Ще се сблъскат ли Турция и Русия в Либия?
В " Следващите 100 години " описах Турция като нововъзникваща районна мощ, която с течение на времето ще разшири сферата си на въздействие към обсега на Османската империя.
През последното десетилетие, макар натиска от разнообразни направления, тя се въздържа да поема опасности, с цел да се утвърди. Това се промени доста през последните седмици, сигнализирайки за това, което съгласно мен е неизбежното появяване на турската мощност.
Смяната пристигна с две стъпки.
Първо, Турция разгласи, че е разширила изключителната си икономическа зона (ИИЗ) в Източното Средиземноморие в съдействие с държавното управление на Либия по силата на съглашение.
Второ, Турция разгласи, че строи шест нови подводници. Изграждането на нови подводници не е от директно значение, нито пък връзките на Турция с Либия, от чието съдействие се нуждаеше за разширение на ИИЗ. Но дружно тези ходове демонстрират смяна в турската позиция.
По принцип съглашението с Либия основава икономическа зона, която разделя Средиземно море на изток и насочва предизвикателство към въздействието на кипърските гърци. На пръв взор това е просто жест, въпреки и забележителен. Икономическата зона не дефинира военните сфери на въздействие. Това просто значи зона на икономическо владичество, а съглашението на Либия за преконфигуриране на турската ИИЗ в изискванията на продължаваща революция не значи доста. Ходът на Турция беше объркващ, само че не безусловно важен.
Обявяването от Турция няколко седмици по-късно, че ще изпрати войски в Либия за отбрана на интернационално приетото държавно управление на националното съглашение (ПНС) против въстаници, водени от Халифа Хафтар, усили смисъла на измененията в ИИЗ. Промяна в турската политика беше забележима за нас, когато Анкара изиска Съединени американски щати да изтеглят силите си от регион в Северна Сирия, в който са кюрдските войски. Досега Турция беше внимателна с нахлувания в прилежащи страни. Този път обаче турците имаха намерение да изпратят огромен брой сили, евентуално за нескончаем интервал, разширявайки неофициалната граница на Турция в териториите от епохата на Османската ера. Това беше забавен ход, само че не и финален.
Решението за изпращане на турски войски в Либия съставлява трагично разширение на тази политика. В предишното Турция изпрати войски в Кипър, с цел да се опълчи на това, което вижда като опасност на кипърските гърци против турците. Но стъпката във връзка с Либия е огромна смяна. Един от претекстовете несъмнено е петролът. Налице е световно пренасищане с нефт и цените остават умерени, само че това може да се промени и даже при световно пренасищане достъпът до нефт може да бъде завършен от политиката. Турция зависи от петрола от разнообразни районни източници, в това число Русия. Това е нестабилно състояние за Турция, защото тя не може да бъде районна мощ без достъп до сила. Страната се стреми, дружно с други, към дълбочинно сондиране към Кипър. Но търсенето на Турция за петрол и газ в Източното Средиземноморие беше мъчно, ужасно скъпо и несполучливо. Либия е създала нефтени залежи и, в случай че бъде умиротворена, би могла да поддържа турските потребности и да понижи уязвимостта на Анкара от други източници. Интересното е, че турците набират протурски сили в Сирия, с цел да се причислят към напъните ѝ в Либия.
От огромно значение е фактът, че Русия поддържа Хафтар посредством икономическа поддръжка, военна техника и съветски наемници. Подкрепяното от Съединените американски щати ПНС е в отбрана от нескончаем интервал с огромна интернационална поддръжка под формата на мощни изказвания, само че не задоволително мощ, с цел да победи Хафтар. Руската поддръжка наподобява е решаваща към този момент.
