Посещението на Ердоган в Атина и бъдещето на отношенията Турция-Гърция
В комплицираните си връзки Турция и Гърция могат да извлекат изгода от позитивен, взаимноизгоден метод, който да насърчи по-тесни връзки оттатък историческата геополитика, се споделя в разбор на Мехмет Челик за вестник „ Дейли Сабах “.
В сферата на интернационалните връзки, където разногласията постоянно засенчват съдействието, Турция и Гърция се намират в основен миг. Традиционно възприемани като спорещи съседи, последните дипломатически старания допускат евентуална смяна в посока на по-тясно съдействие в бъдеще. Катализаторът на тази смяна може да бъде проследен обратно до това, което в този момент се назовава „ дипломация на земетресението “ - непредвидена последица от трагичните събития, които се развиха в югоизточните провинции на Турция на 6 февруари.
Макар да са съдружници в НАТО, Турция и Гърция се борят с голям брой конфликтни въпроси, вариращи от разногласия за милитаризация на егейските острови до морски граници и трайни различия за остров Кипър. Тези противоречиви въпроси на моменти са довеждали двете страни рисково покрай въоръжена борба. Въпреки това сегашната дипломатическа фаза на доближаване алармира за подготвеност за градивен разговор и превъзмогване на дългогодишните различия.
На фона на тези провокации и двете страни признават въздействието на външни фактори, изключително на Съединените щати и някои авторитетни членове на Европейския съюз, върху изострянето на съперничеството им. Анкара твърди, че Атина, разколебана от геополитически ползи в Източното Средиземноморие, постоянно попада в клопката на външното въздействие. И въпреки всичко, макар този външен напън, водачите на двете страни са подготвени да положат нови старания за укрепване на обтегнатите връзки.
Възстановяване на връзките
Въпреки това водачите на двете страни още веднъж ще положат старания да възстановят дългогодишните връзки на 7 декември, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган се чака да посети Атина в границите на напъните за отваряне на нова страница в двустранните връзки. Ердоган и неговата делегация ще бъдат в гръцката столица за гръцко-турския съвет за съдействие на високо ниво, където ще обсъдят двустранните връзки с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис.
„ Вчера имахме разногласия с нашата съседка Гърция и ще ги имаме и на следващия ден. По същия метод ще има и такива, които ще се пробват да се възползват от тези спорове, само че този факт не значи, че не можем да се срещнем на обща основа като две прилежащи страни, които споделят едно и също море, еднакъв климат и една и съща география. Можем да развиваме съдействието си въз основата на взаимно доверие по доста тематики “, съобщи Ердоган на 29 ноември по време на обръщението си към депутатите от ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) в турския парламент.
Гръцките публични лица също показаха сходен позитивен метод. „ Това, което не преставам да настоявам, е, че без значение дали ще решим главните си въпроси, единствено по себе си е значимо да удължим интервала на мира над Егейско море колкото е допустимо по-дълго “, съобщи гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис в изявление, обещано на 28 ноември.
Както Ердоган, по този начин и гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис показват уговорката си да предизвикват позитивния климат в връзките, както беше маркирано по време на срещата им през септември в Ню Йорк.
Диалогът е от решаващо значение за построяването на доверие
Въпреки че признаваме, че историческите спорове не могат да бъдат позволени бързо, от решаващо значение е каналите за връзка да бъдат отворени, изключително по време на напъните за създаване на доверие, свързани със сигурността и военните въпроси. Сътрудничеството за справяне с незаконната миграция - общо предизвикателство за двете страни - може да послужи като крайъгълен камък за превъзмогване на разликите и свеждане до най-малко на човешките и обществените разноски, свързани с този проблем.
Очакванията на Анкара от Атина са ясни: да отстрани въздействието на трети страни от директните диалози с Турция. Възприемането на метода „ склонен съм да не се съгласявам “ може да проправи пътя към взаимноизгодно уравнение. Акцентът върху позитивните аспекти, като „ спокойствието в Егейско море “, усъвършенстваните културни връзки и засилените двустранни търговско-икономически връзки, може да насърчи сюжет, от който да завоюват и двете страни.
В комплицирания пейзаж на интернационалните връзки не е належащо страните да реализират единодушие по всички въпроси. Разделянето на части, отвореността за разговор и договарянията по различията могат да разкрият нови хоризонти за съдействие. Като се концентрират върху позитивните аспекти, Турция и Гърция могат да сведат до най-малко въздействието на въпросите, които в предишното са обтегнали връзките им.
Отвъд политическите разлики двете съседки поредно са се подкрепяли една друга по време на неполитически бедствия и филантропични провокации, като горски пожари или трусове. Общата история - като се има поради, че прочитът на историята може да бъде спорен според от това кой я чете - и културните сходства, забележими в аспекти като храната и музиката, дават в допълнение измерение на дипломатическите старания, ориентирани към възобновяване на обтегнатите връзки.
В последна сметка, до момента в който Турция и Гърция се ориентират в сложността на връзките си, позитивният, взаимноизгоден метод може да ги сближи повече, в сравнение с би могло да се допусна от историческата геополитика, което ще бъде от изгода и за двете страни. /БГНЕС
