В София режисьорът Фолкер Шльондорф откри София Филм Фест и

В София режисьорът Фолкер Шльондорф откри " София Филм Фест " и посади дърво. Така, както неговият воин Тони сади дървета в Африка. Документалният му филм “Повелителят на горите ” споделя за индивида и природата.

Фолкер Шльондорф: " Когато започнах кино лентата, си дадох обещание, че няма да има отцепващи се айсберги, сюжети за произшествия, нито апокалипсис. Убеди ме позитивното лъчение на моя воин Тони Ринаудо, австралийски агроном. Той споделя: “Всичко може да се оправи, Африка може да изхрани целия свят ”. Тони би трябвало да знае. Работил е 43 години в Сахел, най-сухата област в Африка ".

- Могат ли обособените запалянковци да спасят природата? Или спасението идва постоянно с някакво злощастие?

Фолкер Шльондорф: " Не! Направих този филм, тъй като имам вяра, че с ръцете и волята си можем да спасим околната среда. Можем да избегнем злополуката. Човечеството е на няколко милиона години и постоянно е намирало излаз. Отрязваш дърво и някъде от корените му още веднъж пониква издънка. И в случай че положиш грижи, отново ще има гора. А след това може да има селско стопанство ".

- Казват, че Африка е нашето бъдеще. Вярвате ли в това?

Фолкер Шльондорф: " Надявам се. Но това е двузначно. Африка е голяма. Като население скоро ще стане 2 милиарда. Като естествени запаси е повече от Америка, Европа, Китай и Индия. Има капацитет, само че не го употребява. Всичко се изнася, хората бягат, нищо не се създава на място. Т.е., от човешките решения зависи да се направи нещо. Тогава Африка може да стане бъдещето ".

Той е един от най-големите режисьори на Германия и Европа. Създал е десетки филми, множеството – по велики литературни творби.

- Много от Вашите филми са ангажирани, заемате позиция. Днешното кино по-политическо ли е от вчерашното?

Фолкер Шльондорф: " Не. Политическите убеждения са преходни, само че не изчезват. Вчера открих в архива по какъв начин бе цензуриран моят първи късометражен документален филм през 1960. Беше неразрешен, тъй като взе страна в политиката: независимостта на Алжир от Франция. Водеше се война. Видите ли, тогава бях на 21, в този момент съм на 83. А политическото ми схващане е останало същото. Днес обаче задължението е различен. През 68-ма, когато излязохме на улицата, моментът бе повратен в Будапеща, Прага, Гданск и Берлин. Историческите моменти не могат да се възнамеряват, те просто се случват. Но всеки ден би трябвало да знаеш, че си част от едно общество и имаш своята отговорност. Гражданското общество! В него имам вяра. Според мен, то още липсва в Африка: да не живее тя от помощи, а със личните си сили. Видяхте ли? Започнах да държа политическа тирада. Докоснахте струната – и засвирих! "

- Да, тъй като знаете какво е война, гражданска война, смяна. А имаше ли немската левица заблуда за Русия, която през днешния ден се разрушава?

Фолкер Шльондорф: " Да назовем левицата по име: от Вили Бранд социалдемократите повярваха в „ смяна посредством търговия “. Обменяш информация и артикули, купуваш газ. И това способства за рухването на Съветския съюз. Така че да се търси доближаване със Съюз на съветските социалистически републики тогава беше вярно. Големите илюзии пристигнаха след измененията. Но Ангела Меркел не е от левицата, а и тя вярваше, че с диалози се реализира нещо. Сега е огромното пробуждане! Трябва да се браним. Роден съм през 1939. Моето потомство знае, че Хитлер не си е отишъл непринудено. Съюзниците се биха; браниха се от него и от фашизма. Злото съществува, по тази причина би трябвало да се въоръжим и да се съпротивляваме ".

- Изкуството може ли да способства за катарзис в обществото?

Фолкер Шльондорф: " Случващото се през днешния ден, най-малко в Германия, е тип катарзис. Войната в Украйна сподели, че не можеш да стоиш в профил: “ние сме пацифисти, мир и наслада ”. Имаме индустрия, мощни сме, можем да защитим демокрацията. В противоположен случай всичко ще се разпадне ".

