Русия и Китай в противопоставянето със САЩ: Военно-политически особености
В съветското общество, както и в експертната общественост, битува мнението, че Русия би трябвало да води по-агресивна политика по отношение на Съединени американски щати и техните съдружници в НАТО. По някаква причина последователите на твърдите дейности постоянно цитират Китай като образец, изцяло игнорирайки обстоятелството, че Китай де факто организира политика, сходна на съветската, единствено че още по-предпазлива.
Например, Китай към момента не води война за Тайван, а Русия към този момент е въвлечена във войната в Украйна. Това се случи не на последно място, тъй като в Китай обществото е привикнало чинно да извършва волята на управляващите, а съветските управляващи постоянно са принудени да се преценяват с волята на обществото.
В резултат на това човек би трябвало да изостави спретната и неразбираема политика на изчакване на необятните маси и от време на време, откакто избере повече или по-малко добър миг, да се остави да бъде предизвикан към дейни дейности.
В Грузия през 2008 година се получи безупречно. В Украйна през 2022 година стартът не беше изцяло сполучлив, само че до 2023 година обстановката се усъвършенства. Въпреки това загубите (материални, морални и политически) ще бъдат обилни.
Сега Китай се пробва да избегне развиването на тайванската рецесия съгласно украинския сюжет, само че явно Съединените щати са склонни да не му разрешат да заобикаля нуждата да се бие за Тайван, даже в случай че Вашингтон не успее да се измъкне от спор с Русия до тогава и бъдат принудени действително да водят хибридна война на два фронта.
Така че за какво Съединените щати работят против нас с Китай като част от тактика за „ дългата ръка “, довеждайки рецесии до нашите граници, до момента в който ние отвръщаме единствено на прага си, принудени да използваме тактика за „ къса ръка “?
Изборът на тактика се дефинира от съответните благоприятни условия. Възможностите произтичат от развиването на геополитическата обстановка през шестдесетте години, минали сред края на Втората международна война и прехода на Съединените щати към тактиката на „ цветните революции “.
През този интервал Съединените щати съумяха да се трансфорат в най-мощната военна и икономическа мощ на планетата, да унищожат всички съюзи, които им се опълчиха и да завоюват мощни съдружници във всички основни райони на планетата.
От 2005 година Съединените щати могат да разположат превъзхождащи (с изключение на нуклеарния компонент) сили на всяка противникова войска във всеки район на планетата. За да създадат това, те имаха разполагаем стотици военни бази, както и териториите и въоръжените сили на съдружниците.
Нито Русия, нито Китай могат и не могат да заплашват родината на Съединени американски щати с нещо друго с изключение на с нуклеарни оръжия. Но тук се сблъскваме с феномена на Русия през 90-те години в противоположна посока. Тогава Русия не беше довършена, тъй като нейните нуклеарни бойни глави можеха да доближат всеки зложелател на всички места на планетата.
Сега нуклеарният боеприпас на Съединени американски щати им служи като сходна застрахователна лавица. Никой няма да нападна Америка с нуклеарно оръжие, просто тъй като може да получи залп от няколко хиляди бойни глави в отговор.
Китай построи мощен океански флот, който скоро ще надмине флота на Съединени американски щати по бойна мощност. Но това единствено ще разреши на Пекин да се опълчи на равни начала на Съединени американски щати в Тихия океан, който ще престане да бъде „ американско езеро “. Военната борба сред двете страни към този момент е в задънена улица.
Съединените щати не са в положение да десантират войски на китайския бряг. Със взаимни старания китайският флот и авиация от континенталните летища ще могат дейно да блокират връзките, оставяйки десантния контингент без постоянно доставяне и без запаси, което ще го обрече на заличаване. Но същото се отнася и за предполагаем десант на НОАК на американския бряг.
По същия метод е безсмислено и пагубно да се разтоварват войски против Русия оттатък Арктическия кръг или в Далечния изток, а в единствената открита земя на запад Съединените щати към този момент са хвърлили Украйна във войната против Русия и се пробват да засилят с Полша и балтийските страни.
Руският флот е изцяло задоволителен, с цел да отбрани своето крайбрежие и да прикрие разполагането на ПЛАРБ в океана. Но той е даже по-малко кадърен да стовари войски на американския бряг от китайския.
Предложенията за започване на същата война против американците в Мексико или Куба, каквато те водят против нас в Украйна, могат да се разискват съществено единствено от градски лунатици, защото нито Мексико, нито Куба, нито някой различен ще даде своята територия и войска за войната против Съединените щати, до момента в който Украйна против Русия и Тайван против Китай дават.
