"Безкраят в стрък тръстика" на Ирене Вайехо
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Безкраят в филиз тръстика ", с създател Ирене Вайехо, възложен от Издателство " Колибри "
" Безкраят в филиз тръстика " е забележителна книга за изобретяването на книгите в античния свят, за книгата като артефакт, само че и като талантлив инструмент на човешката независимост.
От зараждането на писмеността през възникването на концепцията библиотеките да съберат цялото знание, започвайки с Александрийската, възходите и паденията на книгата, до забавни паралели сред интернет и Вавилонската библиотека на Борхес, Ирене Вайехо сервира ерудирана и завладяваща комбинация от история, митология, незнайни и любопитни обстоятелства и аналогии с днешния ден, с цел да увлече читателя в едно необикновено литературно премеждие, озаглавено " Безкраят в филиз тръстика ".
Смайващо четиво, което доставя духовна приятност, обогатява и внушава поклонение пред най-хубавото откритие на човешкия разум. Преводът на български език е дело на Десислава Антова и Захари Омайников. Художник на корицата е Люба Халева.
" Kнигата е била наш многовековен съдружник в една война, неотразена в учебниците по история. Това е борбата за съхраняването на найценните ни творения: думите, които са не повече от едно издихание; фикциите, които измисляме, с цел да дадем смисъл на хаоса и да оцелеем в него; същинските, погрешните и постоянно краткотрайните познания, които изчопляме от твърдата канара на нашата некомпетентност. Това е и повода, заради която взех решение да се потопя в това проучване.
В началото имаше въпроси, рояци от въпроси: по кое време са се появили книгите? Каква е тайната история на напъните за размножаването или унищожаването им? Какво се е изгубило по пътя и какво е избавено? Защо някои от тях са се трансформирали в класика? Какви вреди са им нанесли зъбите на времето, ноктите на огъня, отровата на водата? Кои книги са изгаряни с яд и кои са преписвани найревностно? Едни и същи ли са те? Този роман е опит да се продължи случката на тези ловци на книги. Би ми се желало, по някакъв метод, да стана тяхната невероятна спътница в изнамирането на изгубени ръкописи, незнайни истории и гласове "
Родена в Сарагоса през 1979 година, Ирене Вайехо е лингвист, историк и публицист. Завършва класическа лингвистика в университетите в Сарагоса и Флоренция, има докторска купа. Първоначално ползите ѝ са съсредоточени върху проучването на класическата римска литература. Автор е на 2 романа, 2 сборника със публикации, оповестени във вестниците " Ел Хералдо де Арагон " и " Ел Паис ", и 2 детски книжки. През 2019 година същинска сензация в целия свят провокира " Безкраят в филиз тръстика ", едно от най-награждаваните испански издания през последните години.
Сред влиятелните оценки са " Критично око " (2019), испанската Национална литературна премия за есеистика през 2020 година (Вайехо е петата жена, удостоена с този приз от учредяването му през 1975 г.), премията на държавното управление на Автономната област Арагон (2021), Наградата на испанските издатели " Антонио де Санча " (2022). Авторските права са продадени в над 30 страни.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Безкраят в филиз тръстикаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Безкраят в филиз тръстика " на Ирене Вайехо
Из ПРОЛОГ
Тайнствени конни дружини кръстосват из пътищата на Гърция. Селяните ги следят недоверчиво от нивите или от вратите на колибите си. Опитът ги е научил, че странстват единствено рисковите хора: бойци, наемници и роботърговци. Смръщват чела и ръмжат, до момента в който ги видят още веднъж да се изгубят зад хоризонта. Не обичат въоръжени чуждоземци.
Конниците препускат, без даже да поглеждат селяните. Те с месеци са изкачвали планини, минавали са през проломи, преброждали са долини, прегазвали са речни бродове, плавали са от остров на остров. Мускулите и издръжливостта им са укрепнали, откогато им e предоставена странната задача. За осъществяването ѝ би трябвало да се осмелят да преминат през земи, цялостни с принуждение, в свят на съвсем непрестанна война. Те са ловци, преследващи невероятен дивеч. Дивеч беззвучен, остроумен, неоставящ никаква диря.
