Може ли писането да промени нещо
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от сборника " Лапидарии III-VI " на Ришард Капушчински, излязъл неотдавна под знака на издателство " Сонм ".
Изданието включва последните три книги от " Лапидарии " – интелектуалния дневник на " репортера на 20. век " Ришард Капушчински. Текстовете са писани през последното десетилетие от живота на писателя, те включват негови размишления, мемоари, реакции на политически, обществени и културни феномени, разсъждения за актуалната публицистика, литература, изкуство, история. И още веднъж в тях виждаме историка, философа, визионера Капушчински, който с репортерския си усет, въз основа на сегашното съумява да прозре механизмите на историята и да планува бъдещия й ход.
Предлагаме ви фрагмент от VI книга на " Лапидарии " в превод на преданата преводачка на Капушчински у нас Благовеста Лингорска. Заглавието е на редакцията.
Може ли писането да промени нещо? Да. Дълбоко имам вяра в това. Без тази религия не бих успявал, не бих могъл да пиша. Разбира се, осъзнавам всички ограничавания, които слагат пред нас събитията, обстановките, историята и времето. Затова моята религия, въпреки и дълбока, не е безспорна, не е сляпа.
В какво се показва основното ограничаване? В това, че писането единствено рядко, в изключителни случаи, въздейства на хората и на хода на историята директно, коренно и неотложно. Въздействието на писаното слово е по-скоро индиректно, а може би даже на пръв взор, в първия момент – невидимо, незабележимо. Защото е належащо време то да стигне до съзнанието на възприемащия, време, с цел да почне да образува това схващане, да го трансформира и едвам по този заобиколен път да въздейства по-късно на нашите решения, настройки и дейности.
Дали писането може да промени нещо вземат решение освен създателите, само че на първо място възприемащите, читателите, тяхната сензитивност и доверие в словото, тяхната подготвеност и предпочитание да реагират, да отговорят на полученото слово. Значение има също по този начин подтекстът, в който словото попада и е възприемано, атмосферата на средата, климатът на времето, положението на господстващата просвета. Често това са условия, които могат да отслабят и даже да унищожат полезността и силата на написаното, върху които създателят – основателят на текста – няма някакво изключително въздействие.
Обаче макар тези спънки и бариери аз съм убеден, че писането може да трансформира, и то да трансформира доста. Казвам това въз основа на опита на мнозина мои сътрудници, които рискуваха живота си, а от време на време даже отдаваха живота си, та със своята работа и писане освен просто да осведомят за това, което става в света, само че и с тази информация да трансформират заварената реалност, да демаскират злото, да оздравяват обстановката, да вършат света по-човешки.
Ще дам образец, един от многото. Руанда от 1959 година бе страна на систематично повтарящи се племенни и кастови кланета, за които светът не знаеше, тъй като десетилетия наред в тази страна не бяха допускани публицисти. Аз самият, живеейки в прилежаща Танзания, се пробвах няколко пъти безуспешно да се добера там. Едва писането за всеобщите кланета през 1994 година разсъни международното публично мнение и оттогава Руанда за пръв път в нашата история престана да бъде място на кървави и всеобщи вътрешни разчиствания на сметките.
Именно това писане – разобличаващо и обвиняващо, а постоянно просто информиращо – имаше значимо присъединяване в ликвидирането на концентрационните лагери, в свалянето на голям брой незаконни режими от рода на диктатурата на Пол Пот, Мобуту, Амин и Дювалие. И точно тъй като писаното слово е могло постоянно да промени доста, то е било в течение на епохи чудовище за всяка властническа власт, която се е борела с него по всички вероятни способи.
Оттук – включването на книгите в забранителните описи на църквата, отсам – изгарянето на книгите на клади, отсам – принуждаването на писателите да емигрират, осъждането им на гибел. Всъщност не бихме могли да си представим учебник по всеобща история, в който да няма глава за това, по какъв начин писаното слово под формата на излъчени от ръка на ръка позиви, секрети издания, незаконен щемпел и неузаконени издателства е влияело на резултата от водещите се публични и политически битки.