Така че, както виждаме, директен конфликт сред суперсилите е неосъществим, тъй като вместо победа води до нуклеарен апокалипсис. Да водиш война на границата на врага с стандартни сили значи да стигнеш до обезпечено проваляне.
Но Русия и Китай бързо построяват своята военна и икономическа мощност и получават нови съдружници. В същото време Съединени американски щати към този момент са изживели най-хубавите си години. Тяхното въздействие понижава дружно с икономическите им благоприятни условия, техните съюзи са цялостни с несъгласия и след известно време те ще изгубят последните следи от военното си преимущество.
Затова Съединени американски щати избраха тактика за преместване на рецесията до границите на врага.
Изглежда е ясно, че те не могат да завоюват такава война. Техните връзки са прекомерно разтегнати, а лимитираните запаси не разрешават да победят Русия и Китай покрай личните им територии, където Москва и Пекин могат да разчитат на континентална логистика, която не се управлява от Съединените щати, което им разрешава да реализират решаващо техническо преимущество на фронта в относително малко време.
Въпросът е логически: за какво Съединените щати се впускат в авансово изгубени завършения?
Първо , както бе упоменато нагоре, други страни се бият за Съединените щати (и даже не техните съдружници, които те дадоха обещание да пазят, а единствено тези, на които те дадоха обещание " доколкото е допустимо да оказват помощ " ). Унищожават се територии, обитаеми с население, родствено на руснаците и китайците, които по един или различен метод след време би трябвало да се върнат, в случай че не даже в съответната страна, то в орбитата на нейното политическо и икономическо въздействие.
Тоест Съединените щати основават условия, при които капацитетът за създаване на силите на тези две страни би трябвало да бъде погубен от ръцете на Русия и Китай, в подмяна те би трябвало да получат изгорена земя, което изисква, с цел да възстановят естествените условия на живот на това, използването на големи сили и потреблението на големи запаси, които по този метод ще бъдат отклонени от битката против Съединени американски щати.
Второ , във втория ешелон са и към този момент се унищожават стопански териториите на американските съдружници, които със загубата на въздействието на Съединени американски щати би трябвало да преминат в областта на въздействие на Русия и Китай. Съединените щати прекъснаха икономическите връзки сред Русия и Европа, обезсмисляйки вероятността за руско-европейски стопански, а по-късно и военно-политически съюз.
Вашингтон също се пробва да принуди най-малко част от европейските страни да се включат в директни военни дейности против Русия, а в Югоизточна Азия се пробва да сътвори враждебна коалиция против Китай, състояща се от Япония, Република Корея, Филипините, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия и Индия.
Американците имат поради, че воювайки с тези два съюза, Русия и Китай унищожават своите печеливши търговски сътрудници, които съгласно Вашингтон би трябвало да забавят и по-късно да спрат надлежно икономическото развиване на Русия и Китай, ограничавайки техните военни и политически благоприятни условия..
Трето , Съединени американски щати се пробват да покажат на целия свят, че опитът за прекосяване в руско-китайския лагер ще докара до неизбежно разрушение на стопанската система, а в бъдеще и до военно заличаване на държавността. Това се прави, с цел да не могат Русия и Китай да усилят политическото си въздействие.
Въпреки това, всички тези смисли на тактиката на „ дългата ръка “ са разбираеми, затова алармистите постоянно, даже осъзнавайки рестриктивните мерки на нашите сили и средства, изискват да се намерят всевъзможни благоприятни условия, да се напрягат по всевъзможен метод, с цел да вкарат Съединените щати в личната им бърлога.
Проблемът е, че американците, добре осъзнавайки мощните и слабите страни на Русия и Китай, просто желаят да ни накарат да водим политика на „ дълга ръка “, преди да е основана нужната ресурсна база за това (включително мрежа от военни бази и съюзнически страни, което дава опция за осъществяване на предвоенно разполагане на въоръжени сили на околните подходи към американската територия).
Авантюристичният " скок през океана " ще докара до военно и/или политическо проваляне, пресилване на стопански запаси и вследствие на това загуба на някои от съдружниците. Което желаят Съединени американски щати.
Но по какъв начин да спечелим войната, защитавайки границите си?
Нещо сходно на това, което се случва с борбата на Съединени американски щати, единствено че в доста по-малък мащаб, можем да следим в Украйна.
