В самото начало на миналата седмица написах, че , което

В самото начало на предходната седмица написах, че, което може да убеди повече хора, че имунизациите против ковид са безвредни – политици да се имунизират обществено. Оттогава обаче в България нещо няма напор от политици да го сторят.
Досега единствено здравният министър проф. Костадин Ангелов разгласи твърдо желание да се имунизира, едвам през вчерашния ден и столичният кмет Йорданка Фандъкова го стори. Всички други запитани представители на държавното управление заобикалят безапелационен отговор. Би трябвало, по-скоро, най-вероятно – това са обществените отговори на тези, които са за образец изключително в рецесия. Защото няма какво да се лъжем – елементарните хора гледат какво вършат политиците и държавниците, когато е рецесия, защото са уверени, че политиците и държавниците по принцип лъжат и крият информация, само че няма по какъв начин да скрият толкоз добре дейностите си. Ако се имунизират, значи това ще им опази животеца – дай и аз. Ако ли не – абе има нещо гнило тука, тоя желае аз да се имунизирам, пък той не ще.
Колкото и научни престижи да кажат, че няма ужасно, все тая – щом странят тези, чийто живот всеобщо е минал главно в това по какъв начин да се облагодетелстват и да го подобрят с всички вероятни трикове, значи убеждаването става доста сложна работа. Примерът постоянно е 1000 пъти по-добър от всевъзможни думи.
Така че в случай че ще се борим с това злополучие, ще стане единствено в случай че всички сме в кюпа. Ако е " ", " по-скоро " и " най-вероятно ", ще си приказваме за умрелите още доста дълго време. В отговорностите на държавниците е при сложни решения да убедят задоволително хора, че по този начин би трябвало, с цел да може и обществото да реагира като цяло в една посока. Иначе всеки е самичък за себе си, а притчата по история за кан Кубрат и синовете му мисля въпреки всичко я знаят задоволително хора в България – почти толкоз, колкото би трябвало да бъдат уверени, че имунизациите са безвредни. Вече какъв брой време работят – следва да забележим!
Автор: Ивайло Ачев