Плодородна Венера и пустинна Земя?
В ранния интервал от съществуването на Слънчевата система, Земята и Венера са имали доста по-различен облик от този, който имат през днешния ден. Ново изследване уголемява факторите, които би трябвало да се взем ат поради при търсенето на живот на други планети в други галактики.
Учени от Университета Райс пазят тезата, че минимални еволюционни промени биха изменили доста орисите на Земята и на Венера. Познаването на този развой би подкрепило търсенето на живот отвън Слънчевата система. Планети обикалящи своите слънца на по-близко или по-далечно разстояние в съпоставяне със Земята, могат също да имат условия за възникването на живот, считат учените .
Сега най-популярното определение за зоните, в които е допустимо да има живот, е изведено на правилото “Голдилокс ”* . Това е пространството към една звезда, в което нито е доста горещо, нито доста студено, има условия за запазването на повърхностни води и атмосфера, подобаваща за дишане. Това определение е направено въз основата на изискванията в нашата Слънчева система, само че може да се окаже много лимитирано, смятат астрономите от Университета Райс. Това, което виждаме в нашата Слънчева система може да не е универсалното решение за съществуването на живот.
Като уголемяват вероятните избрания за изискванията за образуване на живот, учените стигат до извода, че животът и на Земята, основаващ се на концепцията Голдилокс, не е наложителна даденост. В ранния интервал от образуването на планетите в нашата система нещата е можело да тръгнат по напълно различен път. Относително дребни промени са можели да доведат до друга орис на Земята и на най-близката до нас планета – Венера, която през днешния ден е гореща пустиня с отровна за земните жители атмосфера.
Учените слагат под подозрение и досегашното схващане, че т е ктониката на плочите на Земята е решителният фактор за пораждане на живот тук. В ранните стадии от съществуването на Земята, да кажем преди 2-3 милиарда години, тя е била враждебно място за всякаква форма на живот. Атмосферата е била напълно друга, без съществуването на О2 в нея, а тектониката на плочите, най-вероятно не е работила. За интервала по-късно, Земята е минала през развиване, до момента в който доближи положение даващо опция за съществуването на живот на нея.
Когато търсим живот на други планети не трябва да изключим опцията за сходна промяна там, за вероятността на по-късен стадий от развиването им да се появи друга атмосфера и друга тектоника. „ Животът е еволюционна променлива, споделя Еидриан Ленардик, началник на екипа от Райс. Трябва да се опитаме да разберем, по какъв начин живот ът и планетата еволюират дружно и във взаимовръзка “, заключава той.
* Принципът „ Голдилокс “ твърди, че в дадена система може да има екстремности, само че постоянно има и „ златна среда “. С други думи постоянно ще има U -образна форма на систематизиране на изискванията. Когато правилото е спазен, следим резултата „ Голдилокс “. Той е изведен от приказката за „ Трите мечки “, в която малко момиче на име Голдилокс намира къща, благосъстоятелност на три мечки. Всяка мечка има лични желания за храната и леглото. След инспекция на трите образеца с двете условия Голдилокс дефинира, че един от тях постоянно е прекомерно рисков ( прекомерно парещ или прекомерно огромен ), различен прекомерно рисков в другата посока (много леден или доста малък) и един е „ тъкмо както би трябвало “. Принципът Голдилокс се ползва в доста дисциплини, изключително в логиката на психиката, биологията, стопанската система или инженерните науки.