Когато питаме: " Може ли писането да промени нещо? ", си мислим най-често, че става въпрос за позитивна, за удобна смяна, за по-добър свят. Но дано не забравяме, че писането може също да се старае да промени света към по-лошо, да способства за увеличението на злото, на омразата и експанзията. Такава функционалност извършва постоянно писането в духа на фанатизма и ксенофобията, фундаментализма и расизма, да вземем за пример книги от рода на Протоколите на Сионските мъдреци или Mein Kampf на Хитлер.
Мисля, че въпросът за връзката сред писането и смяната, за това, дали такава връзка съществува и какъв темперамент може да има, е доста значим и настоящ. Добре е, че го задаваме през днешния ден, когато действителността подлага литературата на следващото тестване. Този въпрос се поражда от безпокойството за резултатността на нашите писателски дейности, за самата стойност на писането.
Защото, от една страна, виждаме голямото разпространяване на писаното слово – има от ден на ден книги, списания и вестници, – а по едно и също време с това виждаме какъв брой зло има в този свят и по какъв начин количеството на проблемите и споровете на нашата планета по-скоро пораства, в сравнение с понижава. Оттук и скептицизмът на мнозина създатели, отсам постоянно и неверието в смисъла на нашето писане.
Умът на актуалния човек е наводняван от думи, заради което те бързо губят стойност и мощ, все по-малко ни приказват, а от ден на ден ни дезориентират, изчерпват и мъчат. Обаче това излишество, това свръхпроизводство не трябва да ни обезкуражава. Литературата постоянно е поемала върху себе си отговорността.
От хиляди години е съпътствала живота на следващите генерации, постоянно променяйки го към по-добро, и през днешния ден нищо не я освобождава от това обвързване. Напротив – сложното време, в което живеем, ни повелява да приказваме с особена мощ и религия: да, писането може да промени нещо към по-добро, въпреки и с малко, само че въпреки всичко може.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (804)
Изданието включва последните три книги от " Лапидарии " – интелектуалния дневник на " репортера на 20. век " Ришард Капушчински. Текстовете са писани през последното десетилетие от живота на писателя, те включват негови размишления, мемоари, реакции на политически, обществени и културни феномени, разсъждения за актуалната публицистика, литература, изкуство, история. И още веднъж в тях виждаме историка, философа, визионера Капушчински, който с репортерския си усет, въз основа на сегашното съумява да прозре механизмите на историята и да планува бъдещия й ход.
Предлагаме ви фрагмент от VI книга на " Лапидарии " в превод на преданата преводачка на Капушчински у нас Благовеста Лингорска. Заглавието е на редакцията.
Може ли писането да промени нещо? Да. Дълбоко имам вяра в това. Без тази религия не бих успявал, не бих могъл да пиша. Разбира се, осъзнавам всички ограничавания, които слагат пред нас събитията, обстановките, историята и времето. Затова моята религия, въпреки и дълбока, не е безспорна, не е сляпа.
В какво се показва основното ограничаване? В това, че писането единствено рядко, в изключителни случаи, въздейства на хората и на хода на историята директно, коренно и неотложно. Въздействието на писаното слово е по-скоро индиректно, а може би даже на пръв взор, в първия момент – невидимо, незабележимо. Защото е належащо време то да стигне до съзнанието на възприемащия, време, с цел да почне да образува това схващане, да го трансформира и едвам по този заобиколен път да въздейства по-късно на нашите решения, настройки и дейности.
Дали писането може да промени нещо вземат решение освен създателите, само че на първо място възприемащите, читателите, тяхната сензитивност и доверие в словото, тяхната подготвеност и предпочитание да реагират, да отговорят на полученото слово. Значение има също по този начин подтекстът, в който словото попада и е възприемано, атмосферата на средата, климатът на времето, положението на господстващата просвета. Често това са условия, които могат да отслабят и даже да унищожат полезността и силата на написаното, върху които създателят – основателят на текста – няма някакво изключително въздействие.
