Синът: Мразех я и ме беше срам от нея! Майката: Прости синко, че дойдох до твоята къща и уплаших
В обществените мрежи в днешно време скоростта на светлината се популяризира текст за една нещастна майка, която била отхвърлена от сина си, текст, за който сме сигурни, че няма да ви остави безразлични.
– Мразех я и ме беше позор от нея!
Тя работеше като готвачка в моето учебно заведение. Един ден майка ми влезе в класната стая, с цел да ме поздрави. По-късно съучениците ми се подиграваха, беше ми неловко.
Само дето не потънах в земята от позор! Исках майка ми просто да изчезне. Когато повтороно я видях ѝ споделих, че ме е засрамила, и че е по-добре да почине!
Майка ми нищо не ми отговои, единствено ме гледаше. Не се стопирах нито за миг, с цел да помисля за това което ѝ споделих, бях доста сърдит. Бях безразличен за възприятията си..
Исках единствено да си отиде вкъщи и в никакъв случай да не се върне!
По-късно получих опция да отида в Сингапур на изследвания. Там се ожених, купих къща и имам деца. Бях благополучен и удовлетворен от живота си. Но един ден майка ми пристигна да ме посети. Не се бяхме виждали от години и в никакъв случай не беше виждала своите внуци. Появи се на вратата. Моите деца започнаха да ѝ се смеят.. Аз извиках към нея: „ Как се осмеляваш да идваш в къщата ми и да ми плаши децата! “
– Просто по този начин си се появила неканена! „ Иди си от тук незабавно! “ Майка ми просто безшумно отговори: „ Извинявайте, би трябвало да съм сбъркала къщата “ – и изчезна …
След няколко дни получих писмо. Поканен съм на годишнина от довеждане докрай на учебното заведение.
След тържеството се върнах до родния дом. Когато ме видяха локалните поданици ми споделиха, че майка ми е умряла. Нито една сълза не пуснах. Предадоха ми единствено едно писмо, което ми споделиха, че е от нея …
– „ Скъпи мой сине, мислех за теб от самото начало. Прости, че пристигнах до твоя дом и уплаших децата ти. Беше ми прелестно, когато чух, че си съумял в живота, скърбя, че постоянно ти бях на тежест и те червих, виждаш ли, когато беше дете, се случи случай, в който ти загуби окото си. Като майка, не можех да понеса да изранеш без едно око. Лекарите те прегледаха и споделиха, че в никакъв случай няма да можеш да виждаш. Аз ти дадох своето око … Бях горда, когато знаех, че синът ми ще може да гледа света с това око.
С обич, постоянно с теб твоята майка. “