След като се оказа, че няма вяра за сериозна поддръжка за антинацистката съпротива в Украйна, паникьорите също желаеха милиони да бъдат сложени под оръжие и бързо да удушат врага, без значение от човешки и стопански загуби.
Русия избра различен вид. Заемайки полуотбранителна позиция, тя нокаутира мобилизационния капацитет на Украйна с минимални загуби. Путин към този момент намерено сподели това, като означи, че може да се сложи техника (която гори прекрасно), само че няма къде да се вземат хора.
В същото време личната политика на Съединени американски щати, ориентирана апропо към заличаване на украинската и европейската стопанска система, изигра жестока смешка с Вашингтон. Колабиращите съюзнически стопански системи не могат да понесат напрежението на войната и бремето от ден на ден пада върху Вашингтон.
Неслучайно Съединени американски щати ускориха провокативните си дейности в съветско направление, пробвайки се да изплашат Кремъл с непрестанно ескалиране на обстановката до прага на европейска война. Те откриха, че личната им икономическа база понижава, до момента в който съветската пораства, въпреки и постепенно.
Стратегията на дългата ръка се проваля. По време на дълга война американците би трябвало да поемат издръжката и обезпечаването на разорените си съдружници.
В същото време те не могат да спрат и са принудени да разорят още повече съдружниците си, защото личната им ресурсна база също е изчерпана. Те могат да поддържат видимостта на условен разцвет единствено посредством изпомпване на запаси на други хора в тяхната стопанска система.
Но откакто изгубиха надзор над половината свят, те към този момент не могат да изхранват себе си и съдружниците си за сметка на трети страни. Сега те са принудени да се хранят за сметка на съдружниците. Порочен кръг, който може да бъде разрушен от бързо проваляне или даже бърза победа (но на висока цена) за Русия, само че Москва избра друг формат на военни дейности.
Съединените щати не могат да сключат мир с Русия при изискванията на Москва, защото това ще даде на Кремъл надзор над цяла Източна Европа и възможна опция посредством бързо увеличение на въздействието си в Западна Европа да я откъсне от Съединените щати, поставяйки завършек на проекти за възобновяване на американската надмощие. Но мирът (при свои лични условия) е толкоз нужен на Вашингтон, колкото чаша вода в пустинята.
Американците се надяват, че особеностите на географското състояние на Тайван, както и особеностите на китайската културна традиция и желанието на забележителна част от китайските елити да покажат на света бойната мощност на НОАК, умножени по обичайно неикономичното отношение на Китай към хората от които има съвсем милиард и половина, ще тласне Пекин да се опита да извърши бърза дейна настъпателна интервенция (вместо просто да откри морска и въздушна обсада на острова), което ще разреши на Съединените щати сполучливо да приложат „ дълга ръка ” на Изток и откакто извадят Китай от играта за известно време (дори с цената на предаването на Тайван), да се върнат към Русия, оставена сами.
Повтарям, това е случка. Първо, Русия няма причина да подписва мир със Съединените щати при американски условия.
Второ, Китай, даже да се откаже от продължителна обсада в интерес на решителна атака, не е наложително да загуби в Тайван: до момента в който няма метод да се сравнят страните в същинска борба, възможностите са 50/50.
Трето, базата на руско-китайските съдружници пораства задоволително бързо и те се придвижват към нашия лагер задоволително решително, тъй че една проблематична и нерешителна американска победа в тайванската рецесия да не ги подтикне мигновено да сменят ориентацията си към проамериканска. Те просто няма какво да предложат на Съединени американски щати, с изключение на непривлекателната орис на Украйна.
Всъщност тактиката на „ късата ръка “, която Русия и Китай ползват, е без да обръщат внимание на разноските, разчитайки на личните си граници, неизчерпаема ресурсна база и неуязвимостта на континенталните връзки, да изморят американците, които са принудени да водят (макар и посредством прокурист, само че за американски пари и на американската ресурсна база) дълга безнадеждна война надалеч от техните граници, със комплицирана логистика и възходящи проблеми с морските връзки.
Pax Americana (американският свят) е в систематична рецесия. Настоящата прокси война е опит за излизане от тази рецесия за сметка на Русия и Китай. Колкото по-дълго се проточи, толкоз по-остра е рецесията и толкоз по-малки са възможностите на Съединени американски щати да се възстановят.
