Откъс от "Изгубените Балкани" на проф. Рандал Бейкър
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Изгубените Балкани ", с създател проф. Рандал Бейкър, възложен от Издателство " Сиела "
Изданието наблюдава забавната история на двама английски откриватели, които попадат в планините на България и Югославия преди Втората международна война. Те се озовават свят, който за тях наподобява другоземен и чудноват, вършат фотоси и водят мемоари, които документират бита на хората в дребните планински селца в Пиринска и Вардарска Македония.
Десетилетия по-късно фотосите притеглят интереса на проф. Рандал Бейкър, който взема решение да разплете тяхната история и да онагледи метода на живот на елементарните хора на Балканите през първата половина на XX век. С помощта на доста хора, въвлечени в тази самобитна детективска история, и инцидентни съвпадения, които му оказват помощ по пътя, създателят на " Изгубените Балкани " подрежда пъзела към една история, която дава друга и неподправена позиция за обстановката на Балканския полуостров. Книгата демонстрира бита и живота на елементарните хора в годините тъкмо преди техническият напредък и започването на ВСВ да ги трансформират радикално. Снимките в това издания се показват за първи път пред необятна публика.
Проф. Рандал Бейкър е роден в княжество Уелс, намиращо се в сянката на Англия. Той отива в Източна Африка през 60-те години на XX век, с цел да направи проучване за доктората си. През последвалата му академична кариера няма индикации за това коя част от света ще завладее вниманието му, а по-късно и живота му.
Оказва се, че това са точно Балканите. Животът на Рандал Бейкър се стича по този начин, че той идва в България за пръв път през 1990 година, с цел да помогне за построяването на Нов български университет, и се завръща в страната всяка последваща година. През 2007 година той се отдръпва от поста си в Университета на Индиана и се открива в София, където преподава в Нов български университет до пенсионирането си през 2016 година
Проф. Бейкър е създател на повече от 15 книги, част от които превеждани и на български език. " Изгубените Балкани " е в превод от британски език на Светлана Комогорова-Комата. Автор на корицата е Мира Рахнева.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс - " Изгубените Балкани " на проф. Рандал Бейкър
Честно, тази история фактически е забавна. Става дума за детектив, който намира гниещи остан¬ки в три дървени сандъка и стартира следствие, с цел да се откри кои са били тези хора? Къде са били? И какви, да му се не види, са ги правили?
Нещо повече, уликите мощно загатват, че по вре¬мето, когато пишем, останките са на 78 години и дос¬та похабени – гледката по никакъв начин не е приятна!
Сега е моментът да ви успокоя, че дървените сан¬дъци с полепнала по тях пръст съдържат не хора, а изобра¬жения на хора върху стъклени плаки. Стотици диапо¬зитиви. Първоначално разпознати и класифицирани като " непродаваеми вехтории " от единия от тройка¬та, засмукана в един загубен свят от тези фотогра¬фии по изцяло неразбираем метод. Перипетиите към съживяването на реликвите се изляха в актуалната книга – признавам, плод на положение, граничещо с вманиачаване.
А какво е толкоз забавно, че да притегли лю¬бопитството на цели трима души – единия, работещ върху документален филм за Наполеон за Би Би Си, дру¬гия – ръководещ известна книжарница в Лайм Риджис, а третия – полупенсионер в българската столица София?
Първият фактор е " мястото ". Случките, изобра¬зени на тези диапозитиви, се развиват основно в двете тогавашни монархии Югославия и България. И двете от дълго време не съществуват като монархии, а след кървясъл погром през 90-те едната от тях напълно отпътува в не¬битието като страна.
Голяма част от това, което виждаме от Югосла¬вия на диапозитивите, е снимано в днешната Република Македония, Република Черна гора, любопитната държа¬ва Косово (призната от едни, от други – не) и някое и друго кътче от Сърбия и Албания. Но във времената, ко¬гато са правени тези фотоси, всички те (без Албания) се намират в рамките на една страна. Тези две монар¬хии, като изключим Адриатическото крайбрежие, не са постоянно посещавани от туристи.
България със сигур¬ност не попада в безстопанствен маршрут, въпреки и " Ориент експрес " да минава през нея напът за Истанбул. Въпреки че през 80-те години на ХХ в. уважаваното американско издание " Форин афеърс " съумява да пусне публикация със загла¬вие " България: последното неопознато място ". Тъй че към този миг това са " екзотични " места, пораждащи безредици и любознание измежду евентуалната пуб¬лика вкъщи, посред уютната Англия на междинната кла¬са. Точно за сходни апетити са готови тези три илюстровани лекции.