Ако тези плашещи емисари седнеха в някоя пристанищна механа да пият вино, да ядат печен октопод, да беседват и да се напият с непознати (но от нерешителност в никакъв случай не го правят), биха могли да опишат забележителни истории за пътешествия. Как са навлизали в земи с върлуваща из тях чума. Прекосявали са региони, опустошени от пожарища, виждали са горещите пепелища на разрушението и жестокостта на бунтовници и наемни бойци.
Понеже към момента за обширни региони няма карти, те са се губили и с дни са вървели без посока под палещото слънце или измежду развилнели се стихии. Принудени са били да пият отвратителна вода, причиняваща ужасно разстройство. При дъжд колите и мулетата им все затъват в локвите; те с крясъци и хули ги теглят, до момента в който паднат на колене и целунат калта. Когато нощта ги изненада надалеч от заслон, единствено плащът им ги пази от скорпионите.
Познали са влудяващото мъчение на въшките и непрекъснатия боязън от разбойници, каквито изобилстват по пътищата. Често, до момента в който препускат през безкрайни пущинаци, кръвта им се смразява при мисълта за тайфа разбойници, които ги причакват, притаили мирис зад някой завой на пътя, с цел да връхлетят връз тях, да ги избият невъзмутимо, да ги ограбят и да зарежат още топлите им трупове измежду храсталака.
Страхът им е понятен. Царят на Египет им е поверил огромни суми пари, преди да ги прати да изпълнят повелите му на другия бряг на морето. По това време, единствено няколко десетилетия след гибелта на Александър, да пътуваш с огромно благосъстояние било доста рисковано, граничело е със самоубийство. Но въпреки кинжалите на разбойниците, заразните заболявания и корабокрушенията да заплашват с неуспех една толкоз скъпа задача, царят не стопира да разпраща във всички направления сътрудниците си от страната на Нил, през граници и големи простори. Желае буйно, с неспокойствие и мъчителна жадност да се снабди с плячката, която тайнствените му ловци търсят за него, изправяйки се пред неведоми рискове.
Селяните, седнали да шпионират от праговете на колибите си, наемниците и разбойниците, щяха да ококорят ей такива очи и да зяпнат недоверчиво, в случай че знаеха какво са преследвали чуждоземните конници.
Книги. Издирвали са книги.
Това е била най-добре защитаваната загадка на египетския двор. Повелителят на Двете земи, един от най-могъщите мъже по това време, би дал живота (на други, несъмнено, нали е постоянно по този начин при царете), с цел да се снабди с всички книги на света за Голямата си александрийска библиотека. Преследвал фантазията за една безспорна и съвършена библиотека, за сбирка, в която да събере всички произведения на всички създатели от началото на времената.
Винаги ме изпълва с страх написването на първите редове, прекрачването на прага на една нова книга. След като съм обходила всички библиотеки, откакто трескаво съм изпълнила бележниците си от край до край с всевъзможни бележки, откакто към този момент не ми идва мислено даже един рационален, даже малоумен предлог, с цел да продължа да отлагам, аз се забавям с още няколко дни, през които откривам какво ме плаши. Просто се усещам неспособна да стартира.
Всичко би трябвало да си е там - тонът, възприятието за комизъм, поезията, ритъмът, обещанията. Би трябвало към момента ненаписаните глави към този момент да загатват за себе си, да напират да покълнат в разсадника на думите, определени за началото. Но по какъв начин се прави това? Умът ми е налегнат от подозрения. С всяка нова книга се връщам в изходната точка с разтуптяно сърце, както при всеки прощъпалник.
Да пишеш, значи да се опиташ да откриеш какво бихме написали, в случай че бяхме в развой на писане, по този начин го показва Маргьорит Дюрас, като минава от неопределеността на глаголната форма през условността на хипотетичното деяние към несигурността на резултата на субжонктива, като че ли е усещала по какъв начин земята се пропуква под краката ѝ.
