Откъс от "С рисунката правя човеци" на Илия Бешков
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " С рисунката върша индивиди " с създател Илия Бешков, възложен от Издателство " Изток Запад ".
След военния прелом от 19 май 1934 година, когато цензурата стопира левите вестници, в които Илия Бешков (1901–1958) разгласява безпощадните си политически карикатури, той е налегнат от креативен бяс да нарисува всичко, което индивидите правят, въобразявайки си, че нямада бъдат разкрити. Надзърта в домашните и публични бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните.
Това е пътешестване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги плодородна среда – битието на градския човек, с всичките му пристрастености и пороци, които го трансформират във верноподаник, опрощаващ покварата на своите управници. Подобно художническо държание, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към леглото съпрузи, съблазняващите се, съвкупляващите се, няма прилика в познатия кръг творби сред двете международни войни – нито в България, нито отвън нея.
Разбираемо е, че единствено най-невинните от тези творби са били показани в единствената галерия, която Бешков прави приживе (1937) и в идващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия буйните му рисунки чакат гласност, сходно на неговата Черна тетрадка, която видя бял свят 57 години след кончината му (издателство " Изток-Запад ", 2015).
В това издание са събрани над 180 рисунки, множеството от които се разгласяват за пръв път. Те го показват като извънреден рисувач и неотклонен изследовател на истината за индивида.
И похотта, и уродливостта, и хубостта на героите му са негови чеда, които обича, без да разкрасява, които осмива, без да ненавижда. И тъй като всичките носят парченце от своя основател, те пленяват със своята правота, тъй като са претърпени, окъпани от неговата любов, носят неговите пристрастености, неговите недъзи и неговата тъга от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.
Ако някой от вас се усеща непокварен, дано да не отваря тази книга.
Красимир Илиев
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
С рисунката върша индивиди
Илия Бешков
KАК съдебна експертиза ПОЯВИ ТОЗИ АЛБУМ НА БЯЛ СВЯТ?
Историята е следната:
През петдесетте години на предишния век художникът Илия Бешков е обичаният професор на студентите в Художествената академия в София. В часовете му се тълпят студенти от всички специалности, няма къде игла да падне. Той е толкоз друг с това, което им приказва, с метода, по който ги учи, че подире му постоянно върви тайфа от младежи, не запомнили да обядват в студентския стол, тъй като остават да го слушат.
Петдесетте години са времето на Студената война сред Изтока и Запада. Да приказваш каквото мислиш е рисково. Бешков е наблюдаван и постоянно донасян като съпротива на властта от службите на Държавна сигурност – както още по времето на Царска България, по този начин и в интервала на социалистическия строй, макар че властта го ухажва. И едните, и другите попълнят досието му – общо 200 страници от 1925 до 1958 година Но както Бешков споделя: " Винаги съм бил в съпротива. "
В интервала на Студената война огромният ерудит и публицист Богомил Райнов е културно аташе в посолството ни в Париж и прави обезверени опити да разпространява българската просвета – певчески и танцов фолклор, художници, писатели, оперни артисти, музиканти. Именно той е индивидът, който съумява да направи първия пробив на наши създатели зад Желязната завеса – провеждането на концерти на Националния отбор за национални песни и танци " Филип Кутев " и издаването на албум на Илия Бешков в Париж.
На един търг Богомил Райнов се среща инцидентно с доктор Манюел Брюкер, с който наддават за офорта " Пепеляшка " на Жул Паскин: " С Брюкер се сблъскахме при наддаването – написа Райнов. – Брюкер подвигна цената по този начин, че аз бях заставен да се отдръпна и да се задоволя с някаква литография на Стайнлен. Когато прибирахме находките си, французинът промърмори шеговито: " Аз се оказах по-голям обожател на Паскин от вас. " " Във всеки случай, оказахте се по-заможен " – отвърнах. Разменихме още няколко думи във връзка търга, а дружно с тях и визитните си картички. " А, в този момент разбирам интереса ви към Паскин " – рече докторът, открил, че съм българин. "
При една по-нататъшна среща излиза наяве, че Брюкер, чиято съществена специалност е доктор, като се изключи че е колекционер, е и издател на свръхлуксозни албуми с истински гравюри. Тиражът им е 200 броя, единствено за клиенти, а през днешния ден изданията съставляват антикварна полезност. Богомил Райнов му демонстрира фотоси на Бешкови рисунки:
" Брюкер ги пое без изключително любознание, с възражението, че той издава единствено световноизвестни създатели. Но щом почна да ги преглежда, апатията му се изпари. Чувах го да мърмори на себе си: " Виж, това е добре, това е още по-добре... " Додето произнесе на всеослушание: " Изключителен рисувач. "
Така се стига до издаването на първия албум на Бешков в Париж с увод от Жорж Бесон и етюд за Бешков от Богомил Райнов. Художникът не дочаква да го види отпечатан – той умира през януари 1958 година Както разбираме по-късно от кореспонденцията на Богомил Райнов със фамилията на Бешков и от издадената след гибелта на Райнов книга " Париж ", още едно парижко издателство, " Серкл д’Ар ", се договаря да издаде огромен албум на Илия Бешков. Сам шефът на издателството Шарл Фелд идва в София, с цел да подбере илюстрациите. Особено му подхожда серията " Голи тела ".
