В рубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената,

В рубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така да стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора.

Ще открием, че покрай НДК, улиците носят имената на национални будители, на хора, които имат право да бъдат в нашата история и постоянно техните имена участват в учебниците по история. Улицата, която минава през Петър Парчевич и Неофит Рилски, носи името Ангел Кънчев. Въпросният има една изключително място в нашата история и умерено може да се счита за протеже на някои от огромните възродители като Петко Рачев Славейков.

Ангел се ражда през 1850 година в Трявна и точно там прекарва детските си години. Именно там Славейков е негов преподавател, който от дълго време е приел задачата да възпитава и разсънва родолюбието. На 10-годишна възраст неговото семейство се мести в Русе, където строителството е доста по-добре платено. Разбира се, фамилията може да подкрепи дребния Ангел, само че още в ранна възраст той стартира самичък да кове ориста си.

Благодарение на отличния триумф и жаждата за познания, той притегля вниманието на другите фамилии и скоро заможните русенци стартират да влагат средства, с цел да може да продължи образованието си в Болгградската гимназия. Там обаче може да прекара единствено една година. Когато пътува към Русе, минава през Гюрево и ориста ще промени живота му вечно. Димитър Иванов Горов стартира да споделя своите хрумвания за избавление, като младият Ангел попива всичко като гъба. След раздялата, двамата поемат по свои лични пътища, само че Кънчев към този момент знае какво тъкмо ще би трябвало да прави. През 1867 година взема решение да замине за Белград, с цел да постъпи в артилерийското учебно заведение.

Военното изкуство се оказва в кръвта му и той минава курсовете без проблеми. Знанията ще се употребяват за командването в идното българско въстание. Ангел Кънчев оставя следи и измежду своите учители, които постоянно ще приказват, че е бил един от най-скромните, само че доста добре възпитани кадети. Сформирането на Втора българска легия се случва през 1867 година Там Ангел се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов. Разбира се, преди да се стигне до някакви дейности, сърбите бързат да сложат завършек на евентуалното формирование, заради простата причина, че не желаят да навлекат гнева на османците. Голяма част от четниците се трансферират в Букурещ, до момента в който Кънчев не стопира да подлага на критика домакините, които отхвърлят да имат нещо общо с тази концепция.

През 1869 година Кънчев публично е нараснал в офицер, до края на годината страда от влошено здраве и се прибира в Русе при родителите си. Пише молба да прекъсне образованието си, която е почетена. Русенци го посрещат топло и единствено една година по-късно Петър Акиф ще издейства стипендия, с която Ангел да отиде и да учи в индустриалното учебно заведение в Чехив. Именно там ще бъде отличник на випуска, ще се трансформира в любим на българите и ще се счита за един от най-хубавите образци. Неговият другар Никола Обретенов не стопира да му изпраща вестници от България. За страдание и това обучение не може да бъде приключено, заради неналичието на средства.

Парите му стигат до Белград, като там взима заем от Панайот Хитов – две австрийски жълтици. Веднъж в родното Русе, редица оферти за работа излизат на напред във времето, като някои са примамливи и мнозина мечтаят за тях. Вече обаче е късно и желанието за гражданска война е най-силно. Кънчев е избран за асистент на Левски през 1871 година и се мести в Ловеч. Издава се първият правилник на организацията, като в наказателната секция ще бъдат добавени параграфи по отношение на кражбата на комитетски пари. Знанията и отговорността ще го създадат и формален касиер на организацията. Освен пътешествия и събиране на средства, военното образование разрешава на този родолюбец да прави топографски карти и да изяснява стратегическите позиции на комитета.

В рамките на 2 години, Кънчев обикаля България и огромните градове два пъти. Историята споделя, че на 5/17 март е трябвало да отиде на общо  заседание на БРЦК в Букурещ. Поради въздействието му и пламенните слова, мъжът най-сетне е предаден и посочен на управляващите. Опитът му да стигне до Букурещ без паспорт завършва още на границата. По това време излиза наяве, че ще бъде жив, до момента в който не се извлече информацията, а с цел да охлади всички пристрастености, избира да се самоубие. До през днешния ден не е несъмнено кой тъкмо е предателят? Един от обвинените е Никола Българов, чието име се появява в кореспонденцията на шуменския комитет.

Основателен аргумент е, че Кънчев вижда присвояването на пари, като по-късно и други негови почитатели ще издигнат същия въпрос. Предателството е за пари и слаби пристрастености, Кънчев завършва своя живот на пристанището в Русе, където през днешния ден има паметна плоча, участва и монумент в родната му Трявна. Ангел има и три сестри: Кина, Иванка и Стояна. Когато идва новината за гибелта на Ангел, трите незабавно се насочват към комитетите. И трите девойки имат връзка с майката на Хъшовете – баба Тонка. Кина се записва в комитета в Гюрово, до момента в който нейната сестра Иванка извършва функционалността на пощальон и с изключение на поща, от време на време прекарва и оръжие.

Иванка, следвала образеца на брат си, постоянно заявявала, че избира да се удави в Дунав, в сравнение с да съобщи пощата. Най-малката сестра Стоянка полудява, откакто вижда какво се е случило с нейния брат. След неуспехът на Колю Ганчев в Стара Загора през 1875 година оживелите хъшове бягат в Гюрово, където са хранени от Димитър Горов. Там основават идващия комитет и по-късно мислят за идващото въстание – Априлското въстание от 1876 година Сестрите съумяват да се срещнат с Христо Ботев, с цел да се сбогуват, като той по тях изпраща последното писмо до брачната половинка си Венета. С Избухването на Руско-турската война ще открием, че Горов продава всички парцели и потегля дружно с всички към България.

Предоставя своите услуги на руснаците, а в това време ще открием, че Иванка остава в Трявна, само че за жалост туберколозата ще редуцира доста живота ѝ. Тя съумява да види идването на съветските бойци. Щастлива е, че отново съумява да види страната си свободна. Що се отнася до Кина, тя се среща със брачната половинка на Любен Каравелов. Омъжва се за Александър Кесяков, който взе участие в боевете на Шипка и Шейново, а по-късно е официер в Княжество България. Иван Вазов в никакъв случай не прости забравата и споделя, че едната сестра гладува и бедства, като най-сетне си намира работа в обществен дом. Кина за жал живее в цялостна мизерия, нейният брачен партньор умира малко преди началото на XX век и с пенсия от 30 лв. би трябвало да гледа сина си и да устоя своята душевно болна сестра.

Никога не получава помощи, живее с дребна пенсия и най-после умира през 1932 година на близо 90 години. Животът ѝ остава цялостна бедност, само че най-малко пенсията, завещана от брат ѝ Ангел остава недокосната. Що се отнася до най-младия Ангел, кръстен на вуйчо си, той е на 46 години, когато майка му умира. След това излиза наяве, че той в никакъв случай не продължава поколението, само че и отхвърля да приема милостинята на близките. Точно като вуйчо си е много грамотен и образован, просто славата му и клюките, които в това отношение са извънредно безмилостни, а той самият не получава доста работа и рядко е издирван за каквито и да било услуги. Стоянка умира в болница през 1939 година С това завършва и целият жанр, чиято единствена цел е била свободата, само че за жал за нея се заплаща доста люта цена.

Снимки: Wikipedia