Всъщност писането не е доста по-различно от всички тези неща, които започваме да вършим, преди да се научим: да приказваме различен език, да караме, да бъдем майки. Да живеем.
След цялата мъка на подозрението, откакто ми се свършиха отлаганията и увъртанията, една топла юлска по здрач се озовах пред самотния бял лист. Реших да стартира текста си с облика на неколцина загадъчни ловци, впуснали се по дирите на дивеч. Отъждествявам се с тях, харесва ми тяхното самообладание, стоицизмът им, изгубеното им време, бавността и адреналинът на издирването.
С години съм работила като откривател, изследвала съм извори, събирала съм сведения и съм се опитвала да проуча историческия материал. Но в решаващия миг същинската и документирана история, която разгадавам, ми се коства така удивителна, че превзема сънищата ми и придобива формата на роман.
Изкушавам се да вляза под кожата на тези търсачи на книги по друмите на една антична и разтърсвана от спорове Европа. Ами в случай че стартира да описвам за тяхното пътешествие? Би могло да се получи, само че по какъв начин да направя по този начин, че скелетът на историческите сведения да не се изгуби под мускулите и кръвта на въображението?
Мисля, че отправната точка е толкоз фантастична, колкото някое странствуване в търсене на мините на цар Соломон или на изгубения Кивот; обаче документите свидетелстват, че това в действителност се е въртяло в мегаломанските мозъци на египетските царе. Може би тогава, в III в. прочие Хр., за пръв и финален път се е появила опцията да се сбъдне фантазията да се съберат всички книги на света, без изключение, в една всеобхватна библиотека. Днес това ни наподобява на сюжета на обаятелен нереален роман на Борхес - или може би на необятната му еротична фикция.
Във времето на величавия александрийски план не е имало нищо, което да прилича международната търговия с книги. Те можели да се купят в градове с дълъг културен живот, само че не и в младата Александрия. Текстовете описват, че царете употребявали големите преимущества на безспорната си власт, с цел да обогатяват сбирката си. Което не можели да купят, го конфискували. Ако се налагало да прерязват гърла или да унищожават реколти, с цел да се снабдят с мечтана книга, давали заповед това да бъде сторено с думите, че величието на страната им е по-важно от някакви си дребни угризения.
Измамата, несъмнено, била част от репертоара, който били подготвени да приложат, с цел да реализиран задачите си. Птолемей III мощно желаел да се снабди с формалните версии на творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид, защитавани в атинския списък още от техните министър председатели на театралните празници. Емисарите на царя поискали да им дадат назаем скъпите свитъци, с цел да поръчат копия на педантичните си преписвачи. Атинските управляващи изискали астрономическата гаранция от петнайсет гения сребро, което се равнява на милиони днешни долари.
Египтяните платили, благодарили с церемониални поклони, дали тържествени обети да върнат заетото преди да изминат - да речем - дванайсет луни, заплашили сами себе си с ужасни проклятия, в случай че книгите не се върнели в чудесно положение, след което, несъмнено, си ги присвоили, без да ги е грижа за депозита. Атинските управници се принудили да преглътнат издевателството. Гордата столица от времената на Перикъл се била трансформирала в недодялан град на държавица, неспособна да съперничи на могъщия Египет, който владеел търговията със зърно - нефтът на епохата.
Александрия била основното пристанище на страната и нейният нов витален център. Открай време икономическа мощ от сходна големина може несмущаемо да престъпва границите на разрешеното. Всички кораби, без значение от кое място идвали, които пускали котва в столицата с Библиотеката, бивали неотложно претърсвани. Митническите чиновници реквизирали всеки открит на борда ръкопис, давали го да се препише на нови папируси, прибирали копията и задържали оригиналите.Тези книги, взети на абордаж, щели да се озоват на лавиците на Библиотеката с къса записка за произхода им ( " от трюма на кораба " ).
