одухотворявам какво бях направил, тъй като единствено ден по-късно беше дългата отдалеченост, която ми беше обичана. “
" Това беше най-дългата „ дълга отдалеченост “ в живота ми. Спомням си, че стартирах много страхливо и това ми стру ваше скъпо време при започване на маршрута. Но средата и края на надпреварата избягах безгрешно. Беше горещо, съвсем 40 градуса, тъй като поради телевизионното време се постановяваше да бягаме в най-голямата горещина денем, което направи надпреварата още по-трудно. Но идвайки от страна с горещо лято, несъмнено имах преимущество. Спомням си, че на финала бях пъклен изтощен, само че в никакъв случай няма да не помни момента, в който съотборниците ми и тогавашният ми треньор Пламен Недялков ми споделиха, че ще съм твърдо в първите 15. Тези класирания и до ден сегашен си остават едни от най-големите ми достижения, тъй като те бяха повече психическа борба: борбата, която ми потвърди, че мога. Оборих теорията на всеобщия български ориентировач, че такива класирания не са ре алност за човек, трениращ на Балканите.
Повече за книгата " Предпоследната крачка " вижте на: https://www.vakon.bg/predposlednata-krachka
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