Една "Отлично съчинена история" от автора на "Мечо Пух"
В постоянната графа " Четиво " предлагаме фрагмент от книгата с разкази на А. А. Милн " Отлично съчинена история ", възложен от издателство " Книгомания ". Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
Детските книги, трансформирали А. А. Милн в звезда, и неговият Мечо Пух – най-известното мече на света, заемат дребна част от неговото творчество. Неговите романи и разкази от дълго време са влезнали в златния фонд на британската литература и са преведени на доста езици, а пиесите му се слагат и до през днешния ден на театралните подиуми в Лондон.
Неподправен британски комизъм, изящни афоризми, занимателни смешки и същински истории за джентълмени, които се отличават с изключителното английско " възприятие за лично достйнство ". Майсторски построени сюжети, невероятни герои, непредвидени обрати, непредсказуеми финали и, несъмнено, типичната му подигравка – това са присъщите особености на събраните в този алманах истории.
Английските джентълмени са в заплаха! Викторианската ера си отива и на нейно място идва актуалната " ера на чарлстона ". Ужасни прически! Ужасни нрави! Чудовищна музика! Кошмарни кавги!
Истинските англичани са комплицирани – по какъв начин ще живеят, без да знаят какво ще се случи на следващия ден.
Единственото, което може да им помогне, е изключителното им възприятие за комизъм...
ДЪРЖАВНИКЪТ
През една нощ по средата на сезона цялостен Лондон се беше стекъл в гостната на лейди Марчпейн; под цялостен Лондон се подразбира всеки, който си коства да познаваш – подготовка, декласираща няколко милиона души, които не бяха чували за лейди Марчпейн. В ъгъла на салона можеше да се види по какъв начин дипломат, с гърди, опасани с ленти, беседва с най-новата американска херцогиня; в различен ъгъл един от най-видните ни рекламни сътрудници разменяше епиграми с титулуван притежател на вестник. Известни генерали отъркваха рамо в създатели постимпресионисти.
Финансисти шепнеха сладки глупости на развъдчици на расови померани; случваше се даже артист със лична натрупа да одобри опрощение от кралска персона, блъснала се в него.
– Здравей – подвикна Алджи Ласълс, съзрял достолепната фигура на Рупърт Меритън измежду тълпата. – Как е Уилям?
Рядка усмивка озари изтънченото лице на Рупърт – заместник-секретар в Окупационния отдел. " Уилям " бе умилителното название на Алджи за законопроекта, който заместник-секретарят се опитваше да прокара в Камарата на общините. Ставаше дума за ограничения, способстващи осъществяването на едно или друго чрез еди-какво си – не мога да бъда по-конкретен, с цел да не предизвикам европейски спор.
– Мисля, че ще мине – отговори умерено Рупърт.
– Лейди Марчпейн говореше за него доскоро. Доста е заинтригувана, наподобява.
Устните на Рупърт образуваха права линия. Той зарея взор над главата на Алджи.
– О! – промърмори студено.
Едва преди 10 години младият Меритън, преди малко излязъл от Оксфорд, бе смаял политическия свят, печелейки мандат за тарифадикалите – заставен съм да ги нарека по този начин, с цел да не хвърля страната в революция. Това се случи на изключителни избори и либеративите минаха в оттегляне, едвам се върнат на власт с по-голямо болшинство след общите избори. През последвалите години Рупърт Меритън, с помощта на упорството си да задава на основния секретар по окупацията същите въпроси, на които секретарят е дал отговор предходния ден, както и с помощта на загрижеността си за достолепието на Камарата, изразявана с крилатата имитация " Хайде, хайде, това не е в положителния звук " при всяка демонстрация на неприятни маниери, си подсигури неоспоримо право да получи пост в идващото държавно управление на тарифадикалите. Сега – от две години – бе заместник-секретар и въпросният законопроект бе първият му същински късмет.
– О, ето ви и вас, господин Меритън – възкликна глас. – Елате да поговорим.
С кимване към двама архиепископи лейди Марчпейн пое към дребен салон, където тълпата не бе проникнала. Безценни Кореджи, Тинторети и Г. К. Честъртъни висяха по стените, само че тя не бе пристигнала тук да му ги демонстрира. Настани се във превъзходен остарял стол " Чипъндейл ", подкани го да заеме " Блъндъл-Мейпъла " -а против нея и му насочи заинтригувана усмивка.
– Е? Какво става със законопроекта?
