Министър Кръстю Кръстев: Съвместните и последователни усилия утвърждават културата като съществена част от международните отношения
В особено изявление за КМГ министърът на културата на Република България акцентира, че културното съдействие ни оказва помощ да научим по допустимо най-лесния и наличен метод повече един за различен, което от своя страна ни прави още по-отворени и толерантни. Той е безапелационен, че побратимяването сред български и китайски градове и области е извънредно добра опция за разширение и нашарване на културните взаимоотношения сред двете страни.
В. Господин министър, културните връзки сред България и Китай имат дългогодишна история, традициите в региона на културата и на двете страни провокират съвместен интерес. Много китайци се интересуват от българския фолклор, песни, танци, музика, както и назад – българи, фенове на китайското обичайно изкуство и просвета демонстрират извънреден интерес към китайското нематериално културно завещание. В този смисъл, може ли да ни разкажете какво е сега положението на българо-китайското културно съдействие? Още повече, че както знаем, културните връзки по принцип са доста значима част от взаимните контакти сред страните в целия свят и са формата на така наречен „ мека дипломация ” в връзките между обособените страни?
О. През призмата на българо-китайските връзки в региона на културата, на първо време бих желал да изразя едно кардинално мнение. Културата прави днешния ни динамичен свят хубав и забавен. Тя е полето, в което се реализира продан на многочислени разлики, забележителности, креативно ентусиазъм и хрумвания. Тя ни оказва помощ да научим по допустимо най-лесния и наличен метод повече един за различен и това ни прави още по-отворени и толерантни. Следва да се поставят взаимни и поредни старания за одобряване ролята на културата като основна част от интернационалните връзки, роля, която я слага на високо място в политическия ни дневен ред.
В подтекста на двустранните взаимоотношения сред България и Китай е налице солидна правно-нормативна база, която контролира културното съдействие, като несъмнено основополагаща е Спогодбата сред държавното управление на Република България и държавното управление на Китайската национална република за съдействие в региона на културата, подписана на 6 май 1987 година Следва Спогодбата сред държавното управление на Република България и държавното управление на КНР за взаимно основаване на културни центрове, подписана на 12 ноември 2015 година в София, одобрена на 9 юни 2016 година
Важно е да посочим също и в този момент настоящата Програма за съдействие в региона на културата сред Министерство на културата на Република България и Министерство на културата и туризма на Китайската национална република за интервала 2021-2024 година, подписана на 9 февруари 2021 година в Пекин. Това е една съдържателна и широкоспектърна стратегия, която има упоритостта да покрие колкото се може повече евентуални области на взаимоотношение. И несъмнено, в нея е отразено и справедливо място на съдействието в региона на фолклорното изкуство. Позволете ми да очертая тези области на съдействие:
· Сътрудничество в региона на музикалното и танцово изкуство: продан на гастроли на обособени реализатори и танцови сформира, присъединяване в музикални, балетни, танцови и фолклорни фестивали, проведени на територията на всяка от страните.
· Сътрудничество в региона на изобразителното изкуство: реализиране на директно съдействие сред музеите, художествените галерии и институциите, занимаващи се с изследване, отбрана и консервация на движими културни полезности. Предлагаме, на реципрочна основа, размяната на художествени (съвременно изкуство), занаятчийски изложения фотодокументални изложения и изложения на художествената снимка. Подкрепа за присъединяване на художници и изкуствоведи от двете страни в изложения, симпозиуми, семинари, интернационалните ателиета и други според от финансовите благоприятни условия на страните;
· Сътрудничество в региона на изследването и опазването на културното завещание: реализиране на взаимни планове за разпространяване, предпазване, реституция и ръководство на културното завещание, продан на информация за улеснение връщането на нелегално изнесени културни полезности от двете страни, реализиране на съдействие в региона на запазване на културното завещание посредством продан на експерти, информация и опит. В тази връзка, мога да споделя, че китайската страна демонстрира необикновен интерес към експонирането на тракийските съкровища на България в Китай и към този момент докара няколко срещи в Министерство на културата с отрасловите дирекции с оглед авансово изследване на изискванията за образуване на сходна огромна галерия.
