Нойзи с разстърсваща изповед за затвора
В ролята и на правист, и на извършител разбирам шанса, очакван в закона. В килията е студено. Ноември е, спуска се оловносива заран, за пръв път в живота си съм натикан зад решетките. Извърших нереална нелепост. Лежа на единствената железна скамейка и студът се просмуква в костите. Така стартира разтърсващата изповед на Ивайло Цветков - Нойзи за престоя му в пандиза пред DW.
" Колегата " по килия, към 22-годишен, ми дава единственото одеяло. Той най-малко ме разсмива - вътре е за открадната бутилка водка от денонощен магазин, след което, вместо да драсне нанякъде из квартала, седнал да си я изпие на тротоара пред магазина. Почти комиксов воин.
При него няма каталепсия, няма тресчица, няма нищо, таман противоположното - единствено голяма вътрешна празнина, до момента в който аз трескаво обмислям за непредсказуемите кристализации по какъв начин се стигна дотук, и една елементарна отлика, която дълбае в мен: в никакъв случай преди нито съм правил сходно нещо, нито съм се сблъсквал със закона. И премазващ позор.
Срам, който прекрачва всичко до момента в историята и отива в екзосферата на срама, където не ти се мисли за личната ти нелепост. Mоментен срив в разсъдъка. Но ето ме там, в дъното на килията: първи път необмислен и отговорен. Съдбата, лежа и мисля на пейката, до момента в който съкилийникът крещи на служителите на реда да го пуснат, е като това на Робърт Грейвс - сякаш беше благосклонна, а в този момент е “с полуслова, нашепвани едвам ”, и съм самичък.
Като чаша, забравена на масата, в случай че обичате Лангстън Хюз. Никой не ми е отговорен - става въпрос за елементарен случай на кратковременен срив в разсъдъка, добре разказано събитие, което до неотдавна познавах само като теоретичен психически конструкт.
Всекидневните комплицирани и стресови обстановки претрупват човешкия мозък дотам, че той от време на време не е в положение да реши обстановката и подхваща ирационални дейности или тактики, както твърди психологът Рафаеле Родоньо ".
Съществуват куп неврологични доказателства за промени във действието на здравия мозък, когато е зает с неадаптивно държание (включително, само че и освен, обусловено от приема на алкохол), които водят до дефицити в преценката. Карл Густав Юнг да вземем за пример - позволете още веднъж да посегна към най-високата етажерка - написа обширно за нарушавания в когнитивния континуум, при който стресови фактори могат да доведат до краткотраен срив на здравия разсъдък.
Тук главният въпрос е обвързван с изкуплението
Подобна липса на умствена еластичност се следи съгласно Юнг даже при " огромни мозъци ", т.е. всеки е предразположен на въпросния кратковременен срив в здравия разсъдък - той дава образец с Едгар Алън По. Разбира се, По не е блестящият образец за " здрав разсъдък ", в случай че изобщо има място за смешка. Там по-скоро се има поради сякаш високата когнитивна дарба за самоконтрол, която не е гаранция за нищо и освен може, само че и постоянно изневерява всекиму. Обаче тук и тъкмо тук идва и концепцията за изкуплението - то, съчетано с чистия мой позор от самото провинение, е единственият път обратно към самоконтрола и самопреценката - след, хайде отново Юнг, прекратяването на първичния тласък.
С други думи, моментният разумен срив е последван от осъзнатото смирение, което е и майката на концепцията за възмездие. Тъкмо по тази причина няма да ви занимавам с всякакви работи като префронталния лоб, в който нещо там дава отговор за самоконтрола и контрола върху вниманието, и като се срине за къс интервал от време, компрометира адаптивното държание. Не, тук главният въпрос в действителност е обвързван с изкуплението.
Разбира се, още в гимназията сред два футболни мача изчетох " Die Philosophie der Erlösung " ( " Философията на изкуплението " ) на Филип Майнлендер, само че не щеш ли и това години по-късно не съумя да ме защищити от неприятна преценка на обстановката и елементарна нелепост. Защото животът ми напомни по релативно безсърдечен метод - отвън строго християнския мироглед - че изкуплението не завършва с присъденото от съда и кумулативните санкции, а че е вътрешен честен развой, който лишава време, в случай че си вярно " издигнат ", и че прегрешението остава да тежи дълго върху до неотдавна почтената ти глава.
Сгреших, разбрах, наказаха ме. Какво следва?
Някои от вас ще кажат " но то е доста по-просто - не трябва да се прави по този начин ". Ще се съглася. В тропосферата на усещанията в действителност е по този начин - само че ще ми простите и късия научно-антропо-психологически метод, тъй като в действителност нищо в никакъв случай не е " доста просто ". А в случай че изследваме аргументите, някой ден можем да отидем и към предварителна защита, както вършат в действителност умните. Лично аз считам да проуча благоприятни условия за сходна предварителна защита, изключително измежду по-младите хора.
Така че да бъдем напълно почтени. Със или без Юнг, никой не е застрахован от личните си тъпотии. Сгреших, разбрах, наказаха ме. За мен изкуплението занапред стартира. Няма към този момент " неправилна преценка " (critical lapse of judgement) или " когнитивен неуспех " (personal cognitive failure) - нелепостта си е нелепост още от Еразъм насам.
Намеренията ми? Те са също по този начин елементарни. Ще бъда чист и за образец - както преди. В ролята и на правист, и на извършител, разбирам шанса, очакван в закона.
А в случай че моят проблем е съумял да пробуди даже неколцина за тези постоянно срещани проблеми, би било отлично. Говорим, в огромна степен, даже за нормално неприличие, което по принцип ми е непознато.