Когато си се изкачил на върха на света, за теб няма несъразмерни услуги. Говорело се, че Птолемей II пращал вестители до владетелите и управниците на всяка страна по земята. В запечатано писмо се обръщал към тях с молба да си създадат труда да изпратят за сбирката му просто всичко от тяхното царство: произведения на поети и прозаици, на оратори и философи, на лекари и гадатели, на историци и на всички останали.
И още - което беше и моята входна врата към тази история, - царете пращали по рисковите пътища и морета на познатия свят сътрудници с цялостни кесии и със заповед да купят допустимо максимален брой книги и също да намерят там, където се пазели, най-старите екземпляри от творбите. Този вкус за книги и огромните пари, които нерядко се плащали за тях, привлекли всякакви мошеници и фалшификатори. Предлагали свитъци с подправени, сякаш скъпи текстове, състарявали папируса, обединявали няколко произведения в една, с цел да усилят размера, и измисляли какви ли не ловки номера.
Учени мъже с възприятие за комизъм се развличали, като съчинявали претенциозни произведения, скалъпвали изглеждащи правдиво измами, замислени да изкушат алчността на Птолемеите. Заглавията били занимателни - в днешно време елементарно биха могли да се изтъргуват, да вземем за пример: " Премълчаното от Тукидид ". Нека заместим Тукидид с Кафка или Джойс и да си представим интереса, който е събуждал фалшификаторът при появяването си в Библиотеката с лъжливите записки или със срамните секрети на писателя под мишница.
Въпреки внимателните подозрения за машинация, изкупвачите на Библиотеката се боели да не пропуснат някоя книга, която можело да е скъпа, и да рискуват да си навлекат царския яд. Често-често повелителят се ровел из свитъците от сбирката си със същата горделивост, с която правил обзор на военните паради.
Питал Деметрий Фалерски, отговарящ за реда в Библиотеката, какъв брой книги към този момент са събрани. И Деметрий го осведомявал за техния брой: " Вече имаме над двайсет пъти по 10 хиляди, о, Царю, а аз съм се заел в къс период да допълня изчезналото до петстотин хиляди ". Развихрилият се апетит за книги в Александрия взел да избива в буйна, усилваща се полуда
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Безкраят в филиз тръстика " е забележителна книга за изобретяването на книгите в античния свят, за книгата като артефакт, само че и като талантлив инструмент на човешката независимост.
От зараждането на писмеността през възникването на концепцията библиотеките да съберат цялото знание, започвайки с Александрийската, възходите и паденията на книгата, до забавни паралели сред интернет и Вавилонската библиотека на Борхес, Ирене Вайехо сервира ерудирана и завладяваща комбинация от история, митология, незнайни и любопитни обстоятелства и аналогии с днешния ден, с цел да увлече читателя в едно необикновено литературно премеждие, озаглавено " Безкраят в филиз тръстика ".
Смайващо четиво, което доставя духовна приятност, обогатява и внушава поклонение пред най-хубавото откритие на човешкия разум. Преводът на български език е дело на Десислава Антова и Захари Омайников. Художник на корицата е Люба Халева.
" Kнигата е била наш многовековен съдружник в една война, неотразена в учебниците по история. Това е борбата за съхраняването на найценните ни творения: думите, които са не повече от едно издихание; фикциите, които измисляме, с цел да дадем смисъл на хаоса и да оцелеем в него; същинските, погрешните и постоянно краткотрайните познания, които изчопляме от твърдата канара на нашата некомпетентност. Това е и повода, заради която взех решение да се потопя в това проучване.