· Сътрудничество в региона на книгите и книгоиздаването: подпомагане за превеждането, издаването и разпространяването на художествени и научни творби от създатели на другата страна, обмяна на опит и информация в региона на консервацията и реставрацията на писмени монументи, поощряване на издателските институции да вземат участие в интернационалните панаири на книгата;
· Сътрудничество в региона на киното: образуване на Дни на българското и китайското кино, присъединяване, при опция, в кинофестивали, провеждани в двете държави;
· Сътрудничество в региона на фолклорното изкуство: отправяне на предложения към професионални и самодейни ансамбли за присъединяване в интернационалните фестивали и състезания, провеждащи се в двете страни;
· Сътрудничество в региона на театралното и цирковото изкуство: продан на куклени спектакли, присъединяване на български актьори в интернационалните циркови фестивали в Китай.
В. Бихте ли коментирали културното съдействие сред България и Китай в подтекста на самодейността „ Един пояс, веднъж ”, чийто 10-годишен празник означаваме през актуалната година, както и в границите на Механизма за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ
О. Механизма за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ съставлява формат за разговор и взаимоотношение сред страните от Централна и Източна Европа и Китай, с акцент върху търговско-икономическите връзки, вложенията, културата, образованието, науката и туризма. Важно е да отбележа, че този Механизъм предлага доста положителни благоприятни условия за открит диалог по редица въпроси от съвместен интерес и България поставя старания да утвърди позицията си в неговите рамки. Да напомня, че София беше хазаин на срещата на министрите на културата от страните на механизма през 2015 г. По време на този конгрес беше призната Декларация, в която се набелязаха три съществени целта за културно съдействие:
-актуални провокации в ръководството на културното завещание и обмена на културни ценности;
- основаване на нужните условия за по-широкото отваряне на интернационалните пазари за културните и креативен индустрии;
- поощряване на подвижността на актьори и обмена на творби на модерно изкуство.
Други документи, даващи общата рамка за взаимоотношение са Декларацията от Ханджоу, подписана през м. септември 2017 година от Китай и страните от ЦИЕ, както и Насоките за съдействие в региона на културата и изкуствата. България се причислява към Декларацията и насоките и това е показателно за интереса ѝ за съдействие в границите на този Механизъм.
Министерство на културата на България регистрира със удовлетворение поддръжката и напъните на Китайското министерство на културата и туризма в организирането на годишни прояви в Китай или в други страни в границите на Механизма за съдействие в региона на изкуствата, нематериалното културно завещание, литературата, културните промишлености и така нататък България се стреми да взе участие интензивно в тях и дава своя принос в обмена на хрумвания и положителни практики. Имаме също и положителни контакти през годините и в културното съдействие и продан в границите на инициативата „ Един пояс, веднъж ”, чийто празник се празнува през тази година.
В. Кои съгласно Вас биха могли да бъдат главните насоки и области, в които има капацитет и може да се намерения за повишаване на културния продан сред двете страни, основаване на платформи за поощряване обмена на информация в подтекста на културните връзки и обмена на опит? Можете ли да ни дадете някои съответни образци?
О. Както при усъвършенстването на двустранните връзки на България с разнообразни страни по света, по този начин и при реализиране на културния продан с Китай, българската страна има идея за поощряване на културните връзки и усилване на обмена на информация, познания, опит и положителни практики. Тук е мястото да очертая някои акценти, свързани с перспективите и напъните, които министерството поставя, свързани с развиването на българо-китайското съдействие в региона на културата на държавно равнище: Министерството на културата спомага за определяне на директни контакти сред културните институти на двете страни, с оглед разширение, възобновяване и нашарване на двустранното сътрудничество; Чрез Министерство на външните работи и посолството ни в Пекин, Министерство на културата се стреми да обменя информация за интернационалните културни събития, които се организират в двете страни и спомага за замяна на предложения за участие; Нашето министерство отдава огромно значение и на обмена на публични визити, за поощряване на съдействието.
Имаме желание да предложим на китайската страна стартирането на договаряния на работно равнище за създаване на текстове на нова стратегия за двустранно съдействие в региона на културата сред двете страни (след приключване на действащата).
Съществуват вероятности за развиване на съдействието и в районен мащаб (на равнище общини в България и провинции в Китай). Побратимяването сред български и китайски градове е извънредно добра опция за разширение и нашарване на съдействието в региона на културата сред локалните управляващи на двете страни. За да има на практика резултати за българо-китайските връзки, приоритет за страната ни следва да бъде изследване на опциите за побратимяване с китайските провинции и градове.