Но има и още един фактор " място ". Нашите субекти, снимали и изобразени на диапозитивите, са били алпи¬нисти – не от вида изкатерващи отвесни скални сте¬ни, а от походния вид. Те търсели редки, по опция към момента неоткрити растителни типове, та след това да може да ги кръстят на някой от тях. Събирали в грамадни, теж¬ки дървени хербарии мостри от цветята, на които се на¬тъквали, и представяли мостри пред Кю Гардънс, извест¬ния международен център по градинарство в Англия. В няколко случая те се демонстрират ненапълно като предприемачи, зареж¬дащи разсадниците си, които обезпечават фешън продукти за алпийските градини и алпинеумите по това време.
Тези подбуди и общата им пристрастеност ги отвели в ня¬кои от най-затънтените краища на Балканите, бездру¬го задоволително отдалечени от Западна Европа. Върху фактора " раздалеченост " се подчертава и от допълни¬телното основание, че търсят растителни типове и места, " неизбродени и необработени " от предходни екс¬педиции. И така, ние сме изтикани в още по-недостъпни кътчета от Южните Балкани и по този начин съумяваме да забележим места, рядко зървани и посещавани от външни хора в този поначало другоземен ъгъл на Европа. Следователно това са необикновени пътувания, изискващи съоръжение, подготовка, устойчивост и някои значително значими придружителни писма от дипломати, с цел да се обезпечи въобще някакъв триумф.
Факторът " време ". 30-те години на ХХ в. са интервал на възходящо напрежение в цяла Европа, приключило с кресчендото от 1939 година, когато се възцарява хаосът. И двете страни, Югославия и България, са подложени на вътрешни разтърсвания, убийства и идеологически край¬ности, с които Балканите целесъобразно са фамозни, и са дали името си на процеса на разпад на страните на на¬ционалистически парчета. Ала там, горе, в света на алпий¬ската флора, нещата не са се влошили толкоз, колкото може би е видно изпод.
Има прочут крах, породен от двете балкански войни и Първата международна война, и в резултат на този крах стартират преселвания – осо¬бено на македонски българи, които се връщат в Бълга¬рия, въпреки да са живели в Македония от епохи. Сега Бъл¬гария и Югославия се намират от противоположните страни на по-широки спорове, основно вследствие на Македонския въпрос.
Но общо взето, животът си тече, както си е текъл постоянно. Различните общности – власи, българи, роми, турци, албанци, черногорци и така на¬татък – от пръв взор се разграничават по облеклото си. То постоянно си е било такова. И демонстрира кои са те. Построй¬ките, в известна степен, са безконечни, а методите за обра¬ботка на земята са още от времето на османлиите, че и от по-отдавна.
И през всичко това минава нашата група с ней¬ните мъчително понятни ползи, запечатваща пътьом облици в търсене на алпийска флора. Онова, което те няма по какъв начин да знаят, е, че пътят на историята след тях се навива като килим, до момента в който крачат през тези видимо нескончаеми пейзажи.
Отстрани чакат идеологическите крайности фа¬шизъм и болшевизъм, изгладнял противодействуващ патри¬отизъм, антични етнически разделения и имперските упоритости на съседите от край до край по Адриатика и Централна Европа. Целият този район ще бъде прео¬бърнат с главата надолу и с хастара на открито от граждан¬ска война, от упоритостите на Германия и Италия, както и от някои доморасли териториални упоритости, като тези на България и Македония. Тези планини ще се трансфорат в леговище на партизани, патриоти, бежанци и други, които бягат от хаоса, но го водят подире си.
Докато цялото това безвластие се развихря по въпрос¬ните територии, в този ъгъл на Европа идва възходът на комунизма, в резултат на договореностите от Ялтен¬ската конференция. Въпросният нов стопанин ще събере отломките на обичайния живот и ще ги преработи в групови и общи модели, натиквайки старите традиции в " кошчето за исторически боклуци " на Троцки.
И така, без да знаят, нашите другари прекосявали през спокойното предпоследно деяние на една дълга и тежка драма на взаимовръзки. Те запечатали за нас тези последни мигове като инцидентен декор на това, което смя¬тали за своя основна цел – едно екзотично отклонение на градинарството. Ала оставили пленително и неочаква¬но завещание, изскочило на бял свят под формата на вехтории, около необяснимия ентусиазъм на Боб по време на онази наквасена от дъжда и тъжна привидно ликвидация на движимости в Дорсет.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Изданието наблюдава забавната история на двама английски откриватели, които попадат в планините на България и Югославия преди Втората международна война. Те се озовават свят, който за тях наподобява другоземен и чудноват, вършат фотоси и водят мемоари, които документират бита на хората в дребните планински селца в Пиринска и Вардарска Македония.