Устните на Рупърт образуваха права линия. (Много го биваше в това.) Той скръсти ръце и се взря умерено във към момента красивите очи на лейди Марчпейн.
– Ще мине – отговори. – През всички стадии – добави професионално.
– Не би трябвало да мине – рече внимателно лейди Марчпейн. Рупърт не съумя да скрие моментното стъписване, но след момент още веднъж бе стопанин на себе си.
– Не мога да прибавя нищо към предходното си изказване – рече той.
– Ако мине – подхвана лейди Марчпейн.
– Длъжен съм да ви напомня вчерашния си отговор – прекъсна я Рупърт.
– Хайде, хайде, господин Меритън, няма смисъл да се дуелираме. Знаете ситуацията. Или да ви го опиша отново?
– Не имам вяра, че говорите съществено.
– Съвършено съществено. Има аргументи, финансови аргументи – а и други, – заради които не желая законът да влезе в действие. В подмяна на мълчанието ми по избран въпрос ще възпрепятствате приемането му. Знаете какво имам поради. На четвърти май предходната година
– Спрете! – възкликна дрезгаво Рупърт.
– На четвърти май – продължи безпощадно лейди Марчпейн – двамата с вас, в отсъствието на брачна половинка ми в чужбина, пихме чай в Ей Би Си. – (Рупърт закри лице с длани.) – Споделям неприязънта ви към свадите, само че в случай че не извършите желанието ми, ще призная истината пред Марчпейн.
– Вие също ще пострадате! – рече Рупърт.
– Моят брачен партньор ще ми елементарни. – Тя замълча многозначително. – А Марджъри Хейл? – (Рупърт отново закри лице с длани.) – Ще ви елементарни ли положителната девойка Хейл? Тя е доста взискателна, нали? И богата? А изгряващите млади политици се нуждаят от пари повече, в сравнение с от кавги. – Тя подвигна ненадейно глава, дочула да отекват стъпки. – А, архиепископе, таман показвах на господин Меритън този превъзходен Ботичели – присви очи и го огледа по-внимателно, – този превъзходен Дейна Гибсън. Прелестна творба, нали?
Натрапникът отмина към трапезарията и двамата останаха още веднъж сами.
– Какво да направя? – попита тъмно Рупърт.
– Съдбата на законопроекта се взема решение идната седмица, когато ще държите огромната си тирада. Ще го разкритикувате. Ще признаете искрено, че сте сбъркали. И без друго висеше на косъм. Влиянието ви ще наклони везните.
– Това ще съсипе политическата ми кариера.
– Ще се ожените за Марджъри Хейл и ще бъдете богат. Богатите в никакъв случай не се провалят политически. Нито обществено. – Тя го потупа нежно по ръката. – Ще го извършите ли?
Той се изправи постепенно.
– Ще забележим идната седмица – отвърна.
Не е редно да следим под лупа окаяния Рупърт, който през дългите часове на нощта се бореше с ужасния проблем. Моментната полуда през оня майски следобяд го бе довела до настоящия кръстопът. От една страна, репутацията, благосъстоянието, обичаното момиче; от друга, личната му чест и – най-малко по този начин бе повтарял неколкократно от подиума – сигурността на Англия. Сутринта той стана отпаднал, само че с взето решение.
Законът би трябвало да бъде признат!
Рупърт Меритън бе оратор от не напълно необикновен вид. Сам даваше мнение, но постоянно разчиташе на секретаря си да го достави с надлежните доводи и с фактическите думи, в които да ги овеществи. В този случай обаче той почувства, че от него се изисква по-специално изпитание. Щеше да покаже на лейди Марчпейн, че вчерашният шантаж е пробудил у него само още по-силна воля да отстоява интереса на страната. Сам щеше да напише речта си.
В съдбовната нощ Камарата бе препълнена. Изглежда, всички посетители на лейди Марчпейн отпреди седмица се бяха струпали в галериите за изтъкнати гости или по балконите за дами. От галерията за пресата " нашият специфичен словослагател " наблюдаваше отвисоко държавниците и орловото му око дебнеше зорко мига на гневното изчервяване, потрепването и неочакваното побледняване на врага, мрачната усмивка или възвишеното успокоение на приятеля.
Многоуважаваният Рупърт Меритън, представител на трафадикалите от Крикълуд (Изток), се изправи на крайници, приветстван от въодушевени възгласи.