Той взима " Оскар " за " Оскар ". През 1980 неговият “Тенекиен тъпан ” по романа на Гюнтер Грас получава " Оскар " за задграничен филм. С описа за дребния барабанчик Оскар, нацизма и лъжата.

- Като притежател на “Оскар ”, по какъв начин Ви се коства тази безкрайна препирня към премиите? Дребнава? Или основна?

Фолкер Шльондорф: " Гледам от разстояние. В предишното “Оскар ”-ите бяха знак за качество, посвещаване в рицарство. Сега са маркетингов инструмент. Преекспонират се извънредно. Светът изцяло се е трансформирал и няма критерии кой филм е в действителност прекрасен и кой не е. Кой взема решение? Вкусът? Интуицията? Публиката? При “Оскар ”-ите вземат решение 10 000 души. Ето, филм като „ Всичко, на всички места, едновременно “ не би имал никакъв късмет преди 20 година Друг е животът! Младите и децата порастват в стрийминг, в непрекъснат аудиовизуален поток; към този момент не мога да ги последвам! А киното се промени по този начин, че подобен филм завоюва “Оскар ”.

- При тези промени, при тези пари в киното, има ли късмет за огромно кино в страни като България?

Фолкер Шльондорф: " Става все по-трудно, само че постоянно има късмет. Сред румънските, българските, полските филми постоянно изпъква някой. Светът е станал дребен, като село. Преди България беше надалеч. Сега всяка точка на света е център. Фантазия блика отвред. И таман посредством дигитализацията един филм може да се открои внезапно. А и езикът към този момент не е значим. Не всичко е на британски ".

- Да, светът е село. Навремето Вие критикувахте булевардната преса и злоупотребите със свободата на словото. Сега, с интернет и обществените медии, обстановката подобрила ли се е или се е влошила?

Фолкер Шльондорф: " Още по-лошо е! В моя филм „ Изгубената чест на Катарина Блум “ беше един вестник! Той притискаше душевен героинята. Сега имате интернет, Инстаграм, ТикТок, и така нататък Не ги употребявам, само че зная, че всяка минута хвърлят камък по някого. И хората са безсилни. Не знаят по какъв начин да се бранят. А няма и отговорност. При пресата можеш да кажеш: този е основният редактор или журналистът. Докато при акциите в интернет никой не е виновен. Това в действителност е ужасно ".

- В края на кино лентата за Катарина Блум изписвате, че това е неизбежно. Още ли мислите, че е по този начин?

Фолкер Шльондорф: " Това го написа създателят, Хайнрих Бьол. Ето Ви огромния проблем: можеш ли да запазиш разсъдък и възпитание в свят, където едно „ like “ или „ unlike “ блокира всичко? Основата на демокрацията остава неразбрана, когато всеки поотделно може да скапе всичко. Не! Трябва да се съберат сили! Да се взема решение дружно и едвам тогава да се работи! А в този момент, все едно всеки има на кухненската си маса бутон за атомна бомба ".

- Вие сте режисирали Ален Делон и Вашата брачна половинка, Маргарете декор Трота. Кое беше по-трудното?

Фолкер Шльондорф: " Когато Маргарете декор Трота бе още актриса, сред нас имаше симбиоза, отлично се работеше с нея. С Ален Делон бе доста мъчно, като с примадона. Но си заслужаваше. Връщаш се обратно и виждаш, че резултатът е доста добър. Може би тъй като работехме не дружно, а един против различен ".

- С други думи, режисьорът деспот ли е или модератор?

Фолкер Шльондорф: " Има ги и двете. Аз персонално не съм от диктаторите. По-скоро би трябвало да бъдеш като диригент на огромен оркестър. Да кажеш на останалите каква е музиката, която ще свирят: тя е филмът. Само, когато всички са увлечени и съблазнени да вземат участие, когато имаш тяхното единодушие и другарство, с цялата им трудност, можеш да успееш. Аз не мога да играя деспот. Виждал съм и такива, само че най-после не са успявали. Ако искаш да стигнеш до истината, би трябвало да използваш не мощ, а средствата на истината ".

- Можеш да показваш тирания, като в “Тенекиения тъпан ”. Но самият ти не би трябвало да ставаш деспот. Това казвате Вие.

Фолкер Шльондорф: " Да оставим това на децата – те са родени диктатори ".