Десетилетия по-късно фотосите притеглят интереса на проф. Рандал Бейкър, който взема решение да разплете тяхната история и да онагледи метода на живот на елементарните хора на Балканите през първата половина на XX век. С помощта на доста хора, въвлечени в тази самобитна детективска история, и инцидентни съвпадения, които му оказват помощ по пътя, създателят на " Изгубените Балкани " подрежда пъзела към една история, която дава друга и неподправена позиция за обстановката на Балканския полуостров. Книгата демонстрира бита и живота на елементарните хора в годините тъкмо преди техническият напредък и започването на ВСВ да ги трансформират радикално. Снимките в това издания се показват за първи път пред необятна публика.
Проф. Рандал Бейкър е роден в княжество Уелс, намиращо се в сянката на Англия. Той отива в Източна Африка през 60-те години на XX век, с цел да направи проучване за доктората си. През последвалата му академична кариера няма индикации за това коя част от света ще завладее вниманието му, а по-късно и живота му.
Оказва се, че това са точно Балканите. Животът на Рандал Бейкър се стича по този начин, че той идва в България за пръв път през 1990 година, с цел да помогне за построяването на Нов български университет, и се завръща в страната всяка последваща година. През 2007 година той се отдръпва от поста си в Университета на Индиана и се открива в София, където преподава в Нов български университет до пенсионирането си през 2016 година
Проф. Бейкър е създател на повече от 15 книги, част от които превеждани и на български език. " Изгубените Балкани " е в превод от британски език на Светлана Комогорова-Комата. Автор на корицата е Мира Рахнева.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс - " Изгубените Балкани " на проф. Рандал Бейкър
Честно, тази история фактически е забавна. Става дума за детектив, който намира гниещи остан¬ки в три дървени сандъка и стартира следствие, с цел да се откри кои са били тези хора? Къде са били? И какви, да му се не види, са ги правили?
Нещо повече, уликите мощно загатват, че по вре¬мето, когато пишем, останките са на 78 години и дос¬та похабени – гледката по никакъв начин не е приятна!
Сега е моментът да ви успокоя, че дървените сан¬дъци с полепнала по тях пръст съдържат не хора, а изобра¬жения на хора върху стъклени плаки. Стотици диапо¬зитиви. Първоначално разпознати и класифицирани като " непродаваеми вехтории " от единия от тройка¬та, засмукана в един загубен свят от тези фотогра¬фии по изцяло неразбираем метод. Перипетиите към съживяването на реликвите се изляха в актуалната книга – признавам, плод на положение, граничещо с вманиачаване.
А какво е толкоз забавно, че да притегли лю¬бопитството на цели трима души – единия, работещ върху документален филм за Наполеон за Би Би Си, дру¬гия – ръководещ известна книжарница в Лайм Риджис, а третия – полупенсионер в българската столица София?
Първият фактор е " мястото ". Случките, изобра¬зени на тези диапозитиви, се развиват основно в двете тогавашни монархии Югославия и България. И двете от дълго време не съществуват като монархии, а след кървясъл погром през 90-те едната от тях напълно отпътува в не¬битието като страна.
Голяма част от това, което виждаме от Югосла¬вия на диапозитивите, е снимано в днешната Република Македония, Република Черна гора, любопитната държа¬ва Косово (призната от едни, от други – не) и някое и друго кътче от Сърбия и Албания. Но във времената, ко¬гато са правени тези фотоси, всички те (без Албания) се намират в рамките на една страна. Тези две монар¬хии, като изключим Адриатическото крайбрежие, не са постоянно посещавани от туристи.
България със сигур¬ност не попада в безстопанствен маршрут, въпреки и " Ориент експрес " да минава през нея напът за Истанбул. Въпреки че през 80-те години на ХХ в. уважаваното американско издание " Форин афеърс " съумява да пусне публикация със загла¬вие " България: последното неопознато място ". Тъй че към този миг това са " екзотични " места, пораждащи безредици и любознание измежду евентуалната пуб¬лика вкъщи, посред уютната Англия на междинната кла¬са. Точно за сходни апетити са готови тези три илюстровани лекции.
