Проучване призовава за включване на природен газ с по-чисто изгаряне в българския План за енергетиката
В резултат на новите цели, сложени от Европейската комисия (ЕК) във връзка с излъчванията,1 българското държавно управление незабавно се нуждае от тактика за прехода от въглища, защото наближава 31 декември – крайният период за всички страни членки да предадат своя Национален проект за енергетика и климат. Според ново изследване на самостоятелната консултантска компания Baringa и Shell, България може да вземе образец от своите съседи, които са членове на Европейския съюз, като употребява природен газ с по-чисто изгаряне, с цел да понижи дейно излъчванията от въглероден диоксид – съставен елемент, който съгласно проучването е подценяван в сегашния енергиен микс на страната.
Резултатите от изследването бяха оповестени, откакто Европейската комисия заложи нови цели за понижаване на излъчванията парникови газове в Европейския съюз с до 50-55% до 2030 година като част от новата „ Зелена договорка ” (Green Deal). От първичния вид на Националния проект за енергетиката и климата, подаден през декември 2018 година, излиза наяве, че България е една от дребното страни, която нe работи интензивно в посока прекратяване на потреблението на въглища – нещо, за което Европейска комисия подлага на критика страната в първичната си противоположна връзка. В подтекста на тези рецензии Shell и Baringa Partners проучиха първичните проекти за енергетика и климат на 14 други страни членки2, които са подвластни от въглищата в техния енергиен микс, с цел да създадат съответните съпоставения с България.
Ерик Ракхоу, старши управител в Baringa Partners, разяснява: „ Вече отминаващата година беше белязана от основна смяна в отношението на обществото към климатичните промени, а натискът върху държавните управления по целия свят да подхващат по-решителни дейности се усилва. С наближаването на 31 декември – крайния период, в който страните членки би трябвало да подадат своите Национални проекти за енергетиката и климата, е по-важно от всеки път страните да начертаят пътна карта за постигането на нулево въглеродно бъдеще. “
„ От нашия разбор на разнообразни национални проекти за енергетиката и климата виждаме, че други страни в Европейски Съюз, сходни на България, са заложили прекратяване на използването на въглища като главен детайл в техните проекти. Редица страни, измежду които Гърция, Чехия, Германия и Италия, ще употребяват също газ за прехода си към нулеви въглеродни излъчвания. Тези два аспекта отсъстваха от първия вид на българския проект. “
Откакто приготвя своя автентичен Национален проект за енергетиката и климата, българското държавно управление работи със заинтригувани страни, с цел да отговори на мненията на Комисията, в това число и на този за преходната роля, която газът може да има за декарбонизирането в енергийния, отоплителния, транспортния и промишления бранш.3
Ерик Ракхоу добавя: „ България е в удобна позиция за преход към природен газ. Страната прави обилни вложения в инфраструктура в последните няколко години, които ще я нареждат като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за района, както и по-добър достъп до конкурентен газ. Повечето въглищни централи в България са ситуирани наоколо до газовата инфраструктура, което ще улесни процеса на прекосяване от въглища към газ. Това надгражда ролята на природния газ като преходно гориво. “
„ Нашият отчет открива, че преходът от въглища към природен газ и други възобновими източници освен ще има влияние върху околната среда, само че и ще донесе обществени и стопански изгоди за българите. Според предходното изследване, оповестено през юли тази година, с изключение на понижаване на въглеродните излъчвания с 46 милиона тона, ще има и обществени придобивки в размер на 2,4 милиарда евро, в това число и понижаване на разноските за опазване на здравето, свързани с ускорения преход от въглища към газ. “
Камелия Славейкова, изпълнителен шеф на Shell България, прибавя: „ В това ново изследване, което беше съфинансирано от Shell, виждаме, че доста страни в Европейски Съюз имат дълготрайни проекти за прехода си от въглища към нисковъглеродни енергийни източници. Природният газ отделя сред 45% и 55% по-малко излъчвания парникови газове, когато се употребява за генериране на електричество, спрямо въглищата, съгласно данните на Международната организация по енергетика. В съпоставяне с въглищните централи модерните електроцентрали, работещи на природен газ, отделят по-малко от 1/10 от замърсителите. Със съдействието на всички заинтригувани страни българското държавно управление може да се поучи от тези решения, с цел да форсира и усъвършенства своя проект за енергиен преход. Shell е измежду главните производители и снабдители на природен газ и регулярно си сътрудничи с държавни управления по целия свят във връзка с прехода към нисковъглеродна енергийна система. “
За да стигне проектът до финалната права, и Shell, и Baringa имат вяра, че ключът е да се работи със заинтригуваните страни.