Освен че желае да си обезпечи източници на сила, Турция желае ясно да се разбере, че Източното Средиземноморие е район, в който би трябвало да се имат поради турските ползи. Това провокира несъгласие с съвсем всяка власт в района. За Москва плануваната турска интервенция в Либия опонира на дългогодишните съветски ползи, макар че е допустимо Турция и Русия да сключат съглашение за взаимно администриране на Либия. Турските искания в Източното Средиземноморие също опонират на израелските планове за сондиране край крайбрежията на Кипър. Израел стачкува пламенно, взаимно с Гърция. Египет, последовател на Либийската национална войска на Хафтар, също е неприятелски на турските дейности и има положителни връзки с Израел и Гърция, като демонстрира интерес към отбраната на своя богат на запаси континентален шелф. По този метод наподобява, че в Средиземноморието се появяват два блока: Турция и либийското ПНС от едната страна, и Израел, Кипър, Египет, Гърция и либийската ЛНА от друга.
Важен въпрос е какво ще вършат европейците. Италия има основни ползи в Либия, фокусирана върху петрола и е част от газопровода EastMed, дружно с Израел, Кипър и Гърция. Гърция, въпреки и привлечена от турската поддръжка за централното държавно управление, е член на Европейския съюз, враждебно надъхан на турците и затова евентуално ще желае да ги блокира. От друга страна, и други европейски страни имат интерес към Либия и либийско-френският блок може да бъде решителен.
Този въпрос няма да бъде решен бързо. Французите беседват с египтяните, до момента в който руснаците беседват с германците, които се пробват да играят ролята на медиатор. Гърците беседват с този, който чува, а израелците стоят настрани и гледат резултатите, макар че турско-израелските връзки и конкуренцията за петрола са такива, че позицията на Йерусалим е ясна. Официалната позиция на всички тези страни е, че никой не би трябвало да дестабилизира Либия. Реалността е, че Либия е образец на дестабилизацията и изборът сега е сред протест, подкрепян от Русия, и формалното държавно управление, в този момент твърдо подкрепено от Турция .
Може би най-интересният миг, с изключение на дейностите на Турция, е, че несигурните връзки сред Русия и Турция завършват. Тази връзка в никакъв случай не е била комфортна, защото Турция и Русия са били исторически съперници в района, само че действаха за преодоляване на войната в Сирия и за реализиране от турска страна на метод на деяние със Съединени американски щати. Това може да оцелее известно време, защото всяка страна тества другата страна и, от време на време, намира основа за наместване. Сирийският въпрос обаче е евентуално избухлив сред двете страни. Русия би трябвало да задържи надзор поради доверието, а Турция исторически се опълчва на режима на Асад, затова набира сирийски бойци за Либия. Разбира се, турските войски към момента не са пристигнали и може да се случат още доста други неща, само че Турция съобщи, че е станала районна мощ и нейните дейности провокират реакции. Това единствено по себе си е значимо.
Съединените щати участват, само че ползите им са неразбираеми. Съединени американски щати са решаващата морска мощ в Средиземноморието, в случай че желаят да бъдат, само че е малко евентуално да оспорят турския ход. Досега Съединени американски щати бяха тихи. Държавният секретар Майк Помпео възнамерява да посети Кипър през януари, само че тематиката на полемиката ще бъде Законът за партньорство в региона на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, а не засиленото наличие на Турция в района. По-важното е, че преобладаващият интерес към Средиземноморието е ограничение на съветската мощ. Руснаците и сирийците организират морски маневри в Източното Средиземноморие. В същото време Съединени американски щати желаят да запазят връзките си с Турция, изключително откакто се трансформира в забележителна мощ. Въпросът е каква цена ще желае Турция за това другарство. Прави усещане, че Съединени американски щати започнаха да бомбардират ирански бази в Сирия и Ирак, без явно да уведомяват руснаците. Няма помиряване сред Турция и Съединените щати, само че има паралелна игра, най-малко за момента.
Сега навлизаме в нова фаза. Турците нямат толкоз огромен надзор в Източното Средиземноморие, само че всички страни в района би трябвало да одобряват съществено техните стремежи и планове. Те не преобладават в Средиземноморския басейн, само че преобладават в определящите проблеми на Средиземноморието - морските граници и петрола измежду тях. Най-важното е, че съглашението за делимитация на морето с Либия направи към този момент Турция движеща мощ в района към този момент и, съгласно нас, в дълготраен проект.