Обаче макар тези спънки и бариери аз съм убеден, че писането може да трансформира, и то да трансформира доста. Казвам това въз основа на опита на мнозина мои сътрудници, които рискуваха живота си, а от време на време даже отдаваха живота си, та със своята работа и писане освен просто да осведомят за това, което става в света, само че и с тази информация да трансформират заварената реалност, да демаскират злото, да оздравяват обстановката, да вършат света по-човешки.
Ще дам образец, един от многото. Руанда от 1959 година бе страна на систематично повтарящи се племенни и кастови кланета, за които светът не знаеше, тъй като десетилетия наред в тази страна не бяха допускани публицисти. Аз самият, живеейки в прилежаща Танзания, се пробвах няколко пъти безуспешно да се добера там. Едва писането за всеобщите кланета през 1994 година разсъни международното публично мнение и оттогава Руанда за пръв път в нашата история престана да бъде място на кървави и всеобщи вътрешни разчиствания на сметките.
Именно това писане – разобличаващо и обвиняващо, а постоянно просто информиращо – имаше значимо присъединяване в ликвидирането на концентрационните лагери, в свалянето на голям брой незаконни режими от рода на диктатурата на Пол Пот, Мобуту, Амин и Дювалие. И точно тъй като писаното слово е могло постоянно да промени доста, то е било в течение на епохи чудовище за всяка властническа власт, която се е борела с него по всички вероятни способи.
Оттук – включването на книгите в забранителните описи на църквата, отсам – изгарянето на книгите на клади, отсам – принуждаването на писателите да емигрират, осъждането им на гибел. Всъщност не бихме могли да си представим учебник по всеобща история, в който да няма глава за това, по какъв начин писаното слово под формата на излъчени от ръка на ръка позиви, секрети издания, незаконен щемпел и неузаконени издателства е влияело на резултата от водещите се публични и политически битки.
Когато питаме: " Може ли писането да промени нещо? ", си мислим най-често, че става въпрос за позитивна, за удобна смяна, за по-добър свят. Но дано не забравяме, че писането може също да се старае да промени света към по-лошо, да способства за увеличението на злото, на омразата и експанзията. Такава функционалност извършва постоянно писането в духа на фанатизма и ксенофобията, фундаментализма и расизма, да вземем за пример книги от рода на Протоколите на Сионските мъдреци или Mein Kampf на Хитлер.
Мисля, че въпросът за връзката сред писането и смяната, за това, дали такава връзка съществува и какъв темперамент може да има, е доста значим и настоящ. Добре е, че го задаваме през днешния ден, когато действителността подлага литературата на следващото тестване. Този въпрос се поражда от безпокойството за резултатността на нашите писателски дейности, за самата стойност на писането.
Защото, от една страна, виждаме голямото разпространяване на писаното слово – има от ден на ден книги, списания и вестници, – а по едно и също време с това виждаме какъв брой зло има в този свят и по какъв начин количеството на проблемите и споровете на нашата планета по-скоро пораства, в сравнение с понижава. Оттук и скептицизмът на мнозина създатели, отсам постоянно и неверието в смисъла на нашето писане.
Умът на актуалния човек е наводняван от думи, заради което те бързо губят стойност и мощ, все по-малко ни приказват, а от ден на ден ни дезориентират, изчерпват и мъчат. Обаче това излишество, това свръхпроизводство не трябва да ни обезкуражава. Литературата постоянно е поемала върху себе си отговорността.
От хиляди години е съпътствала живота на следващите генерации, постоянно променяйки го към по-добро, и през днешния ден нищо не я освобождава от това обвързване. Напротив – сложното време, в което живеем, ни повелява да приказваме с особена мощ и религия: да, писането може да промени нещо към по-добро, въпреки и с малко, само че въпреки всичко може.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (804)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