Ерик Ракхоу приключва: „ Най-важното нещо, с цел да бъде Националният проект за енергетиката и климата създаден вярно, е да се заложи на съдействие с всички подобаващи заинтригувани страни. Профсъюзите, вложителите, заинтригуваните страни в енергетиката, както и държавното управление би трябвало да работят дружно, с цел да намерят решение, което удовлетворява всички. Сътрудничеството с профсъюзите е основна част от процеса в други страни от Европейски Съюз и по тази причина бихме приветствали опцията да обсъдим резултатите от нашето изследване с ръководителите на профсъюзите в България. “
Резултатите от изследването бяха оповестени, откакто Европейската комисия заложи нови цели за понижаване на излъчванията парникови газове в Европейския съюз с до 50-55% до 2030 година като част от новата „ Зелена договорка ” (Green Deal). От първичния вид на Националния проект за енергетиката и климата, подаден през декември 2018 година, излиза наяве, че България е една от дребното страни, която нe работи интензивно в посока прекратяване на потреблението на въглища – нещо, за което Европейска комисия подлага на критика страната в първичната си противоположна връзка. В подтекста на тези рецензии Shell и Baringa Partners проучиха първичните проекти за енергетика и климат на 14 други страни членки2, които са подвластни от въглищата в техния енергиен микс, с цел да създадат съответните съпоставения с България.
Ерик Ракхоу, старши управител в Baringa Partners, разяснява: „ Вече отминаващата година беше белязана от основна смяна в отношението на обществото към климатичните промени, а натискът върху държавните управления по целия свят да подхващат по-решителни дейности се усилва. С наближаването на 31 декември – крайния период, в който страните членки би трябвало да подадат своите Национални проекти за енергетиката и климата, е по-важно от всеки път страните да начертаят пътна карта за постигането на нулево въглеродно бъдеще. “
„ От нашия разбор на разнообразни национални проекти за енергетиката и климата виждаме, че други страни в Европейски Съюз, сходни на България, са заложили прекратяване на използването на въглища като главен детайл в техните проекти. Редица страни, измежду които Гърция, Чехия, Германия и Италия, ще употребяват също газ за прехода си към нулеви въглеродни излъчвания. Тези два аспекта отсъстваха от първия вид на българския проект. “
Откакто приготвя своя автентичен Национален проект за енергетиката и климата, българското държавно управление работи със заинтригувани страни, с цел да отговори на мненията на Комисията, в това число и на този за преходната роля, която газът може да има за декарбонизирането в енергийния, отоплителния, транспортния и промишления бранш.3
Ерик Ракхоу добавя: „ България е в удобна позиция за преход към природен газ. Страната прави обилни вложения в инфраструктура в последните няколко години, които ще я нареждат като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за района, както и по-добър достъп до конкурентен газ. Повечето въглищни централи в България са ситуирани наоколо до газовата инфраструктура, което ще улесни процеса на прекосяване от въглища към газ. Това надгражда ролята на природния газ като преходно гориво. “
„ Нашият отчет открива, че преходът от въглища към природен газ и други възобновими източници освен ще има влияние върху околната среда, само че и ще донесе обществени и стопански изгоди за българите. Според предходното изследване, оповестено през юли тази година, с изключение на понижаване на въглеродните излъчвания с 46 милиона тона, ще има и обществени придобивки в размер на 2,4 милиарда евро, в това число и понижаване на разноските за опазване на здравето, свързани с ускорения преход от въглища към газ. “
Камелия Славейкова, изпълнителен шеф на Shell България, прибавя: „ В това ново изследване, което беше съфинансирано от Shell, виждаме, че доста страни в Европейски Съюз имат дълготрайни проекти за прехода си от въглища към нисковъглеродни енергийни източници. Природният газ отделя сред 45% и 55% по-малко излъчвания парникови газове, когато се употребява за генериране на електричество, спрямо въглищата, съгласно данните на Международната организация по енергетика. В съпоставяне с въглищните централи модерните електроцентрали, работещи на природен газ, отделят по-малко от 1/10 от замърсителите. Със съдействието на всички заинтригувани страни българското държавно управление може да се поучи от тези решения, с цел да форсира и усъвършенства своя проект за енергиен преход. Shell е измежду главните производители и снабдители на природен газ и регулярно си сътрудничи с държавни управления по целия свят във връзка с прехода към нисковъглеродна енергийна система. “
За да стигне проектът до финалната права, и Shell, и Baringa имат вяра, че ключът е да се работи със заинтригуваните страни.
Ерик Ракхоу приключва: „ Най-важното нещо, с цел да бъде Националният проект за енергетиката и климата създаден вярно, е да се заложи на съдействие с всички подобаващи заинтригувани страни. Профсъюзите, вложителите, заинтригуваните страни в енергетиката, както и държавното управление би трябвало да работят дружно, с цел да намерят решение, което удовлетворява всички. Сътрудничеството с профсъюзите е основна част от процеса в други страни от Европейски Съюз и по тази причина бихме приветствали опцията да обсъдим резултатите от нашето изследване с ръководителите на профсъюзите в България. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