Всичко е конкретизирано в детайлности и както написа Райнов: "...накрая от това " всичко " се получи нищо, по виновност на нашия Комитет за културни връзки с чужбина. " За втория албум са направени негативите, отпечатани са пробни листа. Работата е много напреднала. Издателството предлага от българска страна да се дадат 2 хиляди лв. тогавашни пари за издаването. Тромавата административна машина, в добавка с политическа подозрителност и неприязън, по този начин и не съумява да обезпечи тези пари, а през 1960 година Богомил Райнов се прибира от Франция и планът за втория албум остава несбъднат.
Като снаха в фамилията на Бешкови от 1971 година постоянно съм чувала за този албум, говорили сме с мъжа ми и дори съм разглеждала направените във Франция пробни отпечатъци върху първокласна хартия. Негативите не се знаеше къде са. 60 години след гибелта на Илия Бешков, през януари тази година (2017-а), търсех някакви фотоси в архива на фамилията – безрезултатно, часове наред. Започвах още веднъж и още веднъж да трансферирам лист по лист писма, документи, преписка и сред тях ненадейно попаднах на пълен пожълтял плик. Какво ли имаше в него?
Бяха негативите – 60 рисунки за огромния албум на Бешков, който е трябвало да бъде отпечатан в Париж. Сякаш гръм ме удари. И си помислих за съвпадението – бяха 60 негатива, появили се през 60-ата година след гибелта на Илия Бешков! (Както загатнах, той умира през януари 1958 г.) Има ли инцидентни неща?
С изкуствоведа Красимир Илиев взехме решение към 60-те " френски " рисунки да прибавим още. Колкото успеем да открием в музеи, галерии и сбирки, с цел да представим различен аспект от колосалното творчество на българския художник, който се родее с най-големите международни създатели.
Савка Чолакова
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (744)
След военния прелом от 19 май 1934 година, когато цензурата стопира левите вестници, в които Илия Бешков (1901–1958) разгласява безпощадните си политически карикатури, той е налегнат от креативен бяс да нарисува всичко, което индивидите правят, въобразявайки си, че нямада бъдат разкрити. Надзърта в домашните и публични бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните.
Това е пътешестване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги плодородна среда – битието на градския човек, с всичките му пристрастености и пороци, които го трансформират във верноподаник, опрощаващ покварата на своите управници. Подобно художническо държание, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към леглото съпрузи, съблазняващите се, съвкупляващите се, няма прилика в познатия кръг творби сред двете международни войни – нито в България, нито отвън нея.
Разбираемо е, че единствено най-невинните от тези творби са били показани в единствената галерия, която Бешков прави приживе (1937) и в идващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия буйните му рисунки чакат гласност, сходно на неговата Черна тетрадка, която видя бял свят 57 години след кончината му (издателство " Изток-Запад ", 2015).
В това издание са събрани над 180 рисунки, множеството от които се разгласяват за пръв път. Те го показват като извънреден рисувач и неотклонен изследовател на истината за индивида.
И похотта, и уродливостта, и хубостта на героите му са негови чеда, които обича, без да разкрасява, които осмива, без да ненавижда. И тъй като всичките носят парченце от своя основател, те пленяват със своята правота, тъй като са претърпени, окъпани от неговата любов, носят неговите пристрастености, неговите недъзи и неговата тъга от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.
Ако някой от вас се усеща непокварен, дано да не отваря тази книга.
Красимир Илиев
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
С рисунката върша индивиди
Илия Бешков
KАК съдебна експертиза ПОЯВИ ТОЗИ АЛБУМ НА БЯЛ СВЯТ?
Историята е следната:
През петдесетте години на предишния век художникът Илия Бешков е обичаният професор на студентите в Художествената академия в София. В часовете му се тълпят студенти от всички специалности, няма къде игла да падне. Той е толкоз друг с това, което им приказва, с метода, по който ги учи, че подире му постоянно върви тайфа от младежи, не запомнили да обядват в студентския стол, тъй като остават да го слушат.
