Милена Тодорова и Владо Илиев: Лесно ни е, защото имаме еднакви цели. Рядко се караме
В събота в Контиолахти започва сезонът в международната купа по биатлон. В различен финландски зимен център – Вуокати, българските национали организираха последния стадий от подготовката си. “24 часа” се свърза там с представилата се мощно през предходната акция Милена Тодорова и състезател №1 на България за 2019-а Владимир Илиев и помоли за изявление. От предходната година двамата публично са двойка. Те са втората такава в националния тим на най-успешния зимен спорт за България. Миналия декември Десислава Стоянова и Димитър Герджиков станаха родители на момиченце.
- Голямото очакване свърши. Как се чувствате преди началото на сезона?
Владо: Добре се усещаме, обикновено. Още не мога да кажа, че сме във върхова форма. Изкарахме много тежък лагер във Вуокати, само че тъкмо такава бе задачата. Тренирахме интензивно. Сега сме малко изморени, може и да не ни се получат нещата по този начин, както желаеме. Така обаче трябваше да създадем, с цел да може да издържим дългия сезон, в случай че го има целия. Но ние се готвихме за подобен вид и особено за международното състезание. Затова и поехме много натоварвания.
Милена: Да, усещам се окей. Лагерът мина добре. Участвахме в контролни надпревари и видяхме почти къде се намираме по отношение на украинците, американците и финландците. Получи се добре. Лично аз за себе си видях кои са нещата, които към момента би трябвало да дооправя. Владо е прав, че може би първите стартове няма да са такива, каквито ни се желае, само че се надявам, че с течение на сезона всичко ще си пристигна на мястото.
- Тази година подготовката бе друга по 2 индикатора – нови треньори (руснаците Александър Касперович и Виталий Норицин - б.а.) и всички спънки и условия, които основава коронавирусът. Как ви повлия това?
М .: Наистина коронавирусът промени доста нещата. Усещаше се на всички места, на които тренирахме. Имаше и такива, на които не успяхме да отидем поради вируса. Успяхме обаче да свършим заплануваното за подготовката. Що се отнася до новите треньори, с тях нещата бяха доста по-различни от това, с което бяхме привикнали до момента - като натоварване, методите за него. Използват повече крос, повече ролки, повече крос реплика. Наблягат повече на стрелковите извършения.
В.: Коронавирусът се отрази на всичко по света, надлежно и на нас в биатлона. Мерките са разнообразни. Някъде са затегнати ограниченията, другаде - не. Например тук, в Скандинавието, хората живеят по-нормално и съвсем не се усеща пандемията. На подготовката обстановката се отрази, че не можахме да отидем на някои запланувани места, което за мен е минус.
Но като цяло изпълнихме съвсем всичко. Милена към този момент изясни, че методите на новите треньори са много по-различни – откъм функционална част, откъм стрелкова, доста разнообразни извършения в силовата подготовка. Като цяло мога да кажа, че
над 70%
са разнообразни
нещата от тези,
които ги вършим в България. Имаме си доверие с новите треньори, работим в една тенденция. Всеки е експерт в неговата си област и считам, че ще се получат нещата рано или късно. Главната ни цел е олимпиадата през 2022 година
- Владо към този момент отговори частично на този въпрос, само че в случай че още нещо може да добавите за сработването с Александър Касперович и Виталий Норицин?
В.: Освен експерти са и разбрани като хора. Единият треньор (Норицин - б.а.) е много млад и сме близки по метод на мислене. Това важи и за българския помощник-треньор (Красимир Дочев - б.а.) - и той добавя добре екипа. Обяснява, в случай че на някого нещо не е ясно. Сработихме се обикновено. В началото единствено имаше проблем с техните визи и не съумяха да дойдат на някои лагери.
М.: Да, сработихме се добре. Всъщност двамата не са разграничени като функционалности - примерно единият да дава отговор единствено за стрелковата част. Единият си е старши треньор, а другият повече работи с нас в хода на самата подготовка. Двамата са съгласували програмата, само че характерно систематизиране на функциите няма.
При тренировките и двамата примерно ни прострелват и всичко друго. Аз и до момента бях удовлетворена от предходния треньор, с който тренирахму, и екипа, само че в този момент той е по-голям. Това води до друго чувство и може да се дефинира като стъпка напред в развиването на тима.
- Как ви се отразява на душeвността обстановката с ковид?
