Откъс от "Атлас на щастието" на Хелън Ръсел
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Атлас на щастието ", с създател Хелън Ръсел, възложен от Издателство " Ера "
Хелън Ръсел - създател на бестселъра " Така го вършат датчаните ".
" Атлас на щастието " - Околосветско странствуване в търсене на тайните на щастието!
Оптимизмът не е лековерие – той е нужда!
От Австралия до Уелс, през Бразилия, Финландия, Тайланд, Япония, Холандия, Русия и доста други страни, " Атлас на щастието " разкрива тайните на щастието и по какъв начин те могат да трансформират нашия живот.
Събрани са разбиранията за добър и пълностоен живот както в страни, които са в челната десетка на изследванията за показателя на благополучие, по този начин и в страни, които не попадат там. Да се срещнем с тях ще ни помогне да открием безчет нови способи да сме щастливи.
Настоящите страници без капка позор славят най-хубавите моменти от културата на всяка включена страна, както и най-изтънчените черти на националния ѝ темперамент.
Така че ето 33 аргументи да сте щастливи – музи, които ще ви изпълнят с вяра. Някои от концепциите са в несъгласие с други, тъкмо както традициите на някои страни са диаметрално противоположни на обичаите на съседите им. Но всичко това е в реда на нещата – всички сме разнообразни. Вземете това, което би ви било потребно. Четете! Вдъхновявайте се! И действайте!
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Атлас на щастието " на Хелън Ръсел
КРАСОТАТА НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО
ЯПОНИЯ
Wabi-sabi e фраза, формирана от " wabi ", означаващо " елементарност " и " sabi " със значение " хубостта на възрастта и стареенето ". Това показва мироглед, фокусиран върху приемането на преходността и несъвършенството. Загърбил всички естетически идеали, които изискват " съвършенство ", уаби-саби е философия, която ни учи да ценим нещата такива каквито са, да изпитваме приятност от палитрата и сложността на действителния живот и хубостта на несъвършенството. Помислете за асиметрични лица, възлести зеленчуци и напукани гърнета.
От всички непреводими понятия в света уаби-саби е измежду най-трудните за осмисляне. През последното десетилетие прекарах известно време в Япония, проучвах страната и имах две-три изключителни прекарвания по японската телевизия, само че и те не помогнаха. Необходими бяха няколко изтощителни съвещания по тематиката, с цел да се добера до някакво осмисляне. Но отправната прилика наподобява е тази: " Също като баба ти е ". Юкико, дизайнерка, родом от Хирошима, ми изяснява:
– Като най-възрастна в фамилията получаваш доста почитание, а да си " остарял " не е нещо неприятно в японската просвета. То значи, че имаш история, което покачва полезността ти.
А със старостта идва мъдростта. Което през днешния ден има значение повече от всеки път. Защото макар че има един от най-високите индикатори за дълготрайност на живот, зашеметяващо висок Брутният вътрешен продукт и рафтовете в книжарниците из цялата страна се огъват под тежестта на книгите за самопомощ, Япония не е изключително щастлива страна.
Урбанистичната изолираност и възходящата бездна сред застаряващото население и младото потомство значи, че мнозина признават, че се усещат изгубени, уплашени и тревожни през множеството време. Но посредством поддържане на връзките с предишното, без прекомерно вторачване в новото и лъскавото, и удостояване на остарялото, философията уаби-саби може да се окаже решение на този проблем.
Юкико е научила доста от баба си като дете:
– Тя отглеждаше ориз и споделяше: " Бог е във всяко зрънце ".
Юкико е научила от най-ранна възраст, че кръговратът на живота и уважението към природата са извънредно значими за удовлетворението от живота, както и че те са съществени правила на уаби-саби. Юкико е пособия на баба си на полето и е виждала по какъв начин всеки ден по дигите към оризищата израства трева, поемайки храна и вода от ориза.
