Какво ще промени смъртта на лидера на Ислямска държава?
В Съединени американски щати, Ирак и Сирия изрично настояват, че водачът на „ Ислямска страна “ (ИД) и самопровъзгласил се „ халиф “ Абу Бакр ал Багдади е умрял по време на специфична интервенция от американските военни, в която той е решил да не се предава жив. Какво ще промени гибелта на водача на в миналото мощната и в този момент съвсем унищожена организация? Колкото и да е необичайно обаче, единствено в една страна – Съединени американски щати. Това написа съветският вестник " Взгляд " в материал, представен от организация " Фокус ".
Абу Бакр ал Багдади е бил „ погребван “ най-малко шест пъти, в това число и от Министерството на защитата на Руската федерация през 2017 година, което допуска гибелта му под ударите на съветските Военно-космически сили. Но известията, получени на 27 октомври, наподобяват най-убедителните.
Според данни на Пентагона, оповестени от Newsweek, самопровъзгласилият се „ халиф “ е бил погубен като част от специфична интервенция в сирийското село Бариша, в провинция Идлиб - „ резерватът на терористи “, където обаче мощно въздействие би трябвало да има и Русия.
Операцията е траяла повече от четири часа. Американските спецчасти са пристигнали с осем хеликоптера, а дронове са били употребявани за огнево прикритие. След като командосите са влезнали в постройката, където се е намирал Ал Багдади, се твърди, че се самоубил, активирайки „ мъченическия пояс ”. В същото време две съпруги на ислямисткия водач са били убити, а постройката, в която са се криели, е била разрушена от въздушен удар, с цел да не се трансформира по-късно в светилище.
Това обяснение поражда въпроси, защото последното леговище на водача на „ Ислямска страна “ може да съставлява огромен интерес освен за ислямските фанатици, само че и за разузнаването. Но може и да не съставлява - тук би трябвало да се изчакат детайлностите.
За да се откри местонахождението на Ал Багдади, както в този момент споделят по иракската телевизия, е помогнало разузнаването на Ирак. В поддръжка на това бяха публикувани фрагменти от хипотетичната интервенция. Друго видео по тази тематика беше разполагаем на сирийските публицисти, а сирийските кюрди приписват част от триумфа на себе си.
Както и да е, евентуално положителната вест закъсня - в разцвета на „ Ислямска страна “ щеше да наподобява по-значителна. Вярно, нито тогава, нито в този момент не би било надеждно да се каже какъв е персоналният принос за триумфа на „ халифата ” на Ал Багдади. Неговата фигура може да се интерпретира не толкоз като водач, а по-скоро като идеологическо ядро и агитационен детайл, нужен на същинските архитекти на военните победи на групата - онази част от елита на Садамски Ирак, който отиде в конспиративност и реши да се възползва от омразата към Съединени американски щати в района и „ Арабската пролет ”.
Когато проамериканската коалиция нахлу в Ирак, бъдещият " халиф ", а тогава незабележимия и спокоен богослов Ибрахим ал Бадри, беше малко над тридесет. Той беше разказан като човек с дълбока набожност, придирчив, само че очебийно миролюбив и в някои връзки даже доброжелателен, да вземем за пример, обичаше да играе футбол с децата на бедните.
Впоследствие някогашните „ халифски “ робини описаха, че „ добродушният човек “ персонално взел участие в изтезанията им и плашил прислужниците с видеозаписи на изтезания, осъществени от бойци от „ Ислямска страна “.
Очевидно войната, разгърната от Буш-младши, изигра основна роля в това „ прераждане “. Известно време след началото ѝ провинциалният богослов Ал Бадри попада в американския лагер Бука като сунитска съпротива от междинната класа (американците разчитат на шиитите), само че след това е освободен - или през 2004 година (според публични данни), или през 2009 година - (според свидетелства от управлението на лагера).
Ако въпреки всичко приказваме за 2009 година, тогава към този миг „ Ислямска страна “ е съществувала към този момент три години - под разнообразни имена и като иракската клетка „ Ал Кайда “, от която тя се е отделила във времето. През втората половина на 2010 година Ал Бадри поведе тази клетка на фона на уверенията на Пентагона, че ще бъде изцяло надвит, а на идната година американците започнаха интензивно да го търсят като представител на „ Ал Кайда “.
