В Специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн се твърди,

В Специалната доктрина на относителността на Алберт Айнщайн се твърди, че фотоните, т.е. частиците светлина, се движат с непрекъсната скорост от 299792458 метра в секунда. И доколкото е известно на човечеството, нищо не се движи по-бързо. Въпреки това, във Вселената, частиците постоянно се форсират до скорост, равна на 99,9% от скоростта на светлината.Както обясниха учените от НАСА, съществуват няколко метода за реализиране на това равнище, написа Newsweek. Една от най-често употребяваните предписания е да се форсира парченце благодарение на електромагнитни полета. Както демонстрира името на метода, става дума за електрически и магнитни полета. Те форсират придвижването на заредените частици, като ги тласкат по сходен метод на този който гравитацията въздейства на обектите с маса. При подобаващи условия електромагнитните полета могат да ускорят частиците до скорости, близки до скоростта на светлината.

Учените на Земята употребяват този способ в специфични научни системи, по-специално в огромния адронен колайдер в Швейцария и във Fermilab в Чикаго. Тези ускорители разрушават частиците една против друга, създавайки сблъскване, което се съпровожда от отделянето на доста количество сила. Това дава опция на учените да изследват някои удивителни физически процеси.

Вторият прийом е магнитна детонация. В космоса има доста магнитни полета, които от време на време се срещат. Когато това се случи, поражда напрежение при контакта, което може да аргументи детонация в развой, наименуван магнитно наново свързване.

Това води до бързи промени в магнитното поле, което от своя страна основава електрическо поле, ускоряващо придвижването на частиците до невероятни скорости. Смята се, че този развой стои зад феномени като слънчевите ветрове - поток от заредени частици, които се отделят от Слънцето. Магнитното наново сливане също предизвиква полярно зарево, когато слънчевото магнитно поле допира магнитосферата на Земята.

Третият способ допуска, че частиците могат да доближат скорост близка до тази, с която светлината се движи, когато е подложена на контакт с електромагнитни талази. При конфликт на електромагнитните талази, техните полета могат да се свият. Когато това се случи, всички заредени частици, които са се оказали сред вълните, могат да стартират да се форсират напред и обратно сред тях. Този вид взаимоотношение сред вълните и частиците се смята за виновен за ускоряването на галактическото излъчване - радиация, която се демонстрира оттатък нашата Слънчева система./ Блиц