– Режехме я всеки ден – споделя ми тя, – а на идващия тя още веднъж беше там. Това е природата! Научих се да почитам силата на естествения свят дружно с всичките му несъвършенства. Той непрестанно се трансформира и всичко има своя витален цикъл.
Понякога реколтата е добра, различен път не е. Понякога времето ще докара до добър берекет, от време на време няма. Но в японската просвета човек е признателен, без значение от резултата, и човек прави най-хубавото от това, с което разполага.
– Учим се да ценим несъвършенствата – споделя Юкико – и ми се коства, че уаби-саби е като британската дума " патина ".
Само дето в Англия нещата постоянно не се правят оценка по тяхната патина. Стар кожен стол с напукани ръкохватки? Купи нов. Бръчки от смях? Използвай някакъв филър. Коремът ми след три деца? Носи необятни туники през целия си живот (Никой не ми споделя, че кожата ми е прекомерно огромна за мен, че тя е " патина " ). Повдигам този въпрос пред Юкико и тя кимва:
– В Япония е друго. Ние почитаме нещата, които остаряват и са добре употребявани – от хора до керамика.
Кинцуги е античното японско изкуство да се поправя счупена керамика с метал и лак, тъй че пукнатините – вместо да бъдат покривани или прикривани, се акцентират с чисто злато – почитани са даже. При кинцуги белегът се позлатява и хубостта е поради несъвършенствата, а не макар тях. Пукнатината е хубостта. Кинцуги цени остарялото, наново употребяваното и го издига до нещо с надалеч по-висока полезност от новата версия, взета от магазина. Това е уаби-саби.
Но японската просвета не прости всички неточности.
– По принцип не обичаме неуспехите – споделя ми Юкико. – Ние, японците, толкоз се боим да не създадем неточност, че в случай че екскурзиант ни попита по какъв начин да стигне някъде, хората, които не са изцяло уверени в своя британски, ще предпочетат да кажат единствено " Не, скърбя! ", в сравнение с да рискуват да създадат неточност.
Грешките в работата се считат за още по-голяма злополука.
– Ако е нещо, което мога сама да оправя, тогава може би е ОК. Може би Но в случай че би трябвало да приказвам с други хора за това – другари, семейство и така нататък – загивам от позор – споделя тя.
И тук се крие парадоксът. Япония е хомогенно общество, където високите стандарти са норма. Тези стандарти може да се костват " перфекционистки " на останалата част от света, само че в Япония те са ежедневие. Будистките хрумвания за приемането и ненамесата са добре известни на всички японци на доктрина. Но на процедура доста японци издигат до рискови равнища конкуренцията в старанието, вниманието към детайла и трудолюбието.
Кароши, в превод " гибел от претоварване ", е професионален риск в Япония и всекидневно се стига до инсулт, инфаркт или самоубийство. В първия си формален отчет за кароши през 2016-а година държавното управление оповестява, че един от петима чиновници е в риск от гибел заради претоварване. Японците работят доста повече часове дневно от жителите на която и да е друга развита страна, като чиновниците постоянно вземат по-малко от половината от полагаемия им се годишен отпуск, тъй че тук царува всеобщ стрес на работното място.
– Това е огромен проблем – признава Юкико. – Дори някои от нашите най-популярни обичайни термини за неща като " цел в живота " (икигай) – които за останалата част от света наподобяват свързани с щастието – при нас са свързани по-скоро с дълга, в сравнение с с удоволствието. Така че твоят икигай може да е твоята работа, твоето семейство, само че това не значи, че тези неща те вършат щастлива, а единствено че ще работиш настойчиво за тях. И въобще, каквото и да вършим ние, японците, вършим го, хвърляйки всички си сили в него.
– Тогава къде е уаби-саби?
– То е в парченцата благополучие – споделя ми Юкико. – Работим крепко, а след това се отдръпваме измежду природата, с цел да се възстановим и да се заредим с сила още веднъж. Много младежи на по двайсет-трийсет години също се стараят да излизат измежду природата през уикендите, с цел да се освежат.