Групировката на Осама бин Ладен и нейният иракски клон бяха скарани от войната в Сирия, в която бойците на Ал Бадри взеха решение да вземат участие, случайно излизайки отвън границите на отписаните от Осама територии.
За самия Ал Бадри като политик този „ бракоразвод “ се оказа извънредно сполучливо решение. През 2014 година бойците на „ Ислямска страна “ доста разшириха следената си територия, в това число над 1,5 милионния град Мосул. В една от джамиите си, която беше разрушена по време на последвалото избавление на града от силите на кюрдите и войските на Ирак и американците, Ал-Бадри разгласи джихад по целия свят посредством „ Ислямска страна “, обявявайки себе си за халиф - най-висшият водач на единната мюсюлманска страна.
В този смисъл определеният през 2011 година псевдоним му беше доста потребен: Абу Бакр - името на първия от четиримата „ праведни халифи ” - водачите на Праведния халифат. Той е бил определен за лидер на ислямската общественост след гибелта на оракул Мохамед и единствено за две години е разширил територията си два пъти, превземайки целия Арабски полуостров.
Като цяло признакът се оказа ослепителен и в продължение на няколко години Ал Багдади се възприемаше като най-опасния терорист на планетата и злият талант на раковия израстък, възходящ в Близкия изток - квази-държава, където се търгуват плебеи, античните монументи се унищожават, " неверниците " се екзекутират и се заплаща със злато, тъй като животът в новия " Халифатът " би трябвало да бъде същият, какъвто е бил при Мохамед.
Малко евентуално е провинциалният мулла, захласнат от теологията, да е била мощен в актуалните способи за агитация в Интернет. Междувременно точно пропагандата се оказа един от главните фактори в разцвета на „ Ислямска страна “, дружно с непосредствените военни триумфи.
Новият „ халифат “ се трансформира в мрежова организация, разчитайки на професионални и съмнително висококачествени видеоклипове, популяризирани в международната мрежа. В резултат на това освен бедните иракски селяни, само че и десетки хиляди мюсюлмани от просперираща Европа съумяха да бъдат примамени от джихадистите. Бойците на„ Ислямска страна “ съумяха да покажат своята мощ и въздействие, като по този метод въодушевиха ислямистите за терористични офанзиви по целия свят и послужиха за набирането на нови последователи.
В момента „ Ислямска страна “, с помощта на дейностите на съветските и сирийските военни, от една страна, и на кюрдите и американците, от друга, е единствено мрежова организация. „ Халифатът на земята “ беше опустошен, митът за непобедимостта на „ воините на Аллах “ беше опустошен, а механически усъвършенстваната агитация на ислямистите се лиши от своите коронни тезиси.
С всичко казано, ликвидирането на Ал Багдади персонално не се трансформира доста: той е подобен, какъвто хората чакат да бъде, само че не и геният на мрежовата агитация - последното оръжие на „ Ислямска страна “. И това е редкият случай, когато аргументът, че новият водач може да се окаже доста по-кръвожаден от остарелия, въобще няма смисъл - просто няма накъде да е по-кръвожаден.
Ако Ал Багдади в действителност е мъртъв, редица негови изключително радикални последователи могат да последват образеца му и да облекат „ страдалчески пояс “, тъй че в близко бъдеще равнището на терористичната опасност в света може да се усили.
Но той напусна този свят не като несломим боец, не като мощен водач, не като лидер на в действителност работещ „ халифат “, а като един от многото радикални ислямски проповедници с редица въоръжени последователи.
Тоест като изцяло елементарен човекоядец като се изключи това, че има рекламната марка на „ Ислямска страна “ в заглавието, чиито победи са в предишното.