През последните четири месеца на тази година Министерството на културата спомага за визитата в България на две делегации от китайски провинции. Делегацията на провинция Дзянси, водена от губернатора на провинцията, посети България в интервала 18 – 21 септември т.г., като организира ползотворна и другарска среща в МК със заместник-министъра на културата арх. Чавдар Георгиев.
А напълно неотдавна, при започване на декември, в България беше вицегубернаторът на провинция Джъдзян, като един от главните мотиви на визитата бе организирането на туристически конгрес в Китайския културен център.
По информации от посолството ни в Китай, опциите за съдействие в региона на културата и туризма сред България и провинция Джъдзян са на практика необятни и се надяваме посредством това посещаване на китайската делегация да създадем ползотворни и ефикасни контакти за реализирането на бъдещи планове.
В. През 2017 година в София бе открит първият Китайски културен център, който до неотдавна беше единствен за страните от ЦИЕ и който към този момент развива сериозна активност, провежда разнородни начинания, свързани с разпространение на китайското изкуство и просвета. Какво може да предложи Министерството на културата на България за разпространение на българската просвета и изкуство под разнообразни форми и способи в Китай?
О. Да, по този начин е, на 24 ноември 2017 година в София бе открит публично Китайски културен център. Той е първият по рода си културен институт освен в България, само че и в Централна и Югоизточна Европа. Радостно е да отбележа, че центърът развива дейна и разнообразна активност. В него се организират изложения, представяния на книги, курсове по китайски език, по краснопис, художествени изкуства, бойни изкуства и други
Центърът дава благоприятни условия за съвместен продан и за показване както на китайската просвета, по този начин и на българските създатели.
За страдание обаче, българската страна към момента не е разкрила в Пекин собствен културен център заради справедливи аргументи – непълен финансов запас и ограничавания при разкриването на щатни бройки и последяващо създаване и подсилване на административния потенциал. Това обаче не значи, че популяризирането на българската просвета в Китай е прекратено и не се реализира. Създаването на български център в Пекин и разгръщането на действия се компенсират от деянията, проведени на място от посолството ни в Пекин и Генералното консулство в Шанхай, които българското министерство на културата подкрепя, с каквото може. Понякога обаче, е допустимо географската раздалеченост сред двете страни да попречва реализирането на по-мащабни и по-разнообразни начинания и планове.
В. Господин министър, културните връзки сред България и Китай имат дългогодишна история, традициите в региона на културата и на двете страни провокират съвместен интерес. Много китайци се интересуват от българския фолклор, песни, танци, музика, както и назад – българи, фенове на китайското обичайно изкуство и просвета демонстрират извънреден интерес към китайското нематериално културно завещание. В този смисъл, може ли да ни разкажете какво е сега положението на българо-китайското културно съдействие? Още повече, че както знаем, културните връзки по принцип са доста значима част от взаимните контакти сред страните в целия свят и са формата на така наречен „ мека дипломация ” в връзките между обособените страни?
О. През призмата на българо-китайските връзки в региона на културата, на първо време бих желал да изразя едно кардинално мнение. Културата прави днешния ни динамичен свят хубав и забавен. Тя е полето, в което се реализира продан на многочислени разлики, забележителности, креативно ентусиазъм и хрумвания. Тя ни оказва помощ да научим по допустимо най-лесния и наличен метод повече един за различен и това ни прави още по-отворени и толерантни. Следва да се поставят взаимни и поредни старания за одобряване ролята на културата като основна част от интернационалните връзки, роля, която я слага на високо място в политическия ни дневен ред.
В подтекста на двустранните взаимоотношения сред България и Китай е налице солидна правно-нормативна база, която контролира културното съдействие, като несъмнено основополагаща е Спогодбата сред държавното управление на Република България и държавното управление на Китайската национална република за съдействие в региона на културата, подписана на 6 май 1987 година Следва Спогодбата сред държавното управление на Република България и държавното управление на КНР за взаимно основаване на културни центрове, подписана на 12 ноември 2015 година в София, одобрена на 9 юни 2016 година
Важно е да посочим също и в този момент настоящата Програма за съдействие в региона на културата сред Министерство на културата на Република България и Министерство на културата и туризма на Китайската национална република за интервала 2021-2024 година, подписана на 9 февруари 2021 година в Пекин. Това е една съдържателна и широкоспектърна стратегия, която има упоритостта да покрие колкото се може повече евентуални области на взаимоотношение. И несъмнено, в нея е отразено и справедливо място на съдействието в региона на фолклорното изкуство. Позволете ми да очертая тези области на съдействие:
· Сътрудничество в региона на музикалното и танцово изкуство: продан на гастроли на обособени реализатори и танцови сформира, присъединяване в музикални, балетни, танцови и фолклорни фестивали, проведени на територията на всяка от страните.