Уаби-саби ни учи, че има хубост и бездънен смисъл в наблюдението на сезоните – от опадалите листа до цветчетата, понесени от вятъра, и скалите, покрити с мъх.
– Това успокоява мозъка, освобождава напрежението и ни приготвя да се върнем към естествения си живот.
Миюки, колежка от Токио, се съгласява и прибавя:
– Чрез самите си недостатъци уаби-саби като че ли се приближава до нашата човешка природа и по този начин ни подарява успокоение, отморявайки мозъка и духа. Когато изпитваме уаби-саби, като че ли някакъв покой обгръща сърцата ни, та въпреки и единствено за момент.
Уаби-саби може да освежи мозъка " давайки ни друг взор към всекидневието " – споделя тя. Така че срещата ти може да се е оказала цялостен неуспех, само че върху обичаното ти дърво в гората се е захванал мъх или пъпките на цветето на прозореца ти са почнали да се разтварят.
Отдава се огромно значение и на визитите на онсен (горещи извори), както и на оханами, традицията да се събират хора, с цел да се любуват на цъфналите дръвчета и изключително на черешите. А след това се подрежда и прелестният японски бит шинринюко или " горска баня ". За нея няма потребност от вода, наподобява по-скоро на слънчева баня, единствено че в гората, като задачата е просто да си измежду дърветата и в действителност да се потопиш в зелената атмосфера. Проучване, извършено през 2010-а година от японския университет " Чиба ", е открило, че при участниците, които са се разхождали в гора, се мери по-ниско кръвно налягане и по-ниски равнища на кортизол (хормонът на стреса).
Според изследване на Японското общество за физиологична антропология " горската баня " потвърдено трансформира мозъчната интензивност по метод, който предизвиква релаксацията. Зарежете всички театрални, съвършени на фотография " излети измежду природата " в жанр #блаженство, тези външни излияния за " благополучие ", с които ни бомбардират в Инстаграм – при горската баня става дума за презареждане, възобновяване и превозване на време измежду дивата природа. След това можете да се върнете при натоварващата си работа, при стресиращия превоз, при фамилията изцяло възобновени и подготвени да се справите с това, с което денят ще ви затрупа.
Вместо да " прегорите ", тази философия ви предлага резистентен метод на живот, при който притежавате и предишното, и сегашното – като примирявате и двете. Забравете " безусловно новото ми аз " – това е остарялото ви аз, само че освежено. Уаби-саби, в действителност.
– Понякога забравяме да го вършим всеки ден – споделя Юкико, – само че това е идеалът – придържаме се към философията уаби-саби, с цел да сме щастливи и да останем естествени. Знаем, че това е методът да сме здрави и да се презареждаме.
Така че даже и актуалният живот да стане прекомерно стресиращ и да се боим от неуспех, уаби-саби е инструментът, който ще ни " рестартира ". Аз не съм обрулена от времето руина, изсъхнала шушулка от предходното ми аз, държана да не се разпадне само от шампоана за суха коса, кафето и волята ми – аз съм кинцуги творба от най-висша класа. Всички ние сме уаби-саби шедьоври, които сами сме сътворили – нашите пукнатини и белези си заслужават позлатата и дано всички да я видят.
КАК ДА ИЗЖИВЕЕМ УАБИ-САБИ
1
Ценете остарялото, изживяното и обичаното. От пенсионери до керамика (и първите детски чантички)
2
Придайте нова, друга стойност на нещо остаряло
и продължете да го употребявате. Поправете онази
счупена остаряла купа с кинцуги. Използвайте остарели
мебели за ново предопределение. Създавайте нови
другарства в уаби-саби жанр.
3
Намерете местенце, което ви зарежда. В гората, в парка, край реката или някъде, където бихте могли да усетите разнообразието и чудото на природата.
4
Потънете в хубостта на природата, насладете
се на цъфтежа и на рухването на цветчетата, та даже
и единствено в няколко саксии на прозореца. Обърнете
внимание на смяната в цвета на цветчетата
и по какъв начин венчелистчетата падат едно по едно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1066)
Хелън Ръсел - създател на бестселъра " Така го вършат датчаните ".
