Икономическото положение е основен повод за безпокойство сред гражданите на ЕС
В смутни времена, белязани от пандемията от ковид, доверието в Европейски Съюз остава устойчиво и европейците имат вяра, че в бъдеще Европейски Съюз ще вземе верните решения в отговор на пандемията. В оповестеното ново изследване „ Стандартен Евробарометър “ европейските жители дефинират икономическото състояние, положението на обществените финанси на страните членки и имиграцията като трите съществени казуса на ниво Европейски Съюз. Икономическото състояние е съществена угриженост и на национално ниво, следвано от опазването на здравето и безработицата, се споделя в известие до медиите на Европейска комисия.
В новото изследване на Евробарометър, извършено през юли и август, загрижеността за икономическото състояние е отразена във усещането за актуалното положение на стопанската система. 64% от европейците смятат, че ситуацията е „ неприятно “, а 42% от европейците считат, че стопанската система на тяхната страна ще се възвърне от неподходящите последствия от пандемията от ковид „ през 2023 година или по-късно “. Европейците са разграничени (45% „ задоволени “ по отношение на 44% „ неудовлетворени “) във връзка с ограниченията, подхванати от Европейски Съюз за битка с пандемията. 62% декларират обаче, че се доверяват на Европейски Съюз да взема верните решения в бъдеще, а 60% остават оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз.
1. Доверие в Европейски Съюз и неговият имидж
Доверието в Европейския съюз остава устойчиво от есента на 2019 година — 43%, макар разликите в публичното усещане по време на пандемията. Доверието в държавните управления на страните членки и техните парламенти е повишено (съответно 40%, + 6 процентни пункта и 36%, + 2). В 15 страни членки болшинството от интервюираните декларират, че се доверяват на Европейски Съюз, като най- високите нива се следят в Ирландия (73%), Дания (63%) и Литва (59%). Най-ниските нива на доверие в Европейски Съюз се следят в Италия (28%), Франция (30%) и Гърция (32%). Делът на интервюираните, за които имиджът на Европейски Съюз е позитивен е същият като делът на тези, за които той е безпристрастен (40%). За 19% от интервюираните имиджът на Европейски Съюз е негативен (-1 процентен пункт). В 13 страни членки на Европейски Съюз, за болшинството от интервюираните имиджът на Европейски Съюз е позитивен, като най-големите дялове се следят в Ирландия (71%), Полша (63%) и Португалия (55%). В 13 други страни членки Европейски Съюз се възприема най-вече неутрално от интервюираните, като най-големият дял се следи в Малта (56%), Испания, Латвия и Словения (по 48%).
2. Основни опасения на ниво Европейски Съюз и на национално ниво
Гражданите показаха икономическото състояние като най-неотложния проблем, пред който е изправен Европейски Съюз — над една трета (35%) от всички интервюирани, което съставлява мощно нарастване от 16 процентни пункта от есента на 2019 година насам и преподреждане от трето преди всичко по угриженост. Безпокойството по отношение на икономическата обстановка не е било толкоз мощно от пролетта на 2014 година насам. Европейците са все по-загрижени и за положението на обществените финанси на страните членки (23%, + 6 процентни пункта, най-високото ниво от пролетта на 2015 г.), което се качва от пето на второ място наедно с имиграцията (23%, -13 процентни пункта), като последната е на най-ниското си ниво от есента на 2014 година насам.
В разгара на пандемията от ковид опазването на здравето (22%, нов въпрос в анкетата) е четвъртият най-често посочван проблем на ниво Европейски Съюз. Проблемът с околната среда и изменението на климата е изгубил позиции от 8 процентни пункта до 20%, следван от безработицата (17%, + 5 процентни пункта). По сходен метод икономическото състояние (33%, + 17 процентни пункта) изпреварва
здравето като най-съществен проблем на национално ниво, скачайки от седмо преди всичко. Въпреки че е на второ място, от есента на 2019 година насам за опазването на здравето се следи доста нарастване (31%, + 9 процентни пункта), достигайки най-високото си до момента ниво през последните шест години. Важността на безработицата набъбна доста (28%, + 8 процентни пункта), следвана от повишението на цените/инфлацията/издръжката на живота (18%, -2 процентни пункта), околната среда и изменението на климата (14%, -6 процентни пункта) и държавния дълг (12%, + 4 процентни пункта). Имиграция (11%, -5 процентни пункта) е на най-ниското си ниво в отговорите на интервюираните за последните шест години.
