Откъс от "Холограма за краля" на Дейв Егърс
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Холограма за краля " с създател Дейв Егърс, възложен от Издателство " Жанет45 ".
" Необикновена творба, която преглежда настоящи и провокативни тематики... Този разказ ни припомня на първо място, че Егърс е публицист, и то публицист от най-висока проба... Изключително достижение във към този момент прекомерно внушителната кариера на Егърс – и изключително належащо четиво. " ~ San Francisco Chronicle
" Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, обществено виновни книги, съчетаващи репортаж и нереалност. Макар " Холограма за краля " да е художествено произведение... то въстава против днешното положение на международните стопански неправди. "
Vanity Fair
" Според трактовката на господин Егърс, 54-годишният Алан не е следващият злощастен злощастник, който минава през рецесията на междинната възраст. Може да се каже, че с напредването на сюжета тази тъжно-смешно-мечтателна история последователно се трансформира в притча за безизходицата на междинната класа в Америка, за неволите, които лишените от работа служащи и изгубилите поминъка си бизнесмени претърпяват в един нов глобализиран свят... Благодарение на необикновената дарба на господин Егърс да схваща прочувствения свят на своите герои и да ни въвлича във всяка смяна на тяхното въодушевление, ние незабавно се потапяме в историята на Алан... Комична, само че надълбоко въздействаща история за преживелиците на един мъж, която в това време съставлява ярка моментална фотография на нашата ера. "
Мичико Какутани, New York Times
" Проницателна и безпределно четивна алегория за Америка в епохата на световната стопанска система – натрапчива, красива и тъжна... Егърс съумява да насели фразеологията и тиковете на една видимо американска мисловност тъкмо толкоз ослепително, колкото пресъздава в по-ранните си книги светоусещането на един суданец и един сириец... Холограма за краля е, с изключение на доста други неща, едно изтерзано проучване на това къде и по какъв начин американците изгубиха религия в себе си и – да използваме основната дума, която различен уединен заточеник употребява по адрес на Алан – " претърпяха проваляне ". "
Пико Айър, New York Times Book Review
" Развлекателен, добре написан разказ за един американски идеалист на междинна възраст, комбиниран с рецензия за разрушаването на устоите на американската фантазия чрез аутсорсването на нашето произвеждане и ноу-хау в страни от третия свят. "
Майкъл Дирда,Washington Post
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Холограма за краля " на Дейв Егърс
АЛАН КЛЕЙ съдебна експертиза СЪБУДИ в Джеда, Саудитска Арабия. Беше 30 май 2010 година. За да стигне до тук, два дни се
беше прекачвал от аероплан на аероплан. В Найроби се срещна с една жена. Седяха един до различен в очакване на полетите си. Беше висока, закръглена, румена, носеше златни обички и говореше напевно. Хареса я повече
от многото, които беше харесвал в живота си и които виждаше всеки ден. Живеела на север, в щат Ню Йорк. Не изключително надалеч от вкъщи му в предградията на Бостън.
Ако беше задоволително самоуверен, щеше да откри метод да прекара повече време с нея. Вместо това се качи на самолета и отлетя за Рияд, по-късно продължи до Джеда. На летището го посрещна мъж, който го закара до " Хилтън ". Алан щракна ключалката и влезе в стаята си в 1:12 часа сутринта. Бързо се подготви за лягане. Трябваше да се наспи. В седем го чакаше едночасово пътешестване на север до Града на икономическия напредък на крал Абдула, където трябваше да е в осем. Там с екипа щяха да конфигурират система за холограм- на телеконферентна връзка, която да показват пред самия крал. Ако Абдула останеше впечатлен, щеше да даде на " Доверие " контракта за IT-услуги за целия град и с шестцифрена та комисиона Алан щеше да реши всичките си проблеми.
10
Затова трябваше да е добре отпочинал. Добре квалифициран. Вместо това прекара четири часа безсънен в леглото. Размисли се за щерка си Кит, която учеше в лицей – влиятелен, безценен лицей. Нямаше пари да заплати за образова- нието ѝ идната есен. Не можеше да си го разреши, тъй като в живота си беше вземал поредност от глупави решения. Не беше възнамерявал нещата добре. Не беше показал кураж, когато трябваше.
Решенията му бяха недалновидни. Решенията на връстниците му – също. Неблагоразумни, прибързани решения.
Но тогава не знаеше, че решенията му са недалновидни, неблагоразумни, прибързани. Алан и връстниците му нямаха визия, че взимат решения, които ще ги докарат, ще докарат Алан, до ситуацията, в което се намира в този момент – на процедура опустошен, съвсем безработен; притежател на еднолична консултантска компания, която движеше от вкъщи си.
Беше се развел с майката на Кит, Руби. Бяха прекарали разграничени по-дълго, в сравнение с дружно. Руби беше токсичен таралеж в гащите; в този момент живееше в Калифорния и с нищо не допринасяше за издръжката на Кит.