Автор: Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс ". Фридман е основателят на американската частна разследваща и аналитична организация " Стратфор ". Превод: БГНЕС
През последното десетилетие, макар натиска от разнообразни направления, тя се въздържа да поема опасности, с цел да се утвърди. Това се промени доста през последните седмици, сигнализирайки за това, което съгласно мен е неизбежното появяване на турската мощност.
Смяната пристигна с две стъпки.
Първо, Турция разгласи, че е разширила изключителната си икономическа зона (ИИЗ) в Източното Средиземноморие в съдействие с държавното управление на Либия по силата на съглашение.
Второ, Турция разгласи, че строи шест нови подводници. Изграждането на нови подводници не е от директно значение, нито пък връзките на Турция с Либия, от чието съдействие се нуждаеше за разширение на ИИЗ. Но дружно тези ходове демонстрират смяна в турската позиция.
По принцип съглашението с Либия основава икономическа зона, която разделя Средиземно море на изток и насочва предизвикателство към въздействието на кипърските гърци. На пръв взор това е просто жест, въпреки и забележителен. Икономическата зона не дефинира военните сфери на въздействие. Това просто значи зона на икономическо владичество, а съглашението на Либия за преконфигуриране на турската ИИЗ в изискванията на продължаваща революция не значи доста. Ходът на Турция беше объркващ, само че не безусловно важен.
Обявяването от Турция няколко седмици по-късно, че ще изпрати войски в Либия за отбрана на интернационално приетото държавно управление на националното съглашение (ПНС) против въстаници, водени от Халифа Хафтар, усили смисъла на измененията в ИИЗ. Промяна в турската политика беше забележима за нас, когато Анкара изиска Съединени американски щати да изтеглят силите си от регион в Северна Сирия, в който са кюрдските войски. Досега Турция беше внимателна с нахлувания в прилежащи страни. Този път обаче турците имаха намерение да изпратят огромен брой сили, евентуално за нескончаем интервал, разширявайки неофициалната граница на Турция в териториите от епохата на Османската ера. Това беше забавен ход, само че не и финален.
Решението за изпращане на турски войски в Либия съставлява трагично разширение на тази политика. В предишното Турция изпрати войски в Кипър, с цел да се опълчи на това, което вижда като опасност на кипърските гърци против турците. Но стъпката във връзка с Либия е огромна смяна. Един от претекстовете несъмнено е петролът. Налице е световно пренасищане с нефт и цените остават умерени, само че това може да се промени и даже при световно пренасищане достъпът до нефт може да бъде завършен от политиката. Турция зависи от петрола от разнообразни районни източници, в това число Русия. Това е нестабилно състояние за Турция, защото тя не може да бъде районна мощ без достъп до сила. Страната се стреми, дружно с други, към дълбочинно сондиране към Кипър. Но търсенето на Турция за петрол и газ в Източното Средиземноморие беше мъчно, ужасно скъпо и несполучливо. Либия е създала нефтени залежи и, в случай че бъде умиротворена, би могла да поддържа турските потребности и да понижи уязвимостта на Анкара от други източници. Интересното е, че турците набират протурски сили в Сирия, с цел да се причислят към напъните ѝ в Либия.
От огромно значение е фактът, че Русия поддържа Хафтар посредством икономическа поддръжка, военна техника и съветски наемници. Подкрепяното от Съединените американски щати ПНС е в отбрана от нескончаем интервал с огромна интернационална поддръжка под формата на мощни изказвания, само че не задоволително мощ, с цел да победи Хафтар. Руската поддръжка наподобява е решаваща към този момент.
Освен че желае да си обезпечи източници на сила, Турция желае ясно да се разбере, че Източното Средиземноморие е район, в който би трябвало да се имат поради турските ползи. Това провокира несъгласие с съвсем всяка власт в района. За Москва плануваната турска интервенция в Либия опонира на дългогодишните съветски ползи, макар че е допустимо Турция и Русия да сключат съглашение за взаимно администриране на Либия. Турските искания в Източното Средиземноморие също опонират на израелските планове за сондиране край крайбрежията на Кипър. Израел стачкува пламенно, взаимно с Гърция. Египет, последовател на Либийската национална войска на Хафтар, също е неприятелски на турските дейности и има положителни връзки с Израел и Гърция, като демонстрира интерес към отбраната на своя богат на запаси континентален шелф. По този метод наподобява, че в Средиземноморието се появяват два блока: Турция и либийското ПНС от едната страна, и Израел, Кипър, Египет, Гърция и либийската ЛНА от друга.