3. Настоящата икономическа обстановка
От есента на 2019 година насам делът на европейците, които смятат, че актуалното състояние на тяхната национална стопанска система е „ положително “ (34%, -13 процентни пункта), е намалял доста, до момента в който делът на интервюираните, които смятат, че това състояние е „ неприятно “, внезапно се е нараснал (64%, + 14 процентни пункта). На национално ниво болшинството от интервюираните в 10 страни декларират, че националната икономическа обстановка е добра (спад по отношение на 15 страни през есента на 2019 г.). Делът на интервюираните, които декларират, че положението на националната им стопанска система е положително, варира от 83% в Люксембург до 9% в Гърция.
4. Пандемията от ковид и публичното мнение в Европейски Съюз
Европейците са разграничени във връзка с ограниченията, подхванати от институциите на Европейски Съюз за битка с пандемията от ковид (45% „ задоволени “ по отношение на 44% „ неудовлетворени “). Мнозинството от интервюираните в 19 страни членки обаче са задоволени от ограниченията, подхванати от институциите на Европейския съюз за битка с пандемията от ковид. Най-високите позитивни стойности се следят в Ирландия (71%); Унгария, Румъния и Полша (по 60%). В седем страни болшинството от интервюираните са „ неудовлетворени “, изключително в Люксембург (63%), Италия (58%), Гърция и Чехия (по 55%) и Испания (52%). В Австрия интервюираните са поравно задоволени и неудовлетворени (по 47%). Въпреки това над шестима от всеки 10 европейци се доверяват на Европейски Съюз да взема верните решения в бъдеще (62 %). Най-често посочваните цели за дейностите на Европейски Съюз в отговор на пандемията от ковид са: основаване на тактика за справяне с сходна рецесия в бъдеще и създаване на финансови средства за намиране на лекуване или ваксина (всяко по 37%). 30% считат, че създаването на европейска политика за опазване на здравето следва да бъде приоритет. Личният опит на европейците с ограниченията за изолираност в домашни условия беше доста разнороден. Като цяло близо трима от всеки 10 европейци декларират, че им е било много елементарно да се оправят с наложените им ограничавания (31%), до момента в който една четвърт декларират, че им е било много мъчно (25%). И най-после, 30% декларират, че им е било „ както елементарно, по този начин и мъчно да се оправят “.
5. Основни области на политиката
Запитани по отношение на задачите на Европейския зелен пакт, европейците не престават да дефинират „ извличането на сила от възобновими източници “ и „ битката с пластмасовите боклуци и водещата роля по казуса с пластмасите за еднократна приложимост “ като съществени цели. Повече от една трета считат, че главният приоритет следва да бъде подпомагането на земеделските стопани в Европейски Съюз (38%) или насърчаването на кръговата стопанска система (36%). Малко над трима от всеки 10 считат, че намаляването на потреблението на сила (3 %) следва да бъде главен приоритет. Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото остава мощна, като 75 % от интервюираните в еврозоната поддържат единната валута на Европейски Съюз. В ЕС-27 като цяло поддръжката за еврото набъбна до 67% (+ 5).
6. Гражданство на Европейски Съюз и европейска народна власт
Мнозинството от хората в 26 страни — членки на Европейски Съюз (с изключение на Италия), и 70% в целия Европейски Съюз се усещат жители на Европейски Съюз. На национално ниво най-високите резултати се следят в Ирландия и Люксембург (по 89%), Полша (83%), Словакия и Германия (по 82%), Литва (81%), Унгария, Португалия и Дания (по 80%). Мнозинството от европейците (53%) декларират, че са удовлетворени от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз. Делът на интервюираните, които „ не са задоволени “, се е нараснал с 3 процентни пункта от есента на 2019 година до 43%.
7. Оптимизъм за бъдещето на Европейски Съюз
И най-после, в тези смутни времена 60% от европейците декларират, че са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз. Най-високите нива на оптимизъм се следят в Ирландия (81%), Литва и Полша (по 75%) и Хърватия (74%). Най-ниските нива на оптимизъм се следят в Гърция (44%) и Италия (49%), където скептицизмът надвива над оптимизма, и Франция, където мненията са разграничени поравно (49% по отношение на 49%).