М.: Тежко е. Вече стартира да има позитивни проби и в биатлона. Може да се случи на всеки. Това значи 2 седмици карантина. Не дай си боже да е нещо по-сериозно. След това би трябвало да дадеш 3 негативни теста. Това ще донесе психическо напрежение за самия играч. Ти си се готвил
и внезапно
те стопират и
не знаеш
дали изобщо
ще продължиш
Ще има едно такова незнание през целия сезон, което няма да се отрази добре душевен на биатлонистите, само че това е ситуацията.
В.: Аз по тази тематика мога да приказвам доста. Ситуацията с тези PCR проби не е добре - през днешния ден си позитивен, на следващия ден негативен. Нямам им доста религия. Дотук направих доста проби, всички бяха негативни. Сега от IBU вкараха нови правила -
всеки 4-и ден ще
вършим проби
на международната купа.
Имаме възбрана за свободно излизане отвън подготовка. Целта е да се понижат съвсем напълно контактите на състезателите и хората от екипите. Не може да се върви по магазини. Излизането от хотела би трябвало да е единствено за тренировки и стартове. Може би единствено разходки вечер ще са разрешени. Ще има особено място, на което си поръчваш артикули, които ще ти доставят. Естествено, от самото начало си с маска.
Единствено когато караш ски - без. Ще забележим по какъв начин ще тръгне сезонът. Доста ще е комплицирано. Ще е доста кофти, в случай че се получи някакъв позитивен тест без признаци. Няма да те позволен до надпревари, а ти си се готвил толкоз доста.
А поради един биатлонист в това отношение може да пострада и целият тим. В взаимозависимост от контактите има вид да бъдат спрени всички. Това в действителност ще е доста неприятно. Засега подсигуряват, че сезонът ще се организира, само че в случай че има доста случаи, може и да го спрат.
Безусловно това занимава мислите ни и се отразява на концентрацията върху напълно спортната част. Планирахме едно прибиране в България за празниците след първите 4 кръга, само че и у нас обстановката е много неприятна и едва ли ще го създадем, с цел да се предпазим.
- Пуснахте се в контролни надпревари във Вуокати. Как обмисляне представянето си?
В.: Като всеки първи път имаше напрежение. В стрелбата позволих неточности, само че не са фрапантни. Организацията на контролното беше доста добра. Имаше опция да ни снимат и след това да проучваме нещата.
Всеки знае къде са позволените неточности. Смятам, че след І кръг на международната купа ще стартират да ни се получават стартовете. Като цяло и ние, и треньорите считаме, че резултатите от контролното са положителни.
М.: Съгласна съм с Владо. Лично при мен считам, че грешките не са доста дребни, само че се надявам, че откакто съм наясно с тях, ще съумея да ги изчистя.
- Предишният сезон бе по-успешен за Милена. Какви са упованията и задачите на двамата за новия?
М.: Естествено, че като веднъж си постигнал такива резултати, ти се желае да го направиш отново, а и да ги подобриш. Гледам обаче да не се конкретизирам върху това като съответни цели. Ако сезонът не тръгне окей, което може да се случи поради разнообразни условия, не желая да остана разочарована.
Сезон със сезон не си наподобява. Ще върша, това което би трябвало, което съм упражнявала. Ако ми се получи, ще бъда удовлетворена. Ако не, ще упражнявам още, с цел да го направя.
В.: Аз постоянно имам мотивация. Лош сезон не може да промени това за идващия. Отново потеглям да пъдя допустимо най-високите места в класирането. Иска ми се добре да се показва в международната купа, с цел да може преди международното да имам самочувствие, което да ми помогне за представянето на шампионата.
През този сезон обаче желая да се огледат всички елементи в представянето ми, с цел да може да си сверя часовника и да си направя изводите за идната година, когато ще е олимпиадата. Вече загатнах, че тя е огромната цел за мен.
Смятам, че не съм стигнал върха в кариерата си. Върхът е първото място и към него се стремя.
- Като двойка дружно ли живеете по лагерите и в случай че да, по какъв начин ви се отразява това?
М.: Да, от началото на подготовката на всеки лагер живеем дружно. Смятам, че ни се отразява добре.
В.: И отпреди това в Троян си живеем дружно. Строим нов дом, където ще сме независими. Има много биатлонисти в международната купа като нас. Треньорите ни са съгласни с това. Психически се чувстваш по-добре, когато близкият ти човек е до теб.