В началото имаше въпроси, рояци от въпроси: по кое време са се появили книгите? Каква е тайната история на напъните за размножаването или унищожаването им? Какво се е изгубило по пътя и какво е избавено? Защо някои от тях са се трансформирали в класика? Какви вреди са им нанесли зъбите на времето, ноктите на огъня, отровата на водата? Кои книги са изгаряни с яд и кои са преписвани найревностно? Едни и същи ли са те? Този роман е опит да се продължи случката на тези ловци на книги. Би ми се желало, по някакъв метод, да стана тяхната невероятна спътница в изнамирането на изгубени ръкописи, незнайни истории и гласове "
Родена в Сарагоса през 1979 година, Ирене Вайехо е лингвист, историк и публицист. Завършва класическа лингвистика в университетите в Сарагоса и Флоренция, има докторска купа. Първоначално ползите ѝ са съсредоточени върху проучването на класическата римска литература. Автор е на 2 романа, 2 сборника със публикации, оповестени във вестниците " Ел Хералдо де Арагон " и " Ел Паис ", и 2 детски книжки. През 2019 година същинска сензация в целия свят провокира " Безкраят в филиз тръстика ", едно от най-награждаваните испански издания през последните години.
Сред влиятелните оценки са " Критично око " (2019), испанската Национална литературна премия за есеистика през 2020 година (Вайехо е петата жена, удостоена с този приз от учредяването му през 1975 г.), премията на държавното управление на Автономната област Арагон (2021), Наградата на испанските издатели " Антонио де Санча " (2022). Авторските права са продадени в над 30 страни.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Безкраят в филиз тръстика " на Ирене Вайехо
Из ПРОЛОГ
Тайнствени конни дружини кръстосват из пътищата на Гърция. Селяните ги следят недоверчиво от нивите или от вратите на колибите си. Опитът ги е научил, че странстват единствено рисковите хора: бойци, наемници и роботърговци. Смръщват чела и ръмжат, до момента в който ги видят още веднъж да се изгубят зад хоризонта. Не обичат въоръжени чуждоземци.
Конниците препускат, без даже да поглеждат селяните. Те с месеци са изкачвали планини, минавали са през проломи, преброждали са долини, прегазвали са речни бродове, плавали са от остров на остров. Мускулите и издръжливостта им са укрепнали, откогато им e предоставена странната задача. За осъществяването ѝ би трябвало да се осмелят да преминат през земи, цялостни с принуждение, в свят на съвсем непрестанна война. Те са ловци, преследващи невероятен дивеч. Дивеч беззвучен, остроумен, неоставящ никаква диря.
Ако тези плашещи емисари седнеха в някоя пристанищна механа да пият вино, да ядат печен октопод, да беседват и да се напият с непознати (но от нерешителност в никакъв случай не го правят), биха могли да опишат забележителни истории за пътешествия. Как са навлизали в земи с върлуваща из тях чума. Прекосявали са региони, опустошени от пожарища, виждали са горещите пепелища на разрушението и жестокостта на бунтовници и наемни бойци.
Понеже към момента за обширни региони няма карти, те са се губили и с дни са вървели без посока под палещото слънце или измежду развилнели се стихии. Принудени са били да пият отвратителна вода, причиняваща ужасно разстройство. При дъжд колите и мулетата им все затъват в локвите; те с крясъци и хули ги теглят, до момента в който паднат на колене и целунат калта. Когато нощта ги изненада надалеч от заслон, единствено плащът им ги пази от скорпионите.
Познали са влудяващото мъчение на въшките и непрекъснатия боязън от разбойници, каквито изобилстват по пътищата. Често, до момента в който препускат през безкрайни пущинаци, кръвта им се смразява при мисълта за тайфа разбойници, които ги причакват, притаили мирис зад някой завой на пътя, с цел да връхлетят връз тях, да ги избият невъзмутимо, да ги ограбят и да зарежат още топлите им трупове измежду храсталака.
Страхът им е понятен. Царят на Египет им е поверил огромни суми пари, преди да ги прати да изпълнят повелите му на другия бряг на морето. По това време, единствено няколко десетилетия след гибелта на Александър, да пътуваш с огромно благосъстояние било доста рисковано, граничело е със самоубийство. Но въпреки кинжалите на разбойниците, заразните заболявания и корабокрушенията да заплашват с неуспех една толкоз скъпа задача, царят не стопира да разпраща във всички направления сътрудниците си от страната на Нил, през граници и големи простори. Желае буйно, с неспокойствие и мъчителна жадност да се снабди с плячката, която тайнствените му ловци търсят за него, изправяйки се пред неведоми рискове.
