В Рим живеел един човек на име Викторин, който в

В Рим живеел един човек на име Викторин, който в младите си години доста бъркал, а по-късно, в старостта си, се опомнил и спомняйки греховете си, треперел пред Божия съд. Като отишъл в един от светите манастири и помолил игумена да го одобри, се отказал от всички всемирски привързаности и станал монах; целия себе си отдал на смиреност и смирение, спазвайки заповяданото му и изнурявайки тялото си през деня и нощем.
В отшелнически облик му било обещано името Емилиан. Непрестанно държейки в душата си паметта за гибелта и постоянно готвейки се за страшния Божий съд и за отговора за греховете си в деня на тестването, Емилиан постоянно се намирал в боязън от безконечните мъки; с този боязън той по този начин изнурил и изсушил тялото си, че всички братя, живеещи в манастира от обич към Бога, се удивлявали на това велико умъртвяване на плътта, примирение и труд. И всички се стараели да подражават на живота му и да се сравнят с подвизите му в смирение, с цел да очистят с такова многотрудно смирение греховете си; виждали по какъв начин той всеки ден търпи апетит, жадност, лежи проснат на земята, малко спи, изтезава и съкрушава тялото си - и получавали велика изгода от това.
Манастирът, където се подвизавал Емилиан, бил издигнат на висока планина. На единия от нейните скатове имало пещера. Блаженият Емилиан имал бит скрито от всички да се отдалечава късно вечер в тази пещера и там да се моли със сълзи цяла нощ до сутринта.
Минало доста време и един път игуменът срещнал Емилиан да излиза от манастира в късен нощен час. Като не знаел по каква работа този брат излиза от манастира, игуменът оставил келията си и тръгнал скрито след него и като видял, че Емилиан влезнал в пещерата, застанал към нея и решил да чака, до момента в който излезе, с цел да узнае от него за какво влиза в пещерата.
След немного време небесна светлина, по-ярка от слънчевите лъчи, ненадейно озарила тази планина. Игуменът видял по какъв начин преподобни Емилиан стои в пещерата с издигнати нагоре ръце и се моли на Бога, и по какъв начин небесна светлина слизала върху главата на блажения.
При типа на това игуменът бил налегнат от смут и страх; по противоположния път към манастира той към този момент бягал в боязън и едвам могъл да пристъпи с крайници от популярен смут. Когато стигнал до манастирските врати, чул глас от небето, който споделил:
- Емилиане, простят ти се греховете.
Игуменът се ужасил още повече, влезнал в келията си и в безмълвие очаквал разсъмването. Желаейки всички братя да получат изгода от това, игуменът, след утренята, се обърнал пред всички към Емилиан и го попитал:
- Къде беше тази нощ, брате?
Преподобният се поклонил на игумена и дал отговор:
- В манастира, с братята, спах цяла нощ.
Но игуменът го изобличил и го принудил да не скрива Божията благосклонност, явявана на истинно каещите се грешници. Емилиан бил заставен да открие тайната пред всички братя, и разказал по какъв начин от престола на милосърдието слезли върху него светлината и гласът. Тогава игуменът заговорил на братята:
- Слушайте, мои възлюбени братя. Всемогъщият Бог и в безмълвие би могъл да елементарни греховете на този брат, само че поради нас, с цел да възбуди сърцата ни към смирение, му е изпратил Своята благосклонност в облик на светлина дружно със Своя глас, с цел да узнаем и ние и да прославим милостта и човеколюбието на нашия Творец, Който е покрай истинно каещите се.
Известен по подобен метод за това, че прегрешението му е простен, преподобни Емилиан прекарал останалото време от живота си в душевна наслада и отишъл при непристъпната Светлина, с цел да слуша гласа на насладата и веселието на праведниците, ликуващи в небесните селения во веки.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.