" Атлас на щастието " - Околосветско странствуване в търсене на тайните на щастието!
Оптимизмът не е лековерие – той е нужда!
От Австралия до Уелс, през Бразилия, Финландия, Тайланд, Япония, Холандия, Русия и доста други страни, " Атлас на щастието " разкрива тайните на щастието и по какъв начин те могат да трансформират нашия живот.
Събрани са разбиранията за добър и пълностоен живот както в страни, които са в челната десетка на изследванията за показателя на благополучие, по този начин и в страни, които не попадат там. Да се срещнем с тях ще ни помогне да открием безчет нови способи да сме щастливи.
Настоящите страници без капка позор славят най-хубавите моменти от културата на всяка включена страна, както и най-изтънчените черти на националния ѝ темперамент.
Така че ето 33 аргументи да сте щастливи – музи, които ще ви изпълнят с вяра. Някои от концепциите са в несъгласие с други, тъкмо както традициите на някои страни са диаметрално противоположни на обичаите на съседите им. Но всичко това е в реда на нещата – всички сме разнообразни. Вземете това, което би ви било потребно. Четете! Вдъхновявайте се! И действайте!
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Атлас на щастието " на Хелън Ръсел
КРАСОТАТА НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО
ЯПОНИЯ
Wabi-sabi e фраза, формирана от " wabi ", означаващо " елементарност " и " sabi " със значение " хубостта на възрастта и стареенето ". Това показва мироглед, фокусиран върху приемането на преходността и несъвършенството. Загърбил всички естетически идеали, които изискват " съвършенство ", уаби-саби е философия, която ни учи да ценим нещата такива каквито са, да изпитваме приятност от палитрата и сложността на действителния живот и хубостта на несъвършенството. Помислете за асиметрични лица, възлести зеленчуци и напукани гърнета.
От всички непреводими понятия в света уаби-саби е измежду най-трудните за осмисляне. През последното десетилетие прекарах известно време в Япония, проучвах страната и имах две-три изключителни прекарвания по японската телевизия, само че и те не помогнаха. Необходими бяха няколко изтощителни съвещания по тематиката, с цел да се добера до някакво осмисляне. Но отправната прилика наподобява е тази: " Също като баба ти е ". Юкико, дизайнерка, родом от Хирошима, ми изяснява:
– Като най-възрастна в фамилията получаваш доста почитание, а да си " остарял " не е нещо неприятно в японската просвета. То значи, че имаш история, което покачва полезността ти.
А със старостта идва мъдростта. Което през днешния ден има значение повече от всеки път. Защото макар че има един от най-високите индикатори за дълготрайност на живот, зашеметяващо висок Брутният вътрешен продукт и рафтовете в книжарниците из цялата страна се огъват под тежестта на книгите за самопомощ, Япония не е изключително щастлива страна.
Урбанистичната изолираност и възходящата бездна сред застаряващото население и младото потомство значи, че мнозина признават, че се усещат изгубени, уплашени и тревожни през множеството време. Но посредством поддържане на връзките с предишното, без прекомерно вторачване в новото и лъскавото, и удостояване на остарялото, философията уаби-саби може да се окаже решение на този проблем.
Юкико е научила доста от баба си като дете:
– Тя отглеждаше ориз и споделяше: " Бог е във всяко зрънце ".
Юкико е научила от най-ранна възраст, че кръговратът на живота и уважението към природата са извънредно значими за удовлетворението от живота, както и че те са съществени правила на уаби-саби. Юкико е пособия на баба си на полето и е виждала по какъв начин всеки ден по дигите към оризищата израства трева, поемайки храна и вода от ориза.
– Режехме я всеки ден – споделя ми тя, – а на идващия тя още веднъж беше там. Това е природата! Научих се да почитам силата на естествения свят дружно с всичките му несъвършенства. Той непрестанно се трансформира и всичко има своя витален цикъл.