- Стига ли се до обстановка, в която пораждат разногласия за нещо в всекидневието?
В.: Винаги има, само че при нас е по-лесно, тъй като нашите цели в живота и кариерата са съвсем едни и същи. Всеки демонстрира схващане към другия.
М.: Може би имате поради някакви битовизми, само че при нас всичко е доста по-различно. Сменяме непрекъснато хотели, дрешникът ни е преносим, в множеството време упражняваме. Няма по какъв начин да приказваме за естествените битовизми. Рядко се караме за нещо и то е доста дребно.
В.: Да прибавя, че в битов аспект ние и двамата сме много подредени и няма по какъв начин да се скараме за това кой къде е поставил нещо.
- Стана ясно, че строите собствен дом. Има ли нещо в персонален проект, което да ви следва?
В.: Друго засега… Имаме проекти, само че те са много надалеч в бъдещето, към този момент напълно сме се отдали на спорта. Той е до време и считаме, че в този момент би трябвало да се концентрираме върху него. Единственото, което ни се случва отвън спорта, е,
че си строим дом
и се надявам да си я създадем както ни се желае, и след лагери и надпревари да ни е прелестно, уютно и да си почиваме там. Пък към този момент по-нататък ще мислим и за други неща, за които при професионалните спортисти не остава доста време.
- Как виждате възможностите на националния тим да показа добре през новия сезон най-успешния български зимен спорт като щафети, класиране по народи? При мъжете към този момент го няма Красимир Анев.
В.: С неговото отричане ще е по-сложно и то ще повлияе. Има млади момчета, на които ще се даде късмет. Наистина не са на равнището на Краси. Няма какво да се залъгваме. Но даже без него не считам, че при щафетите ще имаме проблем с олимпийските квоти. Стига самостоятелните стартове да протичат обикновено. В класирането по народи най-важното е да вземем оптимален брой олимпийски квоти.
Дали ще сме 12-и, или 18-и, това е само за авторитет за страната. Не считам, че сега треньорите могат да създадат чудеса, всичко потегля от клубовете. Там би трябвало да се работи, с цел да излизат от ден на ден положителни състезатели и да има добър народен отбор.
Ще е комплицирано при нас, само че виждам, че и в други тимове се прави промяна на генерации. Смятам, че няма да е толкоз зле, колкото си мислят някои хора.
М.: При нас се стремим да гледаме позитивно на нещата. Ще се борим за цялостен брой квоти за олимпиадата. Ще забележим дали ще се получи.
- Голямото очакване свърши. Как се чувствате преди началото на сезона?
Владо: Добре се усещаме, обикновено. Още не мога да кажа, че сме във върхова форма. Изкарахме много тежък лагер във Вуокати, само че тъкмо такава бе задачата. Тренирахме интензивно. Сега сме малко изморени, може и да не ни се получат нещата по този начин, както желаеме. Така обаче трябваше да създадем, с цел да може да издържим дългия сезон, в случай че го има целия. Но ние се готвихме за подобен вид и особено за международното състезание. Затова и поехме много натоварвания.
Милена: Да, усещам се окей. Лагерът мина добре. Участвахме в контролни надпревари и видяхме почти къде се намираме по отношение на украинците, американците и финландците. Получи се добре. Лично аз за себе си видях кои са нещата, които към момента би трябвало да дооправя. Владо е прав, че може би първите стартове няма да са такива, каквито ни се желае, само че се надявам, че с течение на сезона всичко ще си пристигна на мястото.
- Тази година подготовката бе друга по 2 индикатора – нови треньори (руснаците Александър Касперович и Виталий Норицин - б.а.) и всички спънки и условия, които основава коронавирусът. Как ви повлия това?
М .: Наистина коронавирусът промени доста нещата. Усещаше се на всички места, на които тренирахме. Имаше и такива, на които не успяхме да отидем поради вируса. Успяхме обаче да свършим заплануваното за подготовката. Що се отнася до новите треньори, с тях нещата бяха доста по-различни от това, с което бяхме привикнали до момента - като натоварване, методите за него. Използват повече крос, повече ролки, повече крос реплика. Наблягат повече на стрелковите извършения.
В.: Коронавирусът се отрази на всичко по света, надлежно и на нас в биатлона. Мерките са разнообразни. Някъде са затегнати ограниченията, другаде - не. Например тук, в Скандинавието, хората живеят по-нормално и съвсем не се усеща пандемията. На подготовката обстановката се отрази, че не можахме да отидем на някои запланувани места, което за мен е минус.