Единственият човек, за който елиминирането на този „ улов “ в действителност е „ доста значимо събитие “, е Доналд Тръмп, тук президентът на Съединени американски щати не лъже. Унищожаването на подобен демонизиран „ звяр “ ще бъде записано в неговия персонален актив, който би трябвало да помогне в битката против демократите за преизбирането му през 2020 година
В този смисъл трупът на Ибрахим ал Бадри ще послужи за добра идея, тъй като за Русия по-лоши от американските демократи, са единствено терористите, които не са изцяло унищожени в Сирия, само че и това не е тъкмо.
Абу Бакр ал Багдади е бил „ погребван “ най-малко шест пъти, в това число и от Министерството на защитата на Руската федерация през 2017 година, което допуска гибелта му под ударите на съветските Военно-космически сили. Но известията, получени на 27 октомври, наподобяват най-убедителните.
Според данни на Пентагона, оповестени от Newsweek, самопровъзгласилият се „ халиф “ е бил погубен като част от специфична интервенция в сирийското село Бариша, в провинция Идлиб - „ резерватът на терористи “, където обаче мощно въздействие би трябвало да има и Русия.
Операцията е траяла повече от четири часа. Американските спецчасти са пристигнали с осем хеликоптера, а дронове са били употребявани за огнево прикритие. След като командосите са влезнали в постройката, където се е намирал Ал Багдади, се твърди, че се самоубил, активирайки „ мъченическия пояс ”. В същото време две съпруги на ислямисткия водач са били убити, а постройката, в която са се криели, е била разрушена от въздушен удар, с цел да не се трансформира по-късно в светилище.
Това обяснение поражда въпроси, защото последното леговище на водача на „ Ислямска страна “ може да съставлява огромен интерес освен за ислямските фанатици, само че и за разузнаването. Но може и да не съставлява - тук би трябвало да се изчакат детайлностите.
За да се откри местонахождението на Ал Багдади, както в този момент споделят по иракската телевизия, е помогнало разузнаването на Ирак. В поддръжка на това бяха публикувани фрагменти от хипотетичната интервенция. Друго видео по тази тематика беше разполагаем на сирийските публицисти, а сирийските кюрди приписват част от триумфа на себе си.
Както и да е, евентуално положителната вест закъсня - в разцвета на „ Ислямска страна “ щеше да наподобява по-значителна. Вярно, нито тогава, нито в този момент не би било надеждно да се каже какъв е персоналният принос за триумфа на „ халифата ” на Ал Багдади. Неговата фигура може да се интерпретира не толкоз като водач, а по-скоро като идеологическо ядро и агитационен детайл, нужен на същинските архитекти на военните победи на групата - онази част от елита на Садамски Ирак, който отиде в конспиративност и реши да се възползва от омразата към Съединени американски щати в района и „ Арабската пролет ”.
Когато проамериканската коалиция нахлу в Ирак, бъдещият " халиф ", а тогава незабележимия и спокоен богослов Ибрахим ал Бадри, беше малко над тридесет. Той беше разказан като човек с дълбока набожност, придирчив, само че очебийно миролюбив и в някои връзки даже доброжелателен, да вземем за пример, обичаше да играе футбол с децата на бедните.
Впоследствие някогашните „ халифски “ робини описаха, че „ добродушният човек “ персонално взел участие в изтезанията им и плашил прислужниците с видеозаписи на изтезания, осъществени от бойци от „ Ислямска страна “.
Очевидно войната, разгърната от Буш-младши, изигра основна роля в това „ прераждане “. Известно време след началото ѝ провинциалният богослов Ал Бадри попада в американския лагер Бука като сунитска съпротива от междинната класа (американците разчитат на шиитите), само че след това е освободен - или през 2004 година (според публични данни), или през 2009 година - (според свидетелства от управлението на лагера).
Ако въпреки всичко приказваме за 2009 година, тогава към този миг „ Ислямска страна “ е съществувала към този момент три години - под разнообразни имена и като иракската клетка „ Ал Кайда “, от която тя се е отделила във времето. През втората половина на 2010 година Ал Бадри поведе тази клетка на фона на уверенията на Пентагона, че ще бъде изцяло надвит, а на идната година американците започнаха интензивно да го търсят като представител на „ Ал Кайда “.
Групировката на Осама бин Ладен и нейният иракски клон бяха скарани от войната в Сирия, в която бойците на Ал Бадри взеха решение да вземат участие, случайно излизайки отвън границите на отписаните от Осама територии.