Селяните, седнали да шпионират от праговете на колибите си, наемниците и разбойниците, щяха да ококорят ей такива очи и да зяпнат недоверчиво, в случай че знаеха какво са преследвали чуждоземните конници.
Книги. Издирвали са книги.
Това е била най-добре защитаваната загадка на египетския двор. Повелителят на Двете земи, един от най-могъщите мъже по това време, би дал живота (на други, несъмнено, нали е постоянно по този начин при царете), с цел да се снабди с всички книги на света за Голямата си александрийска библиотека. Преследвал фантазията за една безспорна и съвършена библиотека, за сбирка, в която да събере всички произведения на всички създатели от началото на времената.
Винаги ме изпълва с страх написването на първите редове, прекрачването на прага на една нова книга. След като съм обходила всички библиотеки, откакто трескаво съм изпълнила бележниците си от край до край с всевъзможни бележки, откакто към този момент не ми идва мислено даже един рационален, даже малоумен предлог, с цел да продължа да отлагам, аз се забавям с още няколко дни, през които откривам какво ме плаши. Просто се усещам неспособна да стартира.
Всичко би трябвало да си е там - тонът, възприятието за комизъм, поезията, ритъмът, обещанията. Би трябвало към момента ненаписаните глави към този момент да загатват за себе си, да напират да покълнат в разсадника на думите, определени за началото. Но по какъв начин се прави това? Умът ми е налегнат от подозрения. С всяка нова книга се връщам в изходната точка с разтуптяно сърце, както при всеки прощъпалник.
Да пишеш, значи да се опиташ да откриеш какво бихме написали, в случай че бяхме в развой на писане, по този начин го показва Маргьорит Дюрас, като минава от неопределеността на глаголната форма през условността на хипотетичното деяние към несигурността на резултата на субжонктива, като че ли е усещала по какъв начин земята се пропуква под краката ѝ.
Всъщност писането не е доста по-различно от всички тези неща, които започваме да вършим, преди да се научим: да приказваме различен език, да караме, да бъдем майки. Да живеем.
След цялата мъка на подозрението, откакто ми се свършиха отлаганията и увъртанията, една топла юлска по здрач се озовах пред самотния бял лист. Реших да стартира текста си с облика на неколцина загадъчни ловци, впуснали се по дирите на дивеч. Отъждествявам се с тях, харесва ми тяхното самообладание, стоицизмът им, изгубеното им време, бавността и адреналинът на издирването.
С години съм работила като откривател, изследвала съм извори, събирала съм сведения и съм се опитвала да проуча историческия материал. Но в решаващия миг същинската и документирана история, която разгадавам, ми се коства така удивителна, че превзема сънищата ми и придобива формата на роман.
Изкушавам се да вляза под кожата на тези търсачи на книги по друмите на една антична и разтърсвана от спорове Европа. Ами в случай че стартира да описвам за тяхното пътешествие? Би могло да се получи, само че по какъв начин да направя по този начин, че скелетът на историческите сведения да не се изгуби под мускулите и кръвта на въображението?
Мисля, че отправната точка е толкоз фантастична, колкото някое странствуване в търсене на мините на цар Соломон или на изгубения Кивот; обаче документите свидетелстват, че това в действителност се е въртяло в мегаломанските мозъци на египетските царе. Може би тогава, в III в. прочие Хр., за пръв и финален път се е появила опцията да се сбъдне фантазията да се съберат всички книги на света, без изключение, в една всеобхватна библиотека. Днес това ни наподобява на сюжета на обаятелен нереален роман на Борхес - или може би на необятната му еротична фикция.
Във времето на величавия александрийски план не е имало нищо, което да прилича международната търговия с книги. Те можели да се купят в градове с дълъг културен живот, само че не и в младата Александрия. Текстовете описват, че царете употребявали големите преимущества на безспорната си власт, с цел да обогатяват сбирката си. Което не можели да купят, го конфискували. Ако се налагало да прерязват гърла или да унищожават реколти, с цел да се снабдят с мечтана книга, давали заповед това да бъде сторено с думите, че величието на страната им е по-важно от някакви си дребни угризения.