Понякога реколтата е добра, различен път не е. Понякога времето ще докара до добър берекет, от време на време няма. Но в японската просвета човек е признателен, без значение от резултата, и човек прави най-хубавото от това, с което разполага.
– Учим се да ценим несъвършенствата – споделя Юкико – и ми се коства, че уаби-саби е като британската дума " патина ".
Само дето в Англия нещата постоянно не се правят оценка по тяхната патина. Стар кожен стол с напукани ръкохватки? Купи нов. Бръчки от смях? Използвай някакъв филър. Коремът ми след три деца? Носи необятни туники през целия си живот (Никой не ми споделя, че кожата ми е прекомерно огромна за мен, че тя е " патина " ). Повдигам този въпрос пред Юкико и тя кимва:
– В Япония е друго. Ние почитаме нещата, които остаряват и са добре употребявани – от хора до керамика.
Кинцуги е античното японско изкуство да се поправя счупена керамика с метал и лак, тъй че пукнатините – вместо да бъдат покривани или прикривани, се акцентират с чисто злато – почитани са даже. При кинцуги белегът се позлатява и хубостта е поради несъвършенствата, а не макар тях. Пукнатината е хубостта. Кинцуги цени остарялото, наново употребяваното и го издига до нещо с надалеч по-висока полезност от новата версия, взета от магазина. Това е уаби-саби.
Но японската просвета не прости всички неточности.
– По принцип не обичаме неуспехите – споделя ми Юкико. – Ние, японците, толкоз се боим да не създадем неточност, че в случай че екскурзиант ни попита по какъв начин да стигне някъде, хората, които не са изцяло уверени в своя британски, ще предпочетат да кажат единствено " Не, скърбя! ", в сравнение с да рискуват да създадат неточност.
Грешките в работата се считат за още по-голяма злополука.
– Ако е нещо, което мога сама да оправя, тогава може би е ОК. Може би Но в случай че би трябвало да приказвам с други хора за това – другари, семейство и така нататък – загивам от позор – споделя тя.
И тук се крие парадоксът. Япония е хомогенно общество, където високите стандарти са норма. Тези стандарти може да се костват " перфекционистки " на останалата част от света, само че в Япония те са ежедневие. Будистките хрумвания за приемането и ненамесата са добре известни на всички японци на доктрина. Но на процедура доста японци издигат до рискови равнища конкуренцията в старанието, вниманието към детайла и трудолюбието.
Кароши, в превод " гибел от претоварване ", е професионален риск в Япония и всекидневно се стига до инсулт, инфаркт или самоубийство. В първия си формален отчет за кароши през 2016-а година държавното управление оповестява, че един от петима чиновници е в риск от гибел заради претоварване. Японците работят доста повече часове дневно от жителите на която и да е друга развита страна, като чиновниците постоянно вземат по-малко от половината от полагаемия им се годишен отпуск, тъй че тук царува всеобщ стрес на работното място.
– Това е огромен проблем – признава Юкико. – Дори някои от нашите най-популярни обичайни термини за неща като " цел в живота " (икигай) – които за останалата част от света наподобяват свързани с щастието – при нас са свързани по-скоро с дълга, в сравнение с с удоволствието. Така че твоят икигай може да е твоята работа, твоето семейство, само че това не значи, че тези неща те вършат щастлива, а единствено че ще работиш настойчиво за тях. И въобще, каквото и да вършим ние, японците, вършим го, хвърляйки всички си сили в него.
– Тогава къде е уаби-саби?
– То е в парченцата благополучие – споделя ми Юкико. – Работим крепко, а след това се отдръпваме измежду природата, с цел да се възстановим и да се заредим с сила още веднъж. Много младежи на по двайсет-трийсет години също се стараят да излизат измежду природата през уикендите, с цел да се освежат.
Уаби-саби ни учи, че има хубост и бездънен смисъл в наблюдението на сезоните – от опадалите листа до цветчетата, понесени от вятъра, и скалите, покрити с мъх.