Петдесетте години са времето на Студената война сред Изтока и Запада. Да приказваш каквото мислиш е рисково. Бешков е наблюдаван и постоянно донасян като съпротива на властта от службите на Държавна сигурност – както още по времето на Царска България, по този начин и в интервала на социалистическия строй, макар че властта го ухажва. И едните, и другите попълнят досието му – общо 200 страници от 1925 до 1958 година Но както Бешков споделя: " Винаги съм бил в съпротива. "
В интервала на Студената война огромният ерудит и публицист Богомил Райнов е културно аташе в посолството ни в Париж и прави обезверени опити да разпространява българската просвета – певчески и танцов фолклор, художници, писатели, оперни артисти, музиканти. Именно той е индивидът, който съумява да направи първия пробив на наши създатели зад Желязната завеса – провеждането на концерти на Националния отбор за национални песни и танци " Филип Кутев " и издаването на албум на Илия Бешков в Париж.
На един търг Богомил Райнов се среща инцидентно с доктор Манюел Брюкер, с който наддават за офорта " Пепеляшка " на Жул Паскин: " С Брюкер се сблъскахме при наддаването – написа Райнов. – Брюкер подвигна цената по този начин, че аз бях заставен да се отдръпна и да се задоволя с някаква литография на Стайнлен. Когато прибирахме находките си, французинът промърмори шеговито: " Аз се оказах по-голям обожател на Паскин от вас. " " Във всеки случай, оказахте се по-заможен " – отвърнах. Разменихме още няколко думи във връзка търга, а дружно с тях и визитните си картички. " А, в този момент разбирам интереса ви към Паскин " – рече докторът, открил, че съм българин. "
При една по-нататъшна среща излиза наяве, че Брюкер, чиято съществена специалност е доктор, като се изключи че е колекционер, е и издател на свръхлуксозни албуми с истински гравюри. Тиражът им е 200 броя, единствено за клиенти, а през днешния ден изданията съставляват антикварна полезност. Богомил Райнов му демонстрира фотоси на Бешкови рисунки:
" Брюкер ги пое без изключително любознание, с възражението, че той издава единствено световноизвестни създатели. Но щом почна да ги преглежда, апатията му се изпари. Чувах го да мърмори на себе си: " Виж, това е добре, това е още по-добре... " Додето произнесе на всеослушание: " Изключителен рисувач. "
Така се стига до издаването на първия албум на Бешков в Париж с увод от Жорж Бесон и етюд за Бешков от Богомил Райнов. Художникът не дочаква да го види отпечатан – той умира през януари 1958 година Както разбираме по-късно от кореспонденцията на Богомил Райнов със фамилията на Бешков и от издадената след гибелта на Райнов книга " Париж ", още едно парижко издателство, " Серкл д’Ар ", се договаря да издаде огромен албум на Илия Бешков. Сам шефът на издателството Шарл Фелд идва в София, с цел да подбере илюстрациите. Особено му подхожда серията " Голи тела ".
Всичко е конкретизирано в детайлности и както написа Райнов: "...накрая от това " всичко " се получи нищо, по виновност на нашия Комитет за културни връзки с чужбина. " За втория албум са направени негативите, отпечатани са пробни листа. Работата е много напреднала. Издателството предлага от българска страна да се дадат 2 хиляди лв. тогавашни пари за издаването. Тромавата административна машина, в добавка с политическа подозрителност и неприязън, по този начин и не съумява да обезпечи тези пари, а през 1960 година Богомил Райнов се прибира от Франция и планът за втория албум остава несбъднат.
Като снаха в фамилията на Бешкови от 1971 година постоянно съм чувала за този албум, говорили сме с мъжа ми и дори съм разглеждала направените във Франция пробни отпечатъци върху първокласна хартия. Негативите не се знаеше къде са. 60 години след гибелта на Илия Бешков, през януари тази година (2017-а), търсех някакви фотоси в архива на фамилията – безрезултатно, часове наред. Започвах още веднъж и още веднъж да трансферирам лист по лист писма, документи, преписка и сред тях ненадейно попаднах на пълен пожълтял плик. Какво ли имаше в него?
Бяха негативите – 60 рисунки за огромния албум на Бешков, който е трябвало да бъде отпечатан в Париж. Сякаш гръм ме удари. И си помислих за съвпадението – бяха 60 негатива, появили се през 60-ата година след гибелта на Илия Бешков! (Както загатнах, той умира през януари 1958 г.) Има ли инцидентни неща?
С изкуствоведа Красимир Илиев взехме решение към 60-те " френски " рисунки да прибавим още. Колкото успеем да открием в музеи, галерии и сбирки, с цел да представим различен аспект от колосалното творчество на българския художник, който се родее с най-големите международни създатели.
Савка Чолакова
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (744)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