„Алфа Рисърч“: Повече от половината българи смятат, че Бюджет 2022 ще доведе до обедняване
В обстановката на икономическа рецесия и инфлация публичните настройки към Бюджет 2022 и плануваните по-високи разноски са спорни. Очакваните резултати отдават превес на по-вероятен „ гръцки сюжет “ пред „ завършек на политиката небогати вечно “. Същевременно, нуждата от вдишване на нов дълг за компенсиране на заложения бюджетен недостиг поляризира оценките, само че и икономическите планове на семействата – дали да са по-активни, или по-предпазливи в потреблението си. Въпреки спорните оценки по редица индикатори, финансовият министър явно е съумял да си извоюва задоволителен престиж, че най-голяма част от хората са склонни да му възложат контрола върху вярното консумиране на бюджетните средства. Това са част от изводите от извършеното от Алфа Рисърч в партньорство с предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия експресно допитване.
От сблъскалите се политически и експертни отзиви за Бюджет 2022, по-силен публичен отзив получават причините за риск от разлюляване на финансовата непоклатимост, инфлация и обедняване – 59% против 33%, които чакат, че заложената в бюджета философия ще докара до стопански растеж и замогване. Критични са освен последователите на опозицията и негласуващите, само че също и гласоподавателите на един от съдружните сътрудници – Българска социалистическа партия.
От една страна, напъните на държавното управление за увеличение на приходите се утвърждават, само че от друга – заложеният недостиг и нов дълг тормозят хората. Дълги години в планирането на държавния бюджет водещо беше разбирането, че разноските не трябва да надвишават приходите. Сега, смяната на тази философия разделя българското общество на две - 49% остават последователи на досегашната политика, а 43% - на декларирания нов метод.
Поляризираното отношение към бюджета разумно води и до нерешителност в желанията на семействата за персоналното ползване – 54% имат намерение при опция да икономисват, очаквайки скептичен стопански сюжет за страната, а 43% в противен случай - да харчат и влагат, тъй като са оптимисти.
Липсва публичен консенсус кой е най-добре да реализира контрола върху изразходването на бюджетните средства. Най-висока отговорност се делегира на финансовия министър (25%). Относително високи са упованията и за дейна роля от страна на Народното събрание (19%), на взаимния надзор сред съдружните сътрудници в ръководството (17%), а самостоятелно опозицията остава на известна отдалеченост (9%). Значителен е делът и на тези, които нямат доверие на никого (23%).
Към момента ръководещите се употребяват с утвърждение, което частично компенсира терзанията от новия метод във фискалната политика. То обаче е нежно, а осъществяването на бюджета и постигнатите резултати ще са значимият тест, дали ще съумеят да го задържат, или икономическите терзания на хората ще се задълбочат.
Изследването е извършено на 14 февруари 2022г. от Алфа Рисърч особено за предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия. Реализирано е измежду панелна извадка от 401 пълнолетни жители от цялата страна. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по телефона.
От сблъскалите се политически и експертни отзиви за Бюджет 2022, по-силен публичен отзив получават причините за риск от разлюляване на финансовата непоклатимост, инфлация и обедняване – 59% против 33%, които чакат, че заложената в бюджета философия ще докара до стопански растеж и замогване. Критични са освен последователите на опозицията и негласуващите, само че също и гласоподавателите на един от съдружните сътрудници – Българска социалистическа партия.
От една страна, напъните на държавното управление за увеличение на приходите се утвърждават, само че от друга – заложеният недостиг и нов дълг тормозят хората. Дълги години в планирането на държавния бюджет водещо беше разбирането, че разноските не трябва да надвишават приходите. Сега, смяната на тази философия разделя българското общество на две - 49% остават последователи на досегашната политика, а 43% - на декларирания нов метод.
Поляризираното отношение към бюджета разумно води и до нерешителност в желанията на семействата за персоналното ползване – 54% имат намерение при опция да икономисват, очаквайки скептичен стопански сюжет за страната, а 43% в противен случай - да харчат и влагат, тъй като са оптимисти.
Липсва публичен консенсус кой е най-добре да реализира контрола върху изразходването на бюджетните средства. Най-висока отговорност се делегира на финансовия министър (25%). Относително високи са упованията и за дейна роля от страна на Народното събрание (19%), на взаимния надзор сред съдружните сътрудници в ръководството (17%), а самостоятелно опозицията остава на известна отдалеченост (9%). Значителен е делът и на тези, които нямат доверие на никого (23%).
Към момента ръководещите се употребяват с утвърждение, което частично компенсира терзанията от новия метод във фискалната политика. То обаче е нежно, а осъществяването на бюджета и постигнатите резултати ще са значимият тест, дали ще съумеят да го задържат, или икономическите терзания на хората ще се задълбочат.
Изследването е извършено на 14 февруари 2022г. от Алфа Рисърч особено за предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия. Реализирано е измежду панелна извадка от 401 пълнолетни жители от цялата страна. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по телефона.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