Измамата, несъмнено, била част от репертоара, който били подготвени да приложат, с цел да реализиран задачите си. Птолемей III мощно желаел да се снабди с формалните версии на творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид, защитавани в атинския списък още от техните министър председатели на театралните празници. Емисарите на царя поискали да им дадат назаем скъпите свитъци, с цел да поръчат копия на педантичните си преписвачи. Атинските управляващи изискали астрономическата гаранция от петнайсет гения сребро, което се равнява на милиони днешни долари.
Египтяните платили, благодарили с церемониални поклони, дали тържествени обети да върнат заетото преди да изминат - да речем - дванайсет луни, заплашили сами себе си с ужасни проклятия, в случай че книгите не се върнели в чудесно положение, след което, несъмнено, си ги присвоили, без да ги е грижа за депозита. Атинските управници се принудили да преглътнат издевателството. Гордата столица от времената на Перикъл се била трансформирала в недодялан град на държавица, неспособна да съперничи на могъщия Египет, който владеел търговията със зърно - нефтът на епохата.
Александрия била основното пристанище на страната и нейният нов витален център. Открай време икономическа мощ от сходна големина може несмущаемо да престъпва границите на разрешеното. Всички кораби, без значение от кое място идвали, които пускали котва в столицата с Библиотеката, бивали неотложно претърсвани. Митническите чиновници реквизирали всеки открит на борда ръкопис, давали го да се препише на нови папируси, прибирали копията и задържали оригиналите.Тези книги, взети на абордаж, щели да се озоват на лавиците на Библиотеката с къса записка за произхода им ( " от трюма на кораба " ).
Когато си се изкачил на върха на света, за теб няма несъразмерни услуги. Говорело се, че Птолемей II пращал вестители до владетелите и управниците на всяка страна по земята. В запечатано писмо се обръщал към тях с молба да си създадат труда да изпратят за сбирката му просто всичко от тяхното царство: произведения на поети и прозаици, на оратори и философи, на лекари и гадатели, на историци и на всички останали.
И още - което беше и моята входна врата към тази история, - царете пращали по рисковите пътища и морета на познатия свят сътрудници с цялостни кесии и със заповед да купят допустимо максимален брой книги и също да намерят там, където се пазели, най-старите екземпляри от творбите. Този вкус за книги и огромните пари, които нерядко се плащали за тях, привлекли всякакви мошеници и фалшификатори. Предлагали свитъци с подправени, сякаш скъпи текстове, състарявали папируса, обединявали няколко произведения в една, с цел да усилят размера, и измисляли какви ли не ловки номера.
Учени мъже с възприятие за комизъм се развличали, като съчинявали претенциозни произведения, скалъпвали изглеждащи правдиво измами, замислени да изкушат алчността на Птолемеите. Заглавията били занимателни - в днешно време елементарно биха могли да се изтъргуват, да вземем за пример: " Премълчаното от Тукидид ". Нека заместим Тукидид с Кафка или Джойс и да си представим интереса, който е събуждал фалшификаторът при появяването си в Библиотеката с лъжливите записки или със срамните секрети на писателя под мишница.
Въпреки внимателните подозрения за машинация, изкупвачите на Библиотеката се боели да не пропуснат някоя книга, която можело да е скъпа, и да рискуват да си навлекат царския яд. Често-често повелителят се ровел из свитъците от сбирката си със същата горделивост, с която правил обзор на военните паради.
Питал Деметрий Фалерски, отговарящ за реда в Библиотеката, какъв брой книги към този момент са събрани. И Деметрий го осведомявал за техния брой: " Вече имаме над двайсет пъти по 10 хиляди, о, Царю, а аз съм се заел в къс период да допълня изчезналото до петстотин хиляди ". Развихрилият се апетит за книги в Александрия взел да избива в буйна, усилваща се полуда
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