· Сътрудничество в региона на изобразителното изкуство: реализиране на директно съдействие сред музеите, художествените галерии и институциите, занимаващи се с изследване, отбрана и консервация на движими културни полезности. Предлагаме, на реципрочна основа, размяната на художествени (съвременно изкуство), занаятчийски изложения фотодокументални изложения и изложения на художествената снимка. Подкрепа за присъединяване на художници и изкуствоведи от двете страни в изложения, симпозиуми, семинари, интернационалните ателиета и други според от финансовите благоприятни условия на страните;
· Сътрудничество в региона на изследването и опазването на културното завещание: реализиране на взаимни планове за разпространяване, предпазване, реституция и ръководство на културното завещание, продан на информация за улеснение връщането на нелегално изнесени културни полезности от двете страни, реализиране на съдействие в региона на запазване на културното завещание посредством продан на експерти, информация и опит. В тази връзка, мога да споделя, че китайската страна демонстрира необикновен интерес към експонирането на тракийските съкровища на България в Китай и към този момент докара няколко срещи в Министерство на културата с отрасловите дирекции с оглед авансово изследване на изискванията за образуване на сходна огромна галерия.
· Сътрудничество в региона на книгите и книгоиздаването: подпомагане за превеждането, издаването и разпространяването на художествени и научни творби от създатели на другата страна, обмяна на опит и информация в региона на консервацията и реставрацията на писмени монументи, поощряване на издателските институции да вземат участие в интернационалните панаири на книгата;
· Сътрудничество в региона на киното: образуване на Дни на българското и китайското кино, присъединяване, при опция, в кинофестивали, провеждани в двете държави;
· Сътрудничество в региона на фолклорното изкуство: отправяне на предложения към професионални и самодейни ансамбли за присъединяване в интернационалните фестивали и състезания, провеждащи се в двете страни;
· Сътрудничество в региона на театралното и цирковото изкуство: продан на куклени спектакли, присъединяване на български актьори в интернационалните циркови фестивали в Китай.
В. Бихте ли коментирали културното съдействие сред България и Китай в подтекста на самодейността „ Един пояс, веднъж ”, чийто 10-годишен празник означаваме през актуалната година, както и в границите на Механизма за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ
О. Механизма за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ съставлява формат за разговор и взаимоотношение сред страните от Централна и Източна Европа и Китай, с акцент върху търговско-икономическите връзки, вложенията, културата, образованието, науката и туризма. Важно е да отбележа, че този Механизъм предлага доста положителни благоприятни условия за открит диалог по редица въпроси от съвместен интерес и България поставя старания да утвърди позицията си в неговите рамки. Да напомня, че София беше хазаин на срещата на министрите на културата от страните на механизма през 2015 г. По време на този конгрес беше призната Декларация, в която се набелязаха три съществени целта за културно съдействие:
-актуални провокации в ръководството на културното завещание и обмена на културни ценности;
- основаване на нужните условия за по-широкото отваряне на интернационалните пазари за културните и креативен индустрии;
- поощряване на подвижността на актьори и обмена на творби на модерно изкуство.
Други документи, даващи общата рамка за взаимоотношение са Декларацията от Ханджоу, подписана през м. септември 2017 година от Китай и страните от ЦИЕ, както и Насоките за съдействие в региона на културата и изкуствата. България се причислява към Декларацията и насоките и това е показателно за интереса ѝ за съдействие в границите на този Механизъм.
Министерство на културата на България регистрира със удовлетворение поддръжката и напъните на Китайското министерство на културата и туризма в организирането на годишни прояви в Китай или в други страни в границите на Механизма за съдействие в региона на изкуствата, нематериалното културно завещание, литературата, културните промишлености и така нататък България се стреми да взе участие интензивно в тях и дава своя принос в обмена на хрумвания и положителни практики. Имаме също и положителни контакти през годините и в културното съдействие и продан в границите на инициативата „ Един пояс, веднъж ”, чийто празник се празнува през тази година.