Разбирам къде се намирам и какво следва. Тъкмо по тази причина ще се опитам да ви убедя с тип перипатетия на една фамозна рекламна фраза - just DON " T do it*. Дано съумея.
" Колегата " по килия, към 22-годишен, ми дава единственото одеяло. Той най-малко ме разсмива - вътре е за открадната бутилка водка от денонощен магазин, след което, вместо да драсне нанякъде из квартала, седнал да си я изпие на тротоара пред магазина. Почти комиксов воин.
При него няма каталепсия, няма тресчица, няма нищо, таман противоположното - единствено голяма вътрешна празнина, до момента в който аз трескаво обмислям за непредсказуемите кристализации по какъв начин се стигна дотук, и една елементарна отлика, която дълбае в мен: в никакъв случай преди нито съм правил сходно нещо, нито съм се сблъсквал със закона. И премазващ позор.
Срам, който прекрачва всичко до момента в историята и отива в екзосферата на срама, където не ти се мисли за личната ти нелепост. Mоментен срив в разсъдъка. Но ето ме там, в дъното на килията: първи път необмислен и отговорен. Съдбата, лежа и мисля на пейката, до момента в който съкилийникът крещи на служителите на реда да го пуснат, е като това на Робърт Грейвс - сякаш беше благосклонна, а в този момент е “с полуслова, нашепвани едвам ”, и съм самичък.
Като чаша, забравена на масата, в случай че обичате Лангстън Хюз. Никой не ми е отговорен - става въпрос за елементарен случай на кратковременен срив в разсъдъка, добре разказано събитие, което до неотдавна познавах само като теоретичен психически конструкт.
Всекидневните комплицирани и стресови обстановки претрупват човешкия мозък дотам, че той от време на време не е в положение да реши обстановката и подхваща ирационални дейности или тактики, както твърди психологът Рафаеле Родоньо ".
Съществуват куп неврологични доказателства за промени във действието на здравия мозък, когато е зает с неадаптивно държание (включително, само че и освен, обусловено от приема на алкохол), които водят до дефицити в преценката. Карл Густав Юнг да вземем за пример - позволете още веднъж да посегна към най-високата етажерка - написа обширно за нарушавания в когнитивния континуум, при който стресови фактори могат да доведат до краткотраен срив на здравия разсъдък.
Тук главният въпрос е обвързван с изкуплението
Подобна липса на умствена еластичност се следи съгласно Юнг даже при " огромни мозъци ", т.е. всеки е предразположен на въпросния кратковременен срив в здравия разсъдък - той дава образец с Едгар Алън По. Разбира се, По не е блестящият образец за " здрав разсъдък ", в случай че изобщо има място за смешка. Там по-скоро се има поради сякаш високата когнитивна дарба за самоконтрол, която не е гаранция за нищо и освен може, само че и постоянно изневерява всекиму. Обаче тук и тъкмо тук идва и концепцията за изкуплението - то, съчетано с чистия мой позор от самото провинение, е единственият път обратно към самоконтрола и самопреценката - след, хайде отново Юнг, прекратяването на първичния тласък.
С други думи, моментният разумен срив е последван от осъзнатото смирение, което е и майката на концепцията за възмездие. Тъкмо по тази причина няма да ви занимавам с всякакви работи като префронталния лоб, в който нещо там дава отговор за самоконтрола и контрола върху вниманието, и като се срине за къс интервал от време, компрометира адаптивното държание. Не, тук главният въпрос в действителност е обвързван с изкуплението.
Разбира се, още в гимназията сред два футболни мача изчетох " Die Philosophie der Erlösung " ( " Философията на изкуплението " ) на Филип Майнлендер, само че не щеш ли и това години по-късно не съумя да ме защищити от неприятна преценка на обстановката и елементарна нелепост. Защото животът ми напомни по релативно безсърдечен метод - отвън строго християнския мироглед - че изкуплението не завършва с присъденото от съда и кумулативните санкции, а че е вътрешен честен развой, който лишава време, в случай че си вярно " издигнат ", и че прегрешението остава да тежи дълго върху до неотдавна почтената ти глава.
Сгреших, разбрах, наказаха ме. Какво следва?
Някои от вас ще кажат " но то е доста по-просто - не трябва да се прави по този начин ". Ще се съглася. В тропосферата на усещанията в действителност е по този начин - само че ще ми простите и късия научно-антропо-психологически метод, тъй като в действителност нищо в никакъв случай не е " доста просто ". А в случай че изследваме аргументите, някой ден можем да отидем и към предварителна защита, както вършат в действителност умните. Лично аз считам да проуча благоприятни условия за сходна предварителна защита, изключително измежду по-младите хора.
Така че да бъдем напълно почтени. Със или без Юнг, никой не е застрахован от личните си тъпотии. Сгреших, разбрах, наказаха ме. За мен изкуплението занапред стартира. Няма към този момент " неправилна преценка " (critical lapse of judgement) или " когнитивен неуспех " (personal cognitive failure) - нелепостта си е нелепост още от Еразъм насам.
Намеренията ми? Те са също по този начин елементарни. Ще бъда чист и за образец - както преди. В ролята и на правист, и на извършител, разбирам шанса, очакван в закона.
А в случай че моят проблем е съумял да пробуди даже неколцина за тези постоянно срещани проблеми, би било отлично. Говорим, в огромна степен, даже за нормално неприличие, което по принцип ми е непознато.
Разбирам къде се намирам и какво следва. Тъкмо по тази причина ще се опитам да ви убедя с тип перипатетия на една фамозна рекламна фраза - just DON " T do it*. Дано съумея.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