– Колежът е твое обвързване – беше му споделила. – Дръж се мъжки.
Сега Кит няма да се върне в колежа през есента. Къщата е оповестена за обмен, само че сега – без резултат. А това е последната му опция. Дължи пари на доста хора, в това число 18 хиляди $ на двама велодизайнери за първообраз на нов велосипед, който Алан се надяваше да стартира да създава в Бостън. По тази причина го бяха нарекли глупак. Дължи пари на Джим Уонг, който му беше заел 45 хиляди за материали и първата и последна месечна вноска за склад чартърен. Дължи и още към 65 хиляди на другари и възможни сътрудници.
11
Следователно е опустошен. Когато осъзна, че не може да заплати колежа на Кит, към този момент беше прекомерно късно да кандидатства за друго финансиране. Твърде късно да я мести другаде. Трагично ли е здрава, млада жена като Кит да прекъсне за един учебен срок? Не, не е. Един пропуснат учебен срок на интелигентна и способна млада жена като нея няма да остави диря в дългата, тежка международна история. Кит ще оцелее. Не е траге-
дия. Изобщо не е. Трагедия, споделяха, е каквото се случи с Чарли Фалън. Чарли Фалън замръзна в езерото край дома на Алан. Езерото до самата къща на Алан.
Буден в хотелската си стая в " Хилтън " в Джеда, Алан мислеше за Чарли Фалън. През оня ден го видя по какъв начин нагазва
в езерото. Мина около него с колата на път към каменната кариера. Не му се стори обикновено човек като Чарли Фалън да нагазва в трепкащата черна вода посред септември, само че не му се стори и нещо извънредно. Две години Чарли Фалън изпращаше на Алан страници от книги. Макар и разкрил трансценденталистите късно в живота си, Чарли ги усещаше сродни души. Беше научил, че " Брук Фарм ", Трансценденталистката комуна, просъществувала до 1847 година, се е намирала близо до мястото, където живееха той и Алан, и смяташе това за знаменателно. Проследил бостънското си родословие с вярата да открие някаква връзка, само че без триумф.
Въпреки това изпращаше на Алан цели страници с подчертани фрагменти. Така работят огромните мозъци, намерения си Алан.
– Стига си ми пращал тези нелепости – сподели на Чарли. Но Чарли се ухили и продължи да му праща. И по този начин, онази събота по обяд, виждайки по какъв начин Чарли влиза в езерото, Алан реши, че това е разумна демонстрация на новопри- добитата му пристрастеност към природата. Когато го подмина, Чарли беше нагазил едвам до глезените.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (752)
" Необикновена творба, която преглежда настоящи и провокативни тематики... Този разказ ни припомня на първо място, че Егърс е публицист, и то публицист от най-висока проба... Изключително достижение във към този момент прекомерно внушителната кариера на Егърс – и изключително належащо четиво. " ~ San Francisco Chronicle
" Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, обществено виновни книги, съчетаващи репортаж и нереалност. Макар " Холограма за краля " да е художествено произведение... то въстава против днешното положение на международните стопански неправди. "
Vanity Fair
" Според трактовката на господин Егърс, 54-годишният Алан не е следващият злощастен злощастник, който минава през рецесията на междинната възраст. Може да се каже, че с напредването на сюжета тази тъжно-смешно-мечтателна история последователно се трансформира в притча за безизходицата на междинната класа в Америка, за неволите, които лишените от работа служащи и изгубилите поминъка си бизнесмени претърпяват в един нов глобализиран свят... Благодарение на необикновената дарба на господин Егърс да схваща прочувствения свят на своите герои и да ни въвлича във всяка смяна на тяхното въодушевление, ние незабавно се потапяме в историята на Алан... Комична, само че надълбоко въздействаща история за преживелиците на един мъж, която в това време съставлява ярка моментална фотография на нашата ера. "
Мичико Какутани, New York Times
" Проницателна и безпределно четивна алегория за Америка в епохата на световната стопанска система – натрапчива, красива и тъжна... Егърс съумява да насели фразеологията и тиковете на една видимо американска мисловност тъкмо толкоз ослепително, колкото пресъздава в по-ранните си книги светоусещането на един суданец и един сириец... Холограма за краля е, с изключение на доста други неща, едно изтерзано проучване на това къде и по какъв начин американците изгубиха религия в себе си и – да използваме основната дума, която различен уединен заточеник употребява по адрес на Алан – " претърпяха проваляне ". "
Пико Айър, New York Times Book Review
" Развлекателен, добре написан разказ за един американски идеалист на междинна възраст, комбиниран с рецензия за разрушаването на устоите на американската фантазия чрез аутсорсването на нашето произвеждане и ноу-хау в страни от третия свят. "
Майкъл Дирда,Washington Post
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Холограма за краля " на Дейв Егърс
АЛАН КЛЕЙ съдебна експертиза СЪБУДИ в Джеда, Саудитска Арабия. Беше 30 май 2010 година. За да стигне до тук, два дни се
беше прекачвал от аероплан на аероплан. В Найроби се срещна с една жена. Седяха един до различен в очакване на полетите си. Беше висока, закръглена, румена, носеше златни обички и говореше напевно. Хареса я повече
от многото, които беше харесвал в живота си и които виждаше всеки ден. Живеела на север, в щат Ню Йорк. Не изключително надалеч от вкъщи му в предградията на Бостън.