Но има и още един фактор " място ". Нашите субекти, снимали и изобразени на диапозитивите, са били алпи¬нисти – не от вида изкатерващи отвесни скални сте¬ни, а от походния вид. Те търсели редки, по опция към момента неоткрити растителни типове, та след това да може да ги кръстят на някой от тях. Събирали в грамадни, теж¬ки дървени хербарии мостри от цветята, на които се на¬тъквали, и представяли мостри пред Кю Гардънс, извест¬ния международен център по градинарство в Англия. В няколко случая те се демонстрират ненапълно като предприемачи, зареж¬дащи разсадниците си, които обезпечават фешън продукти за алпийските градини и алпинеумите по това време.
Тези подбуди и общата им пристрастеност ги отвели в ня¬кои от най-затънтените краища на Балканите, бездру¬го задоволително отдалечени от Западна Европа. Върху фактора " раздалеченост " се подчертава и от допълни¬телното основание, че търсят растителни типове и места, " неизбродени и необработени " от предходни екс¬педиции. И така, ние сме изтикани в още по-недостъпни кътчета от Южните Балкани и по този начин съумяваме да забележим места, рядко зървани и посещавани от външни хора в този поначало другоземен ъгъл на Европа. Следователно това са необикновени пътувания, изискващи съоръжение, подготовка, устойчивост и някои значително значими придружителни писма от дипломати, с цел да се обезпечи въобще някакъв триумф.
Факторът " време ". 30-те години на ХХ в. са интервал на възходящо напрежение в цяла Европа, приключило с кресчендото от 1939 година, когато се възцарява хаосът. И двете страни, Югославия и България, са подложени на вътрешни разтърсвания, убийства и идеологически край¬ности, с които Балканите целесъобразно са фамозни, и са дали името си на процеса на разпад на страните на на¬ционалистически парчета. Ала там, горе, в света на алпий¬ската флора, нещата не са се влошили толкоз, колкото може би е видно изпод.
Има прочут крах, породен от двете балкански войни и Първата международна война, и в резултат на този крах стартират преселвания – осо¬бено на македонски българи, които се връщат в Бълга¬рия, въпреки да са живели в Македония от епохи. Сега Бъл¬гария и Югославия се намират от противоположните страни на по-широки спорове, основно вследствие на Македонския въпрос.
Но общо взето, животът си тече, както си е текъл постоянно. Различните общности – власи, българи, роми, турци, албанци, черногорци и така на¬татък – от пръв взор се разграничават по облеклото си. То постоянно си е било такова. И демонстрира кои са те. Построй¬ките, в известна степен, са безконечни, а методите за обра¬ботка на земята са още от времето на османлиите, че и от по-отдавна.
И през всичко това минава нашата група с ней¬ните мъчително понятни ползи, запечатваща пътьом облици в търсене на алпийска флора. Онова, което те няма по какъв начин да знаят, е, че пътят на историята след тях се навива като килим, до момента в който крачат през тези видимо нескончаеми пейзажи.
Отстрани чакат идеологическите крайности фа¬шизъм и болшевизъм, изгладнял противодействуващ патри¬отизъм, антични етнически разделения и имперските упоритости на съседите от край до край по Адриатика и Централна Европа. Целият този район ще бъде прео¬бърнат с главата надолу и с хастара на открито от граждан¬ска война, от упоритостите на Германия и Италия, както и от някои доморасли териториални упоритости, като тези на България и Македония. Тези планини ще се трансфорат в леговище на партизани, патриоти, бежанци и други, които бягат от хаоса, но го водят подире си.
Докато цялото това безвластие се развихря по въпрос¬ните територии, в този ъгъл на Европа идва възходът на комунизма, в резултат на договореностите от Ялтен¬ската конференция. Въпросният нов стопанин ще събере отломките на обичайния живот и ще ги преработи в групови и общи модели, натиквайки старите традиции в " кошчето за исторически боклуци " на Троцки.
И така, без да знаят, нашите другари прекосявали през спокойното предпоследно деяние на една дълга и тежка драма на взаимовръзки. Те запечатали за нас тези последни мигове като инцидентен декор на това, което смя¬тали за своя основна цел – едно екзотично отклонение на градинарството. Ала оставили пленително и неочаква¬но завещание, изскочило на бял свят под формата на вехтории, около необяснимия ентусиазъм на Боб по време на онази наквасена от дъжда и тъжна привидно ликвидация на движимости в Дорсет.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