В. Кои съгласно Вас биха могли да бъдат главните насоки и области, в които има капацитет и може да се намерения за повишаване на културния продан сред двете страни, основаване на платформи за поощряване обмена на информация в подтекста на културните връзки и обмена на опит? Можете ли да ни дадете някои съответни образци?
О. Както при усъвършенстването на двустранните връзки на България с разнообразни страни по света, по този начин и при реализиране на културния продан с Китай, българската страна има идея за поощряване на културните връзки и усилване на обмена на информация, познания, опит и положителни практики. Тук е мястото да очертая някои акценти, свързани с перспективите и напъните, които министерството поставя, свързани с развиването на българо-китайското съдействие в региона на културата на държавно равнище: Министерството на културата спомага за определяне на директни контакти сред културните институти на двете страни, с оглед разширение, възобновяване и нашарване на двустранното сътрудничество; Чрез Министерство на външните работи и посолството ни в Пекин, Министерство на културата се стреми да обменя информация за интернационалните културни събития, които се организират в двете страни и спомага за замяна на предложения за участие; Нашето министерство отдава огромно значение и на обмена на публични визити, за поощряване на съдействието.
Имаме желание да предложим на китайската страна стартирането на договаряния на работно равнище за създаване на текстове на нова стратегия за двустранно съдействие в региона на културата сред двете страни (след приключване на действащата).
Съществуват вероятности за развиване на съдействието и в районен мащаб (на равнище общини в България и провинции в Китай). Побратимяването сред български и китайски градове е извънредно добра опция за разширение и нашарване на съдействието в региона на културата сред локалните управляващи на двете страни. За да има на практика резултати за българо-китайските връзки, приоритет за страната ни следва да бъде изследване на опциите за побратимяване с китайските провинции и градове.
През последните четири месеца на тази година Министерството на културата спомага за визитата в България на две делегации от китайски провинции. Делегацията на провинция Дзянси, водена от губернатора на провинцията, посети България в интервала 18 – 21 септември т.г., като организира ползотворна и другарска среща в МК със заместник-министъра на културата арх. Чавдар Георгиев.
А напълно неотдавна, при започване на декември, в България беше вицегубернаторът на провинция Джъдзян, като един от главните мотиви на визитата бе организирането на туристически конгрес в Китайския културен център.
По информации от посолството ни в Китай, опциите за съдействие в региона на културата и туризма сред България и провинция Джъдзян са на практика необятни и се надяваме посредством това посещаване на китайската делегация да създадем ползотворни и ефикасни контакти за реализирането на бъдещи планове.
В. През 2017 година в София бе открит първият Китайски културен център, който до неотдавна беше единствен за страните от ЦИЕ и който към този момент развива сериозна активност, провежда разнородни начинания, свързани с разпространение на китайското изкуство и просвета. Какво може да предложи Министерството на културата на България за разпространение на българската просвета и изкуство под разнообразни форми и способи в Китай?
О. Да, по този начин е, на 24 ноември 2017 година в София бе открит публично Китайски културен център. Той е първият по рода си културен институт освен в България, само че и в Централна и Югоизточна Европа. Радостно е да отбележа, че центърът развива дейна и разнообразна активност. В него се организират изложения, представяния на книги, курсове по китайски език, по краснопис, художествени изкуства, бойни изкуства и други
Центърът дава благоприятни условия за съвместен продан и за показване както на китайската просвета, по този начин и на българските създатели.
За страдание обаче, българската страна към момента не е разкрила в Пекин собствен културен център заради справедливи аргументи – непълен финансов запас и ограничавания при разкриването на щатни бройки и последяващо създаване и подсилване на административния потенциал. Това обаче не значи, че популяризирането на българската просвета в Китай е прекратено и не се реализира. Създаването на български център в Пекин и разгръщането на действия се компенсират от деянията, проведени на място от посолството ни в Пекин и Генералното консулство в Шанхай, които българското министерство на културата подкрепя, с каквото може. Понякога обаче, е допустимо географската раздалеченост сред двете страни да попречва реализирането на по-мащабни и по-разнообразни начинания и планове.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