– Господин Председател – похвана той, – вземам думата довечера, сър с цел да хм
Толкова от речта му мога да разкрия, но по държавни съображения от изключителна значимост съм заставен да не я показва в целокупност. Стане ли известно към какъв законопроект се върти историята, разказана тук, Великите сили на часа ще се заловен за гушите. Макар да не съм в положение да разглася речта обаче, мога да опиша какво влияние създаде върху камарата. А резултатът беше прелюбопитен. Всъщност – в цялостен прорез с желанията на Рупърт Меритън, многообещаващия заместник-секретар.
Това бе първата тирада, която той самичък бе подготвил. По-достойна фигура от Рупърт нямаше в Камарата на общините; доблестта му надделяваше, както видяхме, над най-коварни изкушения; но тъй като е невероятно у едного да се съберат всички добродетели, той бе искрено малоумен. Речта щеше да е безнадеждна и бездруго; само че с цел да утежни още повече ситуацията, в най-важната Ӝ част той се бе опитал да вложи подигравка. И при започване на ироничния откъс даже тарифадикалните словослагатели бяха принудени да признаят, че точно личните им съпартийци " ненадейно са пребледнели ".
Както лейди Марчпейн бе отбелязала, всичко, по този начин или другояче, висеше на косъм. Либеративите и униалистите, несъмнено, бяха твърдо срещу законопроекта, само че и в тарифадикалната партия имаше нещо като дисидентска секта. Законът висеше на косъм и речта на Рупърт си сподели тежката дума. Когато той седна, колебаещите се и скептиците бяха взели решение.
Законопроектът беше отритнат.
В реда на нещата бе тарифадикалите да слязат от сцената; по този начин естествено бе секретарят на Рупърт да слезе от сцената с довода, че репутацията му ще отиде по дяволите, в случай че Рупърт произнесе още една собственоръчно съчинена тирада. Без секретаря си Рупърт бе загубен на последвалите общи избори. За благополучие той имаше признателна другарка в лицето на лейди Марчпейн. Тя употребява въздействието си измежду либеративите и му издейства предопределение като губернатор на Карамелените острови. Тук, дружно с красивата си и богата брачна половинка, сър Рупърт Меритън господства царствено и върху името му няма ни едно скандално петънце. Всъщност среща проблем само с карамелския език, сложен език, само че пък – вероятно за благополучие – неприспособим за подигравка.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (900)
Детските книги, трансформирали А. А. Милн в звезда, и неговият Мечо Пух – най-известното мече на света, заемат дребна част от неговото творчество. Неговите романи и разкази от дълго време са влезнали в златния фонд на британската литература и са преведени на доста езици, а пиесите му се слагат и до през днешния ден на театралните подиуми в Лондон.
Неподправен британски комизъм, изящни афоризми, занимателни смешки и същински истории за джентълмени, които се отличават с изключителното английско " възприятие за лично достйнство ". Майсторски построени сюжети, невероятни герои, непредвидени обрати, непредсказуеми финали и, несъмнено, типичната му подигравка – това са присъщите особености на събраните в този алманах истории.
Английските джентълмени са в заплаха! Викторианската ера си отива и на нейно място идва актуалната " ера на чарлстона ". Ужасни прически! Ужасни нрави! Чудовищна музика! Кошмарни кавги!
Истинските англичани са комплицирани – по какъв начин ще живеят, без да знаят какво ще се случи на следващия ден.
Единственото, което може да им помогне, е изключителното им възприятие за комизъм...
ДЪРЖАВНИКЪТ
През една нощ по средата на сезона цялостен Лондон се беше стекъл в гостната на лейди Марчпейн; под цялостен Лондон се подразбира всеки, който си коства да познаваш – подготовка, декласираща няколко милиона души, които не бяха чували за лейди Марчпейн. В ъгъла на салона можеше да се види по какъв начин дипломат, с гърди, опасани с ленти, беседва с най-новата американска херцогиня; в различен ъгъл един от най-видните ни рекламни сътрудници разменяше епиграми с титулуван притежател на вестник. Известни генерали отъркваха рамо в създатели постимпресионисти.
Финансисти шепнеха сладки глупости на развъдчици на расови померани; случваше се даже артист със лична натрупа да одобри опрощение от кралска персона, блъснала се в него.
– Здравей – подвикна Алджи Ласълс, съзрял достолепната фигура на Рупърт Меритън измежду тълпата. – Как е Уилям?