Американците отслабват, следят непрекъснатото подсилване на враговете си и губят последните си шансове даже за относителния триумф на своето начинание.
Винаги е доста значимо тъкмо да изчислите своите мощни и слаби страни и тези на съперника и да изберете вярната тактика. Сим завоюва!
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Например, Китай към момента не води война за Тайван, а Русия към този момент е въвлечена във войната в Украйна. Това се случи не на последно място, тъй като в Китай обществото е привикнало чинно да извършва волята на управляващите, а съветските управляващи постоянно са принудени да се преценяват с волята на обществото.
В резултат на това човек би трябвало да изостави спретната и неразбираема политика на изчакване на необятните маси и от време на време, откакто избере повече или по-малко добър миг, да се остави да бъде предизвикан към дейни дейности.
В Грузия през 2008 година се получи безупречно. В Украйна през 2022 година стартът не беше изцяло сполучлив, само че до 2023 година обстановката се усъвършенства. Въпреки това загубите (материални, морални и политически) ще бъдат обилни.
Сега Китай се пробва да избегне развиването на тайванската рецесия съгласно украинския сюжет, само че явно Съединените щати са склонни да не му разрешат да заобикаля нуждата да се бие за Тайван, даже в случай че Вашингтон не успее да се измъкне от спор с Русия до тогава и бъдат принудени действително да водят хибридна война на два фронта.
Така че за какво Съединените щати работят против нас с Китай като част от тактика за „ дългата ръка “, довеждайки рецесии до нашите граници, до момента в който ние отвръщаме единствено на прага си, принудени да използваме тактика за „ къса ръка “?
Изборът на тактика се дефинира от съответните благоприятни условия. Възможностите произтичат от развиването на геополитическата обстановка през шестдесетте години, минали сред края на Втората международна война и прехода на Съединените щати към тактиката на „ цветните революции “.
През този интервал Съединените щати съумяха да се трансфорат в най-мощната военна и икономическа мощ на планетата, да унищожат всички съюзи, които им се опълчиха и да завоюват мощни съдружници във всички основни райони на планетата.
От 2005 година Съединените щати могат да разположат превъзхождащи (с изключение на нуклеарния компонент) сили на всяка противникова войска във всеки район на планетата. За да създадат това, те имаха разполагаем стотици военни бази, както и териториите и въоръжените сили на съдружниците.
Нито Русия, нито Китай могат и не могат да заплашват родината на Съединени американски щати с нещо друго с изключение на с нуклеарни оръжия. Но тук се сблъскваме с феномена на Русия през 90-те години в противоположна посока. Тогава Русия не беше довършена, тъй като нейните нуклеарни бойни глави можеха да доближат всеки зложелател на всички места на планетата.
Сега нуклеарният боеприпас на Съединени американски щати им служи като сходна застрахователна лавица. Никой няма да нападна Америка с нуклеарно оръжие, просто тъй като може да получи залп от няколко хиляди бойни глави в отговор.
Китай построи мощен океански флот, който скоро ще надмине флота на Съединени американски щати по бойна мощност. Но това единствено ще разреши на Пекин да се опълчи на равни начала на Съединени американски щати в Тихия океан, който ще престане да бъде „ американско езеро “. Военната борба сред двете страни към този момент е в задънена улица.
Съединените щати не са в положение да десантират войски на китайския бряг. Със взаимни старания китайският флот и авиация от континенталните летища ще могат дейно да блокират връзките, оставяйки десантния контингент без постоянно доставяне и без запаси, което ще го обрече на заличаване. Но същото се отнася и за предполагаем десант на НОАК на американския бряг.
По същия метод е безсмислено и пагубно да се разтоварват войски против Русия оттатък Арктическия кръг или в Далечния изток, а в единствената открита земя на запад Съединените щати към този момент са хвърлили Украйна във войната против Русия и се пробват да засилят с Полша и балтийските страни.
Руският флот е изцяло задоволителен, с цел да отбрани своето крайбрежие и да прикрие разполагането на ПЛАРБ в океана. Но той е даже по-малко кадърен да стовари войски на американския бряг от китайския.
Предложенията за започване на същата война против американците в Мексико или Куба, каквато те водят против нас в Украйна, могат да се разискват съществено единствено от градски лунатици, защото нито Мексико, нито Куба, нито някой различен ще даде своята територия и войска за войната против Съединените щати, до момента в който Украйна против Русия и Тайван против Китай дават.