Ако беше задоволително самоуверен, щеше да откри метод да прекара повече време с нея. Вместо това се качи на самолета и отлетя за Рияд, по-късно продължи до Джеда. На летището го посрещна мъж, който го закара до " Хилтън ". Алан щракна ключалката и влезе в стаята си в 1:12 часа сутринта. Бързо се подготви за лягане. Трябваше да се наспи. В седем го чакаше едночасово пътешестване на север до Града на икономическия напредък на крал Абдула, където трябваше да е в осем. Там с екипа щяха да конфигурират система за холограм- на телеконферентна връзка, която да показват пред самия крал. Ако Абдула останеше впечатлен, щеше да даде на " Доверие " контракта за IT-услуги за целия град и с шестцифрена та комисиона Алан щеше да реши всичките си проблеми.
10
Затова трябваше да е добре отпочинал. Добре квалифициран. Вместо това прекара четири часа безсънен в леглото. Размисли се за щерка си Кит, която учеше в лицей – влиятелен, безценен лицей. Нямаше пари да заплати за образова- нието ѝ идната есен. Не можеше да си го разреши, тъй като в живота си беше вземал поредност от глупави решения. Не беше възнамерявал нещата добре. Не беше показал кураж, когато трябваше.
Решенията му бяха недалновидни. Решенията на връстниците му – също. Неблагоразумни, прибързани решения.
Но тогава не знаеше, че решенията му са недалновидни, неблагоразумни, прибързани. Алан и връстниците му нямаха визия, че взимат решения, които ще ги докарат, ще докарат Алан, до ситуацията, в което се намира в този момент – на процедура опустошен, съвсем безработен; притежател на еднолична консултантска компания, която движеше от вкъщи си.
Беше се развел с майката на Кит, Руби. Бяха прекарали разграничени по-дълго, в сравнение с дружно. Руби беше токсичен таралеж в гащите; в този момент живееше в Калифорния и с нищо не допринасяше за издръжката на Кит.
– Колежът е твое обвързване – беше му споделила. – Дръж се мъжки.
Сега Кит няма да се върне в колежа през есента. Къщата е оповестена за обмен, само че сега – без резултат. А това е последната му опция. Дължи пари на доста хора, в това число 18 хиляди $ на двама велодизайнери за първообраз на нов велосипед, който Алан се надяваше да стартира да създава в Бостън. По тази причина го бяха нарекли глупак. Дължи пари на Джим Уонг, който му беше заел 45 хиляди за материали и първата и последна месечна вноска за склад чартърен. Дължи и още към 65 хиляди на другари и възможни сътрудници.
11
Следователно е опустошен. Когато осъзна, че не може да заплати колежа на Кит, към този момент беше прекомерно късно да кандидатства за друго финансиране. Твърде късно да я мести другаде. Трагично ли е здрава, млада жена като Кит да прекъсне за един учебен срок? Не, не е. Един пропуснат учебен срок на интелигентна и способна млада жена като нея няма да остави диря в дългата, тежка международна история. Кит ще оцелее. Не е траге-
дия. Изобщо не е. Трагедия, споделяха, е каквото се случи с Чарли Фалън. Чарли Фалън замръзна в езерото край дома на Алан. Езерото до самата къща на Алан.
Буден в хотелската си стая в " Хилтън " в Джеда, Алан мислеше за Чарли Фалън. През оня ден го видя по какъв начин нагазва
в езерото. Мина около него с колата на път към каменната кариера. Не му се стори обикновено човек като Чарли Фалън да нагазва в трепкащата черна вода посред септември, само че не му се стори и нещо извънредно. Две години Чарли Фалън изпращаше на Алан страници от книги. Макар и разкрил трансценденталистите късно в живота си, Чарли ги усещаше сродни души. Беше научил, че " Брук Фарм ", Трансценденталистката комуна, просъществувала до 1847 година, се е намирала близо до мястото, където живееха той и Алан, и смяташе това за знаменателно. Проследил бостънското си родословие с вярата да открие някаква връзка, само че без триумф.
Въпреки това изпращаше на Алан цели страници с подчертани фрагменти. Така работят огромните мозъци, намерения си Алан.
– Стига си ми пращал тези нелепости – сподели на Чарли. Но Чарли се ухили и продължи да му праща. И по този начин, онази събота по обяд, виждайки по какъв начин Чарли влиза в езерото, Алан реши, че това е разумна демонстрация на новопри- добитата му пристрастеност към природата. Когато го подмина, Чарли беше нагазил едвам до глезените.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (752)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