Рядка усмивка озари изтънченото лице на Рупърт – заместник-секретар в Окупационния отдел. " Уилям " бе умилителното название на Алджи за законопроекта, който заместник-секретарят се опитваше да прокара в Камарата на общините. Ставаше дума за ограничения, способстващи осъществяването на едно или друго чрез еди-какво си – не мога да бъда по-конкретен, с цел да не предизвикам европейски спор.
– Мисля, че ще мине – отговори умерено Рупърт.
– Лейди Марчпейн говореше за него доскоро. Доста е заинтригувана, наподобява.
Устните на Рупърт образуваха права линия. Той зарея взор над главата на Алджи.
– О! – промърмори студено.
Едва преди 10 години младият Меритън, преди малко излязъл от Оксфорд, бе смаял политическия свят, печелейки мандат за тарифадикалите – заставен съм да ги нарека по този начин, с цел да не хвърля страната в революция. Това се случи на изключителни избори и либеративите минаха в оттегляне, едвам се върнат на власт с по-голямо болшинство след общите избори. През последвалите години Рупърт Меритън, с помощта на упорството си да задава на основния секретар по окупацията същите въпроси, на които секретарят е дал отговор предходния ден, както и с помощта на загрижеността си за достолепието на Камарата, изразявана с крилатата имитация " Хайде, хайде, това не е в положителния звук " при всяка демонстрация на неприятни маниери, си подсигури неоспоримо право да получи пост в идващото държавно управление на тарифадикалите. Сега – от две години – бе заместник-секретар и въпросният законопроект бе първият му същински късмет.
– О, ето ви и вас, господин Меритън – възкликна глас. – Елате да поговорим.
С кимване към двама архиепископи лейди Марчпейн пое към дребен салон, където тълпата не бе проникнала. Безценни Кореджи, Тинторети и Г. К. Честъртъни висяха по стените, само че тя не бе пристигнала тук да му ги демонстрира. Настани се във превъзходен остарял стол " Чипъндейл ", подкани го да заеме " Блъндъл-Мейпъла " -а против нея и му насочи заинтригувана усмивка.
– Е? Какво става със законопроекта?
Устните на Рупърт образуваха права линия. (Много го биваше в това.) Той скръсти ръце и се взря умерено във към момента красивите очи на лейди Марчпейн.
– Ще мине – отговори. – През всички стадии – добави професионално.
– Не би трябвало да мине – рече внимателно лейди Марчпейн. Рупърт не съумя да скрие моментното стъписване, но след момент още веднъж бе стопанин на себе си.
– Не мога да прибавя нищо към предходното си изказване – рече той.
– Ако мине – подхвана лейди Марчпейн.
– Длъжен съм да ви напомня вчерашния си отговор – прекъсна я Рупърт.
– Хайде, хайде, господин Меритън, няма смисъл да се дуелираме. Знаете ситуацията. Или да ви го опиша отново?
– Не имам вяра, че говорите съществено.
– Съвършено съществено. Има аргументи, финансови аргументи – а и други, – заради които не желая законът да влезе в действие. В подмяна на мълчанието ми по избран въпрос ще възпрепятствате приемането му. Знаете какво имам поради. На четвърти май предходната година
– Спрете! – възкликна дрезгаво Рупърт.
– На четвърти май – продължи безпощадно лейди Марчпейн – двамата с вас, в отсъствието на брачна половинка ми в чужбина, пихме чай в Ей Би Си. – (Рупърт закри лице с длани.) – Споделям неприязънта ви към свадите, само че в случай че не извършите желанието ми, ще призная истината пред Марчпейн.
– Вие също ще пострадате! – рече Рупърт.
– Моят брачен партньор ще ми елементарни. – Тя замълча многозначително. – А Марджъри Хейл? – (Рупърт отново закри лице с длани.) – Ще ви елементарни ли положителната девойка Хейл? Тя е доста взискателна, нали? И богата? А изгряващите млади политици се нуждаят от пари повече, в сравнение с от кавги. – Тя подвигна ненадейно глава, дочула да отекват стъпки. – А, архиепископе, таман показвах на господин Меритън този превъзходен Ботичели – присви очи и го огледа по-внимателно, – този превъзходен Дейна Гибсън. Прелестна творба, нали?
Натрапникът отмина към трапезарията и двамата останаха още веднъж сами.
– Какво да направя? – попита тъмно Рупърт.