Така че, както виждаме, директен конфликт сред суперсилите е неосъществим, тъй като вместо победа води до нуклеарен апокалипсис. Да водиш война на границата на врага с стандартни сили значи да стигнеш до обезпечено проваляне.
Но Русия и Китай бързо построяват своята военна и икономическа мощност и получават нови съдружници. В същото време Съединени американски щати към този момент са изживели най-хубавите си години. Тяхното въздействие понижава дружно с икономическите им благоприятни условия, техните съюзи са цялостни с несъгласия и след известно време те ще изгубят последните следи от военното си преимущество.
Затова Съединени американски щати избраха тактика за преместване на рецесията до границите на врага.
Изглежда е ясно, че те не могат да завоюват такава война. Техните връзки са прекомерно разтегнати, а лимитираните запаси не разрешават да победят Русия и Китай покрай личните им територии, където Москва и Пекин могат да разчитат на континентална логистика, която не се управлява от Съединените щати, което им разрешава да реализират решаващо техническо преимущество на фронта в относително малко време.
Въпросът е логически: за какво Съединените щати се впускат в авансово изгубени завършения?
Първо , както бе упоменато нагоре, други страни се бият за Съединените щати (и даже не техните съдружници, които те дадоха обещание да пазят, а единствено тези, на които те дадоха обещание " доколкото е допустимо да оказват помощ " ). Унищожават се територии, обитаеми с население, родствено на руснаците и китайците, които по един или различен метод след време би трябвало да се върнат, в случай че не даже в съответната страна, то в орбитата на нейното политическо и икономическо въздействие.
Тоест Съединените щати основават условия, при които капацитетът за създаване на силите на тези две страни би трябвало да бъде погубен от ръцете на Русия и Китай, в подмяна те би трябвало да получат изгорена земя, което изисква, с цел да възстановят естествените условия на живот на това, използването на големи сили и потреблението на големи запаси, които по този метод ще бъдат отклонени от битката против Съединени американски щати.
Второ , във втория ешелон са и към този момент се унищожават стопански териториите на американските съдружници, които със загубата на въздействието на Съединени американски щати би трябвало да преминат в областта на въздействие на Русия и Китай. Съединените щати прекъснаха икономическите връзки сред Русия и Европа, обезсмисляйки вероятността за руско-европейски стопански, а по-късно и военно-политически съюз.
Вашингтон също се пробва да принуди най-малко част от европейските страни да се включат в директни военни дейности против Русия, а в Югоизточна Азия се пробва да сътвори враждебна коалиция против Китай, състояща се от Япония, Република Корея, Филипините, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия и Индия.
Американците имат поради, че воювайки с тези два съюза, Русия и Китай унищожават своите печеливши търговски сътрудници, които съгласно Вашингтон би трябвало да забавят и по-късно да спрат надлежно икономическото развиване на Русия и Китай, ограничавайки техните военни и политически благоприятни условия..
Трето , Съединени американски щати се пробват да покажат на целия свят, че опитът за прекосяване в руско-китайския лагер ще докара до неизбежно разрушение на стопанската система, а в бъдеще и до военно заличаване на държавността. Това се прави, с цел да не могат Русия и Китай да усилят политическото си въздействие.
Въпреки това, всички тези смисли на тактиката на „ дългата ръка “ са разбираеми, затова алармистите постоянно, даже осъзнавайки рестриктивните мерки на нашите сили и средства, изискват да се намерят всевъзможни благоприятни условия, да се напрягат по всевъзможен метод, с цел да вкарат Съединените щати в личната им бърлога.
Проблемът е, че американците, добре осъзнавайки мощните и слабите страни на Русия и Китай, просто желаят да ни накарат да водим политика на „ дълга ръка “, преди да е основана нужната ресурсна база за това (включително мрежа от военни бази и съюзнически страни, което дава опция за осъществяване на предвоенно разполагане на въоръжени сили на околните подходи към американската територия).
Авантюристичният " скок през океана " ще докара до военно и/или политическо проваляне, пресилване на стопански запаси и вследствие на това загуба на някои от съдружниците. Което желаят Съединени американски щати.
Но по какъв начин да спечелим войната, защитавайки границите си?
Нещо сходно на това, което се случва с борбата на Съединени американски щати, единствено че в доста по-малък мащаб, можем да следим в Украйна.
След като се оказа, че няма вяра за сериозна поддръжка за антинацистката съпротива в Украйна, паникьорите също желаеха милиони да бъдат сложени под оръжие и бързо да удушат врага, без значение от човешки и стопански загуби.