За самия Ал Бадри като политик този „ бракоразвод “ се оказа извънредно сполучливо решение. През 2014 година бойците на „ Ислямска страна “ доста разшириха следената си територия, в това число над 1,5 милионния град Мосул. В една от джамиите си, която беше разрушена по време на последвалото избавление на града от силите на кюрдите и войските на Ирак и американците, Ал-Бадри разгласи джихад по целия свят посредством „ Ислямска страна “, обявявайки себе си за халиф - най-висшият водач на единната мюсюлманска страна.
В този смисъл определеният през 2011 година псевдоним му беше доста потребен: Абу Бакр - името на първия от четиримата „ праведни халифи ” - водачите на Праведния халифат. Той е бил определен за лидер на ислямската общественост след гибелта на оракул Мохамед и единствено за две години е разширил територията си два пъти, превземайки целия Арабски полуостров.
Като цяло признакът се оказа ослепителен и в продължение на няколко години Ал Багдади се възприемаше като най-опасния терорист на планетата и злият талант на раковия израстък, възходящ в Близкия изток - квази-държава, където се търгуват плебеи, античните монументи се унищожават, " неверниците " се екзекутират и се заплаща със злато, тъй като животът в новия " Халифатът " би трябвало да бъде същият, какъвто е бил при Мохамед.
Малко евентуално е провинциалният мулла, захласнат от теологията, да е била мощен в актуалните способи за агитация в Интернет. Междувременно точно пропагандата се оказа един от главните фактори в разцвета на „ Ислямска страна “, дружно с непосредствените военни триумфи.
Новият „ халифат “ се трансформира в мрежова организация, разчитайки на професионални и съмнително висококачествени видеоклипове, популяризирани в международната мрежа. В резултат на това освен бедните иракски селяни, само че и десетки хиляди мюсюлмани от просперираща Европа съумяха да бъдат примамени от джихадистите. Бойците на„ Ислямска страна “ съумяха да покажат своята мощ и въздействие, като по този метод въодушевиха ислямистите за терористични офанзиви по целия свят и послужиха за набирането на нови последователи.
В момента „ Ислямска страна “, с помощта на дейностите на съветските и сирийските военни, от една страна, и на кюрдите и американците, от друга, е единствено мрежова организация. „ Халифатът на земята “ беше опустошен, митът за непобедимостта на „ воините на Аллах “ беше опустошен, а механически усъвършенстваната агитация на ислямистите се лиши от своите коронни тезиси.
С всичко казано, ликвидирането на Ал Багдади персонално не се трансформира доста: той е подобен, какъвто хората чакат да бъде, само че не и геният на мрежовата агитация - последното оръжие на „ Ислямска страна “. И това е редкият случай, когато аргументът, че новият водач може да се окаже доста по-кръвожаден от остарелия, въобще няма смисъл - просто няма накъде да е по-кръвожаден.
Ако Ал Багдади в действителност е мъртъв, редица негови изключително радикални последователи могат да последват образеца му и да облекат „ страдалчески пояс “, тъй че в близко бъдеще равнището на терористичната опасност в света може да се усили.
Но той напусна този свят не като несломим боец, не като мощен водач, не като лидер на в действителност работещ „ халифат “, а като един от многото радикални ислямски проповедници с редица въоръжени последователи.
Тоест като изцяло елементарен човекоядец като се изключи това, че има рекламната марка на „ Ислямска страна “ в заглавието, чиито победи са в предишното.
Единственият човек, за който елиминирането на този „ улов “ в действителност е „ доста значимо събитие “, е Доналд Тръмп, тук президентът на Съединени американски щати не лъже. Унищожаването на подобен демонизиран „ звяр “ ще бъде записано в неговия персонален актив, който би трябвало да помогне в битката против демократите за преизбирането му през 2020 година
В този смисъл трупът на Ибрахим ал Бадри ще послужи за добра идея, тъй като за Русия по-лоши от американските демократи, са единствено терористите, които не са изцяло унищожени в Сирия, само че и това не е тъкмо.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