Важен въпрос е какво ще вършат европейците. Италия има основни ползи в Либия, фокусирана върху петрола и е част от газопровода EastMed, дружно с Израел, Кипър и Гърция. Гърция, въпреки и привлечена от турската поддръжка за централното държавно управление, е член на Европейския съюз, враждебно надъхан на турците и затова евентуално ще желае да ги блокира. От друга страна, и други европейски страни имат интерес към Либия и либийско-френският блок може да бъде решителен.
Този въпрос няма да бъде решен бързо. Французите беседват с египтяните, до момента в който руснаците беседват с германците, които се пробват да играят ролята на медиатор. Гърците беседват с този, който чува, а израелците стоят настрани и гледат резултатите, макар че турско-израелските връзки и конкуренцията за петрола са такива, че позицията на Йерусалим е ясна. Официалната позиция на всички тези страни е, че никой не би трябвало да дестабилизира Либия. Реалността е, че Либия е образец на дестабилизацията и изборът сега е сред протест, подкрепян от Русия, и формалното държавно управление, в този момент твърдо подкрепено от Турция .
Може би най-интересният миг, с изключение на дейностите на Турция, е, че несигурните връзки сред Русия и Турция завършват. Тази връзка в никакъв случай не е била комфортна, защото Турция и Русия са били исторически съперници в района, само че действаха за преодоляване на войната в Сирия и за реализиране от турска страна на метод на деяние със Съединени американски щати. Това може да оцелее известно време, защото всяка страна тества другата страна и, от време на време, намира основа за наместване. Сирийският въпрос обаче е евентуално избухлив сред двете страни. Русия би трябвало да задържи надзор поради доверието, а Турция исторически се опълчва на режима на Асад, затова набира сирийски бойци за Либия. Разбира се, турските войски към момента не са пристигнали и може да се случат още доста други неща, само че Турция съобщи, че е станала районна мощ и нейните дейности провокират реакции. Това единствено по себе си е значимо.
Съединените щати участват, само че ползите им са неразбираеми. Съединени американски щати са решаващата морска мощ в Средиземноморието, в случай че желаят да бъдат, само че е малко евентуално да оспорят турския ход. Досега Съединени американски щати бяха тихи. Държавният секретар Майк Помпео възнамерява да посети Кипър през януари, само че тематиката на полемиката ще бъде Законът за партньорство в региона на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, а не засиленото наличие на Турция в района. По-важното е, че преобладаващият интерес към Средиземноморието е ограничение на съветската мощ. Руснаците и сирийците организират морски маневри в Източното Средиземноморие. В същото време Съединени американски щати желаят да запазят връзките си с Турция, изключително откакто се трансформира в забележителна мощ. Въпросът е каква цена ще желае Турция за това другарство. Прави усещане, че Съединени американски щати започнаха да бомбардират ирански бази в Сирия и Ирак, без явно да уведомяват руснаците. Няма помиряване сред Турция и Съединените щати, само че има паралелна игра, най-малко за момента.
Сега навлизаме в нова фаза. Турците нямат толкоз огромен надзор в Източното Средиземноморие, само че всички страни в района би трябвало да одобряват съществено техните стремежи и планове. Те не преобладават в Средиземноморския басейн, само че преобладават в определящите проблеми на Средиземноморието - морските граници и петрола измежду тях. Най-важното е, че съглашението за делимитация на морето с Либия направи към този момент Турция движеща мощ в района към този момент и, съгласно нас, в дълготраен проект.
Автор: Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс ". Фридман е основателят на американската частна разследваща и аналитична организация " Стратфор ". Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