Русия избра различен вид. Заемайки полуотбранителна позиция, тя нокаутира мобилизационния капацитет на Украйна с минимални загуби. Путин към този момент намерено сподели това, като означи, че може да се сложи техника (която гори прекрасно), само че няма къде да се вземат хора.
В същото време личната политика на Съединени американски щати, ориентирана апропо към заличаване на украинската и европейската стопанска система, изигра жестока смешка с Вашингтон. Колабиращите съюзнически стопански системи не могат да понесат напрежението на войната и бремето от ден на ден пада върху Вашингтон.
Неслучайно Съединени американски щати ускориха провокативните си дейности в съветско направление, пробвайки се да изплашат Кремъл с непрестанно ескалиране на обстановката до прага на европейска война. Те откриха, че личната им икономическа база понижава, до момента в който съветската пораства, въпреки и постепенно.
Стратегията на дългата ръка се проваля. По време на дълга война американците би трябвало да поемат издръжката и обезпечаването на разорените си съдружници.
В същото време те не могат да спрат и са принудени да разорят още повече съдружниците си, защото личната им ресурсна база също е изчерпана. Те могат да поддържат видимостта на условен разцвет единствено посредством изпомпване на запаси на други хора в тяхната стопанска система.
Но откакто изгубиха надзор над половината свят, те към този момент не могат да изхранват себе си и съдружниците си за сметка на трети страни. Сега те са принудени да се хранят за сметка на съдружниците. Порочен кръг, който може да бъде разрушен от бързо проваляне или даже бърза победа (но на висока цена) за Русия, само че Москва избра друг формат на военни дейности.
Съединените щати не могат да сключат мир с Русия при изискванията на Москва, защото това ще даде на Кремъл надзор над цяла Източна Европа и възможна опция посредством бързо увеличение на въздействието си в Западна Европа да я откъсне от Съединените щати, поставяйки завършек на проекти за възобновяване на американската надмощие. Но мирът (при свои лични условия) е толкоз нужен на Вашингтон, колкото чаша вода в пустинята.
Американците се надяват, че особеностите на географското състояние на Тайван, както и особеностите на китайската културна традиция и желанието на забележителна част от китайските елити да покажат на света бойната мощност на НОАК, умножени по обичайно неикономичното отношение на Китай към хората от които има съвсем милиард и половина, ще тласне Пекин да се опита да извърши бърза дейна настъпателна интервенция (вместо просто да откри морска и въздушна обсада на острова), което ще разреши на Съединените щати сполучливо да приложат „ дълга ръка ” на Изток и откакто извадят Китай от играта за известно време (дори с цената на предаването на Тайван), да се върнат към Русия, оставена сами.
Повтарям, това е случка. Първо, Русия няма причина да подписва мир със Съединените щати при американски условия.
Второ, Китай, даже да се откаже от продължителна обсада в интерес на решителна атака, не е наложително да загуби в Тайван: до момента в който няма метод да се сравнят страните в същинска борба, възможностите са 50/50.
Трето, базата на руско-китайските съдружници пораства задоволително бързо и те се придвижват към нашия лагер задоволително решително, тъй че една проблематична и нерешителна американска победа в тайванската рецесия да не ги подтикне мигновено да сменят ориентацията си към проамериканска. Те просто няма какво да предложат на Съединени американски щати, с изключение на непривлекателната орис на Украйна.
Всъщност тактиката на „ късата ръка “, която Русия и Китай ползват, е без да обръщат внимание на разноските, разчитайки на личните си граници, неизчерпаема ресурсна база и неуязвимостта на континенталните връзки, да изморят американците, които са принудени да водят (макар и посредством прокурист, само че за американски пари и на американската ресурсна база) дълга безнадеждна война надалеч от техните граници, със комплицирана логистика и възходящи проблеми с морските връзки.
Pax Americana (американският свят) е в систематична рецесия. Настоящата прокси война е опит за излизане от тази рецесия за сметка на Русия и Китай. Колкото по-дълго се проточи, толкоз по-остра е рецесията и толкоз по-малки са възможностите на Съединени американски щати да се възстановят.
Американците отслабват, следят непрекъснатото подсилване на враговете си и губят последните си шансове даже за относителния триумф на своето начинание.
Винаги е доста значимо тъкмо да изчислите своите мощни и слаби страни и тези на съперника и да изберете вярната тактика. Сим завоюва!
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