Проучването „ Лято 2020 година — Стандартен Евробарометър “ (ЕБ 93) беше извършено персонално и по изключение беше допълнено с онлайн изявленията сред 9 юли и 26 август 2020 година в 27-те страни — членки на Европейски Съюз, в Обединеното кралство и в страните кандидатки. Бяха извършени 26 681 изявленията в 27-те страни членки.
В новото изследване на Евробарометър, извършено през юли и август, загрижеността за икономическото състояние е отразена във усещането за актуалното положение на стопанската система. 64% от европейците смятат, че ситуацията е „ неприятно “, а 42% от европейците считат, че стопанската система на тяхната страна ще се възвърне от неподходящите последствия от пандемията от ковид „ през 2023 година или по-късно “. Европейците са разграничени (45% „ задоволени “ по отношение на 44% „ неудовлетворени “) във връзка с ограниченията, подхванати от Европейски Съюз за битка с пандемията. 62% декларират обаче, че се доверяват на Европейски Съюз да взема верните решения в бъдеще, а 60% остават оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз.
1. Доверие в Европейски Съюз и неговият имидж
Доверието в Европейския съюз остава устойчиво от есента на 2019 година — 43%, макар разликите в публичното усещане по време на пандемията. Доверието в държавните управления на страните членки и техните парламенти е повишено (съответно 40%, + 6 процентни пункта и 36%, + 2). В 15 страни членки болшинството от интервюираните декларират, че се доверяват на Европейски Съюз, като най- високите нива се следят в Ирландия (73%), Дания (63%) и Литва (59%). Най-ниските нива на доверие в Европейски Съюз се следят в Италия (28%), Франция (30%) и Гърция (32%). Делът на интервюираните, за които имиджът на Европейски Съюз е позитивен е същият като делът на тези, за които той е безпристрастен (40%). За 19% от интервюираните имиджът на Европейски Съюз е негативен (-1 процентен пункт). В 13 страни членки на Европейски Съюз, за болшинството от интервюираните имиджът на Европейски Съюз е позитивен, като най-големите дялове се следят в Ирландия (71%), Полша (63%) и Португалия (55%). В 13 други страни членки Европейски Съюз се възприема най-вече неутрално от интервюираните, като най-големият дял се следи в Малта (56%), Испания, Латвия и Словения (по 48%).
2. Основни опасения на ниво Европейски Съюз и на национално ниво
Гражданите показаха икономическото състояние като най-неотложния проблем, пред който е изправен Европейски Съюз — над една трета (35%) от всички интервюирани, което съставлява мощно нарастване от 16 процентни пункта от есента на 2019 година насам и преподреждане от трето преди всичко по угриженост. Безпокойството по отношение на икономическата обстановка не е било толкоз мощно от пролетта на 2014 година насам. Европейците са все по-загрижени и за положението на обществените финанси на страните членки (23%, + 6 процентни пункта, най-високото ниво от пролетта на 2015 г.), което се качва от пето на второ място наедно с имиграцията (23%, -13 процентни пункта), като последната е на най-ниското си ниво от есента на 2014 година насам.
В разгара на пандемията от ковид опазването на здравето (22%, нов въпрос в анкетата) е четвъртият най-често посочван проблем на ниво Европейски Съюз. Проблемът с околната среда и изменението на климата е изгубил позиции от 8 процентни пункта до 20%, следван от безработицата (17%, + 5 процентни пункта). По сходен метод икономическото състояние (33%, + 17 процентни пункта) изпреварва
здравето като най-съществен проблем на национално ниво, скачайки от седмо преди всичко. Въпреки че е на второ място, от есента на 2019 година насам за опазването на здравето се следи доста нарастване (31%, + 9 процентни пункта), достигайки най-високото си до момента ниво през последните шест години. Важността на безработицата набъбна доста (28%, + 8 процентни пункта), следвана от повишението на цените/инфлацията/издръжката на живота (18%, -2 процентни пункта), околната среда и изменението на климата (14%, -6 процентни пункта) и държавния дълг (12%, + 4 процентни пункта). Имиграция (11%, -5 процентни пункта) е на най-ниското си ниво в отговорите на интервюираните за последните шест години.