– Това успокоява мозъка, освобождава напрежението и ни приготвя да се върнем към естествения си живот.
Миюки, колежка от Токио, се съгласява и прибавя:
– Чрез самите си недостатъци уаби-саби като че ли се приближава до нашата човешка природа и по този начин ни подарява успокоение, отморявайки мозъка и духа. Когато изпитваме уаби-саби, като че ли някакъв покой обгръща сърцата ни, та въпреки и единствено за момент.
Уаби-саби може да освежи мозъка " давайки ни друг взор към всекидневието " – споделя тя. Така че срещата ти може да се е оказала цялостен неуспех, само че върху обичаното ти дърво в гората се е захванал мъх или пъпките на цветето на прозореца ти са почнали да се разтварят.
Отдава се огромно значение и на визитите на онсен (горещи извори), както и на оханами, традицията да се събират хора, с цел да се любуват на цъфналите дръвчета и изключително на черешите. А след това се подрежда и прелестният японски бит шинринюко или " горска баня ". За нея няма потребност от вода, наподобява по-скоро на слънчева баня, единствено че в гората, като задачата е просто да си измежду дърветата и в действителност да се потопиш в зелената атмосфера. Проучване, извършено през 2010-а година от японския университет " Чиба ", е открило, че при участниците, които са се разхождали в гора, се мери по-ниско кръвно налягане и по-ниски равнища на кортизол (хормонът на стреса).
Според изследване на Японското общество за физиологична антропология " горската баня " потвърдено трансформира мозъчната интензивност по метод, който предизвиква релаксацията. Зарежете всички театрални, съвършени на фотография " излети измежду природата " в жанр #блаженство, тези външни излияния за " благополучие ", с които ни бомбардират в Инстаграм – при горската баня става дума за презареждане, възобновяване и превозване на време измежду дивата природа. След това можете да се върнете при натоварващата си работа, при стресиращия превоз, при фамилията изцяло възобновени и подготвени да се справите с това, с което денят ще ви затрупа.
Вместо да " прегорите ", тази философия ви предлага резистентен метод на живот, при който притежавате и предишното, и сегашното – като примирявате и двете. Забравете " безусловно новото ми аз " – това е остарялото ви аз, само че освежено. Уаби-саби, в действителност.
– Понякога забравяме да го вършим всеки ден – споделя Юкико, – само че това е идеалът – придържаме се към философията уаби-саби, с цел да сме щастливи и да останем естествени. Знаем, че това е методът да сме здрави и да се презареждаме.
Така че даже и актуалният живот да стане прекомерно стресиращ и да се боим от неуспех, уаби-саби е инструментът, който ще ни " рестартира ". Аз не съм обрулена от времето руина, изсъхнала шушулка от предходното ми аз, държана да не се разпадне само от шампоана за суха коса, кафето и волята ми – аз съм кинцуги творба от най-висша класа. Всички ние сме уаби-саби шедьоври, които сами сме сътворили – нашите пукнатини и белези си заслужават позлатата и дано всички да я видят.
КАК ДА ИЗЖИВЕЕМ УАБИ-САБИ
1
Ценете остарялото, изживяното и обичаното. От пенсионери до керамика (и първите детски чантички)
2
Придайте нова, друга стойност на нещо остаряло
и продължете да го употребявате. Поправете онази
счупена остаряла купа с кинцуги. Използвайте остарели
мебели за ново предопределение. Създавайте нови
другарства в уаби-саби жанр.
3
Намерете местенце, което ви зарежда. В гората, в парка, край реката или някъде, където бихте могли да усетите разнообразието и чудото на природата.
4
Потънете в хубостта на природата, насладете
се на цъфтежа и на рухването на цветчетата, та даже
и единствено в няколко саксии на прозореца. Обърнете
внимание на смяната в цвета на цветчетата
и по какъв начин венчелистчетата падат едно по едно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1066)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