Но като цяло изпълнихме съвсем всичко. Милена към този момент изясни, че методите на новите треньори са много по-различни – откъм функционална част, откъм стрелкова, доста разнообразни извършения в силовата подготовка. Като цяло мога да кажа, че
над 70%
са разнообразни
нещата от тези,
които ги вършим в България. Имаме си доверие с новите треньори, работим в една тенденция. Всеки е експерт в неговата си област и считам, че ще се получат нещата рано или късно. Главната ни цел е олимпиадата през 2022 година
- Владо към този момент отговори частично на този въпрос, само че в случай че още нещо може да добавите за сработването с Александър Касперович и Виталий Норицин?
В.: Освен експерти са и разбрани като хора. Единият треньор (Норицин - б.а.) е много млад и сме близки по метод на мислене. Това важи и за българския помощник-треньор (Красимир Дочев - б.а.) - и той добавя добре екипа. Обяснява, в случай че на някого нещо не е ясно. Сработихме се обикновено. В началото единствено имаше проблем с техните визи и не съумяха да дойдат на някои лагери.
М.: Да, сработихме се добре. Всъщност двамата не са разграничени като функционалности - примерно единият да дава отговор единствено за стрелковата част. Единият си е старши треньор, а другият повече работи с нас в хода на самата подготовка. Двамата са съгласували програмата, само че характерно систематизиране на функциите няма.
При тренировките и двамата примерно ни прострелват и всичко друго. Аз и до момента бях удовлетворена от предходния треньор, с който тренирахму, и екипа, само че в този момент той е по-голям. Това води до друго чувство и може да се дефинира като стъпка напред в развиването на тима.
- Как ви се отразява на душeвността обстановката с ковид?
М.: Тежко е. Вече стартира да има позитивни проби и в биатлона. Може да се случи на всеки. Това значи 2 седмици карантина. Не дай си боже да е нещо по-сериозно. След това би трябвало да дадеш 3 негативни теста. Това ще донесе психическо напрежение за самия играч. Ти си се готвил
и внезапно
те стопират и
не знаеш
дали изобщо
ще продължиш
Ще има едно такова незнание през целия сезон, което няма да се отрази добре душевен на биатлонистите, само че това е ситуацията.
В.: Аз по тази тематика мога да приказвам доста. Ситуацията с тези PCR проби не е добре - през днешния ден си позитивен, на следващия ден негативен. Нямам им доста религия. Дотук направих доста проби, всички бяха негативни. Сега от IBU вкараха нови правила -
всеки 4-и ден ще
вършим проби
на международната купа.
Имаме възбрана за свободно излизане отвън подготовка. Целта е да се понижат съвсем напълно контактите на състезателите и хората от екипите. Не може да се върви по магазини. Излизането от хотела би трябвало да е единствено за тренировки и стартове. Може би единствено разходки вечер ще са разрешени. Ще има особено място, на което си поръчваш артикули, които ще ти доставят. Естествено, от самото начало си с маска.
Единствено когато караш ски - без. Ще забележим по какъв начин ще тръгне сезонът. Доста ще е комплицирано. Ще е доста кофти, в случай че се получи някакъв позитивен тест без признаци. Няма да те позволен до надпревари, а ти си се готвил толкоз доста.
А поради един биатлонист в това отношение може да пострада и целият тим. В взаимозависимост от контактите има вид да бъдат спрени всички. Това в действителност ще е доста неприятно. Засега подсигуряват, че сезонът ще се организира, само че в случай че има доста случаи, може и да го спрат.
Безусловно това занимава мислите ни и се отразява на концентрацията върху напълно спортната част. Планирахме едно прибиране в България за празниците след първите 4 кръга, само че и у нас обстановката е много неприятна и едва ли ще го създадем, с цел да се предпазим.
- Пуснахте се в контролни надпревари във Вуокати. Как обмисляне представянето си?
В.: Като всеки първи път имаше напрежение. В стрелбата позволих неточности, само че не са фрапантни. Организацията на контролното беше доста добра. Имаше опция да ни снимат и след това да проучваме нещата.
Всеки знае къде са позволените неточности. Смятам, че след І кръг на международната купа ще стартират да ни се получават стартовете. Като цяло и ние, и треньорите считаме, че резултатите от контролното са положителни.