– Съдбата на законопроекта се взема решение идната седмица, когато ще държите огромната си тирада. Ще го разкритикувате. Ще признаете искрено, че сте сбъркали. И без друго висеше на косъм. Влиянието ви ще наклони везните.
– Това ще съсипе политическата ми кариера.
– Ще се ожените за Марджъри Хейл и ще бъдете богат. Богатите в никакъв случай не се провалят политически. Нито обществено. – Тя го потупа нежно по ръката. – Ще го извършите ли?
Той се изправи постепенно.
– Ще забележим идната седмица – отвърна.
Не е редно да следим под лупа окаяния Рупърт, който през дългите часове на нощта се бореше с ужасния проблем. Моментната полуда през оня майски следобяд го бе довела до настоящия кръстопът. От една страна, репутацията, благосъстоянието, обичаното момиче; от друга, личната му чест и – най-малко по този начин бе повтарял неколкократно от подиума – сигурността на Англия. Сутринта той стана отпаднал, само че с взето решение.
Законът би трябвало да бъде признат!
Рупърт Меритън бе оратор от не напълно необикновен вид. Сам даваше мнение, но постоянно разчиташе на секретаря си да го достави с надлежните доводи и с фактическите думи, в които да ги овеществи. В този случай обаче той почувства, че от него се изисква по-специално изпитание. Щеше да покаже на лейди Марчпейн, че вчерашният шантаж е пробудил у него само още по-силна воля да отстоява интереса на страната. Сам щеше да напише речта си.
В съдбовната нощ Камарата бе препълнена. Изглежда, всички посетители на лейди Марчпейн отпреди седмица се бяха струпали в галериите за изтъкнати гости или по балконите за дами. От галерията за пресата " нашият специфичен словослагател " наблюдаваше отвисоко държавниците и орловото му око дебнеше зорко мига на гневното изчервяване, потрепването и неочакваното побледняване на врага, мрачната усмивка или възвишеното успокоение на приятеля.
Многоуважаваният Рупърт Меритън, представител на трафадикалите от Крикълуд (Изток), се изправи на крайници, приветстван от въодушевени възгласи.
– Господин Председател – похвана той, – вземам думата довечера, сър с цел да хм
Толкова от речта му мога да разкрия, но по държавни съображения от изключителна значимост съм заставен да не я показва в целокупност. Стане ли известно към какъв законопроект се върти историята, разказана тук, Великите сили на часа ще се заловен за гушите. Макар да не съм в положение да разглася речта обаче, мога да опиша какво влияние създаде върху камарата. А резултатът беше прелюбопитен. Всъщност – в цялостен прорез с желанията на Рупърт Меритън, многообещаващия заместник-секретар.
Това бе първата тирада, която той самичък бе подготвил. По-достойна фигура от Рупърт нямаше в Камарата на общините; доблестта му надделяваше, както видяхме, над най-коварни изкушения; но тъй като е невероятно у едного да се съберат всички добродетели, той бе искрено малоумен. Речта щеше да е безнадеждна и бездруго; само че с цел да утежни още повече ситуацията, в най-важната Ӝ част той се бе опитал да вложи подигравка. И при започване на ироничния откъс даже тарифадикалните словослагатели бяха принудени да признаят, че точно личните им съпартийци " ненадейно са пребледнели ".
Както лейди Марчпейн бе отбелязала, всичко, по този начин или другояче, висеше на косъм. Либеративите и униалистите, несъмнено, бяха твърдо срещу законопроекта, само че и в тарифадикалната партия имаше нещо като дисидентска секта. Законът висеше на косъм и речта на Рупърт си сподели тежката дума. Когато той седна, колебаещите се и скептиците бяха взели решение.
Законопроектът беше отритнат.
В реда на нещата бе тарифадикалите да слязат от сцената; по този начин естествено бе секретарят на Рупърт да слезе от сцената с довода, че репутацията му ще отиде по дяволите, в случай че Рупърт произнесе още една собственоръчно съчинена тирада. Без секретаря си Рупърт бе загубен на последвалите общи избори. За благополучие той имаше признателна другарка в лицето на лейди Марчпейн. Тя употребява въздействието си измежду либеративите и му издейства предопределение като губернатор на Карамелените острови. Тук, дружно с красивата си и богата брачна половинка, сър Рупърт Меритън господства царствено и върху името му няма ни едно скандално петънце. Всъщност среща проблем само с карамелския език, сложен език, само че пък – вероятно за благополучие – неприспособим за подигравка.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (900)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