3. Настоящата икономическа обстановка
От есента на 2019 година насам делът на европейците, които смятат, че актуалното състояние на тяхната национална стопанска система е „ положително “ (34%, -13 процентни пункта), е намалял доста, до момента в който делът на интервюираните, които смятат, че това състояние е „ неприятно “, внезапно се е нараснал (64%, + 14 процентни пункта). На национално ниво болшинството от интервюираните в 10 страни декларират, че националната икономическа обстановка е добра (спад по отношение на 15 страни през есента на 2019 г.). Делът на интервюираните, които декларират, че положението на националната им стопанска система е положително, варира от 83% в Люксембург до 9% в Гърция.
4. Пандемията от ковид и публичното мнение в Европейски Съюз
Европейците са разграничени във връзка с ограниченията, подхванати от институциите на Европейски Съюз за битка с пандемията от ковид (45% „ задоволени “ по отношение на 44% „ неудовлетворени “). Мнозинството от интервюираните в 19 страни членки обаче са задоволени от ограниченията, подхванати от институциите на Европейския съюз за битка с пандемията от ковид. Най-високите позитивни стойности се следят в Ирландия (71%); Унгария, Румъния и Полша (по 60%). В седем страни болшинството от интервюираните са „ неудовлетворени “, изключително в Люксембург (63%), Италия (58%), Гърция и Чехия (по 55%) и Испания (52%). В Австрия интервюираните са поравно задоволени и неудовлетворени (по 47%). Въпреки това над шестима от всеки 10 европейци се доверяват на Европейски Съюз да взема верните решения в бъдеще (62 %). Най-често посочваните цели за дейностите на Европейски Съюз в отговор на пандемията от ковид са: основаване на тактика за справяне с сходна рецесия в бъдеще и създаване на финансови средства за намиране на лекуване или ваксина (всяко по 37%). 30% считат, че създаването на европейска политика за опазване на здравето следва да бъде приоритет. Личният опит на европейците с ограниченията за изолираност в домашни условия беше доста разнороден. Като цяло близо трима от всеки 10 европейци декларират, че им е било много елементарно да се оправят с наложените им ограничавания (31%), до момента в който една четвърт декларират, че им е било много мъчно (25%). И най-после, 30% декларират, че им е било „ както елементарно, по този начин и мъчно да се оправят “.
5. Основни области на политиката
Запитани по отношение на задачите на Европейския зелен пакт, европейците не престават да дефинират „ извличането на сила от възобновими източници “ и „ битката с пластмасовите боклуци и водещата роля по казуса с пластмасите за еднократна приложимост “ като съществени цели. Повече от една трета считат, че главният приоритет следва да бъде подпомагането на земеделските стопани в Европейски Съюз (38%) или насърчаването на кръговата стопанска система (36%). Малко над трима от всеки 10 считат, че намаляването на потреблението на сила (3 %) следва да бъде главен приоритет. Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото остава мощна, като 75 % от интервюираните в еврозоната поддържат единната валута на Европейски Съюз. В ЕС-27 като цяло поддръжката за еврото набъбна до 67% (+ 5).
6. Гражданство на Европейски Съюз и европейска народна власт
Мнозинството от хората в 26 страни — членки на Европейски Съюз (с изключение на Италия), и 70% в целия Европейски Съюз се усещат жители на Европейски Съюз. На национално ниво най-високите резултати се следят в Ирландия и Люксембург (по 89%), Полша (83%), Словакия и Германия (по 82%), Литва (81%), Унгария, Португалия и Дания (по 80%). Мнозинството от европейците (53%) декларират, че са удовлетворени от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз. Делът на интервюираните, които „ не са задоволени “, се е нараснал с 3 процентни пункта от есента на 2019 година до 43%.
7. Оптимизъм за бъдещето на Европейски Съюз
И най-после, в тези смутни времена 60% от европейците декларират, че са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз. Най-високите нива на оптимизъм се следят в Ирландия (81%), Литва и Полша (по 75%) и Хърватия (74%). Най-ниските нива на оптимизъм се следят в Гърция (44%) и Италия (49%), където скептицизмът надвива над оптимизма, и Франция, където мненията са разграничени поравно (49% по отношение на 49%).
Проучването „ Лято 2020 година — Стандартен Евробарометър “ (ЕБ 93) беше извършено персонално и по изключение беше допълнено с онлайн изявленията сред 9 юли и 26 август 2020 година в 27-те страни — членки на Европейски Съюз, в Обединеното кралство и в страните кандидатки. Бяха извършени 26 681 изявленията в 27-те страни членки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