М.: Съгласна съм с Владо. Лично при мен считам, че грешките не са доста дребни, само че се надявам, че откакто съм наясно с тях, ще съумея да ги изчистя.
- Предишният сезон бе по-успешен за Милена. Какви са упованията и задачите на двамата за новия?
М.: Естествено, че като веднъж си постигнал такива резултати, ти се желае да го направиш отново, а и да ги подобриш. Гледам обаче да не се конкретизирам върху това като съответни цели. Ако сезонът не тръгне окей, което може да се случи поради разнообразни условия, не желая да остана разочарована.
Сезон със сезон не си наподобява. Ще върша, това което би трябвало, което съм упражнявала. Ако ми се получи, ще бъда удовлетворена. Ако не, ще упражнявам още, с цел да го направя.
В.: Аз постоянно имам мотивация. Лош сезон не може да промени това за идващия. Отново потеглям да пъдя допустимо най-високите места в класирането. Иска ми се добре да се показва в международната купа, с цел да може преди международното да имам самочувствие, което да ми помогне за представянето на шампионата.
През този сезон обаче желая да се огледат всички елементи в представянето ми, с цел да може да си сверя часовника и да си направя изводите за идната година, когато ще е олимпиадата. Вече загатнах, че тя е огромната цел за мен.
Смятам, че не съм стигнал върха в кариерата си. Върхът е първото място и към него се стремя.
- Като двойка дружно ли живеете по лагерите и в случай че да, по какъв начин ви се отразява това?
М.: Да, от началото на подготовката на всеки лагер живеем дружно. Смятам, че ни се отразява добре.
В.: И отпреди това в Троян си живеем дружно. Строим нов дом, където ще сме независими. Има много биатлонисти в международната купа като нас. Треньорите ни са съгласни с това. Психически се чувстваш по-добре, когато близкият ти човек е до теб.
- Стига ли се до обстановка, в която пораждат разногласия за нещо в всекидневието?
В.: Винаги има, само че при нас е по-лесно, тъй като нашите цели в живота и кариерата са съвсем едни и същи. Всеки демонстрира схващане към другия.
М.: Може би имате поради някакви битовизми, само че при нас всичко е доста по-различно. Сменяме непрекъснато хотели, дрешникът ни е преносим, в множеството време упражняваме. Няма по какъв начин да приказваме за естествените битовизми. Рядко се караме за нещо и то е доста дребно.
В.: Да прибавя, че в битов аспект ние и двамата сме много подредени и няма по какъв начин да се скараме за това кой къде е поставил нещо.
- Стана ясно, че строите собствен дом. Има ли нещо в персонален проект, което да ви следва?
В.: Друго засега… Имаме проекти, само че те са много надалеч в бъдещето, към този момент напълно сме се отдали на спорта. Той е до време и считаме, че в този момент би трябвало да се концентрираме върху него. Единственото, което ни се случва отвън спорта, е,
че си строим дом
и се надявам да си я създадем както ни се желае, и след лагери и надпревари да ни е прелестно, уютно и да си почиваме там. Пък към този момент по-нататък ще мислим и за други неща, за които при професионалните спортисти не остава доста време.
- Как виждате възможностите на националния тим да показа добре през новия сезон най-успешния български зимен спорт като щафети, класиране по народи? При мъжете към този момент го няма Красимир Анев.
В.: С неговото отричане ще е по-сложно и то ще повлияе. Има млади момчета, на които ще се даде късмет. Наистина не са на равнището на Краси. Няма какво да се залъгваме. Но даже без него не считам, че при щафетите ще имаме проблем с олимпийските квоти. Стига самостоятелните стартове да протичат обикновено. В класирането по народи най-важното е да вземем оптимален брой олимпийски квоти.
Дали ще сме 12-и, или 18-и, това е само за авторитет за страната. Не считам, че сега треньорите могат да създадат чудеса, всичко потегля от клубовете. Там би трябвало да се работи, с цел да излизат от ден на ден положителни състезатели и да има добър народен отбор.
Ще е комплицирано при нас, само че виждам, че и в други тимове се прави промяна на генерации. Смятам, че няма да е толкоз зле, колкото си мислят някои хора.
М.: При нас се стремим да гледаме позитивно на нещата. Ще се борим за цялостен брой квоти за олимпиадата. Ще забележим дали ще се получи.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